През 1863 г. Георги Раковски отпътува от Атина през Цетина и Триест за Белград. Посещенията в Гърция и Черна гора убеждават Раковски, че до общи действия срещу Високата порта не може да се стигне поради прекомерните териториални амбиции на управляващите в тези две страни. През 1913 г. в София излиза брой първи на вестник "L`echo de bulgarie". Изданието е близко до Министерството на външните работи и изповеданията и просъществува до 5 юни 1923 г. През 1955 г. по време на Варшавското съвещание България, заедно с Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, участва в създаването на Военно-политическата организация на Варшавския договор.

2010 г.

Министерството на културата присъжда почетения знак "Златен век“ на Дончо Цончев.

2000 г.

Проведен е учредителен конгрес на Либерален съюз, в който участват Либералнодемократическата алтернатива, Либералнодемократичната партия на свободата и Свободната радикалдемократическа партия. Новата формация, оглавена от бившия съветник на президента Желю Желев - Румен Данов, предлага програма на правителство, което ще се състави след изборите от 2001 г. и би трябвало да разчита на сътрудничество с ДПС.

1994 г.

Открита е двудневната Шеста национална конференция на СДС, която решава в ръководството на СДС да не се допускат хора с комунистическо минало (клауза за "чисто минало").

1990 г.

Подписано е предизборно политическо споразумение между партиите и сдруженията, обединени в СДС - единна опозиция. Към нея се присъединяват и нови политически формации като Нова социалдемократическа партия, Обединения християндемократически център и др. Съюзът на демократичните сили (СДС) е учреден на 7 декември 1989 г. в София като коалиция от следните политически партии и организации: Независимо дружество за защита правата на човека в България, Национално движение "Еко-гласност", Независима федерация на труда "Подкрепа", Комитет за защита религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Комитет на репресираните след 1945, Федерация на независимите студентски дружества, Движение "Гражданска инициатива", Българска работническа социалдемократическа партия (обединена) (от 5 януари 1990 г. - Българска социалдемократическа партия) и БЗНС "Никола Петков". Скоро след това за членове на СДС са приети и Радикалдемократическата партия, Зелената партия в България и Демократическата партия. За председател на Координационния съвет е избран Желю Желев, за секретар - Петър Берон, а за говорители - Румен Воденичаров и Георги Спасов. Като политическа формация СДС си поставя задачата да се бори за демокрация в страната, изразяваща се в създаване на ново трудово и социално законодателство, изработване на нова конституция, деполитизация на армията и милицията, пълна автономия на висшите учебни заведения, самоуправление на научноизследователските институти и художествено-творческите обединения, пълна свобода на словото, печата, събранията и сдруженията и пр. Като управляваща сила през 1991-1992 г. СДС се заема с раздържавяването на икономиката на страната и трансформирането и съобразно принципите на пазарното стопанство. При второто си идване на власт СДС се заема с решаването на някои важни външнополитически проблеми като ориентирането на страната към европейските и евроатлантическите структури, с тенденция в недалечно време България да стане член на Европейския съюз и на НАТО.

1980 г.

Открит е втори конгрес на Съюза на българските композитори.

1975 г.

Подписана е спогодба за икономическо, промишлено и техническо сътрудничество с ФРГ.

1962 г.

