На този ден през 1981 година в Рим на площад "Св. Петър" Мехмед Али Агджа стреля срещу папа Йоан Павел II. Главата на Римокатолическата църква е прострелян с два куршума докато преминава между десетки хиляди богомолци.

1346 г. - Йоан VI Кантакузин е коронясан за византийски император от патриарх Изидор. През 1501 година Америко Веспучи се отправя на пътешествие на Запад, по време на което разбира, че Христофор Колумб е открил нов континент. 1846 година - САЩ обявяват война на Мексико. Основните причини са избухването на войната са стремежът за разширение на Щатите и предшестващата война за независимост на Тексас.

2015 г.

В Бурунди генерал-майор Годфроа Нийомбаре прави неуспешен опит за преврат.

2014 г.

Съдът в Израел осъжда бившият министър-председател Ехуд Олмерт на 6 години затвор за взимане на подкуп.

При взрив в шахта в Маниса загиват 301 човека.

2011 г.

Движението на талибаните в Пакистан организира двоен атентат в тренировъчен център на паравоенни сили в Чарсада, провинция Хайбер Пахтунхва, при който са убити над 70 полицаи-новобранци, а още десетки са ранени. Говорителят на движението Ехсанулах Ехсан заявява, че този акт на отмъщение за смъртта на Осама бин Ладен няма да е последният.

2008 г.

Умира Саад I ал-Абдула ал-Салем ал-Сабах - емир на Кувейт. Заема поста емир от 15 до 24 януари 2006 г., когато абдикира заради болестта си.

2006 г.

Две деца загиват при експлозия на бомба в Източна Турция. Взривното устройство избухва пред постройка, използвана за гараж. Двете деца са на възраст между 12 и 14 години.

Местните власти обвиняват за бомбения атентат Кюрдската работническа партия (ПКК).

Японските здравни власти потвърждават нов случай на болестта “луда крава". Това е 26-ти случай на болестта “луда крава" в страната.

Премиерът на Литва Алгирдас Бразаускас иска оставката на министъра на външните работи Антанас Валионис и на труда и социалната политика Вили Блинкявичюте.

2005 г.

Въоръжени бунтовници завземат ключови държавни сгради в третия по големина град в Узбекистан – Андижан. Причините за размириците са задържането на 23-ма жители на града по обвинения в поддържане на радикални ислямистки организации.

Акцията започва с щурм срещу местния затвор, при който са освободени хиляди намиращи се там арестанти.

Сред тях има 23-ма мюсюлмански бизнесмени, които според правозащитници са задържани неотдавна по скалъпени обвинения в ислямски екстремизъм.

Бунтът бързо се разраства до масово въстание.

По официални данни убитите са 9, а ранените -36. Демонстрантите обаче твърдят за 20 убити.

Бунтовниците държат в завзетите административни сгради около 30 военни като заложници, има и жени и деца. На централния площад се събират над 15 000 души, които искат оставката на президента Каримов и правителството.

2000 г.

Фабрика за фойерверки в Холандия експлодира. Вследствие на експлозията загиват 22 души, ранени са 950. Нанесени са щети за стотици милиони евро.

1981 г.

В Рим на площад "Св. Петър" Мехмед Али Агджа стреля срещу папа Йоан Павел II. Главата на Римокатолическата църква е прострелян с два куршума докато преминава между десетки хиляди богомолци. Единият куршум преминава през стомашната област, а другият попада близо до сърцето. Папата оцелява след петчасова операция. За покушението е арестуван мъж от турски произход, за който се предполага, че е отправял и в минал период заплахи към Папата. Името на задържания е Мехмед Али Агджа, на 23-годишна възраст към момента на извършване на атентата. Задържането му е станало възможно благодарение на намесата на събралите се на площада богомолци. Те избиват от ръцете му 9-милиметров "Браунинг". След залавянето му Али Агджа заявява: "Моят живот не е важен". По думите на Агджа в Италия той пристига 9 май 1981 година на летище в Милано и два дни по – късно отива в Рим. Полицията открива бележки, написани на турски език. Съдържанието на една от тях е било: "Убивам папата в знак на протест срещу империализма на СССР и САЩ, както и срещу геноцида, провеждан в Салвадор и Афганистан."

