1327 година е подписан т.нар. Черноменски договор – таен договор за взаимопомощ между България и Византия. На този ден през 1872 година Вселенският патриарх свиква събор, на който екзарх Антим I е осъден на низвержение, Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански на афоресване, а Иларион Макариополски на вечна анатема. Поводът – борбата за самостойна българска църква. През 1945 година край Клагенфурт (Австрия) командващият Първа Българска армия ген. Владимир Стойчев и командирът на Пети британски корпус ген. Кейтли определят демаркационната линия между българските и английските войски.

2011 г.

Депутатът от партия "Атака" и бивш председател на Парламентарната комисия за контрол на СРС Явор Нотев съобщава пред БНТ, че над 200 000 души в България са разследвани със специални разузнавателни средства през 2010 година.

1965 г.

В Габрово е открит Месец на хумора и сатирата, който от 1973 г. е вече Национален фестивал на хумора и сатирата. Фестивалът се провежда през месец май всяка нечетна година.

1957 г.

В София е създаден Национален политехнически музей към Българската академия на науките с Разпореждане №486 на Министерския съвет. През 1885 г. в Русе се създава първото Техническо дружество. В неговия учредителен устав е записан специален член “създаване на технически музей и техническа библиотека... за съдействие на развитието на техниката и техническия поминък в България.“ През 1893 г. се създава Българското инженерно-архитектно дружество /БИАД/, което поддържа тази идея в продължение на десетилетия, но за съжаление без практически резултат. Няколко важни събития спомагат за формиране на обществено мнение в полза на създаване на технически музей. Първото от тях е Пловдивското изложение (1892 г.), по време на което се демонстрират редица технически новости. През 1897 г. Константин Величков внася проект за Закон за Държавен промишлено-търговски музей, чиято основна задача е да популяризира български промишлени и технически постижения. През следващата година, на 15 ноември, музеят е открит към Министерството на земеделието и търговията. Няколко години по-късно подобни музеи се откриват към промишлено-търговските камари във Варна, Русе и Пловдив, но за съжаление преустановяват дейността си през 1909 г. През 1906 г. излиза втори Закон за създаване на Технологичен музей в София, но идеята не се осъществява. След като е създаден, с разпореждане № 996 от 16 юни 1960 г. на Министерския съвет, Политехническият музей преминава към Министерството на просветата и културата. Става национален осем години по-късно с Постановление № 44 на Министерския съвет.

Националният политехнически музей е единственият в България, който събира, изучава, съхранява, представя и популяризира паметниците на науката и техниката.

1948 г.

Подписан е протоколът за сливането на БРСДП с БРП (к). От социалистите се изисква пълно признаване на марксизма-ленинизма и скъсване със западноевропейската социалдемокрация. На практика само половината от членския състав, т.е около 21 000 души, получават правото да се влеят в БРП (к).

1945 г.

Край Клагенфурт (Австрия) командващият Първа Българска армия ген. Вл. Стойчев и командирът на Пети британски корпус ген. Кейтли определят демаркационната линия между българските и английските войски.

Владимир Димитров Стойчев е военен, политически и спортен деец, ген.-полковник. Роден е в София на 24 февруари 1892 г. Завършва Терезианската полувоенна академия във Виена, а след това Военното училище и Военната академия в София. Взема участие в Балканските войни и в Първата световна война. Отличен ездач и спортист, Стойчев представя страната на олимпиадите в Париж (1924 г.) и Амстердам (1928 г.) и на други международни конни състезания. В периода 1930–1934 г. е военен аташе във Франция и Англия. Заради своята противомонархическа дейност е уволнен от армията през 1935 г. и през следващите години неколкократно е интерниран. През 1944 г. е член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт. По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия е командващ Първа армия. От 1945 до 1947 г. е политически представител на България във Вашингтон и в ООН. След това е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС и за председател на Българския олимпийски комитет. Ген. Стойчев умира на 27 април 1990 г.

