Денят 13 април в световната история
©
2018 г.
Международната морска организация обявява споразумения за намаляване на емисиите от корабоплаването с 50% от нивата от 2008 г. до 2050 г. и за забрана на тежкото гориво от Арктика.
2017 г.
Демократична република Конго прекратява военното си сътрудничество с Белгия.
2017 г.
НАСА обявява, че луната на Сатурн - Енцелад, има условия за живот в своя глобален подземен океан.
2016 г.
В Скопие народът се вдигна на спонтанен протест срещу президента на Р. Македония. Поводът бе решението му да прекрати криминалното разследване за корупция и злоупотреба с положение срещу правителството.
2016 г.
В Сирия се провеждат парламентарни избори, които голяма част от опозицията бойкотира.
2016 г.
Южна Корея провежда парламентарни избори.
2015 г.
Русия вдига забраната за доставка на ракетни системи за противовъздушна отбрана С-300 на Иран.
2014 г.
Овик Абрамян става новият министър-председател на Армения.
2014 г.
В Гвинея-Бисау се провеждат парламентарни и президентски избори.
2014 г.
В Македония се провеждат президентски избори, които печели Георге Иванов преподавател по право и политология в Скопския университет. Той става четвърти президент на Република Македония.
2013 г.
Президентът на палестинската автономия Махмуд Абас приема оставката на Салям Фаяд.
2013 г.
В Кайро започва ново преглеждане на делото срещу бившия президент на Египет Хосни Мубарак.
2012 г.
Британският министър председател Дейвид Камерън е на посещение в Бирма. За първи път британски министър председател посещава тази страна.
2012 г.
В Гвинея-Бисау военните извършват военен преврат и щурмуват резиденцията на министър-председателя на страната.
2012 г.
Опитът за извеждане на изкуствен спътник от страна на Северна Корея е неуспешен. Останките от ракетата носител и спътника на борда падат в морето минута след изстрелването.
2012 г.
В Улан Батор е арестуван бившия президент на Монголия Намбарин Енхбаяр.
2012 г.
Американски астрономи от Центъра по астрофизика "Харвард-Смитсониън“ откриват свръхмасивния галактичен клъстер SPT-CLJ2106-5844 който е най-масивния известен обект в далечния космос. Масата му е 1000 пъти по-голяма от тази на Млечния път, т.е. 1300 трилиона слънчеви маси и се намира на разстояние от 7,5 милиарда светлинни години.
2011 г.
Проучване на "Левада-център“ показва, че 71% от руснаците имат доверие на тандема Медведев-Путин, с очакване на втори президентски мандат за Медведев.
2001 г.
В Египет археолози откриват 22 позлатени мумии.
През декември 2004 г. е обявено откриването на други 20 мумии, покрити със злато. Те са открити при разкопки в “пресъхналото корито на златните мумии" в оазиса Бахрия на около 300 км югозападно от Кайро. Тогава министърът на културата на Египет Фарук Хусни съобщава, че общият брой на откритите позлатени мумии в този район е достигнал 234.
1980 г.
След 101 часа игра завършва най-дългия в историята мач по тенис на маса.
1970 г.
Американският космически кораб “Аполо-13" получава сериозна повреда, поради което мисията му към Луната е прекратена. Два дни по-късно тримата астронавти успяват да се завърнат благополучно на Земята. Полетът продължава 142 ч и 55 мин. Полетът започва на 11 април. Екипажът се състои от Ф. Хейс, Дж. Ловъл и Дж. Суиджърт.
1964 г.
Сидни Поатие става първият афроамерикански актьор получил “Оскар" за най-добра мъжка роля. Той играе на сцената на негърския театър в Ню Йорк. Участва във филмите "Училищна джунгла" (1955 г.), "Дръзките" (1958 г.), "Порги и Бес" (1959 г.), "Без изход" (1960 г.), "В горещината на нощта" (1967 г.), "На учителя с любов" (1967 г.), "Наричат ме "министър" Тибс" (1970 г.), "Бък и проповедникът" (1971 г.), "Конспирацията “Уилби" (1974 г.) и др.
1960 г.
В алжирската част на Сахара Франция извършва първото изпитание на атомна бомба.
1945 г.
По време на Втората световна война (1939-1945 г.) войски от 2-ри руски и 3-ти украински фронт превземат Виена.
1943 г.
Във Вашингтон е открит мемориал на Томас Джеферсън.
1941 г.
В Москва е подписан съветско-японският пакт за неутралитет. На 5 април 1945 г. той е денонсиран от правителството на СССР.
1939 г.
