Какви мерки да се вземат срещу българските владици, отслужили Богоявленска литургия - това обсъжда свиканото на 12 януари през 1872 г. събрание в Патриаршията. На 5 януари представители на цариградските българи са заставили Иларион Ловчански, Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски да отслужат Богоявленска литургия в българската черква, въпреки забраната на патриарха.

На 12 януари 1878 г. по време на Руско-турската освободителна война руска колона освобождава Панагюрище; през 1889 г. в България се въвеждат първите държавни пенсии, а през 1899 г. се въвежда принципът за несменяемост на съдиите във Върховния касационен съд и в апелативните съдилища.

Съветът на Обществото на народите одобрява спогодбата Моллов-Кафандарис, която урежда финансовите въпроси по ликвидиране на българските имоти в Гърция и на гръцките в България (1928 г.) и Атина се задължава да изплати 1 050 000 лв. на България. В Питсбърг през 1981 г. е открита етнографска изложба за 1300-годишнината на българската държава.

В периода 12 - 19 януари през 1992 г. се провеждат първите преки президентски избори, спечелени от Желю Желев.

На 12 януари са родени: писателят Георги Караславов, Беньо Цонев – езиковед и един от основоположниците на българската езикова наука, белетристът Коста Странджев и др.

На 12 януари умират: белетристът Рачо Стоянов, военният деец Стоян Топузов

2016 г.

Вътрешният министър Румяна Бъчварова подписва в Пекин двустранно споразумение с китайския й колега Гуо Шъкун за сътрудничество в борбата с престъпността

2002 г.

В периода 12 - 14 януари на частно посещение в България пристига бившият румънският крал Михай със семейството си. Той гостува на Симеон Сакскобургготски.

2001 г.

Състои се премиера на пиесата "Есенна соната" на Ингмар Бергман в Театър 199, поставена от работещия от десет години в чужбина режисьор Младен Киселов.

1995 г.

За председател на ХХХVІІ-мо Народно събрание е избран академик Благовест Сендов.

Академик Благовест Сендов е доктор на математическите науки. Специализира изчислителни методи в Московския университет и компютърни науки в Лондон. Професор е в Софийския университет “Св. Климент Охридски" от 1968 г. Ректор е на същия университет (1973-1979 г.). Сендов е главен научен секретар (1982-1988 г.) и председател на Българската академия на науките (1988-1991 г.). Участва дейно и в обществено-политическия живот на страната. Народен представител е от 1976 г. до 1989 г. и от 1991 г. до 2005 г. Кандидат е за президент в изборите от 1992 г. Председател е на ХХXVII-мо Народно събрание (1995-1997 г.) и заместник-председател на ХХXVIII-мо и XXXIX-то Народно събрание.

1994 г.

България изразява съгласие да подпише рамков договор за инициативата на НАТО “Партньорство за мир".

“Партньорство за мир" е процес, който обединява съюзниците от НАТО и партньорите им в широка програма за съвместни дейности, свързани с отбраната и сигурността, вариращи от чисто военно сътрудничество по въпроси на отбраната до области като управление на кризи, гражданско планиране за извънредни ситуации, управление на въздушното движение и въоръженията. НАТО стартира “Партньорството за мир" през януари 1994 г. с цел повишаване на стабилността и сигурността в цяла Европа. Страните избират онези дейности от програмата, които подпомагат националната им политика, отговарят на конкретните им потребности и съответстват на финансовите им възможности.

1992 г.

В периода 12 - 19 януари се провеждат първите преки президентски избори, спечелени на втория тур от кандидатпрезидентската двойка Желю Желев и Блага Димитрова. На втория тур те получават 2 738 420 гласа срещу 2 443 434 за независимите кандидати, подкрепени от БСП - Велко Вълканов и Румен Воденичаров. Д-р Желев е първият демократично избран президент на България.

Жельо Желев е политически и държавен деец. Завършва философия в Софийския университет “Св. Климент Охридски". Редовен аспирант е във Философския факултет на Софийския университет (1961-1964 г.). Защитава кандидатска дисертация през 1974 г. От 1975 г. постъпва в Научноизследователския институт по културознание. От 1977 г. до 1985 г. е завеждащ секция “Култура и личност". Доктор е на философските науки от 1988 г. Той е един от основателите на Съюза на демократичните сили (СДС) и пръв председател на неговия Координационен съвет. Депутат е в VII-мо Велико народно събрание. Индивидуален член е на Либералния интернационал. Член е на Висшия съвет на Международната академия “Медичи". Автор е на редица трудове: “Самодейното изкуство в условията на научно-техническата революция" (1976 г.), “Моралните категории" (1979 г.), “Фашизмът" (1982 г.), преведен на няколко езика, “Човекът и неговите личности" (1992 г.) и др.

