Денят 12 януари в световната история
© pixabay.com
Йосиф Джугашвили за първи път използва псевдонима “Сталин" през 1913 г.
В САЩ през 1928 г. на електрически стол за първи път е екзекутирана жена, а пет години по-късно Хати Карауей става първата американка, избрана в Сената на САЩ. През 1955 г. в Байконур пристигат първите строители на бъдещия космодрум.
Първият албум на Led Zeppelin излиза през 1969 г. Конгресът на САЩ гласува през 1991 г. използването на военна сила за освобождаването на Кувейт.
В хода на съвместна операция с американците в Босна пристигат руски войски (1996 г.)
На 12 януари са родени: Карло Емануеле I - савойски херцог, Шарл Перо, Джек Лондон, Херман Гьоринг, Игор Курчатов, Сергей Королев.
На 12 януари умират: английската писателка Агата Кристи, "бащата" на стенографията Исаак Питман и др.
2018 г.
В Саудитска Арабия за първи път жени са допуснати на стадион, за да гледат на живо футболен мач.
2018 г.
Заплатата на британския евроскептичен депутат Найджъл Фараж е намалена наполовина. Той ще трябва да възстанови 40 000 евро на Европарламента заради предполагаеми злоупотреби с евросредства.
2017 г.
Президентът на САЩ Барак Обама в изненадваща презентация награждава вицепрезидентът Джо Байдън с президентския медал на свободата.
2016 г.
Най-малко 10 души са убити и 15 ранени, предимно немски туристи, вследствие на взрив на истанбулския площад Султанахмет. ИДИЛ поема отговорност за атентата.
2016 г.
Сирийската армия, подкрепена от руски въздушни удари, установява контрол над стратегическия град Салма в северната Латакия.
2016 г.
Кувейт осъжда двама души на смърт за шпионаж в полза на Иран и Хизбула.
2016 г.
В съответствие с основна точка на ядрено споразумение, постигнато с няколко световни сили, Иран отстранява сърцевината плутоний на ядрения реактор в Арак и я запълва с бетон.
2016 г.
Ли Донгшенг, бивш заместник-министър в китайското министерство на обществената сигурност, е осъден на 15 години затвор за корупция.
2015 г.
Китайската полиция убива шестима нападащи бунтовници, носещи експлозивни устройства в Синдзян.
2012 г.
Парламентът на Босна и Херцеговина избира Векослав Беванда за министър председател.
2010 г.
Земетресение с магнитут 7,0 Mw удря Хаити. Епицентъра му е на 25 км западно от столицата Порт-о-Пренс и хипоцентър на 13 км дълбочина. Започва в 16:53 ч. местно време и е последвано от 20 вторични труса с магнитуд между 5,0 и 6,0 Mw. По оценка на Червения кръст около 3 милиона човека са засегнати от земетресението, а според изявление на президента на Хаити от 27 януари, преброените трупове са 170 000.
2005 г.
Изстреляна е е космическа сонда на НАСА "Дийп Импакт“,която е проектирана да изучава състава на вътрешността на кометата 9P/Tempel чрез удар на част от апарата в кометата.
1996 г.
В хода на съвместна операция с американците в Босна пристигат руски войски.