Започва седемдневното посещение на първия секретар на ЦК на КПСС и председател на Министерския съвет на СССР Никита Хрушчов в България. Тодор Живков иска от него доставка на селскостопанска техника, помощ в проучването на нефта в Северна България и нов кредит, но Хрушчов отклонява тези искания. Никита Хрушчов е роден през 1894 г. Той взима участие в Гражданската война (1918-1920 г.). От 1929 до 1931 г. учи в Московската промишлена академия, след което работи в московския партиен апарат (1931-1935 г.). От 1935 г. до1938 г. заема поста първи секретар на московския градски партиен комитет. По време на войната като партиен комисар воюва на много фронтове и получава званието генерал-лейтенант (1943 г.). От декември 1949 г. Хрушчов е секретар на ЦК на ВКБ (б). Като висш партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери в навечерието на Втората световна война и след нея. След смъртта Й. В. Сталин той заема неговата длъжност. Организира разобличаването му и разкрива ужасите на неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на ХХ конгрес на КПСС през февруари 1956 г. Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Й. В. Сталин". Опитва се да въведе демократизъм в тоталитарната система и да съчетае демокрацията в обществото с т. нар. демократически централизъм и с монопола на комунистическата партия върху политическата власт и ръководството на обществото и държавата. Като използва възможностите на плановата икономика, Хрушчов се опитва да активизира земеделието в СССР, отпуска огромни средства за разработване и усвояване на нови земеделски земи в Казахстан. Във външната политика проявява инициатива и постига сближаване със САЩ, което води до разбирателство по някои въпроси на световния мир и международната сигурност. След ХХ конгрес на КПСС Хрушчов освобождава всички политически затворници, осъдени по времето на “култа към личността". Започва да осъществява контрол върху работата на органите за държавна сигурност. Под ръководството на Хрушчов се създават условия за творческа свобода на интелектуалците. Свален от длъжност и пенсиониран по решение на пленум на ЦК на КПСС от 1964 г.

1955 г.

По време на Варшавското съвещание България, заедно с Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, участва в създаването на Военно-политическата организация на Варшавския договор. Договорът е сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години при условие, че не е денонсиран една година преди изтичане на срока. Държавите участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването й и да разрешават всички спорове с мирни средства. Висш ръководен орган на съюза е Политически консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили и за негов главнокомандващ е назначен маршалът на СССР И. С. Конев. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната, Комитет на министрите на външните работи и Обединен секретариат. На 28 май 1955 г. българското Народното събрание ратифицира договора, според който държавите се задължават да си оказват взаимни консултации по важни международни въпроси и военна помощ при нападение върху някоя от тях. След предаване на ратификационните грамоти договорът влиза в сила на 5 юни 1955 г. След 1962 г. Албания не участва в работата на органите на договора, шест години по-късно обявява й неговата денонсация. Независимо от високоотговорните декларации в документите на съюза неговите въоръжени сили неведнъж постигат целите си с насилствени методи. През 1956 г. Съветския съюз с въоръжена намеса във вътрешните работи на Унгария ликвидира въоръжения бунт на унгарския народ срещу комунизма. През 1968 г. страните членки на Варшавския договор, без Румъния, изпращат войски в Чехословакия, за да спрат започналия демократичен процес и създаване на условия за демократично развитие на чехословашкото общество. По време на своето съществуване Варшавският договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. На 1 юли 1991 г. договорът е прекратен.

1934 г.

Премиерът Стоян Костурков подава оставка. Стоян Костурков е роден в Панагюрище през 25 ноември 1866 г. Завършва Петропавловското духовно училище в Лясковския манастир и една година следва право в Женева. След като се завръща се в България работи като учител в Панагюрище, Пазарджик, Хасково, Враца, Варна и София. Той е един от създателите на Радикалдемократическата партия. Костурков е неин секретар от 1906 г. до разтурянето и през 1934 г. Участва в издаването на нейния печатен орган в. "Радикал" и в редактирането на сп. "Обществено развитие" и сп. "Демократически преглед". В правителството на Ал. Малинов (21 юни–28 ноември 1918 г.) и в това на Т. Теодоров (28 ноември1918 – 6 октомври 1919 г.) е министър на просветата. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. Костурков застава начело на онова крило на Радикалната партия, което не се съгласява с включването и в Демократическия сговор и по-късно участва в образуването на Народния блок. По време на управлението на блока (1931–1934 г.) той е назначен за министър на железниците. В годините на Втората световна война 1939–1945 г. Костурков се обявява в защита на евреите и на Търновската конституция. През 1945 г. ръководената от него Радикална партия се включва към ОФ, а той е избран за министър на просветата. Костурков издава книгата "Върху психологията на българина".

1931 г.

След едномесечна правителствена криза е формиран коалиционен кабинет на Демократическия сговор и Националлибералната партия на Боян Смилов и Христо Статев. Министър-председател остава Андрей Ляпчев.

1913 г.

