През 1841 г. Великите сили подписват Конвенция за проливите, с която се гарантират независимостта на Османската империя и постановяват, че Босфора и Дарданелите са затворени за военни кораби в мирно време. През 1878 г. е подписан Берлинският договор. През 1897 г. Гулиелмо Маркони получава патент за изобретения от него радиоапарат. През 1908 г. в Лондон са открити ІV Олимпийски игри. Това са първите Олимпийски игри, в които взимат участие жени. През 1973 г. в Англия излиза първият албум на група “Queen", носещ едноименно заглавие. През 2004 г. официално е прието Националното знаме на Черна гора.

На 13 юли са родени: Харисън Форд – американски актьор, Александър Астрюк – френски режисьор, писател и кинотеоретик, Фердинанд III Хабсбургски – император.

На 13 юли умират: Надин Гордимър, южноафриканска писателка, Андре Мазон - френски филолог славист, Арнолд Шонберг - австрийски композитор, Алфред Маршал – английски икономист, Фридрих Август Кекуле - германски химик, Жан-Пол Марат - френски политик и обществен деец.

2016 г.

Тереза Мей е новият премиер на Великобритания. Кралица Елизабет Втора приема Мей в Бъкингамския дворец и я натовари официално със задачата да състави новото британско правителство. 59-годишната консерваторка, се съгласи.

2015 г.

Международният космически апарат "Нови хоризонти“ се приближава на 2 милиона километра до планетата-джудже Плутон.

2015 г.

Прокуратурата в Румъния повдига обвинения срещу министър-председателя Виктор Понта за документни измами, укриване на данъци и пране на пари.

2015 г.

Европейският съюз налага на Испания санкция в размер на около ? 19 милиона за манипулиране на икономическата статистика, свързани с района на Валенсийска общност.

2014 г.

Провеждат се предсрочни парламентарни избори в Словения които печели новата левоцентристка партия на Миро Церар с 36,9% от гласовете на избирателите. Второ място заема десноцентристката "Словенска демократическа партия“ (СДС) на бившия министър-председател Янез Янша вкаран в затвора за корупция.

2013 г.

На парламентарните избори в Бутан победа удържа за първи път Народната демократическа партия на Бутан.

2006 г.

Италиански съд издава присъда от 18 години затвор на наркотрафиканта Метуш Байрами, наричан Балканския Ескобар. Етническият албанец с български паспорт Метуш Байрами е задържан на 10 май 2005 година в Милано от органите на италианската финансова гвардия. Арестът е предшестван от мащабно разследване на българските и италианските служби и Американската агенция за борба с наркотиците (DEA). Паралено с ареста на Байрами в Атина е задържан етническият албанец Шеху Елир, установен като един от основните организатори и връзки на Байрами по отношение на транспортирането на хероин, незаконни вещества и парични средства през Италия, Испания и Европа. Трафикантът Метуш Байрами (47 г.) е организирал и ръководил международен канал за търговия с наркотици от Турция за Западна Европа Притежавалият три законно придобити паспорта - македонски, албански и български, пребивавал в Италия като “български бизнесмен", а бракът му с българка му позволявал постоянно да пребивава в страната. На 30 юни 1997 г. Байрами подал молба за българско гражданство. На българска територия той не е упражнявал престъпна дейност, поради което не е могъл да бъде задържан, но бил под постоянно наблюдение. След задържането му в Италия, при извършения обиск в дома му в София на 12 май са намерени пистолет със заличен сериен номер и други веществени доказателства, които се предоставят на италианската магистратура след постъпването на молба за международна съдебна поръчка. По данни на италианската полиция Байрами, започнал престъпната си кариера като куриер на дрога и два пъти е лежал в затвор - в Македония и в Швейцария. Впоследствие е създал и оглавил собствена мрежа. Съвместната операция на българските и италиански служби е позволила през последните две години Финансовата полиция в Милано да задържи над половин тон хероин и кокаин. Байрами се е възползвал от разбиването на известния клан Шабани и станал безспорен бос на "Златния балкански триъгълник" – Косово, Албания и Македония. При последното си пребиваване в Милано, за което италианските служби са информирани от българските си колеги, той се срещнал с местен престъпен лидер, който също е задържан при полицейската операция.

2006 г.