Босна и Херцеговина (Bosna i Hercegovina) е държава в Южна Европа, разположена е в западната част на Балканския полуостров. Площ - 51 130 кв. км. Население - 4 230 000 души; главно мюсюлмани, православни и католици. Официален език - сърбохърватски. Столица - Сараево. Парична единица - марка. В древността е населена от тракийското племе илири. През VI-VII в. се заселват славяните. През XII в. е образувано Босненското княжество, което при бан Твърдко (1352-1391 г.) е обявено за кралство, включващо и Херцеговина. През 1448 г. Стефан Вукич откъсва територии от Босна и провъзгласява херцогство Херцеговина. Босна и Херцеговина падат последователно под османска власт през 1463 и 1482 г. През 1875-1878 г. избухва Херцеговинско-босненското въстание. Според решенията на Берлинския договор (1878 г.) териториите са окупирани от Австро-Унгария, която през 1908 г. ги анексира. От декември 1918 г. влизат в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци; от 1929 г. - в Кралство Югославия; от 1945 г. - една от републиките на Федеративна народна република Югославия (от 1963 г. - Социалистическа федеративна република Югославия). Обявена е независимостта й от Белград. Създадена е контактна група през 1993 г.; международната общност под егидата на ООН се намесва чрез военен контингент на НАТО, за да бъде спрян конфликтът. През 1996 г. лидерите на трите етнически общности се споразумяват. Подписано е Дейтънското споразумение в Париж, според което Босна и Херцеговина става двуобщностна държава - Мюсюлманско-хърватска федерация и Република Сръбска. На 14 септември са проведени избори, спечелени от националистическите партии. Избрано е колективно Председателство, в което влизат А. Изетбегович - мюсюлманин, М. Краишник - сърбин и К. Зубак - хърватин. На 3.01.1997 г. е сформирано правителството на Харис Силайджич и Светозар Михайлович. Президент е Живко Радишич, положил клетва на 13.10.1998 г.
1993 г.
Над двеста души намират смъртта си в продължаващите осми ден религиозни сблъсъци в Бомбай (Индия).
1991 г.
Американският конгрес гласува резолюция, с която дава правомощия на Джордж Буш да употреби сила за извеждането на иракските окупационни сили от Кувейт.
1991 г.
Конгресът на САЩ гласува използването на военна сила за освобождаването на Кувейт. През август 1990 г. войските на Саддам Хюсеин завземат съседен Кувейт. Ирак претендира, че Кувейт е историческа иракска територия, насилствено откъсната от британските колониалисти заради нефтените залежи. САЩ сформират коалиция под егидата на ООН и в хода на операция “Пустинна буря" в началото на 1991 г. прогонват иракските войски от Кувейт.
1981 г.
В Питсбърг, САЩ е открита българска етнографска изложба, посветена на 1300-годишнината на българската държава. Питсбърг е град в северозападните части на САЩ, щат Пенсилвания. Население - 405 000 жители, с предградията - 2 400 000 жители. Пристанище на р. Охайо. Транспортен възел. Международно летище. Важен търговски-финансов център на САЩ, един от най-големите центрове на тежката промишленост - черна и цветна металургия, тежко машиностроене и металопреработване. Тук е построена първата в САЩ АЕЦ. Основан е през 1758 г.
1971 г.
Абу Дабуд, един от лидерите на терористичната организация “Черният септември", е освободен от френски затвор. Организацията е отговорна за убийството на 11 израелски спортисти на Олимпийските игри в Мюнхен 1972.
1970 г.
Лондонското летище “Хийтроу" посреща първия Боинг от серията – 747, извършил трансатлантически полет.
1969 г.
Излиза първият албум на групата Led Zeppelin, записан през октомври 1968 г.
Led Zeppelin е английска рокгрупа, основана през 1968 г. в Лондон. Състав: Джими Пейдж - китара; Робърт Плант - вокал; Джон Пол Джонс - бас; Джон (Бонзо) Бонъм - ударни. Led Zeppelin е една от водещите световни групи в стила хард-рок (и хеви-метъл впоследствие). Основана е от Джими Пейдж, който след разпадането на “Ярдбърдс" събира музиканти от обкръжението на Ал. Корнър и под името “Ню Ярдбърдс" предприема турне из скандинавските страни; след завръщането си квартетът приема името “Лед Цепелин". Стилът им е свързан с блуса, но още със записите за първия си албум налагат нов саунд (пронизителният и енергичен вокал на Робърт Плант в тандем с китарата на Джими Пейдж и гръмотевичния звук на баса и ударните), възприет впоследствие от много групи. Композициите и аранжиментите са дело главно на Пейдж и Плант. Синхронът в записите и концертната дейност е прекъсван често поради злополучия в личния живот на Плант, а когато през 1980 г. умира барабанистът Джон Бонъм, групата се разпада. Ръбърт Плант работи самостоятелно (издава шест албума), а Джими Пейдж участва в различни съвместни проекти (последните са с Дейвид Ковърдийл, 1993 г., и с Робърт Плант, 1994 г.). Албуми: “Led Zeppelin I", “Led Zeppelin II" (1969 г.), “Led Zеppelin III" (1970 г.), “Led Zeppelin IV" (1971 г.), “Houses of the Holy" (1973 г.), “Physical Graffiti" (1975 г.), “Presence", “The Songs Remains the Same" (1976 г.), “In trough the Out Door" (1979 г.), “Coda" (1982 г.), “Remasters" (1990 г.), “Led Zeppelin Box Set 1968-1980" (1990 г.), “Boxed Set" (1993 г.), “The complete Studio Recordings" (1993 г.), “BBC Sessions" (1997 г.).