Една от версиите за атентата е, че по поръчка на съветското КГБ, българските служби с посредничеството на турската мафия, са планирали убийството на папата поляк, подкрепящ независимия профсъюз Солидарност. На самия процес Али Агджа съобщава за връзки с българските тайни служби.

На 25 ноември 1982 г. е задържан българския гражданин Сергей Антонов по обвинение в съучастие на атентатора Мехмед Али Агджа. Освен служителя на БГА "Балкан", Агджа набеждава за свои съучастници още двама българи - дипломатите Желю Василев и Тодор Айвазов, които вече са се върнали в България. Следствието продължава 2 години и 6 месеца. Процесът започва през май 1985 г. и завършва през март 1986 г. На него Сергей Антонов отрича да е познавал Агджа и да е участвал в предполагаемия заговор. Той е освободен поради липса на доказателства и се завръща в България за Великден 1986 г. Известно време продължава да работи на куриерска длъжност в БГА "Балкан", след което е пенсиониран по болест.

1969 г.

Китайско-малайските сблъсъци на расова основа в Куала Лампур, Малайзия вземат многобройни жертви.

1959 г.

Френската армия поема контрола на властта в Алжир. През юли 1830 г. френски войски завземат град Алжир, а през 1857 г. страната е напълно покорена от Франция. През 1954 г. Бен Бела основава Фронта за национално освобождение, обявил се от 1958 г. за временно правителство на Алжирската република. През 1959 г. генерал Дьо Гол обявява правото на Алжир за самоопределение. На 25 септември 1962 г. държавата е обявена за Алжирска демократична и народна република.

1958 г.

По време на визитата на вицепрезидента на САЩ, Ричард Никсън в Каракас, Венецуела, колата му е нападната от анти-американски демонстранти.

Ричард Милхаус Никсън (9 януари 1913 г. – 22 април 1994 г.) е американски политик, 37-ия президент на САЩ (1969-1974 г.), кандидат от Републиканската партия. През 1934 г. завършва "Уайтър Колидж" . Служи във Военноморските сили на САЩ (V. S. Navy) от 1942 г. до 1945 г. От 1950 г. е в Сената на САЩ. От 1952 г. до 1960 г. е вицепрезидент на Д. Айзенхауер. През 1960 г. се включва в предизборната борба с президента Д. Ф. Кенеди и губи. Избран е за президент през 1969 г. По време на президентския му мандат Н. Армстронг стъпва на Луната (20.07.1969 г.); водят се военни действия в Камбоджа и Виетнам; подписва се мирен договор с Виетнам (1973 г.). Сменен от вицепрезидента Дж. Р. Форд през август 1974 г. в резултат от аферата "Уотъргейт".

1940 г.

Германските войски навлизат във Франция.

На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и до 15 септември я завладява. На 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия, но не предприемат решителни действия до май 1940 г. Това е периодът на т.нар “Странна война". През април и май 1940 г. Германия завладява Норвегия и Дания, окупира Белгия, Холандия и Люксембург и до 22 юни 1940 г. завзема Франция.

Чърчил произнася първата си реч като министър- председател пред парламента. “Нямам какво да предложа, освен кръв, труд, сълзи и пот" казва той.