Англия и Франция дават гаранции за независимостта и териториалната цялост на Гърция и Румъния. На 6 април 1941 г. обаче Германия напада Югославия и Гърция и чрез обход на отбранителната линия "Метаксас" на 9 април достига Солун. На 17 април германските армии навлизат в Тесалия. На 20 април генералите Чолакоглу, Бакапулос и Демистихис, без съгласието на правителство, подписват капитулацията на гръцката армия.
1925 г.
Жените в Нюфаундленд (Канада) получават право да гласуват.
1919 г.
Провъзгласена е Баварската съветска република. Образувано е правителство от комунисти и независими социалдемократи - Е. Левине и др. Национализирани са банките, въведен е работнически контрол в предприятията, сформирана е Червена армия. През май 1919 г. републиката е разгромена от войските на правителството на Ф. Еберт и Ф. Шайдеман, след което Левине е разстрелян.
1904 г.
По време на Руско-японската война (1904-1905 г.), след като руската тихоокеанска ескадра излиза на рейд пред Порт Артур, флагманският крайцер "Петропавловск" се натъква на японски мини и потъва за по-малко от две минути. Загива почти целият екипаж, включително и командващият ескадрата адмирал Степан Макаров. На борда на "Петропавловск" загива и големият руски художник баталист Василий Верешчагин.
Василий Верешчагин е роден на 26 октомври 1842 г. Учи в Петербургската художествена академия (1860-1863 г.) и в Париж (1864-1865 г.). Пътешества в Русия, Западна Европа, Сирия, Палестина, Индия, Япония и САЩ. Взема участие в Руско-турската война (1877-1878 г.), в която е ранен. Автор е на исторически, битови и военни картини, между които най-известни са: "На Шипка всичко е спокойно" (триптих), "Шипка - Шейново", "Апотеоз на войната", "Обсадата на Плевен", "Трофеи", "Пътят към Плевен", "Панихида", "Потушаването на индийското въстание от англичаните" и др. Цялото творчество на Верешчагин е насочено срещу войната, заради което към края на живота си е наричан "апостол на мира".
1886 г.
Учреден е почетен знак "Червен кръст" по предложение на Настоятелството на дружество "Червен кръст". Знакът е за заслуги към дружеството по време на война (Голям кръст). От 1908 г. се дава и в мирно време (Малък кръст). За мъже се носи с лента на лявата петлица или без лента - под лявата гръд, а за жените - на лента на лявото рамо.
1870 г.
В Ню Йорк е открит Музеят на изкуствата “Метрополитън".
1848 г.
Сицилия провъзгласява независимостта си от Неаполитанското кралство.
Сицилия e административeн регион в Италия, който се ползва със специален автономен статут, а също така и най-големият остров в Средиземно море с площ от 25 708 км². Има население от 5 милиона жители. Най-големият град на острова е Палермо. Други големи центрове са Сиракуза и Катания.
1841 г.
Под командването на нишкия мютесариф Мустафа Сабри паша турската войска настъпва срещу въстаниците в Нишко. Селата Каменица и Горни Матеевац са разрушени, а повечето от защитниците им са избити. През следващите няколко дни въстанието е напълно потушено.
1829 г.
Английският парламент гарантира свобода на вероизповеданието за католиците.
1814 г.
Немският математик Карл Вите получава докторска степен по философия на 12-годишна възраст.
1771 г.
Руската императрица Екатерина II заповядва да започнат тайни медицински експерименти с безнадеждно болни от чума с цел откриване на лечение.
1742 г.
В Дъблин се състои премиерата на ораторията на Хендел “Месия". Георг Фридрих Хендел е германски композитор. Написва над 40 опери в жанра опера сериа. Създава класически тип оратория като монументален епико-драматичен жанр, като съчетава английската и немската песенност. Автор е на 32 оратории, сред които "Саул", "Самсон", "Месия", на 6 кончерти гроси, концерти за струнни инструменти, за орган, сонати, сюити, фантазии и др.
1598 г.
Френският крал Анри IV подписва Нантския едикт, с който гарантира правата на френските хугеноти. Чрез указа протестантството се обявява за равнопоставено с католицизма. Разрешава се изповядването му в цяла Франция с изключение на кралския двор, тъй като членовете на кралското семейство трябва да бъдат само католици. На протестантите се дава право да заемат държавните постове. Едиктът е отменен през 1685 г. от Луи ХIV. В резултат много французи-протестанти се изселват в Прусия и други европейски страни.
1204 г.