1964 г.
След избухнало въстание, султанът на Занзибар е детрониран и държавата е обявена за република.
1955 г.
В Байконур пристигат първите строители на бъдещия космодрум. През 1954 г. е създадена държавна комисия за избор на място за неговото построяване. За председател на комисията е избран генерал – лейтенант Вознюк. Комисията избира пустинния район на Казахстан, на няколкостотин километра от селището Байконур. На 12 февруари правителството взема решение за започване на строителството.
За ръководител на обекта е назначен генерал – майор Шубников. През декември 1956 г. приключва част от строителството. На 15 май 1957 г. за първи път е използвана стартовата площадка на космодрума, когато е изстреляна междуконтиненталната балистична ракета Р-7.
1944 г.
В Маракеш (Мароко) започва срещата между Уинстън Чърчил и Шарл де Гол.
Уинстън Чърчил е министър-председател на Великобритания (1940-1945 г., 1951-1955 г.). От 1900 г. е депутат от Консервативната партия, от 1904 г. е привърженик на либералите, в началото на 20-те г. отново става консерватор. От 1908 г. заема различни министерски постове - министър на вътрешните работи (1910-11 г.), пръв лорд на Адмиралтейството (1911-15 г., 1939-40 г.), министър на военните припаси (1917-1918 г.), на войната и на авиацията (1919-1921 г.), на колониите (1921-1922 г.), на финансите (1924-1929 г.). Лидер е на Консервативната партия. Чърчил участва в изграждането на антихитлеристката коалиция през Втората световна война за победа над Оста (Германия, Италия, Япония и съюзниците им). Издига лозунга “Победа на всяка цена". През 1953 г. получава Нобелова награда за литература.
Шарл дьо Гол е президент на Франция (1959-1969 г.), генерал. Председател е на Временното правителство (1944-1946 г.). Министър-председател е в периода юни - декември 1958 г. Участва като офицер в Първата световна война, във Втората световна война - като бригаден генерал в битката за Франция (май 1940 г.). След капитулацията през юни 1940 г. възглавява комитета “Свободна Франция" в Лондон. През 1943 г. създава в Алжир Френския комитет за национално освобождение. Съставя нова конституция и поставя начало на Петата република. Ликвидира алжирската криза през 1962 г. През 1969 г. подава оставка след референдум, гласувал недоверие към реформите на Дьо Гол. Автор е на трудове по въпроси на политиката, военната стратегия; мемоари.
1932 г.
Хати Карауей става първата американка, избрана в Сената на САЩ.
1928 г.
В САЩ на електрически стол за първи път е екзекутирана жена. Името й е Рут Снайдер.
1928 г.
Съветът на Обществото на народите одобрява подписаната на 9 декември 1927 година спогодба Моллов-Кафандарис, която урежда финансовите въпроси по ликвидиране на българските имоти в Гърция и на гръцките в България. Атина се задължава да изплати 1 050 000 лв. на България.
Спогодбата Моллов-Кафандарис е споразумение между България и Гърция за уреждане на задълженията между тях, възникнали във връзка с подписаната заедно с Ньойския мирен договор 1919 г. Конвенция за взаимната и доброволна емиграция на етническите малцинства. Тази конвенция регламентира имуществените проблеми на изселниците – те трябва да получат срещу недвижимите си имоти като обезщетение 10 % от стойността им в брой и 90 % в облигации със срок за плащане 12 години. Спогодбата е подписана на 9 декември в Женева от българския министър на финансите Вл. Моллов и гръцкия му колега Г. Кафандарис. Според нея срокът за уреждане на финансовото обезпечаване на имотите се удължава на 30 г.
