(За ФБ) 13 юни 1878 година започва Берлинският конгрес, който потвърждава възстановяването на българската държава, макар и под формата на васалното на Османската империя Княжество България.

На този ден през 1965 г. е открит "Театър 199" в София. През 1943 г. е спрян от печат обществено-политическият вестник "Демократ". На тази дата през 1909 г.

е подписан споразумителен протокол с компанията на Източните железници за откупуването им от България, а през 1865 г. река Дунав е премината от чета членове, на която са Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Юрдан Юрданов — Инджето, Петър и Тодор Шиварови.

2006 г.

Нидерландия внася ратифицирания Договор за присъединяване на България и Румъния към ЕС при председателството на Италия.

Ирландия внася ратифицирания Договор за присъединяване на България и Румъния към ЕС при председателството на Италия.

Софийската градска прокуратура иска седем години затвор за Стефан Софиянски за сделката за Централните хали. Според обвинението бившият кмет и главният счетоводител на общината Антоанета Македонска са извършили престъпление по служба. От техните действия консорциума “Ащром" е получил сградата на Халите и прилежащия терен около сградата за около 9 млн. лева, а Общината получила акции за около 9 хиляди лева. Освен ефективни присъди прокурорите искат двамата подсъдими да заплатят и глоба между 3 и 5 хиляди лева, както и да бъдат лишени от възможността да заемат обществени длъжности за срок от 10 години. Преди пледоариите след почти двучасово обсъждане съдът приема комплексна строително-икономическа експертиза за Централните хали.

2004 г.

Министерство на финансите представя резултатите от преговорите по финансовите глави 21 и 29. В град Банкя се провежда семинар на тема “Приключването на преговорите по финансовите глави 21 и 29 – 28 ноември 2001 г. – 04 юни 2004 г." Семинарът е открит от заместник-министъра на финансите Стамен Тасев. Участие взимат Стамен Тасев, заместник-министър на финансите, Любомир Дацов, Атанас Добрев, директор на дирекция “Европейска интеграция" към МФ, Боряна Пенчева, директор на дирекция “Управление на средствата от ЕС" и Ирен Русенова, началник отдел в дирекция “Европейска интеграция". Атанас Добрев представя предизвикателствата и перспективите за България в резултат на приключването на преговорите с ЕС.

Заместник-министърът на финансите Любомир Дацов запознава участниците в семинара с договорената финансова помощ за страната от Европейския съюз за периода 2007 – 2009 г.

Преговорният процес по глава 21 “Регионално развитие и координация на структурните инструменти" представя Боряна Пенчева.

От презентацията на Ирен Русенова става ясно, че първата година на членството ни в ЕС – 2007 г. – вноската на България ще е около 280 млн. евро.

2003 г.

Завършва посещението на Георги Първанов в Литва. За първи път български държавен глава посещава републиката. По време на визитата президентът се срещна с литовския си колега Роландас Паксас, с председателя на Сейма на Литва Артурас Паулаускас и с министър-председателя Алгирдас Бразаускас. Георги Първанов подчертава ползотворното взаимодействие на двете страни във Вилнюската група, като обръща внимание на сътрудничеството между България и Литва в рамките на НАТО. Президентът Паскас заявява, че Литва подкрепя България в усилията й за присъединяване към ЕС. Георги Първанов и председателя на Сейма на Литва Артурас Паулаускас обсъждат икономическото сътрудничество между двете страни и ролята на парламентите за усъвършенствуване на договорноправната му основа. Ден по-рано е открит българо-литовски бизнес форум. В словото си пред представители на бизнеса от двете страни президентът изтъква предимствата за инвестиране в България – страната извървя огромна част от пътя на своята евроинтеграция, разполага със сериозни гаранции за сигурността на бизнеса, има много добри отношения с всичките си съседи, което я превръща в генератор на сигурност в региона. Във форума участват винопроизводители, представители на фармацевтичната промишленост, на туристическия бизнес, което според българския държавен глава показва вярност към традицията.

2002 г.