1937 г.

Излиза първият брой на списание “Българска марка", издавано от издателска къща "Феникс", собственост на С. Чаракчиев. Директор е д-р Назлъмов (1937 –1947 г.). Последният брой, 111 поред, излиза на 25 октомври 1947 г. Помества информация за новоиздадени марки в България и чужбина, съвети към филателистите, любопитни факти и др. Публикуват се разкази на филателни теми от български писатели филателисти - Елин Пелин, Змей Горянин, Константин Мутафов и др. Отделено е място на материали за дейността на филателните дружества в страната.

1922 г.

Обнародван е първият Закон за столичната община. Столичният общински съвет е разпуснат и е назначена 7-членна комисия начело с Крум Попов. Според закона градът е разделен на шест района, управлявани от деветчленни районни съвети, които избират кмет на района и двама негови помощници. Централният столичен съвет се съставя след като в районните съвети се избират по 12 членове, които помежду си избират по трима представители в съвета. Освен това Министерският съвет има право да назначи още 12 души измежду общия брой районни съветници. Сред всички районни съветници с постановление на кабинета се назначава кмет на Централното управление, който не е отговорен пред Централния общински съвет. Централният съвет избира тримата помощници на централния кмет, като всяка група от най-малко 4 съветници в районно кметство има право на поне един съветник в Централния съвет.

1913 г.

С телеграми до българския министър председател – Иван Гешов, руският външен министър С. Д. Сазонов съветва Струга, Крушово, Велес и Кратово да се предадат на Сърбия. Такава телеграма Гешов получава и на 7 и 14 май. Въпреки това съветите са отхвърлени на 18 май. Междувременно на 12 май с нота до българското правителство сръбският кабинет заявява, че съюзният им договор от 29 февруари 1912 г. вече няма задължителна сила и цяла Македония се обявява за спорна зона за трите сили - Сърбия, Черна гора и България. Според сключения през 1912 г. договор Сърбия признава правото на България да притежава земите на изток от р. Струма и Родопите, а България – правото на Сърбия върху териториите на север и запад от Шар планина. Македония се разделя на две части: безспорна, която се дава на България, и спорна, чиято съдба ще се реши под арбитража на руския цар. Безспорната зона обхваща територията на изток от линията Крива паланка – с. Гъбовци на Охридското езеро. Докато българската армия се сражава на Тракийския фронт срещу турските войски, Сърбия и Гърция окупират Вардарска и Егейска Македония. Завзета е и по–голямата част от безспорната зона и въпреки предварителните договорености Сърбия отказва да я върне на България. Нещо повече, на 1 май 1913 г. в Атина, капитан Йоанис Метаксас и полковниците Петър Пешич и Душан Туфегдич подписват военна конвенция за взаимопомощ в случай на война с България. В Югоизточна Македония се съсредоточава 90 000 – на гръцка армия, а в районите на Гевгели, Велес, Куманово и Пирот - 150 000 - на сръбска армия. Същевременно гръцкият флот се задължава да действува покрай северното крайбрежие на Бяло море. В Конвенцията са договорени и териториалните въпроси, след разгрома на България. Сърбия получава право над земите на север от линията Градец — Беласица — Перелик, а Гърция — южно от тази линия. По този начин страната ни се лишава напълно от новоосвободените земи в Македония. С навлизането на военни сили в началото на май е поставено началото на сръбско-гръцкия геноцид срещу македонските българи. Чети извършват насилия над мирното население, започват да действат военнополеви съдилища и се извършват военни репресии в Скопие, Велес, Битоля, Кукуш и Сяр. В този период гръцката армия опустошава около 160 български селища. На 15 май 1913 г. македонската емиграция връчва меморандум против сръбските и гръцките насилия над македонските българи на посланиците на Великите сили в София. В края на месец май Сърбия и Гърция настояват в София за общ руски арбитраж, докато България приема арбитраж само за спорната зона. По това време в Солун вече е подписан тайният военно-политически договор от 19 май 1913 г. между Сърбия и Гърция. Той е насочен изцяло насочен против България. Според 11-те му точки двете държави отново си гарантират земите в Егейска и Вардарска Македония, окупирани от тях през Балканската война 1912 – 1913 г. По силата на този акт на Сърбия се предоставят всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово. На Гърция се признават земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера, разположен източно от устието на р. Струма. Двете държави се задължават да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България. Скоро след подписването на този договор от Букурещ последват изявления, че Румъния търси приятелството на Сърбия и Гърция. С този акт се обезсилват Българо-сръбският и Българо-гръцкият договори от 1912 г. и се подготвя почвата за избухването на Междусъюзническата война 1913 г. Българската войска от Тракия се разполага на запад по цялата граница със Сърбия и Гърция. Без да предупреди правителството цар Фердинанд издава заповед на генерал Савов за настъпателни действия срещу бившите съюзници.