1913 г.
Йосиф Джугашвили за първи път използва псевдонима “Сталин".
Йосиф Висарионович Джугашвили участва в Революцията 1905-1907 г., в Октомврийската революция 1917 г., в Гражданската война 1918-1920 г. Народен комисар е по въпросите на националностите (1917-1922 г.) и на държавния контрол (1919-1922 г.). Генерален секретар е (1922-1934 г.) и е секретар (1934-1953 г.) на ЦК на РКП (болшевики), на ВКП (болшевики) и на КПСС, член е на ЦК (1917 г.), на Политбюро на ЦК (Президиума) (1919-1953 г.) на КПСС. През 1924-1929 г. елиминира евентуалните претенденти за поста генерален секретар - Л. Б. Каменев, Г. Е. Зиновиев, Н. И. Бухарин, А. И. Риков, Л. Д. Троцки. Член е на ИККИ (1925-1943 г.), на Всесъюзния централен изпълнителен комитет. Провежда политика на централизация по отношение на отделните съветски републики. През 1929-1938 г., като изгражда тоталитарна система на управление, Сталин извършва ускорена индустриализация, насилствена колективизация на селското стопанство. През Отечествената война на СССР е председател на Държавния комитет на отбраната (1941-1945 г.), поема Главното командване, народен комисар е на отбраната (1941-1947 г.) и върховен главнокомандващ. Председател е на Съвета на народните комисари (Министерския съвет) на СССР от 1941 г.
1908 г.
От Айфеловата кула е излъчен първия дълговълнов радиосигнал.
1898 г.
Тържествено се открива телефонната връзка между Петербург и Москва.
1878 г.
Британското правителство решава да поиска гаранции от Русия, че няма да завзема Цариград и Проливите.
1875 г.
Кванг-Су е провъзгласен за Китайски император.
1866 г.
В столицата на Великобритания, Лондон се основава Кралското въздухоплавателно общество.
1839 г.
В САЩ за първи път се използва антрацит за обогатяване на желязо.
Антрацит са твърди въглища, които съдържат голямо количество въглерод и много по-малко въглеводороди в сравнение с другите видове въглища.
1820 г.
В Англия е основавано Кралското астрономическо дружество.
Дружеството организира научни срещи в Бърлингтън Хаус, Лондон, както и в цяла Великобритания, публикува международни изследвания, награждава за изключителни научни постижения, поддържа библиотека и стимулира образованието чрез стипендии. Включва повече от 3000 членове, като главното му седалище се намира в Лондон, в Бърлингтън Хаус, Пикадили. Мястото се развива през 19-ти век с помощта на правителството като средище на научни кръгове.
1816 г.
Правителството на Франция осъжда цялото семейство на Бонапартите на вечно изгнание.
Бонапарти (фр. Bonaparte, итал. Buonaparte) е френска императорска династия, основана от Наполеон I Бонапарт (1804 г.), управлявала Франция (1804-1814 г., 1815 г.) и реставрирана от Наполеон III (1852 г.). Всички братя на Наполеон I, с изключение на Люсиен (1775-1840 г.), са поставени начело на завоюваните от френската армия земи или на новообразувани държави: Жозеф Бонапарт (1768-1844 г.) - неаполитански крал (1806-1808 г.) и крал на Испания (1808-1813 г.); Луи Бонапарт (1778-1846 г.) - крал на Холандия (1806-1810 г.); Жером Бонапарт (1784-1860 г.) - крал на Вестфалия (1807-1813 г.). Сестрите на Наполеон I: Елиза (1777-1820 г.) е принцеса на Лука и Пиомбина (1805-1814 г.) и велика херцогиня на Тоскана (1804-1814); Паола (1780-1825 г.), херцогиня Гуасталска (в Италия, от 1806); Каролина (1782-1839 г.) - жена на маршал И. Мюрад, неаполитански крал (1808-1815 г.). Синът на Наполеон I от брака му с Мария Луиза Франсоа Шарл Жозеф Бонапарт (1811-1831 г.) живее в австрийския двор под името херцог Райхщадски; не се занимава с политика. Синът на Луи Бонапарт и племенник на Наполеон I - Луи Наполеон Бонапарт (1808-1873 г.) става президент на Френската република (1848 г.) и император на Франция (1852 г.) под името Наполеон III. След свалянето на Наполеон III от престола (4.09.1870 г.) династията престава да управлява.