1935 г.

Учредява се Висш съвет за народна отбрана начело с министър-председателя.

1932 г.

Към читалище “Христо Ботев" в Смолян се създава Културно-просветна комисия за народностно осъзнаване на българите мюсюлмани с председател Наум Главинчев.

1929 г.

Основава се Народна стопанска партия с председател д-р Стоян Ягоридков и с орган в. “Народна дума".

1928 г.

Съветът на Обществото на народите одобрява подписаната на 9 декември 1927 година спогодба Моллов-Кафандарис, която урежда финансовите въпроси по ликвидиране на българските имоти в Гърция и на гръцките в България. Атина се задължава да изплати 1 050 000 лв. на България.

Спогодбата Моллов-Кафандарис е споразумение между България и Гърция за уреждане на задълженията между тях, възникнали във връзка с подписаната заедно с Ньойския мирен договор 1919 г. Конвенция за взаимната и доброволна емиграция на етническите малцинства. Тази конвенция регламентира имуществените проблеми на изселниците – те трябва да получат срещу недвижимите си имоти като обезщетение 10 % от стойността им в брой и 90 % в облигации със срок за плащане 12 години. Спогодбата е подписана на 9 декември в Женева от българския министър на финансите Вл. Моллов и гръцкия му колега Г. Кафандарис. Според нея срокът за уреждане на финансовото обезпечаване на имотите се удължава на 30 г.

1925 г.

България настоява пред Обществото на народите за международна анкета, след като на 27 юли гръцките офицери Каламбакис и Доксакис избиват 17 арестувани българи от селата Търлис, Ловча и Каракьой (Търлиски инцидент). Докладът на Де Ровер и Корф от 2 май разобличава гърците и е приет от Съвета на Обществото на народите.

1920 г.

В София е основано Дружество на независимите художници.

1908 г.

Обнародван е Закон за пенсиите на служащите при изборните учреждения - въвеждат се пенсии за общинските и окръжните служители.

1904 г.

Влиза в сила Закон за Ефорията на Университета “Братя Евлогий и Христо Георгиеви от град Карлово". Софийският университет “Св. Климент Охридски" е първото висше учебно заведение в България. Открит е на 1 октомври 1888 г. под името Висш педагогически курс с едногодишен срок на обучение при Софийската мъжка гимназия. На 8 декември 1888 г. Народното събрание приема закон за отваряне на Висше училище в София. Висшият педагогически курс е преименуван във Висше училище и в него действат три факултета: Историко-филологически, Физико-математически и Юридически. През 1904 г. придобива университетски статут и е преименувано на Български университет “Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово" в знак на благодарност за дарената от Евлоги Георгиев крупна сума за построяване на висше училище в България. Заради протестна акция на студентите срещу княз Фердинанд I при откриването на сградата на Народния театър (януари 1907 г.) университетът е закрит за половин година. През следващите години се увеличават специалностите, като се откриват нови факултети: Агрономически (1921 г.), Медицински (1918 г.), Ветеринарен (1921 г.) и Богословски (1921 г.). След държавния преврат на 19 май 1934 г. се ограничава силно университетската автономия, закрити са и са слети редица катедри. Нови промени в статута, организацията на обучението и т. н. в университета настъпват в края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ в.

1899 г.

Въвежда се принципът за несменяемост на съдиите във Върховния касационен съд и в апелативните съдилища.

Върховният касационен съд е висш съдебен орган в българската държава, създаден със Закон за устройство на съдилищата (1880 г.). Седалището му е в София. Занимава се като трета съдебна инстанция с наказателните и гражданските дела. Има право само да разглежда законосъобразността на актовете, за които има подадена жалба, без да се произнася по същината на делото. В състава му влизат един председател, двама подпредседатели и шестима членове. Състои се от три отделения – едно углавно (наказателно) и две граждански. Върховния касационен съд съществува до приемането на конституцията от 1947 г. Възстановен е след 1989 г.

1889 г.

Влиза в сила Закон за пенсиите на учителите - въвеждат се първите държавни пенсии.

1878 г.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) руска колона, командвана от ген. Криденер, освобождава Панагюрище.