Рано сутринта израелски изтребители подлагат на обстрел международното летище в Бейрут и други обекти в ливанската столица, сред които сгради свързани с “Хизбулла" и централата на новинарската телевизия “Ал Манар", собственост на групировката. Над 60 цивилни граждани намират смъртта си в резултат на бомбардировките. Израел предпирема тези действия след нападение на активисти на радикалната ливанска групировка “Хизбулла" срещу израелски граничен пост на 12 юли, при което са отвлечени двама израелски войници и други седем са убити. Тел Авив определя нападението на “Хизбулла", като “акт на война" и след извънредно заседание на израелския кабинет проведено късно през нощта на 12 срещу 13 юли, е взето решение за провеждането на офанзива срещу позициите на радикалната шиитска групировка на територията на съседен Ливан. Говорителят на израелското външно министерство заявява, че Израел смята “Хамас", “Хизбулла", Иран и Сирия за част от “ос на терора и злото" и допълва, че Иран и Сирия “ще разберат, че цената, която ще платят пред света за своята подкрепа към тероризма, ще бъде непоносимо висока". Въздушният рейд е последван от обявяването на пълна блокада на Ливан от страна на Израел, а израелските военноморски сили навлизат в ливанската екватория. В отговор на въдушните нападения “Хизбулла" обстрелва Израел с ракети тип “Катюша". Вселдствие на ливанския обстрел умират трима израелтяни, десетки другиса ранени и на територията на Израел възникват множество пожари.

2004 г.

Официално е прието Националното знаме на Черна гора.

1973 г.

В Англия излиза първият албум на група “Queen", носещ едноименно заглавие.

Английската рокгрупа “Queen" е основана през 1972 г. В състава й влизат: Фреди Меркюри - вокалист, пианист, автор на текстове; Брайън Мей - китара, вокал, композитор; Джон Дийкън - бас; Роджър Медоус Тейлър - ударни. Музиката на групата е компилативна. През 70-те и 80-те години се налага на световната рок сцена. През 1975 г. песента “Бохемска рапсодия" заема I място в Британската класация в продължение на 9 седмици. През 80-те години групата издава съвместен албум с Д. Бауи (“Under Pressure", 1981 г.). Солови албуми издават Фр. Меркюри и Бр. Мей. През 1991 г. умира лидерът Фр. Меркюри и групата преустановява дейността си. Някои от албумите на “Queen" са : “Queen" (1973 г.), “Queen II" (1974 г.), “Sheer Heart Attack" (1974 г.), “A Night at the Opera" (1975 г.), “A Day at the Rages" (1976 г.), “News of the World" (1977 г.), “Jazz" (1978), “Live Killers" (1979 г.), “The Game" (1980 г.), “Flash Gordon" (1980 г., музика към едноименния филм), “Greatest Hits" (1981 г.), “Hot Space" (1982 г.), “The Works" (1984 г.), “The complete Works" (1985 г .), “A Kinds of Magic" (1986 г.), “Live Magic" (1986 г.), “Queen at the Beeb" (1989 г.), “The Miracle" (1989 г.), “Innuendo" (1991 г.), “Greatest Hits 2" (1991 г.), “Classic Queen" (1992 г.), “Live at Wembley’86" (1992 г.), “Greatest Hits I&II" (1994 г.), “Made in Heaven" (1995 г.), “There Are The Days Of Our Lives" (1999 г.).

1954 г.

С подписания на срещата в Женева протокол от Великобритания, Франция, Китай и СССР територията на Виетнам е разделена на две държави – Северен и Южен Виетнам по линията на 17-я паралел.

1928 г.

В кабинета му в Белград е прострелян началникът на сръбската Обществена безопасност Жика Лазич от неговия агент, дееца на ВМРО Иван Момчилов, който се самоубива. Жика Лазич е сръбски административен деец. Шеф е на Обществената безопасност, а след това – помощник-министър на вътрешните работи. От 1929 г. е начело на Вардарската бановина със седалище Скопие. Пряк проводник е на политиката на Белград за асимилиране и денационализиране на българското население във Вардарска Македония. Умира след Втората световна война 1939–1945 г. в Канада.

1908 г.

В Лондон са открити ІV Олимпийски игри. Това са първите Олимпийски игри, в които взимат участие жени.

1897 г.