В рамките на еднодневната си визита в Любляна министър-председателят Симеон Сакскобургготски се среща в двореца Бръдо със словенския си колега Янез Дърновшек. Обсъдени са търговско-икономическото сътрудничество между България и Словения и сътрудничеството в областта на туризма. Подчертана е и необходимостта от подписването на спогодби между двете държави за избягване на двойното данъчно облагане, взаимното признаване на сертификатите и резултатите от изпитвания и сътрудничеството в областта на туризма. Към делегацията на словенския премиер се присъединяват министърът на икономиката Теа Петрин и министърът на европейските въпроси Янез Поточник.

2001 г.

Президентът на Р България връчва Орден "Стара планина“ първа степен на Антонио Виджиланте, постоянен представител на организацията на ООН за развитие (ПРООН) в Република България

1993 г.

В обръщение до нацията президентът Желю Желев осъжда грешките на Филип Димитров, които са довели до падането на правителството на СДС. Той заявява, че няма да подаде оставка под натиск с думите "съм и ще бъда президент".

1965 г.

Открит е "Театър 199" в София.

1943 г.

Спрян е от печат обществено-политическият вестник "Демократ". Органът на Радикалдемократическата партия излиза в София от 15 септември 1905 г. От 1911 г. изданието продължава да излиза под името "Радикал". "Демократ" е подновен след 9 септември 1944 г. и съществува до 9 февруари 1948 г.

Отначало вестникът излиза веднъж седмично, от втората година - два пъти седмично, а от деветата е всекидневник. Редактори на "Демократ" са Ил. Георгов, Н. Найденов, М. Генов и др.

1934 г.

Излиза последният брой на седмичника за литература, изкуство и обществена мисъл "ЩИТ". Началото на изданието е поставено в София на 27 септември 1933 г. Редактор е Л. Стоянов, а сътрудници - Г. Бакалов, А. Тодоров, Н. Хрелков, Г. Караславов, Мл. Исаев, Н. Ланков, Кр. Пенев и др. Художници на “ЩИТ" са П. Георгиев, Ал. Жендов, Ил. Бешков, Ст. Венев и др. Освен с литература, списанието се занимава и с обществено-политически проблеми.

1927 г.

В София започва да излиза седмичният политически вестник "La Macedoine". Близкото до ВМРО (Иван Михайлов) издание съществува до август 1937 г. Директор е С. Евтимов, а главен редактор Д. Чилев.

1913 г.

На среща в Цариград екзарх Йосиф I и униатският архиепископ Михаил Миров обсъждат възможността за обявяване на уния в македонските земи. Целта е да се защити националната идентичност на македонските българи, които се предвижда след Балканските войни да преминат към Гърция и Сърбия. Това така и не се случва. Свещеник Михаил Миров е ръкоположен за теодосиополски епископ и е издигнат за архиепископ и глава на Католическата българска църква от източния обряд (униати) със седалище в Цариград през февруари 1907 г. Той заема това място до смъртта си на 17 август 1923 г. Михаил Миров е роден в с. Топузларе (днес Зорница), Ямболско. Първоначално завършва Висшата духовна семинария в Цариград, а през 1883 г. приема монашески сан.

Първоначално Униатското движение възниква в резултат на засилването на католическата пропаганда след Кримската война 1853 - 1856 г. Франция и Англия, в стремежа си да отслабят руското влияние на Балканите, изпращат множество католически и протестантски мисионери, които разгръщат силна агитация за откъсване на българите от православието. Турското правителство, заинтересувано от разрушаването на верското единство от отслабването на руското влияние, поддържа Униатското движение. Католическите мисионери обаче не успяват да се похвалят със значителни успехи. Движението не е популярно сред българското население. Само една малка част от обществеността проявява склонност да приеме католицизма и да се откъсне от Цариградската патриаршия и да извоюва независима българска църква. През 1859 г. българите в Кукуш се обявяват за униати. На 18 декември 1860 г. Драган Цанков, архимандрит Йосиф Соколски и др. подписват акт за уния - присъединяване на българската църква към католическата. 80-годишният Й. Соколски е ръкоположен в Рим от самия папа Пий IX за архиепископ на българите униати през март 1861 г. Високата порта признава веднага новообразуваната българска униатска община в Цариград и заточва Иларион Макариополски. Българският народ не приема новосъздадената църква. Той стои зад Иларион Макариополски дори и след заточаването му. Н. Геров и П. Р. Славейков успяват да убедят Й. Соколски да се откаже от унията. Той заминава за Одеса на 6 юни 1861 г. От там отправя послание до българите униати да се върнат към православието. Драган Цанков също се отказва от унията и движението заглъхва. Остават само незначителни униатски групи.

