На тази дата през 1444 г. подписан е Адрианополският мир, който слага край на първия поход на Владислав III Ягело и Янош Хуняди за прогонване на османските нашественици от Европа (1443 г. - 1444 г.). През 1666 г. - в Лунд (Швеция) е основан един от най-старите университети в Европа. Днес той има филиали в Малмьо и Хелсингборг, като заедно с това си сътрудничи с датския Оресундски университет. Университетът е един от най-престижните в Швеция и често е сравняван с английския Оксбридж. На път за Египет Наполеон завладява Малта. Годината е 1798-а. През 1839 г. Абнър Дабълдей формулира основните правила на бейзбола. 100 години по-късно са открити националният музей и залата на славата на този спорт. Международната федерация по бейзбол е основана през 1921 г. През 1964 година заедно с други членове на Африканския Национален конгрес Нелсън Мандела е осъден на доживотен затвор по обвинение за саботаж, държавна измяна и конспирация към Южна Африка. През 1991 година Борис Елцин печели първите избори за президент на Русия.

На 12 юни са родени: Пат Дженингс - ирландски футболист, вратар, Фриц Алберт Липман - американски биохимик, немец по произход, Егон Шиле - австрийски живописец и график, Дженерариъс Макгахан - американски журналист.

На 12 юни умират: Булат Окуджава - руски поет, автор на песни, писател, Александър Дейнека - руски художник, член на Художествената академия на СССР, Уйлям Ърнест Хокинг - американски философ, представител на персонализма, Карл Краус - австрийски писател, публицист и филолог, Рене де Клерк - белгийски писател, пишещ на нидерландски език.

2017 г.

Земетресение с магнитуд 6,3 разтърсва Егейско море, причинявайки смърт на един човек. Много жилища са повредени в Пломари, Гърция, а някои са срутени.

2017 г.

Панама прекъсва дипломатическите си отношения с Тайван и установява официални отношения с Китай.

2017.г.

Стотици хора са арестувани на антикорупционни протестни митинги в Москва и Санкт Петербург и в много други градове. Сред задържаните е и опозиционният лидер Алексей Навални, който е осъден на 30 дни арест за организиране на митингите.

2016 г.

Повече от 50 души бяха убити при атаката в нощен гей клуб в град Орландо в американския щат Флорида. 53 ранени са били откарани в болница.

2015 г.

В Баку се откриват първите европейски игри.

2013 г.

С цел икономии правителството на Гърция закрива най-голямата държавна телевизия ERT.

2012 г.

В Москва се състои вторият опозиционен "марш на милионите“ с участието на 20 - 40 хиляди човека.

2011 г.

На парламентарните избори в Турция победа удържа управляващата Партия на справедливостта и развитието като спечели 326 места в 550 членното Велико национално събрание на Турция (Меджелиса).

2008 г.

Жителите на Ирландия на референдум отхвърлят Договорът от Лисабон - Опростен вариант на Конституция на ЕС.

2000 г.