Уинстън Чърчил поема министър-председателския пост на 10 май 1940 г. и остава на него до юли 1945 г. Той заема този пост при началото на германската атака и с твърдата си политика извежда Великобритания до окончателна победа-капитулацията на Германия през май 1945. По време на своето управление организира и ръководи енергично преустройството на целия живот в Англия и сплотява силите на народа за борба срещу Германия, нейните съюзници и настъплението на фашизма. След 22 юни 1941 г. е инициатор за създаване на съюз на всички антифашистки сили за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР за съвместна борба срещу фашизма. По негова идея се сключва договорът “заем-наем" и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война. Участвува в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз. Тази политика на Уинстън Чърчил довежда до установяването на тоталитарни режими в източноевропейските страни. В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса" по границите на източноевропейските страни Уинстън Чърчил (в речта си на 5 март 1946 г. в гр. Фултън, щат Мисури, САЩ) призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейските страни за защита на демокрацията от тоталното настъпление на войнстващия комунизъм. Тази реч се смята за началото на “студената война".

През 1951-1955 г. е отново министър-председател; поради пределна възраст излиза в оставка и се оттегля от активна политическа дейност.

Уинстън Леонард Спенсър Чърчил е роден на 30 ноември 1874 г. Освен като политик Чърчил е известен и като писател, публицист и автор е на исторически и мемоарни книги. През 1953 г. получава Нобелова награда за литература. Уинстън Чърчил умира на 24 януари 1965 г. в Лондон.

1926 г.

С изменение на митническата тарифа е възстановена традиционната система на протекционистични мита, отменена по Ньойския договор.

1846 г.

САЩ обявяват война на Мексико. Основните причини са избухването на войната са стремежът за разширение на Щатите и предшестващата война за независимост на Тексас.

1833 г.

В Лондон се състои премиерата на Четвърта (Италианска) симфония на Менделсон. Якоб Лудвиг Феликс Менделсон Бартолди е роден на 3 февруари 1809 г. в Хамбург. Той е германския композитор, диригент, пианист и органист. Менделсон е основател и пръв директор на консерваторията в Лайпциг.

Автор е на много музикални произведения, сред които 5 симфонии, 10 квартета, 2 трио, сонати, хорови композиции, няколко оратории, химни, църковни кантати и др. Композиторът умира на 4 ноември 1847 г. в Лайпциг.

1830 г.

Провъзгласено е създаването на република Еквадор. Южноамериканската държава със столица Кито е разположена в екваториалната част на тихоокеанското крайбрежие. Площта й е 283 561 кв. км., населена към 1996 г. от 11 460 000 жители. В древността територията на Еквадор е населявана от индиански племена. През ХV в. тя е завоювана от инките, а през ХVI в. - от испанските конкистадори. В хода на войните за независимост на испанските колонии в Америка, през 1822 г. е премахнато испанското владичество върху територията на Еквадор. До 1830 г. Еквадор под име Област Кито се намира в състава на Велика Колумбия. От края ХIХ в. започва инвестирането на чужди капитали, главно английски и североамерикански. След държавния преврат от 1972 г. военното правителство започва да провежда националистична политика, предназначена да защити суверенитета, националните богатства и да укрепи държавния сектор в икономиката.

1647 г.

В резултат на земетресение почти изцяло е разрушен Сантяго. Градът е основан през 1541 г. от испанците и от 1818 г. е столица на Чили. Разположен е в подножието на Андите на р. Мапочо. Към 1996 г., с предградията градът е населен с 6 000 000 жители. Сантяго е главен икономически, научен и културен център на страната. Там е съсредоточена около половината от обработващата промишленост на страната- машиностроене, металообработване, химическа, текстилна, обувна, полиграфическа и хранително-вкусова промишленост. В столицата се намират няколко университета, включително и Чилийския, институт за изучаване на Антарктида, Национално исторически музей, Национален музей на изящните изкуства, музей за съвременно изкуство и др. В Сантяго има много театри, две обсерватории и ботаническа градина. Запазени са архитектурни паметници от ХVI-ХVIII в., между които Монетният двор, по-късно президентски дворец Ла Монеда.

1501 г.