1909 г.

Подписан е споразумителен протокол с компанията на Източните железници за откупуването им от България. Концесионна компания на барон М. фон Хирш сключва договор с Високата порта за построяване и експлоатация на ЖП линии в европейската част на Османската империя през 1869 г. Договорът е ревизиран през 1872 г. През 1870-1874 г. е построена и пусната в експлоатация ЖП линия Цариград-Белово с разклонения от Одрин за Дедеагач и от Търново Сеймен (днес Симеоновград) - за Ямбол. След това е пусната в експлоатация и линията Солун - Скопие - Митровица, която няма пряко отношение към българските земи, както първата, но допринася за икономическото им развитие при условията на феодалните порядки в империята. В желанието си да натрупа бързи и големи печалби, компанията установява високи тарифи за превоз на стоки и пътници. След Освобождението по силата на чл. 10 от Берлинския договор 1878 г. за Княжество България и чл. 21 за Източна Румелия България е задължена да поеме ангажиментите на Високата порта по отношение на "Източни железници" в частта им на българска територия. По този начин е грубо нарушен държавният суверенитет на българската държава. Това положение се запазва до септември 1908 г., когато в навечерието на провъзгласяването независимостта на България правителството на Ал. Малинов изземва линиите на компанията на българска територия. По силата на последвалия българо-турски протокол 1909 г. България е задължена да заплати на компанията 42 294 347 златни лева. Това задължение се потвърждава и от руско-турския протокол от 1909 г. и руско-българския протокол от 1909 г. С цената на този откуп България успява да се освободи от присъствието на една чужда компания и да поеме по-нататъшното ЖП строителство в свои ръце.

1902 г.

Загива в бой с турски войски Марко войвода (Георги Иванов), след предателство на местни гъркомани в леринското село Пътеле (днес Агиос Панталеймонас, Гърция). Марко войвода е известен още с прякорите: Георги Геройски, Марко Лерински. Марко войвода е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Георги Иванов е роден през 1862 г. в Котел. През 1883 г. постъпва на военна служба в Княжество България. Той взима участие в Сръбско-българската война и за проявена храброст е удостоен с медал и повишен в чин. През 1895 г. Георги Иванов напуска службата, влиза в редовете на Върховния Македоно-одрински комитет и взима участие в четническата акция от 1895 г. След неуспеха на акцията се връща в армията като подофицер. През 1900 г. се свързва с Гоце Делчев и Гьорче Петров, които го привличат към ВМОРО и го изпращат като войвода в Леринско, където получава псевдонима Марко. Благодарение на военната му подготовка и на организационните способности на Марко войвода, четата му се превръща в школа за подготовка на четници и войводи за цялата революционна организация.

1893 г.

В София излиза първи брой на вестник "Свободно слово". Изданието е орган на първата опозиционна коалиция Съединена легална опозиция. Коалицията е образувана от консерватори, либерали и южнобългарски съединисти. През септември към нея минават и либералите на Драган Цанков. От брой 104 "Свободно слово" става орган на Народната партия. Отговорен редактор на вестника е Ст. Петров. Редактори са Ив. Белнеов, Ил. Попов, Д. Иванов, П. А. Клинков и др. "Свободно слово" излиза до 31 май 1894 г.

1865 г.

Река Дунав е премината от чета, членове на която са Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Юрдан Юрданов — Инджето, Петър и Тодор Шиварови.

На тази дата са родени:

1959 г.

Роден е Бойко Борисов. Премиер на България от юли 2009 година.