Гулиелмо Маркони получава патент за изобретения от него радиоапарат. Гулиелмо Маркони е италиански радиотехник и предприемач. Като ученик се интересува от действието на електромагнитните вълни и изучава Морзовата азбука. През юли 1896 г. посещава Англия, където демонстрира апарат с антена от покрива на централната поща в Лондон, като предава сигнал до друга сграда на 1,5 км. През 1897 г. получава патент за изобретяването на радиоприемник, принципно тъждествен на създадения през 1895 г. от А. С. Попов. Способства за развитието на радиото като средство за комуникация. През 1899 г. успява да предаде съобщение през Ламанша. През 1909 г. получава Нобелова заедно с К. Ф. Браун. През 1912 г. е обвинен, че продава секретни данни на британско правителство, с които да се създаде радиомрежа. По време на Първата световна война отговаря за системата от безжични телеграфи в италианска армия. Умира от инфаркт на 20 юли 1937 г. в Рим. В деня на погребението му радиостанциите в света прекъсват предаванията си и за 2 минути радиоефирът е изпълнен с тишина.

1878 г.

Подписан е Берлинският договор. Съгласно него Румъния получава Северна Добруджа, Сърбия - Нишко и Пиротско, Високата порта си връща Македония и Одринска Тракия. Между Дунав и Стара планина е създадено васално Княжество България (63 752 кв. км и 1 740 000 души), а на юг от Балкана - автономна област Източна Румелия (35 901 кв. км и 816 000 души).

Берлинският договор е международен акт, подписан на 13 юли от представители на държавите, участвали в Берлинския конгрес (1878 г.). Главното му предназначение е ревизията на Санстефанския договор (1878 г.). По силата на Берлинския договор току-що освободилата се българска държава е разпокъсана на няколко части.

1. Териториите между река Дунав и Стара планина заедно с тогавашната Софийска област образуват Княжество България начело с княз, избиран пряко от народа. За да бъде признат за законен български владетел, той трябва да получи съгласието на Великите сили (Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия и Италия) и Османската империя. За управлението на Княжеството се предвижда Органически устав (конституция), изработен от събрание на местни първенци. Срокът на Временното руско управление в България се намалява от 2 години на 9 месеца. Намиращата се в Княжеството османска армия трябва да напусне неговите предели и да се замени с местна народна милиция. Новата българска държава се поставя във васална зависимост от Османската империя и се задължава да и плаща ежегоден данък. За нея остават в сила всички договори, подписани между западните велики сили и Османската империя до избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., и др.

2. Земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област под произволното име Източна Румелия. Управлението и се възлага на генерал-губернатор, назначаван от Високата порта и одобряван също така от Великите сили, участвали в Берлинския конгрес. В негова подкрепа трябва да действа Областно събрание, избирано от населението, живеещо в Областта.

3. Македония и Одринско остават отново в пределите на Османската империя под пряката власт на султана, т. е. за тези две български области не се предвижда каквато и да било промяна в статута им от времето преди Руско-турската освободителна война (1877 г.-1878 г.). Османската империя приема единственото задължение да подготви и проведе в тези две области реформи, чрез които да бъдат изравнени правата на християнското население с тези на мохамеданското.

4. Градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа като компенсация за Бесарабия, която по силата на Санстефанския договор се предоставя на Русия. В Берлинския договор са включени и клаузи, отнасящи се до съседните балкански страни. Румъния, Сърбия и Черна гора се признават за независими държави, но се задължават да поемат изплащането на съответната част от държавния дълг на Османската империя.

Големи придобивки с Берлинския договор получава Австро-Унгария. На нея се предоставя правото да окупира в продължение на 30 години Босна и Херцеговина, да държи свои войски в Новопазарския санджак, който остава в пределите на Османската империя, и да контролира бреговата линия на Черна гора по Адриатическо море. На свой ред Англия узаконява своето право да заграби гръцкия о. Кипър.

Берлинският договор съществува формално до избухването на Балканската война (1912 г.-1913 г.). Някои негови клаузи са променени още при Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. и при провъзгласяване независимостта на България през 1908 г., но повечето от тях остават в сила и след тази война.

На тази дата са родени:

1942 г.