В София излиза брой първи на вестник "L`echo de bulgarie". Изданието е близко до Министерството на външните работи и изповеданията и просъществува до 5 юни 1923 г. Редактори са Г. Филипов, Сп. Мирчев и др. След 1923 г. вестникът продължава под заглавие "La Bulgarie" до 1935 г.

1905 г.

По време на Руско-японската война (1904-1905 г.) е поставено началото на Цушимското морско сражение между руския и японския флот в Корейския пролив до о-в Цушима. Втора руска Тихоокеанска ескадра под командването на вицеадмирал З. П. Рожественски влиза в Корейския пролив с цел пробиване на път към Владивосток. Посреща ги японския флот, командван от адмирал Х. Того. В хода на боя японците проявяват по-бърза реакция и маневреност, в резултат на което за един ден успяват напълно да разбият руския флот, като унищожават много от корабите, други пленяват, а част от тях се предават в неутрални пристанища. Загубата в това сражение определя изхода на Руско-японската война и скоро след това е сключен мирен договор.

1890 г.

Открита е ЖП линията Ямбол-Бургас (110 км). Учреден е възпоменателен медал по този повод в три варианта: златен, сребърен и бронзов. Златният е даден само на княз Фердинанд и на княгиня Клементина.

1871 г.

Църковно-народният събор в Цариград приема устава на Екзархията и го представя на Високата порта. Върховната национална организация на Българската православна църква е учредена със султански ферман през февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г. Създаването на Българската Екзархия е резултат от дългогодишната борба за извоюване на църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската Екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. В устава й са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в църковното управление) и изборност. Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари на негово място е избран видинският митрополит Антим I.

1863 г.

Георги Раковски отпътува от Атина през Цетина и Триест за Белград. Посещенията в Гърция и Черна гора убеждават Раковски, че до общи действия срещу Високата порта не може да се стигне поради прекомерните териториални амбиции на управляващите в тези две страни. Георги Раковски e първият идеолог на националното революционно движение. Раковски е съставител на "План за освобождението на България" и "Статут за едно Привременно българско началство в Белград". В плана застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното социално положение, а не чрез реформи или с помощта на външни сили. Ръководният принцип на Раковски е "Наша свобода от нас зависи". Според плана му в България трябва да бъдат създадени тайни комитети, които да мобилизират населението за масово участие във въстанието. Основната ударна сила в началото се предвижда да бъде един добре въоръжен полк, създаден извън страната, който ще се движи по Балкана към Търново и Черно море. Появата му според Раковски ще разбуни народа. Въстанието трябва да избухне при благоприятна международна обстановка. Върховният организационен център също ще бъде изграден извън България. Основната слабост на плана е убедеността, че народът е подготвен за въстание и че въоръженото му ядро трябва да са емигрантските среди. Поради това той организира и ръководи в Белград Първата българска легия (1862 г .) и работи за създаване на съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство през 1863 г. Раковски основава сред българските емигранти революционна организация "Върховно народно българско тайно гражданско началство" през 1866 г. и разработва "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето". До края на живота си той работи за осъществяване на революционните си планове.

На тази дата са родени:

1938 г.

Роден е Борислав Николов Ралчев - български политик. През 1963 г. завършва специалност "Право" в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Специалист е по наказателно право. От 1964 г. до 1965 г. е съдебен изпълнител във Варненския районен съд. От 1965 г. до 2001 г. работи като адвокат във Варна. Председател е на Съвета на Адвокатската колегия във Варна. Член е на Висшия адвокатски съвет. Бил е съдружник във фирмите "Алфа Тенгри" ООД, "Тиферет" ООД , "Билдинвест" ЕООД , "Нон стоп Гард" ООД . Член е на Съвета на директорите на "Финтех-България" АД. Основател и пръв председател е на Управителния съвет на движение "Гражданска инициатива"- Варна. Бил е член на Гражданското обединение на демократичната общност и негов председател във Варна. Независим кандидат е за кмет на Варна на местните избори през 1999 г. Член-учредител е на партията НДСВ от 6 април 2002 г. На учредителното събрание е избран за член на Контролния съвет на НДСВ. Депутат е от Варна в XXXIX НС (Парламентарна група на НДСВ). Член e на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по правни въпроси. Ръководител на Делегацията в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество. Председател e на Временната комисия по искането на главния прокурор за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Венцислав Върбанов. Депутат e от Варна в XL Народно събрание. Заместник-председател е на ПГ на НДСВ.