Владимир Путин подписва указ за назначаване на върховния мюфтия на Чечня Ахмад Кадиров за глава на временната чеченска администрация, след което той напуска поста на мюфтия. Президентът на Чечня Ахмад Кадиров е роден през 1950 г. Завършва ислямско духовно училище (мадраса) в Бухара и Ислямският институт в Ташкент, Узбекистан. През 1989 г. основава първия Ислямски институт на територията на Северен Кавказ, чийто ректор е до 1994 г. От 1994 г. до 1996 г. участва във военните действия в редиците на чеченските бойци против руските федерални войски. През 1995 г. в хода на срещата на полевите командири на Чечня в село Ведено Джохар Дудаев назначава Кадиров за върховен мюфтия на Чечня. В качеството си на нов духовен лидер на републиката Кадиров обявява свещена война на Русия. През 1996 г. той е сред участниците в преговорите между генерал Александър Лебед и Аслан Масхадов, състояли се в селището Стари Атаги. Известен е като убеден противник на уахабизма. На 25 юли 1998 г. в Грозни по негова инициатива се провежда Конгрес на мюсюлманите от Северен Кавказ. Участниците на конгреса осъждат уахабизма и обвиняват Русия в “косвена подкрепа" на уахабитите. Кадиров иска от ръководството на Чечня да разпусне въоръжените уахабитски групировки и да екстрадират религиозните проповедници от републиката. След нахлуването на отряди на Шамил Басаев и Хаттаб на територията на Дагестан през август 1999 г., Кадиров се отказва от участие в нова война против Русия и обявява Гудермеския, Курчалоевския и Ножай-Юртовския район на Чечня за “зона, свободна от уахабизъм". На 25 септември 1999 г. по време на митинг в Гудермес Кадиров заедно с други бойци заявява, че е готов да се бори против уахабитите с оръжие в ръка. На 10 октомври 1999 г. Аслан Масхадов с указ отстранява Кадиров от поста върховен мюфтия на Чечня, като го обявява за “враг на чеченския народ", който “подлежи на унищожение". В началото на ноември 1999 г. благодарение на Кадиров федералните сили практически безпрепятствено навлизат в Гудермес - втория по големина град на Чечня. На 12 юни 2000 г. Владимир Путин подписва указ за назначаването на Кадиров на поста ръководител на временната администрация на Република Чечня. След назначаването си Кадиров се отказва от задълженията си на върховен мюфтия. На 12 август 2000 г. Кадиров излиза със заявление по местната телевизия и призовава воюващите чеченци да се предадат. В обръщението си към полевите командири Кадиров заявява, че е получил от руския президент “пълномощия за амнистия на участниците на незаконните въоръжени групировки, не участвали в извършването на особено тежки престъпления". През януари 2001 г. Кадиров се съгласява да оглави Съвета на директорите на чеченския филиал на компанията “Роснефт". На 5 октомври 2003 г. е избран за президент на Чечня, като печели повече от 80% от гласовете на избирателите. Умира при атентат на 9 май 2004 г.

1994 г.

С референдум в Австрия е прието членството ѝ в ЕС.

1991 г.

Борис Елцин печели първите избори за президент на Русия. Борис Николаевич Елцин е роден на 1 февруари 1931 г. Завършва Уралския политехнически институт като инж.-конструктор през 1955 г. Работи като инженер и началник на Южгорстрой (1955-1963); началник на строителния отдел на Свердловския областен комитет на КПСС (1966-1976). Член е на КПСС от 1961 г. От 1968 г. е първи секретар на Свердловския обком на КПСС. От април 1985 г. завежда отдел в ЦК на КПСС. Член на ЦК на КПСС (1981 г.); кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС (1986 г.). Депутат е във ВС на СССР (1978 г.). През февруари 1988 г. по предложение на М. Горбачов е изключен от Политбюро. През юни 1988 г. дава тв интервю пред западни кореспонденти във връзка с посещението на Р. Рейгън в Москва, като критикува враговете на "перестройката", с което става най-популярният човек в страната. Осъществява частно посещение в САЩ (септември 1989 г.). Той е първият свободно избран президент на Русия (1991 г.; преизбран през 1996 г. до 2000 г.). През 1991 г. посещава САЩ като държавен глава. През 1991 г. и октомври 1993 г. с помощта на армията потушава опит за преврат. Създава Общността на независимите държави (ОНД). Провежда икономически реформи. Обявява КПСС извън закона (7.11.1991 г.). Умира на 23 април 2007 г., от сърдечна недостатъчност.

1970 г.

