В България се празнува Денят на ветеринарния лекар.

През 1877 г. по време на Руско-турската война (1877 - 1878 г.) турците изоставят гр. Елена, като преди това я подпалват. Същия ден в Плевен е организиран тържествен парад на частите взели участие в превземането на града. 1909 г. - Христо Чернопеев започва организационна обиколка в Струмишки революционен окръг за възстановяване на нелегалната борба.

През 1949 г. Трайчо Костов е осъден на смърт.

На тази дата през 1955 г. България е приета за член на ООН.

През 1989 г. е организирана жива верига около Народното събрание с искане да се отмени член 1. от Конституцията. Това е случаят със скандалната реплика "По-добре е танковете да дойдат", заради която по-късно тогавашният президент (председател) Петър Младенов подава оставка.

На 14 декември са родени: композиторът Добри Христов, актьорът Христо Коджабашев и авиационният специалист Борис Бонев.

На тази дата умират: генерал-майор Радой Сираков, писателят Ангел Карайлийчев и други.



2011 г.

Конституционният съд на България отхвърля искането на 71 депутати за обявяване на избора на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова за президент и вицепрезидент на Република България за незаконен.

2001 г.

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" – първа степен на:

1. Жан-Пол Картерон, основател и председател на форума Кран Монтана

2. проф. Клаус Шваб, основател и председател на Световния икономически форум

2000 г.

Състои се официално посещение на премиера Иван Костов в Испания. Това е първото посещение от такъв ранг след 1989 г.

2000 г.

Тошо Пейков основава Движение за национално възраждане "Оборище".

Тошо Пейков е икономист и политик. Роден е в с. Слатина, Ловешко. Завършва ВИНС - Варна, специалност "Организация и управление на икономиката". Бил е ръководител на бюро за научна организация на труда и икономически директор на мебелен завод. Той е основател и секретар на клуб "Демокрация" в Ловеч. Става депутат в ХХXVI Обикновено народно събрание, но е изключен от него заради подкрепата на гладната стачка на Едвин Сугарев срещу президента Ж. Желев. На 14 декември основава Движение за национално възраждане "Оборище", на която е главен секретар. Депутат е и в ХХXIX Народно събрание.

1996 г.

Конгресът на Демократичната партия преизбира Стефан Савов за председател.

Стефан Савов е филолог, преводач, политически и държавен деец. Роден на 8 януари 1924 г. в София. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски", но като син на министър, съден от Народния съд, е преследван и репресиран. Петнадесет години работи в строителството. По-късно се занимава с преводаческа дейност от испански език. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Участва във възстановяването на Демократическата партия (ДП) и е неин лидер от 1990 г. Съпредседател e и на коалицията Народен съюз - БЗНС и Демократическата партия. Бил е депутат в VII Велико народно събрание и в ХХXVI, ХХXVII и ХХXVIII Обикновено народно събрание. Председател е на ХХXVI Народно събрание (1991-1992 г.).

1991 г.

За първи път в опозиция, БСП провежда своя 40-ти конгрес, на който за председател на партията е избран Жан Виденов.

Жан Виденов е български политик и държавник, министър-председател на България от 26 януари 1995 г. до 12 февруари 1997 г. Той е роден в Пловдив. Завършва английска гимназия в родния си град и външна търговия в Московския държавен институт по международни отношения. След 10 ноември 1989 се включва активно в обществено-политическия живот на страната. От 1990 г. е член на Висшия съвет на БСП, а от 1991 г. и на Председателството на Висшия съвет на БСП. От 1991 г. до 1996 г. е председател на Висшия съвет на БСП. Бил е народен представител в VII Велико народно събрание, а след това и в XXXVI и XXXVII Обикновено народно събрание.

1989 г.

Организирана е жива верига около Народното събрание с искане да се отмени член 1. от Конституцията. Според този член на Конституцията от 1971 г.:

(1) Народна република България e социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с Работническата класа.

(2) Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия.

(3) Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с Българския земеделски народен съюз.

Петър Младенов се опитва да успокои протестиращите, но без успех. В този момент, според заснети кадри от оператора и привърженик на СДС Евгений Михайлов, Младенов произнася фразата: "По-добре е танковете да дойдат!"