1909 г.

Роден е Йосиф Лалев Петров - български поет дисидент. Родом е от с. Чирен, Врачанско. Първите му стихотворения срещу насилието са от 30-те години: "Април 1925", "Тъжовна пролет", "Дни", "Селска орис" и др. Член и деец е на БЗНС от 1933 г. Работи като учител в София и Бяла Слатина (1937-1942 г.). Стипендиант е в Германия (1942-1943 г.). Директор е на Занаятчийското училище във Враца (1943-1945 г.). Чиновник е в Министерството на земеделието (1945-1948 г.). След унгарските събития (1956 г.) е въдворен на о-в Персин край Белене (престоява до 1959 г.). Почетен председател е на VII Велико НС (1990 г.). През 1990 г. излиза книгата му "Вик от каторгата". Други съчинения: "Родна земя. Стихове" (1939 г.), "Под развети знамена. Стихове" (1944 г.), "Селски и войнишки хуморески" (1945 г.), "Босилкова китка. Народни мотиви" (1946 г.), "Оранжева земя. Стихове" (1947 г.), "Чорапът се разплита. Комедия" (1948 г.). Умира през октомври 2004 г.

1869 г.

Роден е Никола Атанасов Мушмов - български нумизмат и музеен деятел, член на Българския археологически институт, на Историческото дружество в София, член-кореспондент на Френската академия на науките, член е на Френското научно нумизматично дружество, на Английското кралско научно дружество, на Хърватия, Австрийското, Чешкото, Италианското, Румънското и други нумизматични дружества. Роден е в Струга. Следва политически науки в Сорбоната, но поради липса на средства прекъсва и се завръща в България. Секретар-счетоводител (1894-1918 г.) и уредник (1918-1931 г.) на Нумизматичния отдел на Народния археологически музей в София. Успява да откупи редица забележителни монетни съкровища от частни колекции. Работи в областта на античната и средновековната нумизматика. Автор е на 6 монографии и 87 научни статии и съобщения. Някои трудове: “Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе" (1912 г.), “Монетите и печатите на българските царе" (1924 г.), “Монетите и монетарниците на Сердика" (1926 г.), “Нумизматичното съкровище на река Девня (Марцианопол)" (на френски език, 1934 г.) и други. Умира на 31 януари 1942 г. в София.

1868 г.

Роден е Владимир Минчов Вазов – български офицер, генерал-лейтенант, брат на Георги и Иван Вазови. Той завършва Военното училище в София и артилерийска школа в Русия. Взема участие в Балканската война 1912-1913 г. като командир на полк и се отличава в боевете при Гечкенли, Бунархисар, Люлебургас, Чаталджа и др. По време на Първата световна война 1914-1918 г. също ръководи крупни войскови части, с които се сражава в Битолско и Дойранско. След войната се демобилизира и участва в обществено-политическия живот на страната. От 1926 до 1931 г. Вазов е столичен кмет. Умира на 20 юни 1945 г.

1867 г.

Роден е Асен Николов Николов – български офицер, генерал-майор. Родом е от Търново. Той завършва Военното училище в София през 1885 г. и Щабофицерски курсове през 1900 г. По време на Сръбско-българската война 1885 г. е офицер в Трети пехотен полк и се сражава при Трън, Сливница и Пирот. През 1911 г. става командир на Деветнайсети пехотен полк. По време на Балканската война 1912-1913 г. се сражава при Петра, Караагач, Люлебургаз и Одрин. На 18 май 1913 г. е произведен в звание полковник. В Междусъюзническата война 1913 г. Николов воюва срещу гърците като командир на Седми пехотен полк. След войната е командир на Деветнайсети Шуменски полк. През Първата световна война командва Първа бригада от Шеста пехотна Бдинска дивизия, с която превзема Зайчар и Сако Бане. Асен Николов се сражава и в Добруджа (1916-1917 г.), а от май 1917 г. до септември 1918 г. е началник на Дванадесета пехотна дивизия, с която воюва на Македонския фронт. В края на войната Николов е началник на Втора пехотна Тракийска дивизия, с която се сражава при Велес, Щип, Куманово. До декември 1918 г. той е началник на четвърта Преславска дивизионна област. След Първата световна война излиза в запаса. Умира през 1928 г. в София.