Английският актьор Лорънс Оливие става първия актьор в историята, получил титлата “лорд". Лорънс Оливие е роден през 1907 г. Учи в Централната драматична школа в Оксфорд (1924 - 1925). Смятан е за най-големия британски театрален актьор и за най-добрия Шекспиров интерпретатор. Той е инициатор за създаването и пръв директор на Националния театър. В киното е от 1930 г. ("Сламената вдовица"). Снима се в централни роли в незначителни американски и английски филми - "Жълтият билет" (1931 г.), "Както ви се харесва" (1936 г.), "Непобедимата армада" (1936 г.), "Разводът на лейди Х" (1938 г.). Едва във филмите "Брулени хълмове" (1939 г.) и "Ребека" (1940 г.) изкуството на Оливие достига нивото на театралните му изяви. Огромен успех има военновременната мелодрама "Лейди Хамилтън" (1941 г.). Поставя 3 филма по Шекспир - "Хенри V" (1945 г.), "Хамлет" (1948 г.), "Ричард III" (1955 г.), в които се стреми към пълноценен филмов еквивалент на литературния първоизточник, получава световна известност и оказва силно влияние върху развитието на реалистичните тенденции в английското кино. Изпълнява главни роли в Шекспирови екранизации - "Отело" (1965 г.), "Венецианският търговец" (тв, 1977 г.), "Крал Лир" (тв, 1982 г.), режисира своята интерпретация на Чеховата пиеса "Три сестри" (1970 г.). Снима се още в: "Кари" (1952 г.), "Просешка опера" (1953 г.), "Принцът и балерината" (1956 г.), "Ученикът на дявола" (1959 г.), "Аустерлиц" (1959 г.), "Спартак" (1960 г.), "Конферансието" (1960 г.), "Изпитание" (1962 г.), "Хартум" (1966 г.), "Обувките на рибаря" (1968 г.), "Битката за Англия" (1969 г.), "О, каква прекрасна война!" (1970 г.), "Дейвид Копърфилд" (1970 г.), "Детективът" (1972 г.), "Лейди Каролина Лем" (1974 г.), "Любов сред руините" (1975 г.), "Маратонецът" (1976 г.), "Един мост повече" (1977 г.), "Колекцията" (тв, 1977 г.), "Котка върху горещ ламаринен покрив" (тв, 1977 г.), "Момчетата от Бразилия" (1978 г.), "Един малък романс" (1979 г.), "Инчон" (1981 г.), "Битката на титаните" (1981 г.), "Джазовият певец" (1982 г.), "Пътешествие около баща ми" (тв, 1982 г.), "Вагнер" (тв, 1983 г.), "Завръщане в Брайтсхед" (тв, 1983 г.), "Бунтът на Баунти" (1984 г.), "Петър Велики" (тв, 1986 г.). На живота и творчеството му е посветен тв филм "Лорънс Оливие. Един живот" (1982 г.). Автор е на книгата "Изповед на един актьор" (1982 г.).

1964 г.

Заедно с други членове на Африканския Национален конгрес Нелсън Мандела е осъден на доживотен затвор по обвинение за саботаж, държавна измяна и конспирация към Южна Африка. Нелсън Мандела е южноафрикански политик, президент на ЮАР от 1994 г. до юни 1999 г., символ на борбата срещу политиката на апартейд. Роден е на 18 юли 1918 г. в Умтата, Транскей, ЮАР в семейство на вожда на племето тембу. Учи в колежа на Форт Хер, откъдето е изключен през 1940 г. заради участие в стачка. Работи като полицай в мина в Йоханесбург. През 1942 г. завършва колеж и Уитуатърсрандския университет с бакалавърска степен по изкуство и право. От 1951 г. е член на адвокатската колегия в Йоханесбург. С активна политическа дейност се занимава от 1944 г., когато става член на Младежката лига на АНК. Нелсън Мандела оглавява кампанията за неподчинение на расистките закони (1952 г.) През 1953 г. е избран за президент на АНК в провинция Трансваал. Две години по-късно участва в конгреса на народите от Южна Африка. През 1956 г. попада в списъка на 156-те човека, обвинени в държавна измяна и е арестуван от властите в ЮАР. От 1960 г. Нелсън Мандела е в нелегалност, а от 1961 г. ръководи военна организация на АНК. През 1962 г. е арестуван и е осъден на 7 години затвор. Две години по-късно (1964 г.) получава доживотна присъда. Нелсън Мандела прекарва 18 години в затвора на о. Робън (1964-1982 г.), през 1982 г. е преместен в затвора в Кейптаун, където остава 6 години, след което е хоспитализиран заради туберкулоза. През 1985 г. той отхвърля предложението на президента П. Бота да бъде освободен при условие, че се откаже от каузата си. Освободен е на 11 февруари 1990 г., след като в системата на апартейд започва криза. Избран е за председател на ИК на АНК (1991 г.) и за негов президент (от юли 1991 г.). През септември същата година подписва национално споразумение за мир от името на АНК, уточнява процедурите за спиране на политическото насилие. На 3 февруари 1992 г. в Париж заедно с президента на ЮАР Фр. де Клерк получава наградата на ЮНЕСКО за мир “Хофу-Боани". Година по-късно (1993 г.) отново с Де Клерк получава Нобелова награда за мир. През 1994 г. е избран за президент на ЮАР в първите общонационални избори с участието и на чернокожото население. През 1996 г. под негово ръководство е разработена и приета новата конституция на ЮАР.