Америко Веспучи се отправя на пътешествие на Запад, по време на което разбира, че Христофор Колумб е открил нов континент. Америко Веспучи е роден във Флоренция между 1451 и 1454 г. Мореплавателят участва в няколко експедиции към "Новия свят" (1499 - 1504 г.), за които разказва в няколко обширни писма. Писмата получават широка популярност и са преиздавани многократно за периода 1505 - 1510 г. Едно от тях е включено в трактата на Мартин Валдземюлер "Увод в космографията" (1507 г.), който приписва откриването на "четвъртата част на света" на Веспучи и предлага, пренебрегвайки Христофор Колумб, новооткритата земя да бъде наричана "Америка". Америго Веспучи умира на 22 февруари 1512 г. в Севиля.

1346 г.

Йоан VI Кантакузин е коронясан за византийски император от патриарх Изидор. В продължение на 5 години Йоан VI Кантакузин води гражданска война срещу регентството на Анна Савойска, Алексий Апокавк и патриарх Йоан Калекас. В съюз с българския войвода Момчил и емира на Айдън Умур той опустошава византийските земи. До лятото на 1345 г. превзема цяла Тракия. През 1346 г. Йоан VI Кантакузин влиза в съюз с османския емир Орхан. На 3 февруари влиза в Константинопол и е признат за император. Владетелят провежда политика в подкрепа на провинциалната аристокрация. Във външнополитически план през 1349 г. влиза в конфликт с Генуа, вследствие на което византийският флот е унищожен. Същевременно съглашателството на императора с османските нашественици предизвиква всеобщо недоволство. Византия губи стратегическите крепости Цимпе и Галиполи, които се превръщат в база на османската инвазия. Йоан VI Кантакузин е принуден да абдикира от престола през ноември 1354 г. Приемайки името Йоасаф той се оттегля в манастир и остава там до смъртта си на 15 юни 1383 г. Автор е на съчинението "История", в което се съдържат сведения и за българите през XIV в.

На тази дата са родени:

1950 г.

Роден е Питър Гейбриъл – английски рокпевец и композитор. До 1975 г. той е основна фигура на "Дженезис". Стремежът на Питър Гейбриъл към театрализиране на рокмузиката достига пълното си осъществяване в двойния албум "The Lamb Lies Down on Broadway" (1974 г.), а албумите на "Дженезис" от 1972 и 1973 г. доказват таланта му на актьор и певец. Голямо внимание отделя на видеоклиповете си, фигуриращи често във водещи класации. Дискографията му включва "Peter Gabriel", "Peter Gabriel", "Peter Gabriel", "Peter Gabriel", "Security", "Peter Gabriel Plays Live", "So", "Us", "Secret World Live", "OVO: Millennium Show", "Up".

1950 г.

Роден е Стиви Уондър (Морис Стийвлънд) – популярен американски изпълнител и композитор. Месторождението му е Сагиноу, Мичиган, САЩ. Той създава новаторска музика в различни стилове и жанрове - соул, ритъм-енд-блус, реге, госпъл, рок, фънк, балада, латиноамерикански и африкански ритми). Стиви Уондър е сляп по рождение. Уондър бързо се научава да свири на устна хармоника и ударни инструменти и когато Рони Уайт от “Миракълс" го чува, го завежда при Бари Горди - бъдещият шеф на “Мотаун". По това време Морис е 10-годишен. До 1971 г. той е принуден да изпълнява предписанията на фирмата, чиято единствена цел е създаване на шлагери. С новия договор, който подписва след навършване на 21 години, той е първият, който успява да си извоюва пълна свобода на творчество сред звездите на “Мотаун". Всеки негов следващ албум се превръща в шедьовър, а отделни песни - в евъргрийни. Стиви Уондър изнася концерти с “Ролинг Стоунс" през 1972 г., освен това записва с Рей Чарлс, Стен Гетц, Джеф Бек и Ерик Клептън. В голяма част от записите си, които осъществява професионално, той изпълнява партиите на почти всички инструменти. През 1974-1977 г. са му присъдени 14 награди “Грами".