През 1982 г. се дипломира във Висшата специална школа на МВР като инженер по специалността "Противопожарна техника и безопасност" с чин лейтенант. Същата година постъпва на работа в Софийско градско управление като командир на взвод, а по-късно е командир на рота. От 1985 г. до 1990 г. е преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност /ВИПОНД/ на МВР. Защитава дисертация по темата "Психо-физическата подготовка на оперативния състав" и му е присъдена научната степен "доктор". През 1990 г. напуска системата на МВР. През 1991 г. основава фирмата “Ипон-1" ООД, която в момента е сред най-големите охранителни фирми в страната. “Ипон-1" членува в Световната организация на охранителите IАРРА, а Бойко Борисов е персонален член на организацията. От 1978 г. е активен състезател по карате, притежава VII дан. Дългогодишен треньор на националния отбор по карате, както и международен съдия. Организира редица благотворителни инициативи за събиране на пари за деца на загинали служители на МВР.

От 1 септември 2001 г. е назначен на длъжност главен секретар на МВР с указ №194/2001 г. на президента на Република България, а със заповед на Министъра на вътрешните работи му е присвоено звание “полковник" от МВР. С Указ №32/2002 г. на президента на Република България от 19 януари 2002 г. е удостоен със звание генерал-майор. С Указ №227 на президента на Република България от 25 юни 2004 г. е удостоен със звание генерал-лейтенант.

Напуска поста главен секретар през септември 2005 г. и се кандидатира за кмет на София. Избран е за кмет на града на 5 ноември 2005.

През месец март 2006 година регистрира Сдружение “Граждани за европейско развитие на България" (ГЕРБ), като сдружение с нестопанска цел за обществено полезна дейност. Впоследствие прераства в партия ГЕРБ.

1935 г.

Роден е живописецът Георги Йорданов Божилов. Учи декоративно-монументална живопис във ВИИ "Н. Павлович" при проф. Г. Богданов. Георги Йорданов Божилов се утвърждава като портретист, пейзажист и майстор на фигуралната композиция: "Писта" (1961 г.), "Пловдив" (1965 г.), "Старият Пловдив" (1969 г.), "Икар" II (1978 г.) и много др. Има над 40 самостоятелни изложби в България и в чужбина. Картините му са част от колекции в цял свят.

След тежка катастрофа в Бургас умира на 30 май 2001 г.

1884 г.

Роден е Добри Божилов Хаджиянакиев. Слез завършване на основно образование в родния си град той продължава да учи в Търговската гимназия в Свищов. От 1902 г. в продължение на 20 години работи като банков служител. През 1922 г. е назначен за член на Управителния съвет на Българската народна банка, а от 1935 г. до 1938 г. е и нейн управител. Междувременно е привлечен и за преподавател по финансови науки в тогавашния Свободен университет (дн. Университет за национално и световно стопанство). От ноември 1938 г. до 14 септември 1943 г. изпълнява длъжността министър на финансите в кабинетите на Г. Кьосеиванов и проф. Б. Филов. След включването на проф. Б. Филов в състава на Регентския съвет е назначен за министър-председател, който пост заема до 31 май 1944 г. Като шеф на българското правителство провежда политика на засилен терор против съпротивителното движение в страната. Външната му политика е насочена към по-нататъшно обвързване на България с държавите от хитлеристката ос. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на смърт и е разстрелян на 1 февруари 1945 г.

На тази дата умират:

1963 г.

Умира Никола Нарев Трайков – български журналист. Той е участник в национално-освободителните борби на Македония. Завършва Славянска филология в СУ през 1914 г. Преподавател е по новогръцки език в СУ в периода 1946 г.-1958 г. По време на Балканската война (1912 г.-1913 г.) се сражава в Македоно-одринското опълчение. Като журналист започва да пише през 1912 г. в солунския български периодичен печат. Открива и изследва неизвестни документи за политическото и културно минало на българския народ в български, румънски, гръцки и др. архивни хранилища. Той е задълбочен изследовател и познавач на делото на българските възрожденци. Автор е на съчиненията: “Манастирът “Пречиста" (1912 г.), “Кичево в миналото" (1913 г.), “Спомените на капитан Васил Вълков" (1930 г.), “Н. Г. Чернишевски" (1953 г.), “Архив на Г. С. Раковски" (т. II-III, 1966 г.), “Преписка на братя Миладинови" (1964 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници :

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;