1963 г.

В Ню Йорк се състои премиерата на филма "Клеопатра" с Елизабет Тейлър в главната роля.

1945 г.

Във Франция е отменена цензурата върху печата, въведена по време на Втората световна война.

1900 г.

В Германия е приет Закон за военноморския флот, според който за 20 години трябва да бъдат построени 38 кораба.

1898 г.

Генерал Емилио Агиналдо провъзгласява независимостта на Филипините от Испания. Филипините са подчинени на Испания от втората половина на XVI в. През 1896-1898 избухва националноосвободителна революция, която довежда до провъзгласяване на независимостта на Филипините. След това държавата изпада в икономическа зависимост от САЩ, която изпраща свои войски по време на революцията. Филипините се превръщат в американска колония, в резултат на американско-филипинската война (1899-1901 г.). През 1934 г. САЩ дават автономия на Филипините. По време на Втората световна война са окупирани от Япония; след това от САЩ (1944-1945 г.). На 4 юли 1946 г. са обявени за независима република. Периодът на управление на президента Ф. Маркос (1965-1986 г.), свързан с нееднократно въвеждане на военно положение в страната, е прекратен след идването на опозиционните сили на власт. През 1996 г. е постигнато споразумение с мюсюлманите за прекратяване на военния конфликт. От 30 юни 1992 г. за президент, след преки избори, е избран Фидел Валдес Рамос.

1897 г.

Швейцарецът Карл Елзенер патентова джобен нож с приспособления, станал известен като швейцарски армейски нож на фирмата “Викторинокс".

1849 г.

Американецът Л. П. Хаслет патентова противогаза.

1839 г.

Абнър Дабълдей формулира основните правила на бейзбола. 100 години по-късно са открити националният музей и залата на славата на този спорт. Международната федерация по бейзбол е основана през 1921 г.

1812 г.

Готвейки се за война срещу Русия, Наполеон Бонапарт събира около 678 хил. войници. Възглавяват я блестящи маршали и генерали - Л. Даву, Л. Бертие, М. Ней, И. Мюра и др. В подготовката за войната Русия успява да създаде модерни за времето си въоръжени сили и мощна артилерия. Войската се оглавява от Михаил Кутузов, Михаил Богданович Барклай дьо Толи, Пьотр Иванович Багратион, Алексей Ермолов, Николай Раевски, Михаил Милорадович и др. В началото на войната френската армия числено превъзхожда руската. Първият ешелон войски, навлезли в пределите на Русия, наброява около 450 хил. души, докато русите на западната граница са около 210 хил. души, разделени на три армии. Първа - под командването на Барклай дьо Толи - прикрива петербургското направление, Втора - начело с Багратион - защитава центъра на Русия, Трета - на генерал Александър Тормасов - е разположена на южното направление. Войната между Франция и Русия се дели на два етапа. Първият - от 12 юни 1812 г. до средата на октомври 1812 г., е свързан с отстъплението на руската армия с ариегардни боеве с цел да примами противника навътре в руска територия. Вторият - от средата на октомври до 25 декември 1812 г., се характеризира с контранастъпление на руската армия, чиято цел е окончателното прогонване на френската армия от Русия. Войната започва на 12 юни 1812 г., когато френските войски преминават Неман и нахлуват в Русия. Първа и Втора руска армия започват да отстъпват, като избягват генералното сражение. Те водят ариегардни боеве с отделни френски части, които изтощават и отслабват противника и му причиняват значителни загуби. Междувременно за главнокомандващ на руската армия е назначен Михаил Кутузов. Той не променя тактиката на отстъпление. Първата генерална битка между двете армии е край село Бородино, на 124 км от Москва. Русия избира отбранителната стратегия, докато Наполеон продължава с нападателна тактика. След сражението, продължило повече от 12 часа, настъпателният порив на френската армия е забавен. Тя има нужда от нови попълнения. След Бородино руските войски започват отстъпление към Москва. Наполеон ги следва, но без да се стреми към ново сражение. На 1 септември 1812 г. в с. Фили е свикан военен съвет на руското командване. Въпреки мнението на генералите Кутузов взема решение да изостави Москва. Френската армия влиза там на 2 септември 1812 г. Превземането на Москва не носи никаква полза за Наполеон. Изоставена от жителите си (безпрецедентен случай в историята), тя е опожарена. В Москва не остават нито провизии, нито други запаси, които да послужат на френската армия. На 7 октомври французите напускат Москва. На 12 октомври край Малоярославец става още едно кръвопролитно сражение. Настъплението на французите е спряно и те са принудени да отстъпват по разорения от тях Смоленски път. По време на заключителния етап на войната Кутузов избира тактиката на успоредното преследване. Сериозни щети са нанесени на французите край гр. Красний в началото на ноември, когато повече от половината от 50-те хиляди отстъпващи войници са пленени или убити в бой. Опасявайки се от обкръжение, Наполеон бърза да прехвърли (на 14 - 17 ноември) войските си през р. Березина. Сражението по време на преминаването през реката завършва с разгрома на френската армия. Наполеон я изоставя и тайно заминава за Париж. Със заповед на Кутузов от 21 декември, отнасяща се до армията, и с Манифест на царя от 25 декември 1812 г. е ознаменуван краят на войната, превърнала се в Отечествена за руския народ.