Панагюрище е град в България, общински център, Пазарджишка област Население - 20 000 жители. Разположен по двата бряга на р. Луда Яна, в южните склонове на Същинска Средна гора. По време на Априлското въстание (1876 г.), е център на IV-ти революционен окръг и седалище на Привременното правителство. Родно място на Райна Княгиня, Павел Бобеков, Марин Дринов. Историческата местност Оборище се намира на 10 км от града.

1874 г.

Марко Балабанов започва да издава в Цариград седмичния вестник “Век". От 1876 г. вестникът е преименуван на “ХIХ-и век". В програмната статия на “Век" Марко Балабанов отбелязва: “Един вестник не трябва да е само вестител на щото става, но още и искрен изяснител. Никога и към никого няма да бъдем нито низки ласкатели, нито груби нападатели..."

Марко Балабанов е политически и държавен деец, публицист. Той участва в борбата за извоюване на църковно-национална независимост на българския народ и за учредяване на Българската екзархия. През 1871 г. е избран за секретар на църковно-народния събор. През 1876 г. заедно с Драган Цанков е включен в състава на българската делегация, която посещава редица европейски градове, за да запознае обществеността с положението на българския народ. Непосредствено след Освобождението на България Балабанов е назначен за вицегубернатор на Свищов (1878-1879 г.), участва в работата на Учредителното събрание (1879 г.). При образуването на първото българско правителство е включен като министър на външните работи и изповеданията (юли-ноември 1879 г.). През 1882 г. Марко Балабанов става член на Либералната партия. След разцеплението на тази партия през 1883-1884 г. минава към течението, възглавено от Драган Цанков. От септември 1883 г. до юни 1884 г. отново е титуляр на Министерството на външните работи и изповеданията. Заема и редица дипломатически постове: от 1881 г. до 1883 г. е дипломатически агент в Цариград, от 1902 г. до 1905 г. - в Букурещ, и от 1905 г. до 1906 г. - в Атина. След поемането на управлението на страната от Прогресивнолибералната партия през 1901 г. е издигнат за председател на Народното събрание. Същевременно работи и като преподавател във Висшето училище в София (днес Софийски университет “Св. Климент Охридски") по гръцки език и гръцка литература (1889-1898 г.), след това и по римско и византийско право (1892-1899 г. и 1900-1902 г.). Занимава се и с журналистическа и публицистична дейност. През 1870-1875 г. е редактор на сп. “Читалище", през 1874-1876 г. - на в. “Век", през 1879-1880 г. - на в. “Витоша", през 1881-1884 г. - на в. “Братство", и др. Автор е на голям брой съчинения, сред които: “Елинска христоматия с обяснения на български и с елино-българско словарче" в 2 ч. (1892-1895 г.), “Страница от политическото ни възраждане" (1904 г.), “Гаврил Кръстевич. Народен деец, книжовник, съдия, управител" (1914 г.) и др.

1872 г.

В Патриаршията се организира събрание, на което се обсъжда какви мерки да се вземат срещу българските владици, отслужили тържествената Богоявленска литургия.

На 5 януари 1872 г. група от 50 души, представители на цариградските българи, ръководени от Петко Рачов Славейков, Стоян Чомаков и др., заставят Иларион Ловчански, Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски да отслужат на другия ден тържествена Богоявленска литургия в българската черква въпреки изричната забрана от страна на патриарха.

С извършването на тържествена служба в българския храм “Св. Стефан" българските владици отхвърлят постигнатото през 1864 г. споразумение с Патриаршията. Целта на акцията е да се подтикне Високата порта към вземане на решение по предложените за екзарх кандидатури.

На тази дата са родени:

1958 г.

Родена е Ваня Цветкова – българска актриса. Завършва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) през 1980 г. Майстор е на спорта по художествена гимнастика. Работи в Младежкия театър до 1989 г., а след това в Сатиричния театър. Дебютира в киното през 1978 г. - “Служебно положение ординарец" и “Като белязани атоми". Символ е на поколението от 80-те и 90-те години на ХХ в. Живее в САЩ. Филмография: “Бариерата" (1979 г.), “Хан Аспарух" (1981 г.), “Лавина" (1982 г.), “Комбина" (1982 г.), “Равновесие" (1983 г.), “Бронзовият ключ" (ТВ, 1984 г.), “Тази хубава зряла възраст" (1985 г.), “Верни ще останем" (1988 г.), “Адио, Рио" (1989 г.), “Индиански игри" (1990 г.), “Кладенецът" (1991 г.), “Мълчанието" (1991 г.), “Другият наш възможен живот" (2002 г.).

1929 г.