Рицарите от Четвъртия кръстоносен поход завладяват Константинопол. Многовековната Византийска империя рухва. Започва разграбването на събираното в продължение на векове богатство, а след това и окупацията на балканските й владения. Върху руините на Византия се създава Латинската империя, за чиито император е избран Балдуин, граф на Фландрия и Ено. Още преди щурма на Константинопол участниците разделят територията на Византия между императора, рицарите и Венеция и след победата над Византия се чувстват техни законни господари.
971 г.
Византийската войска, предвождана от император Йоан Цимисхий, успява да завземе Външния град на Преслав, където е пленен българския цар Борис II. Въпреки уверенията на Йоан Цимисхий, че ромеите идват като съюзници сюзеренната власт на Борис II не е възстановена и реално статутът му е на почетен пленник. На 16 април Йоан Цимисхий празнува Великден в българската столица, преименувана в чест на императорската победа на Йоанопол.
На тази дата са родени:
1915 г.
Роден е Щефан Хермлин - германски писател и преводач, член на германската Академията за изкуства (1950 г.). Работи като типограф. През 1936-1945 г. е в емиграция. Някои от първите му стихосбирки са “Дванайсет балади за големите градове" (1945 г.); “Ние няма да замлъкнем" (1945 г., публикуван в Швейцария). Автор е на сборника “22 балади" (1947 г.), поемата “Мансфелдска оратория" (1950 г.) и поетичният сборник “Полетът на гълъба" (1952 г.). Пише още разкази, критически есета, преводач на творби от френски, унгарски, американски и латиноамерикански поети. Член е на управителния съвет на Съюза на писателите на ГДР. Лауреат на Националната премия на ГДР (1950 г., 1954 г.) и наградата “Х. Хайне" (1948 г., 1972 г.).
1906 г.
Роден е Самюел Бекет - ирландски писател драматург. Той превежда Дж. Джойс и работи като преподавател в Дъблин и Париж. От 1937 г. живее в Париж. Пише за театъра, радиото и телевизията. Има четири романа: "Мърфи", "Молой", "Мелон умира" и "Това няма название". През 1969 г. получава Нобелова награда за литература. Премията от наградата раздава на бедстващи творци интелектуалци. Той е един от известните автори на абсурдни драми: "В очакване на Годо", "Последната лента на Крап", "Всичко, което пада", "Краят на играта", "О, щастливи дни", "Не аз", "Пиесата" и др.
1904 г.
Роден е Джон Френк Шерер - американски геолог. През 1925 г. завършва Йейлския университет. От 1928 г. е доктор по философия в Йейл. От 1927 г. е физико-химик в геофизичната лаборатория в института Карнеги. Основните му трудове са в областта на минералогията, геохимията и физическата химия. Бил е вицепрезидент на Международната асоциация по вулканология и химия на земните недра (1957-1960 г.), президент на Минералогичното (1943 г.), Геологичното (1944 г.) и Геохимичното (1960 г.) общества в Америка.
1889 г.
Роден е Оскар Фонтана - австрийски писател. Той учи във Виенския университет. Взема участие в Първата световна война. Пиесите му “Приказка за безмълвието" (1910 г.) и “Млечни братя" (1912 г.) са в основата на австрийския експресионизъм. Романите “Събуждане" (1919 г.), “Пленница на земята" (1928 г.), “Път през планината" (1936 г.), “Милосърдният ангел" (1950 г.), “Огнено дихание" (1954 г.) бележат социално-критическото направление в неговото творчество. Автор е на много очерци - литературни портрети на съвременни австрийски театрални деятели.
1885 г.
Роден е Дьорд Лукач - унгарски философ и литературен критик. Два пъти е лауреат на наградата "Л. Кошут" (1948 г. и 1955 г.). Учи философия в Будапеща, Берлин и Хайделберг. Влияние върху изграждането на философските му възгледи оказва класическата немска философия на Г. Зимел и М. Вебер, с които дружи. Най-значителните му трудове от този период са: "Душа и форма" (1910 г.), "История на развитието на съвременната драма" (1912 г.) и "Теория на романа" (1920 г.). По време на Първата световна война Лукач скъсва с кръжока на Вебер и застава на интернационални позиции. През 1918 г. е приет в Комунистическата партия на Унгария, а през 1919 г. е народен комисар по културата на Унгарската съветска република. След разгрома на републиката емигрира във Виена, където участва активно в нелегалната дейност на Унгарската комунистическа партия. Живее и работи в Москва от 1930 г. до 1945 г. Трудовете му от този период са събрани в сборник "Литературните теории на ХIХ в. и марксизмът" (1937 г.) и "Към историята на реализма" (1939 г.), "Историческият роман", "Гьоте и неговата епоха", "Младият Хегел" и др. През 1945 г. Лукач се завръща в Унгария и става активен участник в движението за мир - член е на Световния съвет за мир. Издава съчинения, в които критикува съвременните буржоазни философски теории ("Разрушаването на разума", 1954 г.). През 50-те години работи над систематизирано изложение на марксистката естетика ("Специфика на естетическото", 1963 г.). Последните му трудове са посветени на онтологията на общественото битие.