1928 г.

Роден е Едуар Молинаро – френски режисьор. В началото на кариерата си той снима документални филми. В игралното кино дебютира с филма “С гръб към стената". От средата на 60-те години Милинаро снима предимно парадоксално-ексцентрични комедии. Режисьор е на: “Арсен Люпен срещу Арсен Мопен" (1962 г.), “Лов на човек" (1964 г.), “Оскар" (1967 г.), “Моят чичо Бенджамен" (1969 г.), “Замразеният" (1969 г.), “Мандаринът" (1972 г.), “Принуда" (1973 г.), “Розовият телефон" (1975 г.), “Клетка за луди" (1978 г., “Оскар", 1979 г.), “Говорете, интересно ми е" (1979 г.), “Клетка за луди II" (1980 г.), “Сто милиона не са пари" (1982 г.), “Вляво от асансьора" (1988 г.), “Манон Ролан" (тв, 1989 г.), “Горилата" (тв, 1990 г.), “Изоставената" (тв, 1992 г.), “Бомарше" (1997 г.).

1912 г.

Роден е Варкони Золтан – унгарски актьор и режисьор. През 1934 г. завършва Висшата театрална школа в Будапеща. Автор е на сценарии. Филмите му представляват своеобразно изследване на диалектиката на народната душа, екранизира произведенията от унгарската литература, като изпълнява и главни роли в повечето от филмите си: "Западна зона" (1951 г.), "Денят на гнева" (1953 г.), "Раждането на Менхерт Шимон" (1954 г.), "Особена поличба" (1955 г.), "Жорж Данден" (1955 г.), "Горчивата истина" (1956 г.), "Соленият стълб" (1957 г.), "Катастрофа" (1959 г.), "Три звезди" (новела, 1960 г.), "Чудакът и сивият кон" (1960 г.), "Последната закуска" (1962 г.), "Фото Хабер" (1963 г.), "Синовете на човека с каменното сърце" (1965 г.), "Унгарският набаб" (1966 г.), "Золтан Карпати" (1966 г.), "Звездите на Егер" (1968 г.), "Очи в очи" (1970 г.), "Отвличане по унгарски" (1972 г.), "Невинни убийци" (1973 г.), "Черните диаманти" (1976 г.). Участва във филмите "Желязното цвете" (1958 г.), "Дневно затъмнение" (1963 г.), "Етюд за жените" (1967 г.) и др.

Умира през 1979 г

1832 г.

Роден е Юрис Андреевич Алунан - латвийски поет и общественик, основоположник на латвийската национална писмена поезия. Учи в Тартуския университет (1856 – 1861 г.) и в Петербургската лесотехническа академия. Издава сборник със стихове "Песнички" през 1856 г. Съставя сборник с научнопопулярни статии "Домакинство, природа и Вселена" (т. 1 - 3, 1859 – 1860 г.). Редактор е на в-к "Петербурски вестник" ("Peterburgas Avizes"). Творбите му са насочени срещу крепостничеството и клерикализма. Алунан е преводач на съчинения от Хораций, А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Й. В. Гьоте, Ф. Шилер, Х. Хайне и др.

1795 г.

Роден е Павел Йозеф Шафарик - чешки и словашки филолог и етнограф. Активен участник в Чешкото и Словашкото възраждане. Той взема участие в славянския събор през юни 1848 г. Автор е на ценни изследвания върху славянския език, литература и етнография, някои от които са: “История на славянския език и литература на всички наречия"(1826г.), “Обзор на най-новата литература на илирийските славяни"(1833 г.), “Славянски древности"(1837 г.). Последният му труд “Славянски древности" (1837 г.) представлява първият цялостен обзор на етногенезиса на славянските народи. “Славянска етнография" (1842 г.) е пък първият общ преглед на разпространението на славяните.

