Според легендата на тази дата през далечната 323 година преди Христа умира Александър Македонски (356 - 323). На тази дата през 1494 г. Христофор Колумб открива остров Исла Де Ла Хувентуд (до остров Пинос) в близост до Куба, а през 1777 г. Маркиз дьо Лафайет пристига в Америка, където се включва в борбата на колониите срещу Великобритания. На този ден през 1895 г. във Франция е проведена първата автомобилна гонка.

2015 г.

Многохиляден митинг в Скопие, основно от етнически албанци, иска оставката на правителството на Никола Груевски и неговия партньор в управляващата коалиция, обвинявайки ги в корупция, престъпни действия и неспазване правата на албанското етническо малцинство.

2014 г.

Венно-транспортен самолет Ил-76 е свален при кацане на летището в Луганск. На борда му е имало над 49 военни които са загинали.

2012 г.

Военен съд в Тунис осъди задочно бившия президент Зин ал Абидин бен Али на 20 години затвор заради участието му в смъртта на протестиращи в градовете, където започна Арабската пролет. Никой високопоставен чиновник в Тунис до този момент не е признат за виновен за смъртта на над 300 души по време на протестите.

2011 г.

В Ливан след пет месеца преговори, бе създадено новото коалиционно правителство с премиер Наджиб Микати. Ислямистката партия "на Аллаха" ("Хизбула") получи 19 министерски кресла, останалите министри са избрани от президента Мишел Сулейман, от Наджиб Микати и от лидера на друзката общност Уалид Джумблат.

2006 г.

Американският президент Джордж Буш пристига изненадващо на посещение в Багдад, където се среща с иракския премиер Нури ал Малики и с членове на правителството. Срещата се състои в строго охраняваната Зелена зона в центъра на иракската столица, в присъствието на иракския министър на отбраната Абдел Кадир Мохамед Джасим, на вътрешните работи Джауад Полани и на петрола – Хюсейн ал Шахрастани.

Визитата на американския държавен глава в Ирак е втората от началото на войната през март 2003 г. Първата е през ноември 2004 г. Поради съображения за сигурност иракското правителство не е информирано за посещението.

След разговора с Буш иракският премиер заявява, че правителството му е решено да се справи с тероризма, с подкрепата на САЩ, а американският държавен глава отбеляза: “Бъдещето на Ирак е във вашите ръце".

1998 г.

В САЩ е продадена кукла Барби за рекордната цена от 26 500 долара.

1991 г.

Един от запазените екземпляри от Декларацията за независимост на САЩ е продадена на търг за 2 420 000 долара, което е най-високата цена, плащана някога за печатно произведение.

Декларацията за независимост на САЩ е приета от Петия Континентален конгрес на 4 юли 1776 г. Чрез нея американските колонии обявяват независимостта си от Британия. Текстът е съставен от Т. Джеферсън, Дж. Адамз, Б. Франклин, Р. Шерман и Р. Ливингстън.

1989 г.

За първи път в руския телевизионен ефир е излъчено предаване посветено на рок музиката.

1983 г.

Американският космически кораб “Пайъниър-10" пресича орбитата на Нептун и става първият обект, дело на човешка ръка, който напуска Слънчевата система.

1967 г.

Москва призовава Обединените нации за действия срещу Израел. Съветът за сигурност към Обединените нации отхвърля исканията на Русия за незабавно приемане на резолюцията, осъждаща Израелската агресия по време на шестдневната война.

Добрите отношения на Русия с Египет мотивират и исканията за изтегляне на Израелските военни части от Арабската територия. Предявяването на тези искания е в резултат на продължилите шест дни сражения, при които Израел напредва на три фронта и увеличава двукратно територията, върху която упражнява контрол. От Израел заявяват, че реализираните военни действия са насочени срещу активизирането на предвижването на войскови арабски части покрай границите.

1966 г.