1773 г.
Английският мореплавател Джеймс Кук пръв в света пресича Южния полярен кръг. Кук е английски мореплавател. Организира 3 околосветски експедиции. В хода на първата (1768-1771 г.) изяснява островното положение на Нова Зеландия, открива Големия бариерен риф и изследва източните брегове на Австралия. При втората (1772-1775 г.) достига южната полярна област (71о10' ю.ш.). По време на третата (1776-1779 г.) открива повторно Хавайските острови и изследва северозападните брегове на Северна Америка. На връщане от Беринговия проток е убит от хавайци. На Кук са наречени острови, връх, проток, залив.
1773 г.
В Чарлстон е открит първият обществен музей в САЩ.
1755 г.
Създава се Московският университет по инициатива на Михаил Ломоносов. Той е руски учен енциклопедист и поет, първия руски академик на Петербургската академия на науките, професор. Работи в областта на геологията, химията, металургията, астрономията, метеорологията и езикознанието. Открива закона за запазване на масата (1748 г.) и формулира философския принцип за запазване на материята и движението, развива схващането за корпускулярен (молекулен) строеж на веществата и за природата на топлината. Открива съществуването на атмосфера на Венера (1761 г.). Конструира метеорологични уреди; разработва учение за цветовете, прави опити за получаване на цветно стъкло за мозайки. Автор е на исторически и филологически трудове; полага основите на руския литературен език.
1722 г.
Петър І създава нов държавен орган - прокуратурата. Първият главен прокурор на Русия става Павел Ягужински.
Петър Първи е руски цар от 1682 г. Той е от династията Романови. От 1721 г. е руски император. Син е на Алексей Михайлович. След пътуване в Западна Европа (1697-1698 г.) Петър I започва модернизация на Русия - учредени са сенат, колегии (учреждения), Светия Синод, църквата е отделена от държавата, страната е разделена на губернии, столицата е преместена в Петербург; поощрява се строителството на манифактури, заводи, пристанища, корабостроителници; създадени са флот и редовна армия. Води войни с Османската империя (превзема гр. Азов през 1696 г.) и с Швеция. Страната отбелязва културен подем - открити са различни училища, Академията на науките в Петербург, създаден е съвременният граждански шрифт (днешната печатна форма на кирилицата), въведен е (1700 г.) нов календар (с начало на годината 1 януари и летоброене от Рождество Христово).
На тази дата са родени:
1974 г.
Родена е Мелани Джейн Чишолм (“Спорти Спайс") – английска певица, вокалистка на групата “Спайс Гърлс".
1916 г.
Роден е Питър Бота – първи президент на ЮАР.
Бота е премиер на ЮАР от 1978 до 1984 г. и първия президент от 1984 до 1989 г. Дълго време е лидер на Южноафриканската централна партия. Поддържа сегрегацията на черното население и системата апартейд. Дори след голям вътрешен натиск, той само облекчава жестоката расистка политика на правителството, като не променя позицията си до смъртта си на 31 октомври 2006 г.
1907 г.
Роден е Сергей Королев – руски конструктор на ракети, ръководител на произвеждането на първите в света спътници и пилотирани космически кораби.
1903 г.
Роден е Игор Василиевич Курчатов - руски физик, първият организатор и ръководител на научните изследвания по атомна наука и техника в СССР. Член на АН на СССР (1943 г.). Ученик и съратник на А. Ф. Йофе. Открива ядрената изомерия (1935 г.). Под негово ръководство е създаден първият ускорител на елементарни частици в СССР (1939 г., Ленинградски физико-технически институт); открито е спонтанното деление на атомните ядра на урана (1940 г., с Г. Ф. Флеров). Основател и директор на Института по атомна енергия (1943 г.), ръководител на т. нар. “Уранов проблем" - работа по създаването на съветска атомна бомба. Под ръководството на Курчатов са създадени първият в Европа ядрен реактор (влиза в действие на 30.12.1946 г. в 18 ч. московско време), първата в Европа атомна бомба (1949 г.) и първата в света термоядрена бомба (1953 г.). Умира на 7 февруари 1960 г. в Москва.