1872 г.

Вселенският патриарх свиква събор, на който екзарх Антим I е осъден на низвержение, Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански на афоресване, а Иларион Макариополски на вечна анатема. Два дни по-рано в Цариград Българската църква е провъзгласена за независима. Това става по време на тържествена служба на екзарх Антим I в храм “Св. Стефан".

1327 г.

Подписан е т.нар. Черноменски договор – таен договор за взаимопомощ между България и Византия. В Черномен цар Михаил ІІІ Шишман се среща с младия Андроник ІІІ Палеолог, по това време съимператор на своя дядо Андроник ІІ Палеолог. В същото време Византия е обхваната от вътрешнополитическа криза. Съгласно клаузите на Черноменския договор българският владетел се задължава да подкрепи Андроник III в борбата му срещу неговия дядо, а от своя страна младият император трябва да подкрепи Михаил III срещу Стефан Урош III. Независимо от сключения Черноменски договор, през 1328 г. отношенията между Михаил Шишман и Андроник III силно се влошават след свалянето на стария император от престола и обявяването на Андроник III за "автократор". Военните действия между двамата приключват с подписването на т.нар. Одрински мир, според който срещу голяма парична сума Михаил III Шишман връща на Византия крепостта Вукелон. През май 1329 г. мирният договор е потвърден. През пролетта на следващата година Михаил III Шишман предлага на Андроник III организирането на антисръбски поход. Към българо-византийската коалиция се присъединяват и Иванко Бесараб, Белаур – брат на Михаил III Шишман и деспот на Видин, и Иван Александър – братовчед на българския владетел и деспот на Ловеч. На 19 юни 1330 г. българските войски, предвождани от Михаил III Шишман, потеглят от столицата Търново и скоро след това завземат Земен. Предложението на Стефан Дечански за възстановяване на мирните отношения е отхвърлено и неговите войски се установяват при Велбъжд (днес Кюстендил). Преговорите между двете враждуващи страни, проведени между 25 и 27 юни 1330 г., приключват със споразумение за еднодневно примирие. На 28 юни българската войска се пръска да търси храна. Въпреки споразумението сърбите не удържат на думата си. В този момент каталаните и част от сръбската войска, командвана от бъдещия цар Стефан Душан, нападат българите и ги разгромяват. В битката загива и българският цар Михаил III Шишман. Той е погребан в църквата "Св. Георги" в с. Старо Нагоричане. Михаил III Шишман е последният български владетел, водещ политика към установяване на военна и политическа хегемония на България на Балканския полуостров.

На тази дата са родени:

1966 г.

Роден е Камен Воденичаров – български актьор. Той завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Актьорско майсторство за кукли" в класа на проф. Н. Геогриева. През 1990 г. постъпва в Бургаския куклен театър. На 27 януари 1990 г. създава студентското предаване "Ку-ку" и е водещ на рубриката "Каналето". Камен Воденичаров е продуцент и водещ на шоуто "Каналето" (1994 г.). Освен това той продуцира спектакъла на Сатиричния театър "Дванайсeта нощ", като изпълнява и една от главните роли. Той участва и във филма "Испанска муха" (1997 г.). Камен Воденичаров е съсобственик на телевизия ММ. По-известни албуми с негово участие са "Шат на патката главата", "Хъшове" и др.