Петър Младенов е политически и държавен деец. Роден е на 22 август 1936 г. в с. Тошевци, Видинско. Следва философия в СУ "Св. Климент Охридски", след което завършва Московския институт за международни отношения. Член е на ЦК на БКП от 1971 г. От 10 ноември 1989 г. е издигнат за генерален секретар на ЦК на БКП. Този пост заема до 2 февруари 1990 г. През годините той е: министър на външните работи (декември 1971 г. - ноември 1989 г.), председател на Държавния съвет (ноември 1989 г. - април 1990 г.) и президент (председател) на Народна република България (април - юли 1990 г.). Умира на 1 юни 2000 г.

1955 г.

България е приета за член на ООН.

Организация на обединените нации (ООН) е международна организация, създадена по инициатива на участниците в антихитлеристката коалиция по време на Втората световна война. Учредителната конференция на организацията се провежда от 25 април до 26 юни 1945 г. в Сан Франциско (САЩ). В работата й вземат участие представители на 50 страни, главно от бившата антихитлеристка коалиция. През следващите години броят на държавите членки на ООН се увеличава непрекъснато. До 1 януари 2001 г. те са 189. Организацията си поставя за задача да поддържа международния мир и сигурност, да развива приятелски отношения между народите на принципа на равноправието и самоопределението им, както и да разрешава проблеми от икономическо, социално и културно естество при спазване и зачитане правата на човека и основните свободи за всички жители на планетата без оглед на техния пол, език и религия. Главни органи на ООН са: Общо събрание, Съвет за сигурност, Икономически и социален съвет, Съвет за попечителство, Международен съд и Секретариат. Общото събрание се състои от представители на всички страни – членки на организацията, като всяка една от тях има право на един глас в него. То провежда редовни годишни сесии, а при нужда и извънредни. Общото събрание приема бюджета на организацията, избира генералния секретар на ООН, членове на Съвета за сигурност и други свои органи.

1949 г.

Трайчо Костов е осъден на смърт.

Съдебният процес срещу него и още 10 задържани, повечето от които видни стопански дейци, започва на 7 декември 1949 г. Те са обвинени в организиране на заговор срещу "демократичния държавен строй", в издаване на държавна тайна на чужди разузнавания и във връзки с "титовистите". На 14 декември съдът произнася присъдите им. Петима от обвиняемите получават присъда доживотен затвор, трима - 15 години затвор, един е осъден на 12 и един на 10 години затвор. Пред съда Трайчо Костов се отрича от изтръгнатите с насилие "самопризнания" при следствието. Той е осъден на смърт. На 17 декември 1949 г. присъдата е изпълнена.

1947 г.

Започва официалното посещение на албанската правителствена делегация начело с Енвер Ходжа в България. На 16 декември в Кричим е подписан договор между Народна република България и Народна република Албания за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ. Той предвижда взаимна военна и друга помощ в случай на нападение на една от тях от друга държава, а така също и най-тясно стопанско и културно сътрудничество. Сключен е за срок от 20 години. След изтичането му не е продължен.

1909 г.

Христо Чернопеев започва организационна обиколка в Струмишки революционен окръг за възстановяване на нелегалната борба.

Христо Чернопеев е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е в село Дерманци, Ловешко. Включва се в дейността на ВМОРО в края на ХIХ век. В Кукушко се занимава с обучение на бъдещи войводи.

Взема участие в аферата "Мис Стоун" - акция по отвличане на американската протестантска мисионерка Елена Стоун и на нейната придружителка Катерина Цилка. Отвличането е предприето на 21 август 1901 г от четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев.

По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Христо Чернопеев се сражава с турските войски в Разложкия край. След разгрома на въстанието продължава революционната си дейност. Поддържа близки контакти с Яне Сандански. След Младотурската революция 1908 г. участва в създаването на Народната федеративна партия. През 1911 г. става член на ЦК на ВМОРО. По време на Балканската война 1912–1913 г. се включва в Македоно-одринското опълчение, оглавява чета в Родопския отряд. Взема участие и в Първата световна война 1914–1918 г. Загива в сраженията при Криволак.

1908 г.

Българската работническа социалдемократическа партия (т.с.) изключва от редиците си течението на прогресистите. Втора група е изключена на 13 февруари 1909 г. Група от 97 техни съмишленици издават Позив, с който напускат заедно с лидерите си.

Прогресистите са центристко течение в БРСДП (т.с.), възглавено от д-р Н. Сакаров, К. Тинева, Г. Кръстев и др. Възниква в края на 1906 г. и началото на 1907 г. Целите му са съединение на синдикатите, вървящи след тесните и широките социалисти. Прогресистите отричат демократическия централизъм и споделят убеждението за свободно съществуване на различни фракции в социалдемократическите партии. След отправените им предупреждения от ЦК на БРСДП (т.с.) през декември 1908 г. са изключени от партията, след което преминават в БРСДП (о). По-късно някои от лидерите им като д-р Н. Сакаров, К. Тинева и други постъпват в БКП.