На тази дата умират:

2008 г.

Умира българският поет и преводач от чешки и словашки език Вътьо Драганов Раковски. Роден е през 1925 г. Завършва славянска филология в Софийския университет. Първото му стихотворение излиза през 1941 г. в списание "Българска реч“. От 1952 до 1990 г. работи като редактор на литературното списание "Септември“. В периода 1991—1994 г. е съветник в посолството на Република България в Прага. Раковски е сред учредителите на Съюза на преводачите в България, както и дългогодишен секретар на българския ПЕН клуб. Има особен принос за популяризиране на чешката и словашката литература в България.

1979 г.

Умира Вичо Димов Иванов – български писател. Той е роден на 25 май 1901 г. в с. Петров дол, Варненско. Писателят сътрудничи на литературния периодичен печат - списанията "Хиперион" и "Българска мисъл", седмичника "Литературен глас" и др. От 1934 г. Иванов работи като главен библиотекар в Пловдивската народна библиотека и музей. След Деветосептемврийския преврат 1944 г. той заема редица административни длъжности в министерството на информацията, Радио София и БТА. От 1964 г. е директор на Българския културен център във Варшава. Първата му книга с разкази "Бунт" излиза през 1926 г. Иванов е автор на книги с повести и разкази, очерци за художници и писатели, спомени, впечатления и срещи, книги за Чехословакия и Полша, съставя "Възпоменателна книга Васил Левски. 1837-1873-1937 г. ".

1975 г.

Умира Никола Захариев Табаков - български педагог, публицист и обществен деятел. Роден е на 31 октомври 1891 г. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски"(1915 г.). Взема участие в Първата световна война. Работи като учител и директор на Сливенската мъжка гимназия до 1934 г., директор е на Варненската мъжка гимназия (1927-1928 г.), учител е в Бургас и София (1934-1945 г.), член е на Висшия учебен комитет при Министерството на просветата (1928-1933 г., 1938-1941 г.). Научен сътрудник е в института “Ботев - Левски" при БАН (1955-1958 г.). Редактор е на сп. “Училищен преглед" (1931-1933 г.). Пише по проблеми на възпитанието и образованието. Научните му интереси са в областта на българската възрожденска литература. Съчинения: “Добри Чинтулов" (биографичен очерк, 1955 г.), “Братя Миладинови" (биографичен очерк, 1963 г.).

1957 г.

Умира Стефан I – български екзарх. Той е роден на 7 септември 1878 г. в с. Широка лъка, Смолянско. Завършва Духовна семинария в Самоков и Духовна академия в Киев. След завръщането си в България става учител в Пловдивската мъжка гимназия, а от 1910 г., след като приема монашество, е изпратен за протосингел в Българската екзархия в Цариград. През 1915-1919 г. Стефан I е на специализация в Швейцария и защитава докторат по философия и литература във Фрибургския университет, като същевременно изпълнява и дипломатически мисии на българските правителства. През 1921 г. Стефан I е ръкоположен за епископ Маркианополски, а през следващата година получил назначение за софийски митрополит. На 21 януари 1945 г е избран за български екзарх. Една от големите заслуги на Стефан I е спечеленото съгласие от Вселенската патриаршия за вдигане на схизмата, наложена през 1872 г. Той е и един от инициаторите за спасяване на българските евреи от преследванията на фашистка Германия. Като екзарх се стреми да запази демокрацията в България и да защити авторитета на Българската православна църква. Затова е преследван след 9 септември 1944 г. През 1948 г. с правителствено решение екзархът е свален от длъжност и е поставен под домашен арест в с. Баня, Пловдивско, където остава до края на живота си. Погребан е в Бачковския манастир. През 2002 г. Стефан I е провъзгласен за “праведник на света" в Йерусалим за участието му в спасяването на българските евреи. Заедно с патриарх Кирил са първите православни архиереи в света с това признание.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;