Роден е Харисън Форд – американски актьор. Постига успех на театралната сцена с участието си в постановките “Отгоре, отгоре", “Нощта на игуаната", “Тялото на Джони Браун". В киното дебютира през 1966 г. с участието си в “Мъртвешка жега на въртележката". Изпълнява епизодични роли в още няколко филма - “Лов" (1967 г., “Време за убиване" (1967 г.), “Пътуване до Шилоу" (1968 г.), “Гетинг стрийт" (1970 г.), преди публиката и критиката да го забележат в култовия младежки филм на Джордж Лукас “Американски графити" (1973 г.) и в тв творби “Изстрели в Додж сити" (1972 г.), “Желязната страна" (1976 г.) и “Момчето от Фриско" (1979 г.). Харисън Форд участва във филмите: “Разговорът" (1974 г.), “Звездата на смъртта" (1977 г., от поредицата “Междузвездни войни"), “Командосите от Насароне" (1978 г.), “Апокалипсис сега" (1979 г.), “Война и страст" (1979 г.), “Империята отвръща на удара" (1980 г.), “Черният жребец" (1980 г.), “Похитители на изчезналия кивот" (1981 г.), “Ловци на хуманоиди" (1982 г.), “Завръщането на джедаите" (1983 г.), “Индиана Джоунс и храмът на обречените" (1984 г.), “Свидетелят" (1985 г.), “Брегът на комарите" (1986 г.), “Отчаяният" (1987 г.), “Работещо момиче" (1988 г.), “Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход" (1989 г.), “Невинен до доказване на противното" (1990 г.), “Що се отнася до Хенри" (1991 г.), “Патриотични игри" (1992 г.), “Беглецът" (1993 г.), “Близка опасност" (1994), “Хиляда и една нощ" (1995), “Сабрина" (1995), “Жив дявол" (1997 г.), “Еърфорс I" (1997 г.), “Шест дни, седем нощи" (1998 г.), “Лутащи се сърца" (1999 г.), “Прозрачно минало" (2000 г.), “Подводницата" (2001 г.), “Две ченгета" (2003 г.) и др.

1923 г.

Роден е Александър Астрюк – френски режисьор, писател и кинотеоретик. Работи като журналист, критик и асистент-режисьор. Снима експериментални късометражни филми - "Насам и обратно" (1948 г.), "Одисей, или Лошите срещи" (1949 г.), "Обагрената завеса" (1953 г.) и др. Първият му игрален филм - "Лоши срещи" (1955 г.), изследва младежките проблеми и предхожда френската "нова вълна". Сред популярните филми, които снима са: "Един живот" (1958 г. ), "Плячка за мъглата" (1961 г.), "Възпитание на чувствата" (1962 г.), "Дългият марш" (1966 г.), "Пламък над Адриатика" (1968 г.), "Сартр за себе си" (1976 г.), "Арсен Люпен играе и губи" (тв-сериал, 1980 г.). През 1948 г. в сп. "Френски екран" публикува статията "Раждането на новия авангард: камера - стило", в която пледира за освобождаването на постановчика от конвенциите на повествователното изображение на живота в името на свободата и дълбочината на самоизразяване (по аналогия с индивидуалния писателски стил).

1608 г.

Роден е Фердинанд III Хабсбургски - император (от 1637 г.), австрийски ерцхерцог, крал на Бохемия (1627 г.) и на част от Унгарското кралство (от 1625 г.). Той е син на Фердинанд II Хабсбургски. Продължава политиката на баща си. След смъртта на А. Валенщайн (1634 г.), преди да стане император, е главнокомандващ императорските войски. По време на управлението му завършва Тридесетгодишната война (1618-1648 г.). Умира на 2 април 1657 г. във Виена.

На тази дата умират:

2017 г.

Умира Лиу Сяабо (61 г.).

Лиу Сяабо е китайски писател, литературен критик, защитник на правата на човека, философ и лауреат на Нобелова награда за мир, който призова за политически реформи и участва в кампании за прекратяване на комунистическото едностранно управление в Китай.

2014 г.

Умира Надин Гордимър, южноафриканска писателка, Нобелов лауреат. Надин Гордимър е родена на 20 ноември 1923 г. в град Спрингс, ЮАР. Тя пише романи и къси разкази, основни мотиви в които са изгнанието и отчуждението. През 1991 Гордимър получава Нобелова награда за литература.

1967 г.

Умира Андре Мазон - френски филолог славист, член е на Академията за надписи и изящна словесност (1941 г.). Роден е на 7 септември 1881 г. Член е на БАН, на Полската академия на науките, на Чешката и на други академии. Завършва Сорбоната и Парижкия университет. Преподава в Харковския университет в периода 1905-1908 г., в Страсбургския университет (професор от 1919 г.; 1919-1923 г.), “Колеж дьо Франс" (1924-1951 г.). Работи в Института за живи източни езици (1909-1914 г.). Андре Мазон е избран за вицепрезидент на Международния комитет на славистите (1958-1967 г.). Той е един от основателите и редактор на “Revue des etudes slaves" (от 1921 г.). Публикува трудове по руска и чешка граматика, морфология на руския глагол и др. Интересува се от руската класическа литература и старата руска литература (предлага хипотезата, че “Слово о полку Игореве" е създадено не през ХII, а през ХVIII в., подложена на убедителна критика от руски и други учени).