1897 г.

Приет е Законът за санитарно-ветеринарната полиция, с което се поставя началото на Ветеринарномедицинската служба в България. С решение на МС от 19 ноември 1993 г., 14 декември е обявен за Ден на ветеринарните специалисти.

1895 г.

Роден е Пол Елюар (псевдоним на Йожен Емил Пол Грендел) – френски поет. Той е един от създателите е на сюрреализма в литературата. По време на Втората световна война се включва в Съпротивата. Превежда на френски език стихотворения на Христо Ботев. Пол Елюар е автор на "Поезия и истина" (1942 г.), "Среща с германците" (1944 г.), "Политически стихотворения" (1949 г.) и др.

Той умира на 18 ноември 1952 г.

1877 г.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) турците изоставят гр. Елена, като преди това я подпалват. Същия ден в Плевен е организиран тържествен парад на частите взели участие в превземането на града.

Обсадата на Плевен е една от най-мащабните операции по време на Руско-турската война, която според изследователите предопределя и крайната победа на Русия. В обсадата участват и румънски отряди.

След три неуспешни опита да щурмува град Плевен руското командване пристъпва към неговата блокада. Тя завършва на 10 декември с капитулацията на турския гарнизон. Осман паша (на снимката) заедно с цялата си армия от 43 000 души пада в плен.

1870 г.

Сръбският политически деец Алимпие Василевич изпраща писмо до Димитър Ценович, в което от името на правителството го кани да пристигне в Белград, за да започнат преговори за общи действия срещу Високата порта.

В началото на март 1871 г. емигрантските дейци в Букурещ решават да изпратят Ценович в Белград за започване на преговори със сръбското правителство. Той пристига в Белград на 21 март 1871 г. Там се среща с министър-председателя Радивой Милойкович и със Светозар Милетич.

На тази дата са родени:

1951 г.

Роден е Вежди Рашидов - български скулптор. Автор е на пластики и на проекти за монументите "Джон Ленън" и "Ключът на София". Той е активен член на Европейската академия за изкуство в Париж (носител е на нейния Златен медал за изключителни заслуги към човешката общност). Има златен медал на Ватикана и златен медал "Данте Алигиери". През 2002 г. получава 3 ордена - "Стара планина", орден "За заслуги" на Украйна и орден "За заслуги" на Турция.

1938 г.

Във Варна е роден Борис Иванов Бонев - български авиационен специалист. През 1968 г. завършва ВНВВУ "Г. Бенковски", специалност "Самолетостроене". През 1973 г. е кандидат на техническите науки. През 1981 г. получава титлата доктор на техническите науки. От 1983 г. е професор по аеродинамика на летателните апарати.

В годините 1959-1963 г. Борис Бонев е авиационен техник във ВВС. От 1968 г. до 1970 г. е преподавател по аеродинамика във ВНВВУ "Г. Бенковски". В периода 1970-1973 г. той е аспирант по аеродинамика във Военно-въздушната инженерна академия "Проф. Н. Е. Жуковски" - Москва. В годините 1973-1986 г. е преподавател, началник на катедра, началник на Учебен отдел, заместник- началник по учебната и научната част, и ръководител на научноизследователски сектор във ВНВВУ "Г. Бенковски". След това до 1996 г. Борис Бонев е директор на Института за космически изследвания към БАН от 1986 г. до 1996 г. Ръководител е на международните космически проекти "Шипка", "Фобос" и др. Председател е на Българската аерокосмическа агенция (1993 г.). Той е генерал-майор от авиацията. Член е на Международната академия по информатизация. Автор е на над 200 научни труда.

1933 г.

Роден е Людмил Димитров Кирков - български режисьор. Завършва ВИТИЗ през 1953 г. Режисира филмите: “Последният рунд" (1961 г.), “Краят на една ваканция" (1965 г.), “Шведски крале" (1968 г.), “Не се обръщай назад!" (1971 г.), “Момчето си отива" (1972 г.), “Произшествие на тихата улица" (тв, 1973 г., съвместно с Владислав Икономов), “Селянинът с колелото" (1974 г.), “Не си отивай" (1976 г.), “Матриархат" (1977 г.), “Кратко слънце" (1979 г.), “Оркестър без име" (1982 г.), “Равновесие" (1983 г.), “Не знам, не чух, не видях" (1984 г.), “Петък вечер" (1987 г.) и “София" (документален, 1989 г.). Людмил Кирков умира на 12 декември 1995 г.

