През 2001 г. Софийски съд обявява фалита на Националната авиокомпания "Балкан". През 1981 г. явлението "Фотоелектретно състояние на веществата" е вписано в Държавния регистър за открития под № 1. Откритието е на акад. Георги Наджаков. През 1976 г. завършва приятелското посещение на кубинския лидер Фидел Кастро в България. През 1872 г. Иларион Ловчански е избран за екзарх, но поради старост се отказва в полза на Антим І.

На 12 март са родени: майор Коста Паница, деец на националноосвободителното движение, писателят Венцислав Начев, изкуствоведът проф. Атанас Божков.

На тази дата умират: книжовникът Кирил Пейчинович, един от първите възрожденски дейци на Македония, библиографът Юрдан Иванов, един от изследователите на периодичния печат у нас, композиторът Георги Димитров.</i>

2013 г. 

Президентът на България Росен Плевнелиев назначава служебно правителство с министър-председател Марин Райков, което да организира парламентарни избори на 12 май 2013 г.

 

 

2009 г.

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" първа степен на Хеба Елмараси, извънреден и пълномощен посланик на Арабска република Египет "за изключително големите заслуги за развитието и укрепването на българо-египетските отношения, както и по повод окончателното ѝ отпътуване от страната.“

 

 

2001 г.

Софийски съд обявява фалита на Националната авиокомпания "Балкан".

 

 

1997 г. 

Учредени са Обединените демократични сили. Коалицията включва Съюза на демократичните сили и Демократическата партия. На другия ден към нея се включват още и Българският земеделски народен съюз и Българската социалдемократическа партия.

 

 

1981 г.

Явлението "Фотоелектретно състояние на веществата" е вписано в Държавния регистър за открития под № 1. Откритието е на акад. Георги Наджаков. За него той докладва на 22 юни 1937 г. пред Френската АН. "Фотоелектретно състояние на веществата" е фотоелектричния ефект при диелектрици и полупроводници (Ефект на Наджаков-Андрейчин) и перманентната фотоелектрична поляризация при диелектрици. Академик Наджаков завършва физика и математика в Софийския университет “Св. Климент Охридски" през 1920 г. След това специализира в Париж в лабораторията на Пол Ланжвен и в

института "Радиум" в Сорбоната при Мария Склодовска-Кюри. Той ръководи Катедрата по експериментална физика (1937-1962 г.). Два пъти е декан на Физико-математическия факултет (1939-1940 г., 1944-1947 г.). За периода 1947 - 1951 г. е ректор на Софийския университет “Св. Климент Охридски". Наджаков е основател и директор на секцията за научна апаратура и специални проблеми към Физическия институт при БАН. От 1947 г. до 1959 г. е подпредседател на БАН, след което е председател на Физико-математическото дружество в България. Той е един от основателите, член на научния съвет и постоянен представител на България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Наджаков е автор на около 120 оригинални научни статии, студии и трудове. През 1967 г. е носител на златен медал за мир "Фредерик Жолио-Кюри" Той е член – кореспондент на Гьотингенската АН, член е и на Американската асоциация за напредък на науката.

 

 

1976 г. 

Завършва приятелското посещение на кубинския лидер Фидел Кастро в България. Фидел Кастро е кубински политик и държавник. Организатор е на “Движение 26 юли" (1955-1956 г.). След комунистическия преврат през 1959 г. той става министър - председател на Революционното правителството. Тази длъжност заема до 1976 г. От 1965 г. Кастро е първи секретар на ЦК на КП на Куба. За периода 1959-1976 г. е премиер - министър. След 1976 г. той е председател на Държавния съвет и на МС на Куба.

 

 

1966 г. 

Създадено е Министерство на съобщенията. Днес министерството на транспорта и съобщенията е организирано в дирекции. Те подпомагат министъра на транспорта и съобщенията при осъществяване на правомощията му, осигуряват технически дейността му и извършват дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица.

Министърът провежда държавната инвестиционна политика в транспорта и съобщенията. Той подготвя проекти на международни договори и спогодби в областта на транспорта и съобщенията и осигурява изпълнението на международните споразумения и конвенции в тази област. Освен това разпределя и контролира разходването на предоставените за транспорта и съобщенията финансови средства, отпуснати от държавния бюджет и контролира дейността на лицата, получили лицензи, разрешения, сертификати и др., издадени от МТС.

 

 

1959 г. 

Създадена е Комисия за държавен контрол при Министерския съвет.

 

 

1959 г.

Приет е Закон за ускоряване развитието на народното стопанство, подобряване материалното и културното положение на народа и преустройство на държавното и стопанското ръководство.

 

 

1946 г. 

Двадесет и шестото ОНС приема Закон за трудовата поземлена собственост. Земя над 200 дка земя, а за Добруджа - 300 дка, се отнемат от собствениците. Това е общо 564 000 дка или 1,2 % от обработваемата земя. Част от отнетите

площи се използват за оземляване на 129 000 безимотни или малоимотни. Създават се и държавни земеделски стопанства (ДЗС).