Подписана е търговска спогодба с Швеция. Кралство Швеция е една от 20-те най-развити страни в света. Основа на икономиката е промишлеността, в която работят 20 % от заетите. Развита е металургия в производство на специална стомана, машиностроенето, корабостроенето, електротехническо и радиоелектронно, включително радиолокационно и навигационно оборудване. Произвежда се оборудване за целулозно-хартиената промишленост. Автомобилостроенето е представено от “Волво" и “Сааб Скания" с леки и товарни автомобили, автобуси. Развита е и дървообработващата и целулозно-хартиената промишленост, химическата, текстилната и хранително-вкусовата промишленост. Водеща роля в селското стопанство има животновъдството в млечно и месно направление - едър рогат добитък, свине, домашни птици, овце. Растениевъдството е ориентирано към производството на фуражи и заема около 3/4 от обработваемата площ. Отглеждат се пшеница, ечемик, овес, картофи и захарно цвекло. Страната изнася машини и оборудване, железни руди, стомана, хартия и картон и др.

1956 г.

Американската армия получава своя първи официален флаг.

1944 г.

По време на Втората световна война Лондон е бомбандиран за първи път от немските ракети "Фау-1".

1923 г.

В Москва е открит Третият пленум на Изпълкома на Коминтерна (ИККИ), който продължава до 23 юни. Взето е решение БКП да вдигне въстание. На 14 юни е изпратена телеграма до ЦК на БКП в този дух, а на 2 юли - и писмо. Генералният секретар на Коминтерна В. Коларов заминава за България, за да наложи новия курс и да подготви вдигането на Септемврийското въстание 1923 г. Целта му е свалянето на сговористката власт в България, установена чрез държавния преврат на 9 юни 1923 г. Макар че превратът предизвиква остра реакция сред значителна част от членовете и съмишлениците на БКП, ЦК на партията преценява акта като борба между "градската и селската буржоазия", поради което заема позиция на неутралитет. Тази позиция е утвърдена и на състоялия се в края на юни и началото на юли 1923 г.

1917 г.

По време на Първата световна война германците за първи път бомбандират Англия не от дирижабли, а от самолети.

1895 г.

Във Франция е проведена първата автомобилна гонка. Емил Левасо преодолява най-бързо разстоянието от Париж до Бордо и обратно. Средната скорост на машината победител била 24 км/час.

1878 г.

Открит е конгресът в Берлин за ревизия на Санстефанския договор. Той е свикан по настояване на западноевропейските велики сили и по-специално на Англия и Австро-Унгария. Освен тях в него участват още и представители на Русия, Франция, Германия, Италия и Османската империя, а така също и на някои от балканските страни - Гърция, Сърбия, Румъния и Черна гора. Българският народ, чиято съдба се решава там, не е представен.

1858 г.

След взрив на парен котел потъва плаващия по река Мисисипи американски параход “Пенсилвания". Загиват 160 души.

1777 г.

Маркиз дьо Лафайет пристига в Америка, където се включва в борбата на колониите срещу Великобритания. По-късно, през 1789 г., той взема участие и във Френската революция.

1494 г.

Христофор Колумб открива остров Исла Де Ла Хувентуд (до остров Пинос) в близост до Куба.

Мореплавателят Христофор Колумб е роден през 1451 г. в Генуа. През 1476 г.- 1484 г. живее в Лисабон и на португалските острови Мадейра и Порту Санту. Като се базира на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV век, той съставя проект за западния, според неговото мнение, най-кратък морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалският крал отхвърля неговия проект, Колумб се завръща в Кастилия, където с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция. Първата експедиция с екипаж от 90 души през 1492 г.- 1493 г. е направена с корабите “Санта Мария", “Пинта" и “Ниня". Корабите потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг. Там Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. и това става официалната дата на откриването на Америка.

На тази дата са родени:

1884 г.