1878 г.
Роден е Пьотр Лазарев - руски физик, академик в Академията на науките на СССР от 1917 г. През 1901 г. завършва Медицинския факултет на Московския университет. Директор е на Института по физика и геофизика. Лазарев е автор на значителни проучвания в областта на молекулярната физика и на фотохимията. Той създава йонната теория. От 1918 г. ръководи изследванията на Курската магнитна аномалия. Автор е на теории за океанските течения и за измененията на климата на земята през геологическите епохи.
1769 г.
Роден е Томас Лорънс - английски живописец. Работи изключително като портретист. От 1792 г. е придворен художник в кралския дворец, а от 1820 г. е президент на Художествената академия. Автор е на портрети на кралица Шарлота (1789 г.), мис Е. Фарън (1790 г.), на политически и военни дейци от Европа (1814-1819 г.).
1743 г.
Роден е Томас Джеферсън - американски държавник, политик, философ. През 1762 г. завършва право в колежа "Уилям и Мери", а през 1767 г. е приет в адвокатската колегия на щата Вирджиния. През 1769 г. е избран в Камарата на представителите в Сената на САЩ. През 1775 г. е избран за делегат на I континентален конгрес, а през 1776 г. - на II континентален конгрес, където е определен да състави текста на Декларацията за независимост. Джеферсън заема постовете губернатор на щат Вирджиния (1779-1781 г.), посланик на САЩ във Франция (1785-1789 г.) и държавен секретар в първата администрация на Дж. Вашингтон (1790-1793 г.). През 1796 г. се кандидатира за президент от името на създадената от самия него Демократическо-републиканска партия, но е победен от Дж. Адамс. На изборите през 1800 г.
Джеферсън става третият президент на САЩ (1801-1809 г.). Той оказва огромно влияние върху политическата история на САЩ. Неговите съчинения и писма са издадени в 20 тома.
1593 г.
Роден е граф Томас Страфорд - английски държавник. Той е избран в парламента през 1614 г., като един от лидерите на опозицията. През 1621 г. преминава на страната на краля. Става един от най-близките съветници на Карл I, който му дава огромна власт. От 1632 г. Страфорд е лорд-наместник на Ирландия. През 1641 г. е обвинен в държавна измяна, арестуван е и е екзекутиран.
На тази дата умират:
2012 г.
Умира архиепископ Марио Рици, ватикански дипломат и бивш нунций в Република България в периода 1991 - 1996 г.
Роден е на 3 март 1926 г. в Сан Джовани ин Персичето, Италия.
Той е първият дипломатически представител на Ватикана след падането на комунистическата диктатура в България. Ръкоположен е за свещеник на 3 октомври 1948 г. от кард. Джовани Батиста Назали Рока ди Корнелиано.
1945 г.
Умира Ернст Касирер - немски философ. Той е един от водещите представители на Марбургската школа на неокантианството. Учи в Берлин, Лайпциг, Хайделберг. От 1896 г. е асистент на Коен в Марбург. Преподава философия в Берлинския (1908-1919 г.) и в Хамбургския университет (1919-1933 г.). Когато Хитлер идва на власт, Касирер емигрира и става преподавател отначало в Оксфордския университет в Англия, а после в университета в Гьотеборг, Швеция (1935-1941 г.). През 1941 г. заминава за САЩ. Работи като преподавател в Йейлския, а по-късно и в Колумбийския университет. Още в първите му трудове по история на философията и философия на науката са свързани с “марбургската" интерпретация на Кантовия критицизъм.
1904 г.
Умира Степан Макаров - руски океанограф, вицеадмирал от 1896 г. Той е ръководител на две околосветски плавания - през 1886-1889 г. на “Витяз" и през 1894-1896 г. През 1865 г. Макаров завършва Морско щурманско училище в Николаевск на Амур и Морски кадетски корпус през 1869 г. Той предлага идеята и ръководи строежа на ледоразбивача “Ермак", с който извършва пътуване в Арктика през 1899 г. и 1901 г. Разработва тактиката на броненосния флот. Макаров изследва проблемите за непотопяемостта и по-дългия живот на корабите. В началото на Руско-японската война командва Тихоокеанската ескадра в Порт Артур. Загива на броненосеца “Петропавловск", който попада на мина.