1893 г.
Роден е Херман Гьоринг - един от главните военни престъпници на фашистка Германия. Участва в I световна война като пилот-изтребител. Член е на Националсоциалистическата партия (от 1922 г.) и ръководител на щурмовите отряди (SA). Като политически пълномощник на Хитлер (от 1930 г.) и председател на Райхстага (от август 1932 г.) има заслуги за спечелване на изборите. В правителството на Хитлер (1933 г.) става имперски министър на авиацията и министър-председател на Прусия. Главнокомандващ е военновъздушните сили (1935 г.), ръководител на един от най-големите германски промишлени концерни “Гьоринг" (от 1937 г.). Един от организаторите е на нацисткия терор в Германия и окупираните европейски страни. Райхсмаршал е от 1940 г. Осъден е на смърт от Международния военен трибунал в Нюрнберг (1946 г.). На 15 октомври 1946 г. няколко часа преди изпълнението на присъдата се отравя в затвора.
1893 г.
Роден Алфред Розенберг - германски общественик и политик, един от главните военнопрестъпници на нацистка Германия. От 1923 г. е главен редактор на централния орган на Националсоциалистическата партия "Фьолкишер беобахтер". В книгата си "Митът на ХХ-то столетие" (1930 г.) прави опит да обоснове и защити расистките възгледи и завоевателната външнополитическа програма на германския фашизъм. През 1933 г. оглавява външнополитически отдел на Националсоциалистическата партия. От юли 1941 г. е министър на окупираните източни територии. Един от главните организатори на масовите убийства и грабежите на немската администрация по време на нахлуването на нацистките войски в Полша, СССР и др. страни. Осъден на смърт на Нюрнбергския процес. Умира 16 октомври 1946 г. в Нюрнберг.
1876 г.
Роден е Джек Лондон (псевдоним на Джон Грифит) – американски писател. Автор е на 50 книги - романи, повести, разкази, есета, пиеси. Пътят му към творческия успех е труден. Едновременно работи и учи, странства на Север със златотърсачите и пътува из Южни морета. Последните години от живота си прекарва в гр. Глен Елън, северно от Сан Франциско. Издава сборника с разкази “Човекът с белега" (1900 г.), “Любов към живота" (1906 г.); повестите “Дивото зове" (1903 г.), “Белият зъб" (1906 г.) и др., в които съчетава поезията на суровата природа с романтиката на безкористното мъжество при изключителни физически и морални изпитания. Пише романи: “Желязната пета" (1908 г.), “Мартин Идън" (1909 г.) и др. Умира на 22 ноември 1916 г.
1863 г.
Роден е Свами Вивекананда (псевд. на Нарендранатх Дат) - индийски мислител хуманист, религиозен реформатор и общественик, един от видните йоги на 19-ти век. Ученик на Рамакришна. Учи философия в Калкутския университет (1880-1884 г.). През 1897 г. основава религиозно-реформаторското дружество "Мисията на Рамакришна". Идеолог на Индийското възраждане, изразяващо стремежа на Индия към национална независимост и социално благоденствие. Смята, че колониалното положение на страната е причина за загубата на националната й индивидуалност. Своите надежди за социална справедливост възлага не на революционната активност на народа, а на духа на веда, на създаването на характер у индивида и нацията. Социалната функция на пропагандираната от Вивекананда "универсална" реформирана религия се състои в оказването на помощ на гладните и нуждаещите се. Умира на 4 януари 1902 г. в Белур.
1856 г.
Роден е Джон Сингър Сарджънт – американски художник. В периода 1874 г. – 1879 г. учи в Париж , от 1885 г. живее в Лондон, посещава често САЩ. Върху творчеството му оказват влияние Г. Курбе и Е. Мане. Популярен е като автор на светски портрети (“Мадам Х", 1884 г.), ефектни жанрови картини (“Китайски фенери", 1885-1886 г.), стенописи (1894-1895 г., и др.). Умира на 14 април 1925г.