 

 

1938 г. 

Подписан е първият таен българо-германски протокол за доставка на военна техника. За период от две години се предвижда да бъде доставена техника в размер на 30 000 000 марки.

 

 

1872 г.

Иларион Ловчански е избран за екзарх, но поради старост се отказва в полза на Антим І. Светското име на Иларион Ловчански е Иван Иванов. Той е роден през 1800 г. в Елена. Учи в местния метох на Хилендарския манастир и в Капиновския манастир, където през 1819 г. се замонашва. От 1827 г. е дякон на търновския митрополит Иларион Критски, а по-късно става и негов протосингел. През 1868 г. Ловчански се отказва от Патриаршията. През 1871 г. той председателства църковно-народния събор в Цариград. До смъртта си е Кюстендилски митрополит.

 

 

На тази дата са родени:

1939 г. 

Роден е Венцислав Антонов Начев - български писател. Той работи като редактор във вестник "Пулс" (1969-1980 г.), в списанията "Обзор" (1980-1985 г.) и "Отечество" (1989 г.). Редактор е и в Държавното военно издателство (1985-1987 г.). За периода 1989-1991 г. той е главен редактор на алманах "Зорница". След 1991 г. е политически наблюдател на вестник "Зора". От 1994 г. Начев е главен редактор на вестник "Български писател".

Начев дебютира със стихове и разкази в периодичния печат. Съставител е на сборник със старобългарски текстове "Писахме да се знае. Приписки и летописи" (1984 г.). Негови книги са: "Зотик" (1974 г.), "Велчова завера" (1976 г.), "Зли друм" (1978 г.), "Поп Харитон" (1981 г.), "Митарства" (1983 г.), "Стъпала към подиума" (1985 г.), "Горски вървища. Книга за българското хайдутство" (1986 г.), "Годеници на смъртта" (1988 г.), "Трънен венец" (1989 г.), "Чепати мъже", новели (1990 г.), романи: "Еничари" (1991 г.), "Палячо" (1993 г.), "Гневът на боговете" (1994 г.), "Български надписи" (1994 г.), "Български царски грамоти" (1996 г.).

 

 

1929 г. 

Роден е професор Атанас Димитров Божков - български изкуствовед. Той работи върху проблемите на съвременното и средновековното българско изкуство. Публикува много студии, статии и рецензии в български и чуждестранни периодични издания. Автор е на над 30 монографии, албуми и изследвания, по-важни от които са: "Данаил Дечев" (1955 г.), "Никола Танев" (1956 г.), "Илия Бешков" (1958 г.; издадени на руски, френски, английски и испански език), "Българска художествена академия" (1962 г.), "Изобразителни изкуства. Видове и жанрове" (1968 г.), "Тревненска живописна школа" (1967 г.), "Старо българско изкуство" (1968 г.), "Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица" (1972 г.), "Илия Петров" (1972 г.), "Българска историческа живопис", в 2 т. (1972-1978 г.), "Ненко Балкански" (1977 г.), "Веселин Стайков" (1980 г.), "Върхове на българското изобразително изкуство" (1980 г.), "Българската икона" (1985 г.), "Търновска средновековна художествена школа" (1985 г.), "Борис Христов, творчески портрет" (1985 г.; 2-ро издание 1994 г.),

"Българско изобразително изкуство" (1988 г.), "Изображенията на Кирил и Методий през вековете" (1989 г.), "Петър Михайлов" (1993 г.), "Великолепието на България" (1993 г.), "Български приноси в европейската цивилизация" (1994 г.) и др.

 

 

1857 г. 

Роден е Константин Атанасов Паница - български офицер и политик. Той е активен деец на национално-освободителните борби на българите в Македония и Одринско. Паница е участник в Априлското въстание и Руско-турската война. Той е един от създателите на българската армия. Член е на БТЦРК, под ръководството на който се извършва Съединението (1885 г.). През Сръбско-българската война командва отряд доброволци и пръв навлиза в Сърбия. Паница играе важна политическа роля при абдикацията на Александър I Батенберг. Възглавява заговор срещу него и Ст. Самболов, но е арестуван и осъден на смърт от военен съд.

 

 

На тази дата умират:

1940 г. 

Умира Данчо Колев - български спортист, състезател по свободна борба. През 1905 г. той заминава за САЩ, където живее и работи до 1935 г. Дан Колов е един от най-добрите борци, известен с прозвищата “Кинг Конг" и “Балканския лъв". Бори се в Канада, САЩ, Япония, Китай, Франция, Белгия, Австралия, Нова Зеландия, някои страни на Южна Африка. Побеждава най-силните борци на американската свободна борба- Дж. Шарей, Ч. Сантен, Дж. Стакер - САЩ; А. Деглан, Ш. Ригуло - Франция; Ив. Робер - Канада и др. В спортната си кариера има над 1 500 официални срещи, от които губи само 10. Той е европейски шампион в Париж (1936 г., 1937 г.). Печели и преходните награди “Европейски пояс" и “Световен пояс" (Париж, 1937 г. ). След завръщането си в България организира състезания по борба с благотворителна цел в София, Пловдив, Стара Загора, Русе и на други места. Открита е музейна сбирка в родното му село, а от 1962 г. се провежда международен турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.