1798 г.

На път за Египет Наполеон завладява Малта. Наполеон Бонапарт е роден на 15 август 1769 г. на о-в Корсика. Завършва военно училище в Париж през 1785 г. и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796-1797 г.) той се проявява като талантлив генерал и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетския поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. От своя страна Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804 г.) - политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон I разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.); през 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция; Наполеон отговаря с континентална блокада срещу Англия. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир (1808 г.) разделя Европа на 2 зони на влияние - френска и руска. Предприема поход за завоюване и окупиране на Испания (1808-1811 г.), побеждава Австрия през 1809 г., без да я обезвреди напълно. През 1812 г. предприема несполучлив поход в Русия; принуден е да отстъпи и потегля обратно за Франция. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон I Бонапарт абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба (1814 г.). През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерлоо (1815 г.) Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. Там умира. Жени се за Жозефина Бокарне (9.03.1796 г.) - от този брак няма деца. През 1809 г. се развежда и се жени за Мария-Луиза (дъщеря на австрийския император Франц I). От този брак се ражда син (1811 г.) - Франсоа Шарл Жозеф Бонапарт, райхщадски херцог. Наполеон умира на 5 май 1821 г. След смъртта му са публикувани неговите "Мемоари от о-в Света Елена" и "Мемоари", продиктувани по време на заточението.

1776 г.

Вирджиния става първият щат на САЩ, който приема декларация за правата.

1701 г.

В Англия официално е забранено католици да заемат британския трон.

1667 г.

Жан-Батист Дени, личен лекар на френския крал Луи ХIV, извършва първото успешно кръвопреливане. Той прелива кръв от овца на 15-годишно момче.

1666 г.

В Лунд (Швеция) е основан един от най-старите университети в Европа. Днес той има филиали в Малмьо и Хелсингборг, като заедно с това си сътрудничи с датския Оресундски университет. Университетът е един от най-престижните в Швеция и често е сравняван с английският Оксбридж.

1444 г.

Подписан е Адрианополският мир, който слага край на първия поход на Владислав III Ягело (на снимката) и Янош Хуняди за прогонване на османските нашественици от Европа (1443 г. - 1444 г.). Така наречения "Дълъг поход" на кръстоносната армия, командвана от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (1434 – 1444 г.) и трансилванския войвода Янош Хуняди (1437 – 1456 г.), започва през октомври 1443 г. Кръстоносният поход има дълга подготовка, в която активно се включва Римската църква и сам папа Евгений ІV. В християнската военна кампания се включват 250 000 унгарски, полски, немски и френски рицари, чешки хусисти и 8000 сръбски бойци на деспот Георги Бранкович (1426 – 1456 г.). В християнската армия участва и българският престолонаследник Фружин, "господарят на Загоре". В първия си поход християнската армия стига до Ихтиманските възвишения. Въпреки удържаната победа над турците, поради настъпващата зима на 1443 г.-1444 г., тя се връща обратно. През май 1444 г., по инициатива на Мурад II, в Одрин започват преговори за сключване на мирен договор. Османската дипломация проявява изключителна активност за подписване на примирие, тъй като трябва да решава проблеми с враговете си в Анадола. Според клаузите на договора султанът се задължава да освободи всички пленени християни, да плати еднократна контрибуция от 100 000 флоринта и да предостави на Владислав III Ягело 25 000-на помощна армия. По настояване на сръбския владетел Георги Бранкович (1426 - 1456 г.) християнските сили се съгласяват да подпишат договора. Договорът е преподтвърден през юли в унгарския град Сегед. Въпреки това Владислав III Ягело предприема нов поход срещу Османската империя. Сборната християнска армия преминава р. Дунав в края на септември 1444 г. и с помощта на българското население разбива османските войски при Видин и Оряхово. В средата на октомври същата година тя стига до Никопол и подкрепена от влашкия княз Влад Дракул с 4000 конници, продължава пътя си на изток, като на 9 ноември достигна Варненското поле. По време на Варненската битка (10.11.1444 г.) Владислав III Ягело попада с малък отряд от личната си охрана в еничарско обкръжение и е убит. Убийството му внася смут сред обединените християнски войски и впоследствие те са разбити.