1852 г.
Роден е Жозеф-Жак Сезер Жофр - маршал на Франция (1916 г.), член на Френската академия (1918 г.). Участник във Френско-пруската война (1870-1871 г.) и в колониалните войни в Индокитай и Африка. Член (от 1910 г.) и вицепредседател (от 1911 г.) на Висшия военен съвет и началник на Генералния щаб. Главнокомандващ на Френската армия (1914-1916 г.). Способен пълководец. Благодарение на неговите способности чрез умело маневриране френските войски са спасени от германско настъпление (1914 г.). Спечелва сражението при Марна (1914 г.). Военен съветник на правителството (от декември 1916 г.). Ръководител на френската военна мисия в САЩ и Япония (1917-1918 г.). Автор на мемоари. Умира на 3 януари 1931 г. в Париж.
1746 г.
Роден е Йохан Хайнрих Песталоци (нем. Johann Heinrich Pestalozzi). Той е швейцарски хуманист, педагог, философ и реформист, създател на първата система за начално образование. Учи в Цюрихския университет, първо теология, после право. Повлиян е от идеите на Жан-Жак Русо.
Песталоци смята, че нещастията на народа са вследствие на нежежеството на хората, поради което чрез подходящо образование на младото поколение може да се достигне всеобщ просперитет. Според него образованието трябва да се разгърне повсеместно.
Възпитателната му програма е описана първо във "Вечерните часове на един самотник“ (Die Abendstunde eines Einsiedlers, 1780) и е придобива завършен вид в "Ленцбургската реч“ (1809).
През 1826 издава "Лебедова песен“ - заглавие, станало нарицателно.
Умира на 17 февруари 1827 г., в Брюг, Швейцария.
1628 г.
Роден е Шарл Перо – френски поет и писател, член на Френската академия (1671 г.). Благодарение на Колбер заема висока интендантска служба и подкрепя хората на изкуството. Автор е на “Котаракът в чизми", “Пепеляшка", “Синята брада". Пише поеми, но името му е обезсмъртено от хубавите приказки, които написва за собствените си деца и издава под заглавие "Приказки за майка ми Гъска" (1697 г.). Преведени са почти на всички европейски езици ("Червената шапчица", Сандрийон", "Феите" и др.). Умира през 1703 г.
1562 г.
Роден е Карло Емануеле I - савойски херцог (от 1580 г.). Въвлича Савоя в многочислени разорителни войни, главно с Франция (1588-1601 г.; за Мантуанското наследство, 1628-1631 г. и др.), които разрушават икономиката на страната и стават причина за загуба на много територии. Умира на 26 юли 1630 г. в Савиляно.
На тази дата умират:
1976 г.
Умира Агата Кристи – английска писателка, авторка на многобройни разкази, повести, романи и драми с криминален сюжет. Родена е на 15 септември 1891 г. Учи пеене в Париж, работи като медицинска сестра. Омъжва се за Арчибалд Кристи през 1914 г. и прекарва цялата I-вата световна война във Франция. Първият си криминален роман пише през 1917 г. - “Тайнствената афера в Стайлз" (издадена през 1920 г.). Следвайки традициите на Едгар Аалан По, Артър Конан Дойл и Честъртън, създава повече от 87 романа и много разкази, в които основни герои са старата дама мис Марпъл, мистър Куин, Паркър Пайн, но най-популярен е белгиецът Еркюл Поаро. Някои произведения: “Поаро разследва" (1924 г.), “Убийството на Роджър Акройд" (1926 г.), “Убийство в Ориент Експрес" (1934 г.), “Смърт край Нил" (1937э) и много други; пиесите “Мишеловката" (1954 г.), “Свидетел по обвинението" (1954 г., едноименен американски филм) и др.
1960 г.
Починал е Невил Шут (Невил Шут Норуей) – английски новелист. Освен писател Шут е бил и авиоинженер. През Първата световна война той е част от Кралския въздушен корпус. След войната работи в самолетната индустрия. Голяма част от произведенията му са повлияни от страстта му към самолетите. По известни негови произведения са: Lonely Road (1932); An Old Captivity (1940); Pastoral (1944); No Highway (1948); A Town Like Alice (1950); Round the Bend (1951); Requiem for a Wren (1955); Beyond the Black Stump (1956); On the Beach (1957); The Rainbow and the Rose (1958) и др.