1903 г.
Умира Мориц Лацарус - германски философ-идеалист, един от основателите на т. нар. философия на народите. "Народният дух" според него е производен от психологията на индивида. Професор в Берн (1860 г.) и Берлин (1873-1896 г.). Лацарус принадлежи към философската школа на Ф. Хербарт. Заедно с Х.
Щайнтал през 1859 г. основава сп. "Zeitschrift fur Völkerphsichologie und Sprachwissenschaft". Неговата концепция за "психологията на народите" е продължена на друга основа от В. Вунд.
1827 г.
Умира Хю Клапертън - английски изследовател на Африка. Заедно с английските пътешественици У. Аудни и Д. Денъм през 1822-1823 г. той пресича Сахара от Триполи до езерото Чад и достига гр. Сокото. В резултат на това пътешествие е установено, че р. Нигер не е свързана с езерото Чад. На връщане през 1824 г. Клапертън пресича за втори път Сахара. През 1825 г. достига до Сокото от страна на Гвинейския залив, от гр. Лагос.
1695 г.
Умира Жан дьо Лафонтен - френски поет. Той е автор на басни, трагедии, комедии, оди, послания, романи, епиграми, песни. От 1684 г. е член на Френската академия. Известно време учи право. Започва да пише сравнително късно - през 1654 г. публикува комедията "Евнух", плод на неговия прочит на Теренций. С помощта на влиятелния министър Фуке Лафонтен се премества на постоянно местожителство в Париж, където се сближава с Боало, Молиер и Расин. Тук създава романа "Любовните приключения на Психея" (1669 г.), "Стихотворни приказки и разкази" (1665 г.), лирическата трагедия "Астрея" (1691 г.), драматическата еклога "Климена" (1658 г.), поемата "Адонис" (1658 г.) и др. От 1668 г. Лафонтен издава своите "Басни" (кн. 1-6, 1669 г.; кн. 7-11, 1678-1679 г.; кн. 12, 1694 г.) в стихове.
1605 г.
Умира Борис Годунов - руски цар (от 17 февруари 1598 г.), син на болярина Фьодор Годунов. Издига се по време на Опричнината. Фактически управлява от 1584 г. Около 1574 г. сестрата на Борис Годунов - Ирина се омъжва за царския син Фьодор. С възцаряването му става член на правителството. През 1587 г., след ожесточени дворцови борби, се превръща в едноличен владетел на държавата. На Земския събор (17 февруари 1598 г.) е избран за цар. Вътрешната му политика през 80-90-те години е насочена към консолидация на аристокрацията и преодоляване на стопанската разруха чрез засилване на крепостното право. Осъществява активна правителствена колонизация на Сибир с южните райони на страната. Укрепва руските позиции в Кавказ; нараства търговията през Архангелск и по р. Волга. Масовият глад през 1601-1603 г. изостря противоречията в обществото, които довеждат до селска война. В разгара на борбата си с Лъже-Дмитрий I Борис Годунов умира. За цар е провъзгласен малолетният му син Фьодор.
1538 г.
Умира Елена Василевна Глинская - руска велика княгиня от 1526 г. Тя е дъщеря на княз Василий Лвович и княгиня Анна Глинская, втора жена на великия княз Василий III Иванович. През 1533-1538 г. Елена е регент на Руската държава по време на непълнолетието на своя син Иван IV Грозни. В управлението й голяма роля в държавните дела играят нейният фаворит княз И. Ф. Овчин-Телепньов-Оболенски и митрополит Даниил. Нейното управление е период на успешна борба със сепаратизма на отделни князе и боляри. По време на управлението й е проведена парична реформа, въведена е единна монетна система, укрепват се градовете, особено в западните райони. През
1536 г. Елена сключва примирие с Литва, а Швеция е неутрализирана. Според някои автори великата княгиня е отровена.
799 г.
Умира Павел Дякон - историк на лангобардите. Той произхожда от знатен лангобардски род. Като младеж служи в двора на лангобардските крале, по-късно става монах в манастира Монте Касино, Италия. Известно време живее в двора на Карл Велики и става член на неговата Академия. Основно съчинение на Павел Дякон е "История на лангобардите", източник за историята на лангобардите от древността до 744 г. За написването авторът използва устни предания, писмени източници и свидетелства на съвременници. Павел Дякон дава интересни данни за прабългарите, особено за групата на Алцековите българи в Италия.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:
Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика" (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse";
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times";
Исторически бюлетин – на “The History Channel";
Исторически бюлетин – на “World of Quotes";
Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.