1951 г.

Умира Арнолд Шонберг - австрийски композитор, един от най-ярките представители на модернизма в музиката. Той е роден на 13 септември 1874 г. От 1901 г. до 1903 г. води класа по композиция в консерваторията Щерн в Берлин. От 1903 г. живее във Виена, където става известен като композитор, диригент и педагог. Арнолд Шонберг е професор в Пруската академия на изкуствата в Берлин за периода 1925-1933 г. Емигрира в САЩ през 1933 г., поради настъплението на фашизма. От 1936 г. до 1944 г. води класа по композиция в Калифорнийския университет. В ранните си творби продължава традицията на немската и австрийската романтична школа в музиката (струнния секстет “Просветляващата нощ", 1899 г.; симфоничната поема “Пелеас и Мелизанда", 1903 г., и др.). Създава 12-тоновата система додекафония. Той е основоположник на атоналната музика и виден представител на експресионизма в музиката. Своята теория прилага последователно в: 5 пиеси за пиано (1923 г.) , Серенада за 8 инструмента (1923 г.), цигулкови (1936 г.) и концерти за пиано (1942 г.), монодрамата “Очакване" (1909 г., поставена 1924 г.), операта “Моисей и Аарон" (1932 г.) и др. Автор е на 2 камерни симфонии (1906 г., 1939 г.), “Лунният Пиеро" - за вокал и инструментален ансамбъл (1912 г.), 4 струнни квартета, вокални пиеси, няколко теоретични труда върху музиката.

1924 г.

Умира Алфред Маршал – английски икономист. Той е роден в Лондон на 26 юли 1842 г. Водеща фигура е в икономиката на Великобритания от края на ХIХ до 30-те години на ХХ в. След като завършва математика в Кеймбридж през 1865 г., започва да преподава в Сейнт Джонс Колидж в Кеймбридж, като се занимава предимно с изследвания в областта на етиката и философията. Значителните му интереси в социалната област го насочват към икономиката. Научният му принос е свързан с пренасяне на класическата икономика в математиката и с някои статии по международна търговия. Той е директор и професор по политическа икономия в новия Юнивърсити колидж в Бристол. От 1885 г. до 1908 г. е професор по политическа икономия в Кеймбридж. Благодарение на осъщественото от него разделяне на преподаването на икономика от другите “науки на морала", той превръща Кеймбридж в център на британската икономическа наука.

1896 г.

Умира Фридрих Август Кекуле - германски химик. Роден е на 7 септември 1829 г. в Дармщад. В периода 1856 – 1858 г. е частен доцент в Хайделбергския университет. От 1858 г. е професор по химия в Хентския университет (Белгия), а от 1865 г. - в Бонския университет. От 1886 г. е президент на Немското химическо дружество. През 1856 г.открива гликолевата киселина. През 1872 г. заедно с холандския химик А. Франшим (1844-1919 г.) получава трифенилметан и антрахинон. Фридрих Кекуле през 1854 г. пръв изказва идеята за “двуосновността" (т. е. двуатомността или двувалентността) на сярата и кислорода, през 1857 г. разделя елементите на 1-, 2- и 3-основни, въглерода определя като четириатомен елемент (едновременно с немския химик Колбе). Разработва теорията за многоатомните радикали. Предлага през 1865 г. цикличната формула за строежа на бензола с редуващи се прости и двойни връзки и така популяризира теорията на Бутлеров за химическия строеж на ароматните съединения. Обяснява строежа на азо- и диазосъединенията.

1793 г.

Умира Жан-Пол Марат - френски политик и обществен деец, един от водачите на якобинците по време на Великата френска революция, учен и публицист. Жан-Пол Марат е роден на 24 май 1743 г. в Швейцария. Изучава медицина, физика и философия. През 1773 г. публикува 2 тома на своя труд по физиология “Философски опит за човека", както и други научни съчинения. От 1775 г. е доктор по медицина. От 1776 г. е в Париж, където се занимава с медицинска практика. В началото на Френската революция се проявява като враг на контрареволюционерите и защитник на интересите на народните маси. През 1789 г. издава в.“Приятел на народа". От 1790 г. е в състава на Клуба на корделиерите. Депутат е в Конвента през 1792 г. и е член на Комитета за наблюдение. Участва в установяването на якобинската диктатура. Той е един от главните вдъхновители за отстраняването на жирондистите от власт, 31 май - 2 юни 1793 г.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:



Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;