На тази дата са родени:

1945 г.

Роден е Пат Дженингс - ирландски футболист, вратар. Рекордьор по участия в националния отбор на Северна Ирландия. Дженингс изиграва 119 срещи със своя отбор, взема участие в 2 световни първенства. Има над 1 100 официални мача, като е пазил на вратата на "Тотнъм", с който през 1967 г. печели Купата на Англия, а през 1972 г. и Купата на УЕФА. През 1986 г. преминава в "Евъртън" и още следващата година печели шампионската титла на Англия. В Мексико, на своя 41 рожден ден Дженингс изиграва последния мач в кариерата си. Известен е с прозвището "кроткият гигант".

1899 г.

Роден е Фриц Алберт Липман - американски биохимик, немец по произход; професор по биохимия от 1949 г.; член е на Националната АН на САЩ (1950 г.), на Лондонското кралско дружество (1962 г.). Отделя и изследва химическата структура и биологичната роля на коензим А. Завършва Берлинския университет през 1924 г. Работи в института "Кайзер Вилхелм" в Берлин (1927 - 1931 г.), в Рокфелеровия институт в САЩ (1931 - 1932 г.), в Карлсбергската лаборатория в Копенхаген (1932 - 1939 г.). Емигрира в САЩ през 1939 г. До 1941 г. е в Корнуелския, а до 1949 г. в Харвардския университет и в Масачусетската болница (1949 - 1957 г.). Работи в Рокфелеровия институт (от 1957 г.). Научните му трудове са върху обмяната на веществата в клетките и биосинтеза на белтъчините. През 1953 г. получава Нобелова награда.

1890 г.

Роден е Егон Шиле - австрийски живописец и график. Учи във Виенската художествена академия (1906 - 1909 г.). Представител е на стила “модерн" и предшественик на експресионизма. Рисува портрети, пейзажи, фигурални композиции.

1844 г.

Роден е Джанюариъс Макгахан - американски журналист, ирландец по произход. През 1876 г. като кореспондент на в-к "Дейли Нюз" идва в България, придружен от Скайлър (американски консул в Цариград), за да изследва зверствата, извършени от башибозуците над българското население по време на Априлското въстание (1876 г.). Автор е на покъртителни репортажи за турските жестокости и за бедственото положение на българския народ, които оказват огромно влияние върху общественото мнение в Европа. Статиите му са издадени в отделна книга – "Турските зверства в България". През Руско-турската война (1877 - 1878 г.) придружава руската армия и в кореспонденциите си описва подробно нейните действия. Свидетел е на всички по-важни сражения между руските войски и османската армия. В дописките си отразява и героичните подвизи на българските опълченци. Присъства и на подписването на Санстефанския мирен договор 1878 г. Поради неочаквано заразяване от тиф умира на 9 юни 1878 г.

На тази дата умират:

1997 г.