1888 г.

Роден е Христо Коджабашев - български драматичен и филмов актьор. През 1911-1912 г. учи в театралната школа “Масе" в Париж. Работи в Русенския (1915-1922 г., 1923-1924 г., 1925-1926 г.), Варненския (1924-1925 г.) и Пловдивския (1927-1928 г.) театри, в “Свободен театър" в София (1922-1923 г.) и в Народния театър (1928-1961 г.). Христо Коджабашев играе в “Майстори", “Първите", “Хъшове" и др. Превежда пиеси от френски език. Участва във филмите “Грамада" (1936 г.), “Данка" (1952 г.) и “Залутан по пътя" (1974 г.). Умира на 18 септември 1981 г.

1875 г.

Роден е Добри Христов (Д. Х. Иванов) - български композитор и теоретик, дописен член на БАН (1929 г.). Учител е в родния си град - Варна. За проявени музикални дарби Варненската община го издържа 3 години в Пражката консерватория (ученик на Дворжак). Професор е в Музикалната академия в София. Музикалните му произведения са в близък досег с народното творчество. Композиции: над 250 училищни хорови и солови песни, “Тържествена увертюра “Ивайло" - за откриването на Народния театър (1906 г.), “Тутраканска епопея", (1917 г.), “Литургия на св. Йоан Златоуст" (1925 г.) и др. Автор е на теоретичните трудове: “Ритмични основи на нашата народна музика" (1911 г.), “Обща теория на музиката" (1924 г.), “Технически строеж на българската народна музика" (1928 г.) и др. Добри Христов умира на 23 януари 1941 г. в София.

1874 г.

Роден е Никола Пушкаров – родоначалник на българското почвознание. Той е основател е на агробиологичната почвоведска секция. Проучва почвените типове и торопотребността им. През 1931 г. създава първата почвена карта на България. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) Никола Пушкаров е македонски воевода.

1857 г.

Роден е Алоис Мацак – български военен капелмайстор от чешки произход. Идва в България през 1892 г. и заема длъжността военен капелмайстор в Плевен, после в София. Организира първите симфонични концерти с гвардейска музика. Автор е на симфоничната картина “Одрин" и на аранжировки за духова музика на български народни песни. Алоис Мацак умира на 18 юни 1920 г.

На тази дата умират:

1998 г.

Умира Йордан Тодоров Вълчев - български белетрист. Той е автор на разкази за миналото и настоящето на родния си град, романи и повести, разкази за деца и др. Негови са съчиненията са "Боеве" (1946 г.), "Надбягване с пътищата. Из бележника на един снабдител" (1956 г.), "Напред знамената" (1963 г.), "Цар Симеон" (1965 г.), "Бунт на владетеля" (1967 г.), "Родихме се змейове" (1969 г.), "Сигнали за атака" (1969 г.), "Стъпала към небе" (1969 г.), "Сватба" (1971 г.), "Древният календар на българите" (студия, 1978 г.) и др. Йордан Вълчев е роден на 24 юни 1924 г. в град Кула.

1974 г.

Умира Васко Николов Абаджиев - български цигулар виртуоз. Получава признание на 6 години, наричан е "дете чудо" и "Паганини на ХХ в.".

Васко Абаджиев е роден на 14 януари 1926 г. в София. През 1935 г. завършва 10-то ОУ "В. Априлов". През 1934 г. завършва Общия отдел на Музикалната академия, след което и Брюкселската консерватория при проф. Зимер. През 1945 г. завършва Висшето училище за музика в Берлин. От 1932 г. свири в "Мюзикферайн" (Виена) пред музиканти като Дж. Енеску, Я. Кубелик, Ж. Лафит. Той работи с диригентите В. Фуртвенглер, К. Бьом, Е. Клайбер, Х. Абендрот, В. Менгелберт (1938-1945 г.). Според Д. Ойстрах той е "Най-гениалният изпълнител на Бах за нашето време" (1974 г.). Автор е на много пиеси за цигулка, квартети и др. През 1950 г. се завръща в България, изнася поредица от концерти под диригентството на С. Попов, В. Стефанов, Вл. Симеонов, К. Илиев и Д. Петков. На много от концертите му акомпанира П. Владигеров. През 1956 г. заминава за Унгария, а по-късно се установява в Германия (ФРГ). Васко Абаджиев е носител на наградите: Извънредно отличие от конкурса "Изаи" (Брюксел, 1937 г.) и Първа награда от конкурса "Крайслер" (Лиенс, Белгия, 1938 г.).