Роден е Добри Божилов Хаджиянакиев. Слез завършване на основно образование в родния си град той продължава да учи в Търговската гимназия в Свищов. От 1902 г. в продължение на 20 години работи като банков служител. През 1922 г. е назначен за член на Управителния съвет на Българската народна банка, а от 1935 г. до 1938 г. е и нейн управител. Междувременно е привлечен и за преподавател по финансови науки в тогавашния Свободен университет (дн. Университет за национално и световно стопанство). От ноември 1938 г. до 14 септември 1943 г. изпълнява длъжността министър на финансите в кабинетите на Г. Кьосеиванов и проф. Б. Филов. След включването на проф. Б. Филов в състава на Регентския съвет е назначен за министър-председател, който пост заема до 31 май 1944 г. Като шеф на българското правителство провежда политика на засилен терор против съпротивителното движение в страната. Външната му политика е насочена към по-нататъшно обвързване на България с държавите от хитлеристката ос. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на смърт и е разстрелян на 1 февруари 1945 г.

1865 г.

Роден е Уилям Бътлър Йейтс – ирландски поет, драматург, есеист и прозаик. Започва да публикува от 20-годишна възраст, а след 4 години отпечатва първата си стихосбирка "Кръстопътища" (1889 г.). Възпитан в идеите на прерафаелитите, Йейтс изпитва "ненавист" (според собствените му думи) към рационализма и практицизма на съвременността. Още в ранното си творчество изисква от изкуството не само емоционално въздействие върху читателя, но и нравствено влияние. Той е един от създателите на т. нар. Келтска лига - обществен съюз за възраждане на коренния език и преход към литература, базирана на народните традиции. През 1899 г. основава Ирландския литературен театър в Дъблин, чийто директор е в продължение на 40 години. Работи сам върху репертоара на театъра, ориентиран изключително към националния епос и родната история. Създава своеобразна концепция за "поетически театър", антитеза на засилващия се натурализъм. Основно негово призвание е поезията, която преминава през различни етапи: в ранното си творчество се увлича от митологията и идеята за "вечната красота", а реалността почти не го привлича; преломен в творчеството му е сборникът "Отговорност" (1914 г.), след който пише предимно изповедна и гражданска поезия; след Дъблинското въстание от 1916 г. уклонът към мистицизъм е заменен от нов поглед за преоценка на миналото. Автор е на стихосбирките: "Вятър в тръстиките" (1889 г.), "Роза" (1893 г.), "Кула" (1928 г.), "Вита стълба" (1933 г.) и др.; поемата "Пътешествията на Ойсин" (1889 г.), стихотворението "Пасха 1916" (1916 г.). Пише също така и пиесите: "Графиня Кетлин" (1892 г.), "Земята на сърдечните желания" (1894 г.), "Дейдре" (1897 г.), "Кетлин, дъщерята на Улиен" (1902 г.); пиеси с маски в традициите на японския театър "но"; комедии. През 1926 г. излиза неговата "Автобиография", а през 1940 г. (посмъртно)- "Последни стихове и пиеси". През 1923 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. Умира на 28 януари 1939 г. в Рокбрюн, Франция.

На тази дата умират:

1943 г.

Умира Коста Апостолов Солев, известен като Кочо Рацин - македонски национален деец, поет и комунистически активист.

Той е роден на 22 декември 1908 г. във Велес, Македония През 1928 г. в загребското списание “Критика" публикува първото му литературно произведение “Синови глади", стихотворението е на сръбски език. През 1932 г. заедно с поетите Гьоргьевич и Аксич, Рацин публикува в Скопие стихосбирка на сръбски език “1932". През 1939 г. Кочо Рацин публикува стихосбирката си “Бели мугри" в Загреб. Тя е написана на велешки диалект и придобива голяма популярност във Вардарска Македония, където тя се разглежда като противопоставяне на опитите за сърбизация на страната. В лексиката и правописната форма, Рацин е под силното влиание на Кръстьо Мисирков и на крачка до по-късно кодифицираната форма на македонския език. Рацин публикува и други стихотворения, разкази и статии на различна тематика. В статиите на историческа тематика, той защитава македонската национална кауза. Кочо Рацин е автор и на шест непубликувани стихотворения на книжовен български език.