1938 г.
Умира Фьодор Иванович Шаляпин. Роден е на 13 февруари 1873 г. в семейството на дребен чиновник. Упражнява различни занаяти, пее едновременно в архиерейския хор. Участва като статист в драматични и оперни спектакли. От 1890 г. е хорист в оперната трупа в Уфа, изпълнява и малки солови партии. Учи при оперния певец Д. А. Усатов в Тбилиси, където започва професионалната си артистична дейност (1892-1893 г.). През 1895 г. е в трупата на Мариинския театър; постъпва в Московската частна опера (1896 г.). Голямо значение за него има творческото приятелство със С. В. Рахманинов. От 1899 г. пее едновременно в Болшой и в Мариинския театър. От 1901 г. започват триумфалните му гастроли в чужбина - Милано, Париж, Ню Йорк, Лондон. Напуска Съветския съюз (1922 г.) и се установява в Париж. През 1934 г. посещава България. Шаляпин е един от най-великите представители на оперното изкуство, съчетава по изключителен начин дарбите на певец и драматичен артист. Красивият му тембър (висок бас) му дава възможност да предава богата гама от чувства. Съумява да разкрие характерите на героите си с цялата им сложност и противоречивост. Основни партии: Сусанин (“Иван Сусанин" от Глинка); Борис Годунов, Варлаам и Доситей (“Борис Годунов" и “Хованщина" от Мусоргски); Иван Грозни и Салиери (“Псковитянка" и “Моцарт и Салиери" от Римски-Корсаков); Фарлаф (“Руслан и Людмила" от Глинка); Демона (“Демон" от Рубинщайн); Алеко (“Алеко" от Рахманинов); Филип II (“Дон Карлос" от Верди) и др. Шаляпин е блестящ интерпретатор на романсите на Глинка, Мусоргски, Римски-Корсаков, Шуман, Шуберт; изпълнява руски народни песни. Изявява се и като оперен режисьор - “Дон Кихот" от Масне, “Хованщина" от Мусоргски. Снима се и в киното (“Иван Грозни", “Дон Кихот"). Създава скулптури, живопис, графика, притежава и литературна дарба.
1897 г.
Умира Исаак Питман – английски педагог и "баща" на стенографията.
1665 г.
Умира Пиер Ферма - френски математик, по професия юрист; съветник на парламента в Тулуза (от 1631 г.). Роден е на 17 август 1601 г. в Бомон де Ломан. Автор на математически трудове, много от които издадени след смъртта му от неговия син - “Различни съчинения" (1679 г.). Разпространява получените научни резултати чрез кореспонденция и лично общуване с математици и други учени. Той е един от създателите на теорията на числата, в която с неговото име са свързани 2 теореми: великата теорема на Ферма и малката теорема на Ферма. В геометрията развива в по-добър систематичен вид, отколкото Декарт, метода на координатите и предлага уравнение на правата и на линиите от втори ред, като скицира доказателство на твърдението за това, че всички криви от втори ред са конични сечения. В областта на безкрайно малките величини систематично изучава диференцирането, формулира общ закон за диференциране на степен и използва този закон за диференциране на дробни степени. За съвременните методи на диференциалното смятане голямо значение има създаденото от него правило за намиране на екстремумите. Дава общо доказателство на закона за интегриране на степен и го разпространява върху случаите с дробни и отрицателни степени. В трудовете на Ферма се развиват двата основни процеса на метода на безкрайно малките величини, но той, както и своите съвременници, не успява да забележи връзката между операциите диференциране и интегриране. Тази връзка е установена малко по-късно в систематична форма от Г. Лайбниц и И. Нютон. Във физиката Ферма определя основния принцип на геометричната оптика.
1519 г.
Умира Максимилиан I, императорът на Свещената Римска империя.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:
Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика" (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times";
Исторически бюлетин – на “The History Channel";
Исторически бюлетин – на “World of Quotes";
Енциклопедии – “LAROUSSE"
Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;