1953 г.

Роден е Асен Гагаузов – български политик. Завършва Висшия институт за народно стопанство в град Варна, специалност “Счетоводна отчетност". Специализира “Икономика и управление на инвестиционния процес" в УНСС - София. Професионалната си кариера започва през 1980 г. в Окръжния народен съвет на град Сливен, където е първо началник управление “Планиране на капиталните вложения", а в последствие главен специалист “Планиране на капиталните вложения". На тази длъжност остава до 1993 г., когато е назначен за главен данъчен инспектор в Териториално данъчно управление на град Сливен. През 1995 г. е назначен за зам.-кмет на Сливен. На парламентарните избори проведени през 1997 г. е избран за народен представител в XXXVIII Народно събрание. На местните избори през 1999 г. се кандидатира за кмет на Сливен и е избран. До 2001 г. заема тази длъжност, когато е избран за народен представител в XXXIX Народно събрание. Асен Гагаузов е зам.-председател на Комисията по местно самоуправление и регионална политика и е член на бюджетната комисия. От август 2005 г. е Министър на регионалното развитие и благоустройството.

1949 г.

Родена е Катя Филипова – българска естрадна певица. Завършва ВИИ “Карл Маркс" (дн. Университет за национално и световно стопанство) през 1976 г. Дебютира като солистка на оркестър “Метроном" (1973 г.) и вокално трио “Обектив" (1974 г.). Солистка е на Естрадния оркестър на КТР (1974 – 1977 г.). Представя се на няколко международни фестивали, на които журито й присъжда награди за най-добро изпълнение: “Златният мост" в Западен Берлин (1975 г.), Кастълбар, Ирландия (1975 г.), “Песни за морето", Рощок (1982 г.). През 1976 г. печели първа награда в конкурса на грамофонните фирми на фестивала в Сопот, Полша, а през 1977 г. - втора награда на “Шлагерфестивал", Дрезден. Популярността й е най-голяма в края на 70-те години. Осъществява концертни турнета в много страни на Европа, Тунис, Алжир, Мароко, Либия, Гана, Нигерия, Етиопия, Ирак и др. През 1986 – 1987 г. е солистка на оркестър “Динамит брас бенд" в скандинавските страни. Нейни са албумите “Катя Филипова" (1977 г.), “Незабрава" (1980 г.) и “Добри познати" (1985 г.).

1930 г.

Роден е Иван Калчинов - български композитор на естрадна музика, изпълнител на духови инструменти. През 1954 г. завършва Теоретичния факултет на БДК с основен инструмент цигулка. Работи в “Продукция" към направление “Забавна музика" в БР. До края на 50-те години работи като оркестрант. Започва да композира от средата на 60-те години. Негови песни са изпълнявани на фестивала “Златният Орфей" и конкурса “Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора".

1858 г.

Роден е Димитър Христов Бръзицов – български книжовник, преводач и публицист. Завършва богословска католическа гимназия в Одрин. Редактира екзархийския вестник в Цариград "Вести". Работи като преводач от гръцки, френски, полски, италиански, руски, сръбски, турски и други езици.

Умира на 19 януари 1931 г. София.

1844 г.

Роден е Цанко Дюстабанов – деец на национално-революционното движение. Учи в Габрово, а от 1872 до 1873 г. — в Робърт колеж в Цариград. Членува в дружество "Напредък“, а от 1873 г. е търговец в Габрово. Той става член на революционния комитет в Габрово и главен войвода през Априлското въстание. Четата, начело на която застава е сформирана на 13 май 1876 г. в Соколския манастир край Габрово. Повежда своята чета към Севлиевския балкан, където заедно със севлиевци храбро се сражава с турците. Предаден от кмета на едно село, Цанко Дюстабанов е осъден на смърт и на 15 юни 1876 г. е обесен. Дарител е на читалище "Зора“.