 

 

1995 г. 

Умира Атанас Димитров Божков - български изкуствовед, професор. Завършва специалност "Живопис" в Художествената академия (дн. ВИИИ "Н. Павлович") (1935 г.). Аспирант е по история на изкуството в Московския университет (1958-1961 г.). Доктор е на изкуствознанието (1974 г.), старши научен сътрудник в Института за изобразителни изкуства при БАН (1961 г.), директор на НХГ (1964-1966 г.), зам.-председател на Комитета за изкуство и култура (1966-1971 г.), преподавател по история на изкуството в Българската държавна консерватория, професор (1970 г.) по история на изкуството във ВИИИ "Н. Павлович", съветник в българското посолство в Рим и генерален консул на България в Сан Марино (1972 г.). Публикува много студии, статии и рецензии в български и чуждестранни периодични издания. Автор е на над 30 монографии, албуми и изследвания, по-важни от които са: "Данаил Дечев" (1955 г.), "Никола Танев" (1956 г.), "Илия Бешков" (1958 г.); също и на руски, френски, английски и испански език, "Българска художествена академия" (1962 г.), "Изобразителни изкуства. Видове и жанрове" (1968 г.), "Тревненска живописна школа" (1967 г.), "Старо българско изкуство" (1968 г.), "Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица" (1972 г.), "Илия Петров" (1972 г.), "Бълг. истор. живопис", в 2 т. (1972-1978), "Ненко Балкански" (1977), "Веселин

Стайков" (1980 г.), "Върхове на българското изобразително изкуство" (1980 г.), "Българска икона" (1985 г.), "Търновска средновековна художествена школа" (1985 г.), "Борис Христов, творчески портрет" (1985 г.; 2 изд. 1994), "Българско изобразително изкуство" (1988 г.), "Изображенията на Кирил и Методий през вековете" (1989 г.), "Петър Михайлов" (1993 г.), "Великолепието на България" (1993 г.), "Български приноси в европейската цивилизация" (1994 г.) и др.

 

 

1979 г. 

Умира Георги Петров Димитров - български композитор, педагог и диригент. През 1929 г. той завършва композиция в класа на К. Шикорски във Варшавската консерватория. До 1938 г. работи като инспектор по хорово дело и хоров диригент в Полша. През 1939 г. се завръща в България и работи като инспектор по музика в Министерството на народното просвещение. През 1951-1952 г. по негова инициатива в БДК е създаден хорово-диригентски клас. Преподавател е по хорово дирижиране в БДК. Димитров е един от авторите на българския национален химн (1950-1964 г.). Той се занимава още с обработки на народни песни. Автор е на сборник с хорови песни и учебници по пеене. Димитров пише статии по проблеми на българската музикална култура.

 

 

1928 г. 

Умира Райчо (Рачо) Михов Каролев - български книжовник, общественик и педагог. През 1871 г. той завършва Духовната академия в Киев. В страната ни е директор на Софийската и Пловдивската мъжка гимназия. За периода 1884-1886 г. Каролев е министър на народното просвещение в кабинета на П. Каравелов. По-късно той е директор на Народната библиотека. Автор е на учебници и съчинения по църковна история, на “История на Габровското училище" (1926 г.) и др.

 

 

1907 г.

Умира Юрдан Иванов - български публицист, финансист, библиограф и изследовател на българския периодичен печат. От 1880 г. той е в Софийското градоначалство, а след това последователно в Министерство на външните работи, в Министерство на финансите и в БНБ . Иванов издава седмичника "Югозападна България" (1893-1894 г.). Освен това сътрудничи на либералния и демократичния печат и води рубриките по финансови въпроси в сп. "Дело". Той е един от организаторите на първия събор на журналистите в България, свикан в София през 1894 г. Година по-късно Иванов основава Българското икономическо дружество. Издава книгите: "Българский периодический печат на книгата от възраждането му до днес" (3 кн., 1891-1892 г.), "Българските ценни книжа" (1902 г., на френски), "Документи по нашето възраждане" - 163 писма от и до видни дейци на Български възраждане.

 

 

1845 г.

Умира Кирил Пейчинович - български монах и книжовник. Той е един от първите възрожденски дейци на Македония. Ученик е на Йоаким Кърчовски. Пейчинович се замонашва в Хилендарския манастир. По-късно се връща в Тетово и се установява в Кичевския манастир. От 1801 до 1817 той е игумен на Марковския манастир край Скопие. Успява да възобнови Лешочкия манастир и става негов игумен (1818-1830 г.). В манастира създава килийно училище и го превръща в просветно средище за цяла Западна Македония. Пейчинович помага за възстановяването на печатницата на Теодосий Синаитски в Солун,

където през 1840 г. издава "Книга глаголемая оутешение грешным приведена на простий язык от Кирила иеромонаха..."

 

 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;