Роден е Коста Иванов Странджев - български белетрист. Завършва Висшия икономически институт в София. Комсомолски инструктор и редактор във в-к “Водносиловец" на Баташкия водносилов път и кореспондент на в-к “Литературен фронт" (1953-1959 г.). Главен редактор на литературен алманах “Тракия" (1968-1971 г.). Член на писателската група при Централния съвет на БПС в Пловдив. Автор на очерци, разкази, повести, драми. В белетристиката и драматургията си разработва работна тема - морално-етичните проблеми, бита и всекидневието на строителите от големите национални обекти. Съчинения: “В Баташките планини" (1956 г.), “Очерци" (1967 г.), “Белязани мъже" (1971 г.), “Черният сватбар" (1971 г.), “Най-храбрата звезда" (1975 г.), “Мъжка молитва" (1976 г.), “Извисяване" (1980 г.), “Топъл сняг. Разкази и новели" (1980 г.). Умира на 11б ноември 1991 г. в София.

1915 г.

Роден е Петър Христов Увалиев (псевдоним Пиер Ув) – български теоретик на изкуството, критик, писател, публицист, семиолог; почетен доктор на Софийски университет “Св. Климент Охридски". Учи 7 години в Италианското училище в София, а след това - във Френския колеж в Пловдив (до 1932 г.). Завършва право и държавни науки в Софийски университет “Св. Климент Охридски" (1936 г.). Работи в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи и в самото министерство (1936-1947 г.). Назначен е за секретар на Българската легация в Лондон (1947 г.). През 30-те години XX в. са първите му опити да публикува свои стихове в някои ученически издания, учи няколко европейски езика (владее английски испански, италиански, френски, немски, старогръцки и латински, учи няколко балкански езика). Сътрудничи на “Златорог", “Театър", “Изкуство и критика", “Свободен народ", “La parole Bulgare", “Слово", “Мир" и др. (1936-1947 г.). През 1947 г. се отказва от дипломатическия пост в Лондон и остава там като емигрант; отдава се на занимания, свързани с изкуство и кино (поддържа връзка с изтъкнати кинотворци - К. Понти, М. Антониони; участва в реализирането на филма “Фотоувеличение"). Сценарист е на филмите “Милионерката" със София Лорен, “Чужденец у дома си" с Дж. Мейсън и Дж. Чаплин и други английски продукции. Редовно публикува художествена критика в английския печат (“Arts News and Review"). Проявите му като теоретик на изкуството, критик и публицист намират признание в чужбина, но са непознати в България, освен от отделни публикации и от предаванията на Би Би Си в Лондон (автор на над 4 500 емисии на културни теми на български език и предавания на френски език за France Culture). Р. Якобсон, чиито лингвистични открития Увалиев използва, е възхитен от монографията му “Търнър: структурен разрез" (1980 г., на френски, английски, испански). Почетен доктор е на Софийски университет “Св. Климент Охридски" (1992 г.). Съчинения: “Филмът като технологическа съдействителност" (1985 г., САЩ, на английски), “От оптема до зрителното изречение: опит за граматика на видимото" (1986 г., Финландия, на английски), “Европа, намерена и загубена. Есета" (1988 г., на английски), “Багряна и целомъдрените. Митоанализ на “Козият рог". Българският облик на Шекспир" (1992 г., на английски), “Филмови трохи" (2001 г.). Превежда на френски и италиански език произведения от П. П. Славейков, Т. Траянов, Ел. Багряна, Н. Марангозов, Ив. Мирчев, Ив. Хаджихристов, Стоян Загорчинов и др. Гостува като лектор на университети в САЩ, Франция, Италия и Мексико. Удостоен е със “Златно перо" от Съюза на българските журналисти. Създател е на фондация “Увалиеви". Умира на 11 ноември 1999 г. в Челси, Англия.

1863 г.

Роден е Беньо Стефанов Цонев - български езиковед, един от основоположниците на българската езикова наука. Завършва класическа гимназия в Загреб (1884 г.). Следва славянска и романска филология във Виена (1886-1888 г.), завършва в Лайпциг (1890 г.) при известните слависти В. Ягич, А. Лескин, Бругман и Кертинг. Д-р на Лайпцигския университет (1890 г.). Професор, пръв титуляр на Катедрата по български език във Висшето училище (дн. СУ), където чете лекции по история на български език, българска диалектология и кирилска палеография (1893-1926 г.). Докторската му дисертация “За източнобългарския вокализъм" (сб. НУНК, кн. 3, 1890, кн. 4, 1891 г.) и до днес е запазила научната си стойност като пръв опит за обща българска историческа фонетика. Автор е на “История на българския език" (т. I-III, 1919-1937 г.). Проучва и издава среднобългарски писмени паметници - Добрейшово четвероевангелие, Врачанско евангелие. Занимава се с въпросите за мястото на българския език сред останалите славянски езици, както и с историческите му връзки с руски, румънски и унгарски език. Работи в областта на българската и славянската история и литературна критика. Превежда творби от френски, немски, руски и сърбохърватски. Автор е на стихове. Умира на 5 октомври 1926 г.