На тази дата умират:

2012 г.

Умира Катя Филипова – българска естрадна певица.

Родена е на 13 Май 1949 г. в гр. Варна в музикално семейство. Катя Филипова завършва Икономически институт в София, но още като студентка дебютира като певица. Работи с оркестър "Метроном“ и трио "Обектив“ (1973-1974 г.), по-късно се представя и Биг бенда на БНР. Катя Филипова се явява на няколко международни фестивала, където печели награди — "Златният мост“ (Западен Берлин '1975), Касълбар (Ейре '1975), I награда на фестивала в Сопот (1976 г.), II награда от Шлагерфестивала в Дрезден (1977 г.), I награда от "Песни за морето и неговите трудови хора“ в Бургас (1981 г.); "Песни за морето“ (Рощок '82). Една от най-популярните й песни става "Незабрава“ по музика на Тончо Русев и текст на Калин Донков през 1979 г. От края на 1980-те години Катя Филипова работи с Динамит брас бенд в скандинавските държави. Освен "Незабрава“, други големи хитове на Филипова са "Добри познати“ и "Добър вечер“.

1980 г.

Умира Георги Иванов Георгиев – български капитан далечно плаване. Роден е на 4 юни 1930 г. в Кърджали. Състезател и треньор по ветроходство, един от основателите на яхтклуб "Порт Варна" при СО "Воден транспорт". Участва успешно в трансатлантическата регата "ОСТАР-76". От 20 декември 1976 г. до 20 декември 1977 г. с яхтата "Кор Кароли" сам провежда първото околосветско плаване в историята на българското корабоплаване. Изминава пътя от Хавана през Панама, Маркизките острови, островите Фиджи, Торесовия проток, Порт Даруин, Индийския океан, Порт Елизабет, Кейптаун и Хавана (23 018 морски мили) за 365 дни, от които в плаване - 201,9 денонощия. През 1981 - 1982 г. плаването му е вписано в книгата за рекорди "Гинес" като "най-добро постижение в света за обиколка на еднокорпусна яхта по време, независимо от големината й и от маршрута на плаването".

1951 г.

Умира Спиридон Спасов Казанджиев - български психолог и философ идеалист. Той е роден на 23 декември 1882 г. в Севлиево. През 1907 г. завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски", след което следва философия в Лайпциг (1907 - 1909 г.) и Цюрих (1909 - 1911 г.), където защитава докторска дисертация. През 1913 - 1914 г. Казанджиев работи като учител в София. От 1920 г. е доцент, 4 години по- късно става извънреден професор, а през 1928 г. е редовен професор в Софийския университет, където завежда Катедрата по систематическа философия (1920 - 1949 г.). Освен това той чете лекции и във Военната академия. От 1930 г. е дописен член на БАН и редовен член от 1941 г. От 1942 до 1949 г. Казанджиев е научен секретар на БАН. Печата за първи път през 1906 г. в сп. “Природа". От 1920 г. е редовен сътрудник и съредактор на сп. “Златорог".

1913 г.

Умира Марин Поплуканов – деец на националноосвободителното движение. Роден е на 25 май 1845 г. в Ловеч. Включва се в националноосвободителната борба в края на 60-те и началото на 70-те г. на XIX в. Един от сподвижниците на Васил Левски. През 1870-1871 г. е член на Българския революционен централен комитет в България - Привременното правителство. Участва в Общото събрание на БРЦК в Букурещ през 1872 г. След провала на Арабаконашкия обир (1872) е арестуван и изпратен на заточение в Диарбекир. След 4-годишен престой успява да избяга от там и се завръща в родния си край. След Освобождението е депутат в Учредителното събрание 1879 г., кмет на родния си град. Автор е на спомени.



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;