1792 г.

Роден е граф Джовани Мария Мастай-Ферети – римски папа от 1846 до 1878 г. - най-дългият понтификат в историята на папството. Стреми се към светската власт. През 1864 г. публикува т. нар. "Силабус" ("Списък на съвременните заблуждения"). Свиква първия Ватикански събор (1869 г.), който провъзгласява догмата на непогрешимостта на папата. Някои от неговите съвременници го наричат "основател на съвременното папство".

1753 г.

Роден е Лазар Николас Карно - френски държавник и военен деец, инженер и математик. По време на Великата френска революция е член на Комитета за обществено спасение. Организатор е на републиканската армия. През 1795 г. е член на Директорията, през 1800 г. е министър на войната, през 100-те дни на Наполеон е министър на вътрешните работи, а по време на Реставрацията е в изгнание. Умира на 2 август 1823 г.

На тази дата умират:

1946 г.

Умира Алексей Николаевич Бах – руски (украински) учен, академик на АН на СССР през 1929 г. Бах е основател на руската биохимична школа. Поставя 3 основни проблема в изследванията си: асимилацията на въглеводорода от зелените растения, процес, който е в основата на образуването на органични вещества в природата; окислителните процеси в живата клетка, в частност на дишането, и учението за ферментите - ензимологията.

1930 г.

Умира Фритьоф Нансен – норвежки естественик, полярен изследовател, общественик и политически деец. Роден е в Стуре Фрьоен на 10 октомври 1861 г. На 27-годишна възраст преминава Гренландия от изток към запад на ски. През 1893-1896 г. той ръководи експедиция - с кораба "Фрам", посещава Новосибирския архипелаг, на 8 април 1896 г. достига до 86°14' с. ш. Завръща се по плаващите ледове през архипелага Франц Йосиф в Хамерфест. От 1900 до 1902 г. Фритьоф Нансен продължава своите океанографски наблюдения. В Норвегия учредява "Нансенов фонд" за подпомагане на научните експедиции по море. От 1914 до 1918 г. е върховен комисар на Лигата на нациите по военнопленническите дела, един от дейните организатори за събиране на помощи за гладуващите в Поволжието. На Фритьоф Нансен са наречени много географски обекти. През 1922 г. получава Нобелова награда за мир.

1916 г.

Умира еврейският писател Шолом Алейхем (псевдоним на Шолом Нохумович Рабинович). Той е роден през 1859 г. в Переяславл, Украйна. Пише на иврит, идиш и руски език. От 1879 г. той публикува на иврит. Първите му произведения на идиш са повестта “Два камъка" и разказът “Избори" (1883 г.). В творчеството си Шолом Алейхем следва демократичните и просветителските традиции на европейската и руската литература. В памфлета “Съд над Шумер …" (1888 г.) и в серията статии “Темата за нищетата в еврейската литература" води борба против булевардната литература и идиличната романтика на народническата литература. Създаденият от него ежегодник “Ди идише Фолксбиблиотек" (1888-1889 г.) обединява много еврейски писатели и изиграва значителна роля в историята на новата еврейската литература. Шолом Алейхем е автор на романите: “Сендер Бланк и неговото семейство", “Йосел Славея", “Потоп", “Кървава шега" и др.

1832 г.

Умира Жорж Кувиер – френски естествоизпитател, барон, член на Парижката АН (1975 г.). Автор е на трудове в областта на сравнителната анатомия, палеонтологията и систематиката на животните. Формулира закона за “корелацията на частите в организма", според който органите си съответстват по строеж и по функция. Едновременно с К. Бер въвежда понятието “тип" в зоологията. В областта на палеонтологията установява връзката между животните и земните пластове. Ценните му открития са основа за бъдещата еволюционна теория, но самият Кувиер не вижда развитието, а създава метафизическа теория за катастрофите, според която периодично големи пространства от Земята са опустошавани и заселвани след това с други животни.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;