1851 г.

Роден е Димитър Михалев Наумов - български агроном, общественик, популяризатор на модерното земеделие. Известно време следва в Роберт колеж (Цариград), след което учи земеделие и агрономство в Табор (Чехия), Лайпциг и Хохенхайм (Германия); слуша лекции по земеделие в Австрия и Германия. След завръщането си в Ст. Загора се отдава на работа в големия семеен чифлик, където въвежда нови методи в земеделието. Редактор е на първия следосвобожденски земеделски в-к в България - "Земеделец" (1883-1885 г.). Народен представител на Старозагорската колегия в Областното събрание на Източна Румелия. Инициатор за откриване на Земеделско училище в Садово. Умира на 23 юни 1884 г. в Стара Загора.

1904 г.

Роден е Георги Славов Караславов – български писател белетрист, общественик. Завършва гимназия в Първомай. Литературното си творчество започва със стихове (1916 г.). Сътрудничи на в-к “К’во да е" (от 1919 г.). Учи в Педагогическото училище в Харманли (1923 г.) и Казанлък (1923-1924 г.). Взема участие в Септемврийския селски бунт през 1923 г. Следва в Агрономическия факултет в София (1928 г.) и продължава в Карловия университет в Прага (1929-1930 г.). Участва в редактирането на вестник “РЛФ" и “Кормило". Работи във всекидневника “Ехо" и вестник “Ведрина" (1926-1927 г.). Съосновател е на Съюза на трудово-борческите писатели (1931 г.), Съюза на приятелите на СССР и др. След 9 септември 1944 г. работи в Главното политическо управление на БНА; директор е на Народния театър в София; главен редактор е на списание “Септември"; главен секретар е на Съюза на българските писатели; народен представител е. Академик е (от 1961 г.). Книги: “Уличници" (1926 г.), “Кавалът плаче" (1927 г.), “Селкор" (1933 г.), “Татул" (1938 г.), “Снаха" (1942 г.), “Танго" (1951 г., драматизирана 1967 г.), “Обикновени хора" (5 части, 1952 г., 1956 г., 1963 г., 1966 г., 1973 г.) и др. Умира на 26 януари 1980 г.

На тази дата умират:

1951 г.

Умира Рачо Стоянов (Рачо Стоянов Генов-Дуфев) - български драматург, белетрист. Роден е на 7 октомври 1883 г. в Дряново Учи в Априловската гимназия в Габрово до 1902 г. Литературната си дейност започва с интимна и социална поезия. За пръв път печата през 1904 г. в сп. “Летописи". Сътрудничи на сп. “Летописи", “Демократически преглед", “Литературен фронт". Съчинения: “Разкази" (1909 г.), “Избрани произведения" (1961 г.), повестта “Майка Магдалина" (1936 г.), драмата “Майстори" (1968 г.), “Съчинения" (1976 г.) и др.

1913 г.

Умира Стоян Димитров Топузов - военен деец, полковник. Роден е на 15 юли 1864 г. в Кюстендил. Завършва Военното училище в София (1884 г.). В Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на 3-та рота от 2-ри пехотен Струмски полк. Участва в боевете при с. Колуница, Брезник и Суковския мост (2 – 6 ноември) и в овладяването на Пирот (14 – 15 ноември). След войната е в заговора за детрониране на княз Ал. Батенберг (1886 г.). Уволнен от армията; по-късно възстановен. Участва в Балканската война (1912-1913 г.) като командит на 10-ти пехотен Родопски полк.

1236 г.

Умира св. Сава Сръбски. Според житието му на връщане от поклонение на Гроба Господен в Ерусалим той преминава през България и е посрещнат тържествено от цар Иван Асен ІІ в неговата столица. В Търново се разболява и след кратко боледуване умира. Няколко месеца по-късно мощите му са пренесени от крал Стефан Владислав на сръбска земя.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Енциклопедии – “LAROUSSE"

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;