1972 г.

Умира Ангел Иванов Каралийчев - български писател. Той е автор на “Приказен свят" (1929 г.), “Лъжовен свят" (1932 г.), “Земята на българите" (1939 г.), “Старопланински бунтовници" (1939 г.), “Тошко Африкански" (1940 г.), “Росенският камен мост" (1941 г.), “Соколова нива" (1946), “Житената питка" (1948 г.) и др. “Избрани произведения" в 2 тома излизат през 1972 г. под съставителството на С. Султанов.

Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 г. в Стражица. Завършва гимназия в Търново, където публикува в ученически издания. Следва химия в СУ “Св. Климент Охридски". Завършва и дипломатическия отдел при Свободния университет (1928 г.). Публикува за първи път през 1919 г. През 1924 г. излиза сборникът разкази “Ръж", а през 1925 г. първата му детска книга “Мечо". През 1928 г. излиза поемата му “Мауна-Лоа". Той е един от най-добрите разказвачи на детски приказки в България. Автор е на пътеписи, пиеси и стихотворения. През 1954 г. излизат очерците му за Г. Димитров “Наковалня или чук". Превежда произведения на руската класическа литература.

1957 г.

Умира Михаил Първанов Герасков (Балевски) - български педагог. В годините 1900-1903 г. е председател на Българския учителски съюз. От 1905 г. е член на Главния съвет на Учителската социалдемократическата организация. Следва и се дипломира с докторат по философия и педагогика в Цюрих, Швейцария (1906-1911 г.). От 1924 г. Михаил Герасков носи званието доцент. В периода 1928-1940 г. е извънреден професор по дидактика и методика в СУ “Св. Климент Охридски". Михаил Герасков е автор на съчиненията "Значението на народното образование за общественото благосъстояние" (1902 г.), "Политическо възпитание" (1902 г.), "Естетиката и детето" (1908 г.), "Методика на първоначалното и прогимназиалното образование" (1923 г.), "Ученишката самодейност като дидактически принцип" (1926 г.), "Педагогическа психология" (1932 г.), "Основи на дидактиката" (1935 г.), "Теоретична педагогика или наука за възпитанието" (1937 г.). Михаил Герасков е роден на 4 октомври 1874 г. в Берковица.

1931 г.

Умира Марин Василев (М. В. Сельовлев) - български скулптор. Той е роден на 27 август 1867 г. в Шумен. Завършва каменоделско-ваятелско училище в Хорица (Чехия, 1886-1890 г.), Художествената академия в Мюнхен (1891-1894 г.) и Художествено-индустриалното училище по скулптура в Прага (1894-1896 г.). Професор е в Художествената академия в София. Автор е на паметниците на Левски (в Карлово), на Измирлиев (в Горна Оряховица), на падналите борци за Освобождението (в Свищов), на много бюстове: на цар Фердинанд и др.

1930 г.

Умира Иван Симеонов (И. С. Кушинов) - военен деец, полковник (1914 г.). Роден е на 5 август 1862 г. Завършва Военното училище в София и постъпва на служба в 4-ти пехотен Плевенски полк. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на рота от полка и участва в боевете при Сливница (5-7 ноември), където е тежко ранен. През 1887 г. се присъединява към бунта на офицерите русофили в Силистра, а след потушаването му емигрира в Русия. Постъпва на служба в руската армия. След разрешаване на офицерско-емигрантския въпрос (1898 г.) се завръща в България и служи в 24-ти пехотен Черноморски полк (1900 г.). По-късно е помощник-командир на 17-ти пехотен Доростолски полк (1911 г.). Участва в Балканската война (1912-1913 г.) като дружинен командир в 4-ти пехотен Плевенски полк и се сражава на Чаталджа.

1921 г.

Умира Радой Ичов Сираков - български офицер, генерал-майор (1906 г.). Роден е на 6 юли 1861 г. в Угърчин. През 1881 г. завършва Военното училище в София, а десет години по-късно и Генералщабна академия в Торино, Италия. Преди войните е началник-щаб на дивизия. През Балканската война е командир на 9-а пехотна Плевенска дивизия, която се сражава при Чаталджа и Одрин. По време на Междусъюзническата война е командир на самостоятелен отряд, действащ срещу гръцки войски в Разложко. През Първата световна война (1915-1918 г.) е началник на Главното интендантство, началник на Главното тилово управление, председател на Главната реквизиционна комисия и офицер за поръчки в Министерството на войната.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.