Умира Булат Окуджава - руски поет, автор на песни, писател. Участва като доброволец в Отечествената война на СССР. Създава стотици стихотворения, 4 исторически романа, сценарии за филми. Стихосбирки: "Лирика" (1956 г.), "Острови" (1959 г.), "Веселият барабанчик" (1964 г.), "По пътя към Тинатин" (1964 г.), "Великодушният Март" (1967 г.), "Арбат, мой Арбат" (1976 г.); повести: "Бъди здрав, учениче!" (1961 г.), "Фронтът приближава към нас" (1967 г.), "Мерси, или Похожденията на Шипов. Старинен водевил" (1971 г.) и др.; романи: "Пътешествието на дилетантите" (кн. 1-2, 1976 - 1978 г.), "Среща с Бонапарт" (1983 г.); киносценарии. Популярни са песните му от филмите "Белоруската гара", "Капките на датския крал" и др. Има издадени албуми в СССР, Полша, Франция.

1969 г.

Умира Александър Дейнека - руски художник, член на Художествената академия на СССР (бивш) и неин вицепрезидент (1962 - 1966 г.), педагог. Учи в московския Вхутемас през 1920 - 1925 г. при В. А. Фаворски и И. И. Нивински. Той е член учредител на дружеството ОСТ. През 20-те години на ХХ в. се занимава предимно с графика. В творчеството му преобладават темите за индустриалния труд, техниката, градския живот и спорта. През този период създава и картини на историко-революционни теми: "Отбраната на Петроград" (1928 г.) и др. През следващото десетилетие в творчеството му се появяват лирични мотиви ("Майка", 1932 г.). Платната му от този период отразяват впечатленията на автора от неговите пътувания до САЩ, Франция и Италия през 1934 - 1935 ("Улица в Рим", 1935 г.). В годините на Великата отечествена война създава "Отбраната на Севастопол" (1942 г.), "Покрайнините на Москва. Ноември 1941" (1941 г.). В следвоенните години се връща към мотивите в творчеството си от 20-те и 30-те години ("В морето", 1956 - 1957 г.). Създава пана и мозайки за обществени сгради, графики (сериите "Севастопол", 1932 - 1934 г.; "Военна Москва", 1946 г. и др.). Проектира плакати ("Физкултурничка", 1933 г.), работи илюстрации и скулптури. Занимава се с педагогическа работа - от 1940 г. е професор в московския Вхутеин; преподава в различни московски художествени училища. През 1945 - 1948 г. е директор на Московския институт за приложно и декоративно изкуство.

1966 г.

Умира Уйлям Ърнест Хокинг - американски философ, представител на персонализма. Професор в Калифорнийския (1906-1908 г.), Йейлския (1908 - 1914 г.) и Харвардския (1914 - 1943 г.) университет. Според Хокинг светът е съвкупност от идеални същности - човешки съзнания, които са част от Абсолюта - световно съзнание, благодарение на което е възможна взаимната комуникация между съзнанията. Всяка личност е активно начало, което твори действителност. Същевременно причина за това творчество е Върховната личност, Бог. Обявява ученията, които изключват божеството, за лъжливи. В “Науката и идеята за Бога" (1944 г.) се стреми да докаже, че науката познава само особеното, частното, а всеобщото се постига само в религиозния опит. Според него атеистичният светоглед неизбежно води до съзнанието за безсмислеността на битието и човешкото общество, отказало се от Бога. За Хокинг е характерна връзката между елементи от субективния и обективния идеализъм.

1936 г.

Умира Карл Краус - австрийски писател, публицист и филолог. Творчеството му е свързано с духовния климат на Виена и разпадането на Австро-Унгарската империя. В литературата влиза със сатиричния памфлет “Разрушената литература" (1897 г.), с който се обявява против виенските декаденти. Издава и редактира сп. “Факел" (“Die Fackel", 1899 - 1936 г.). Публикува многобройни есета и статии по въпросите на литературата и езика, сборници със сатирични фейлетони и афоризми на теми от международния и австрийския живот. Връх в творчеството му е философската антивоенна драма “Последните дни на човечеството" (1918 - 1919 г.). Лириката, която публикува, е в духа на философската лирика на Й. В. Гьоте, често стиховете са близки до импресионистичната поезия на Х. Моргенщерн и Д. Ф. Лилиенкрон. На български език е преведена книгата му “Кутията на Пандора".

1932 г.

Умира Рене де Клерк - белгийски писател, пишещ на нидерландски език. Автор на сборниците стихове “Факли" (1909 г.), “Призивът на рога" (1916 г.), “Книга за Любовта" (1921 г.) и романите: “Ротланд", “Хармес Рилс" (1913 г.) и др.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;