От младежка възраст Кочо Рацин участва в Югославската комунистическа партия. Той е неколкократно арестуван от югославските, а по време на Втората световна война и от българските власти. През лятото на 1943 г. той се присъединява към партизаните в Западна Македония, която тогава се намира под италианска окупация.

Кочо Рацин е убит на 13 юни 1943 г. в планината Лопушник, над Кичево, прибирайки се в партизанската печатница. Според друга версия, убийството е инсценирано от партийния комисар Светозар Вукманович-Темпо, отявлен противник на групата на Методи Шаторов-Шарло в партията, която защитавала тезата за българската принадлежност на македонците и на която симпатизирал Рацин.

Първото литературно произведение на Рацин е “Синови глади“, стихотворение на сръбски език, публикувано през 1928 г. в загребското списание "Критика“. Заедно с поетите Гьоргьевич и Аксич през 1932 г. в Скопие публикува стихосбирката на сръбски език "1932“.

Рацин публикува и други стихотворения, разкази и статии на различна тематика. В статиите на историческа тематика, той защитава македонската национална кауза.

Единствената стихосбирка на Рацин, "Бели мугри“, е публикувана в Загреб през 1939 г. Тя е написана на велешки диалект и придобива голяма популярност във Вардарска Македония, където тя се разглежда като противопоставяне на опитите за сърбизация на страната.

Кочо Рацин е автор и на шест непубликувани стихотворения на книжовен български език.

От младежка възраст Кочо Рацин участва в Югославската комунистическа партия. Той е неколкократно арестуван от югославските, а по време на Втората световна война и от българските власти. През лятото на 1943 г. той се присъединява към партизаните в Западна Македония, която тогава се намира под италианска окупация.

Кочо Рацин е убит в нещастен случай, като резултат на негов физически недостатък (бил е малко глух) и след като не отговорил на предупрежденията на охраната, докато се прибирал нощем в партизанската печатница в планината Лопушник, над Кичево. Според друга версия, убийството е инсценирано от партийния комисар Светозар Вукманович-Темпо, отявлен противник на групата на Методи Шаторов-Шарло в партията, която защитавала тезата за българската принадлежност на македонците и на която симпатизирал Рацин.

1938 г.

Умира Шарл Едуард Гийом – швейцарски физик. Той е роден на 15 февруари 1861 г. През 1920 г. получава Нобелова награда за физика.

Завършва Цюрихския университет през 1883 г., работи в Международното бюро за мерки и теглилки в Севър, където от 1915 г. е директор. През 1883 г.-1889 г. участва в определянето на коефициента на линейно разширение и в сравнението между платиниево-иридиевите еталони за метър. Определя обема на 1 кг вода. Получава серия от сплави от типа инвар, които имат голямо значение за точното приборостроене, метрологията и геодезията.

1894 г.

Умира Николай Николаевич Ге – руски художник. Той е роден на 27 февруари 1831 г. във Воронеж. Работи в Рим (1857 г.-1859 г.) и във Флоренция (1860 г.-1869 г.). Живее в Петербург (от 1870 г.) и в Черниговска губерния (от 1876 г.). Става член-учредител на Дружеството на подвижните художествени изложби. Търси в историята теми със силно гражданско звучене - "Петър I разпитва наследника Алексей Петрович в Петерхов" (1871 г., Третяковска галерия). След 1880 г. се връща към евангелските теми и създава цикъл картини за страданията на Христос: "Христос в Гетсиманската градина", "Голгота" (1893 г.), "Разпятие" (1892 г.-1894 г.). Портретите, които рисува, се характеризират с голяма простота, строгост на цветните и композиционните решения и стремеж да се предадат богатството и сложността на духовния мир на човека.



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници :

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;