На тази дата през 1832 г. в Милано е премиерата на операта на Гаетано Доницети “Любовен еликсир". През 1871 г. Бисмарк е назначен за канцлер на Германската империя - длъжност, която заема 20 години.

През 1881 г. Би Би Си осъществява първото в световната история пряко телевизионно предаване, като предава церемонията по коронацията на английския крал Джордж V, през 1937 г. На този ден през 1997 г. в Москва Борис Елцин и Аслан Масхадов подписват Договор за мир и принципите на взаимоотношенията между Русия и Чеченската Република Ичкерия. Космонавтите Сергей Залетин и Александър Калери извършват последното излизане в открития космос от борда на орбиталната станция “МИР" през 2000 г. На тази дата през 1974 г. се поставя началото на отбелязването на Световен ден на медицинските сестри.

2018 г.

Първи парламентарни избори, след като Ирак обявява победа над екстремистката групировка "Ислямска държава", се провеждат в страната. За 329 места в парламента се борят близо 7000 кандидати от повече от десет политически коалиции.

2017 г.

Глобална кибер-атака наречена WannaCry нарушава компютърните и телефонните системи в цял свят. WannaCry е зловреден софтуер който криптира и заключва ценните файлове на потребителите, след което изисква откуп в размер на 300-600 долара в Биткойни за отключването им.

2016 г.

Сенатът в Бразилия отстрани временно президентът Дилма Русев, за да бъде съдена по обвинение, че е нарушила бюджетния закон. Решението е взето с 55 гласа при необходими 41, и 22 против, след продължило над 20 часа заседание.

2015 г.

Американското правителство разрешава на Royal Dutch Shell да стартира програмата си за проучване и добив на нефт и газ в Арктическия океан.

2014 г.

Приключва последният девети етап от парламентарните избори в Индия. Участват рекордните 66,4 % от избирателите на страната.

2013 г.

Папа Франциск канонизира 813 Отрантски мъченици.

2012 г.

Банките в Гърция се подготвят за завръщане на драхмата. Управителите на централните банки на страните членки на ЕС се консултират за възможното излизане на Гърция от еврозоната.

2011 г.

Председателят на комисията по външна политика и отбрана в израелския парламент Шаул Мофаз, след преговори в Москва иска Русия да спре доставките на оръжие за Сирия и други нестабилни държави.

Вулканът "Етна“ изригва разтопена лава през нощта и сутринта в съпътствие на силен подземен грохот. На източния склон на вулкана се образува нов миникратер. Вулканичната пепел достига град Катания. Летището е затворено за един ден.

2008 г.

В 14:28 CST (09:28 EET) с център в окръг Вънчуан, провинция Съчуан, Югозападен Китай земетресение разлюлява земята. Магнитудът му е 8 по скалата на Рихтер според Държавното сеизмологично бюро на Китай.

Земетресението довежда до голям брой човешки жертви. По данни на китайското правителство от 24 май загиват 60 560 души. Ранените са повече от 352 290. Смята се, че жертвите може да бъдат много по-многобройни, ако епицентърът е в близост до столицата на провинцията Чънду.

Министър-председателят Уън Дзябао пристига на мястото на бедствието броени часове, след като то се случва и утешава жителите със своя призив "да бъдат спокойни, смели и да имат доверие“ и изисква още в полунощ на същия ден да се възстановят пътищата в окръга Вънчуан. Призовава военнослужещите всемерно да допринесат за възстановяването им, за да се извършат издирвателно-спасителни операции. Предполага се, че са разрушени половин милион сгради.

В същото време едновременно с посещението на премиера е свикано спешно заседание на Политбюро на ЦК на ККП, на което президентът Ху Дзинтао призовава отстраняването на последствията от земетресението да стане "особено належаща задача“ за партийните комитети и местните правителства.

По данни на говорител на китайското МВнР нито един чуждестранен гражданин не загива или пострадва.

Заместник-министър-председателят Хуей Лянюй, узнавайки за случилото се, прекъсва незабавно официалното си посещение в Уругвай и се връща в КНР.

Разрушенията в Съчуан

Множество данни за жертви има от съседните на Съчуан провинции (по данни от 13 май) - в Гансу загиналите са 189, пострадалите - 877, а в Гандзи-тибетския автономен окръг загиват шестима, а ранените са 12.

2003 г.

В Рияд, Саудитска Арабия след разрушителна атака на "Ал-Кайда“ са унищожени няколко жилищни комплекса, в които живеят чужденци; убитите са 26, а ранените над 160 души.

2002 г.

Унищожен е проектът "Буран“ (от руски език – "Снежна буря“) при инцидент в хангара, където се съхранява.

Това е космически кораб за многократно използване, създаден в СССР в средата на 80-те години на 20. век. За пръв и единствен път той е изстрелян в орбита на 15 ноември 1988 г. с помощта на ракетата-носител "Енергия“, без екипаж на борда. Корабът се управлява от Земята. Програмата е прекратена през 1993, а корабът е унищожен през 2002 г. при инцидент с хангара, в който се съхранявал.

При първия си полет "Буран“ обикаля Земята два пъти за 206 минутен полет. При връщането си изпълнява автоматично кацане на площадката до космодрума "Байконур“, където въпреки скоростта на странично духащия вятър от 17 м/сек. каца само на 3 метра встрани и 10 м по-напред от обозначеното за кацане място.

Космическият кораб е с тегло 105 тона. Масата на конструкцията съставлява 62 тона. Масата на полезния товар при височина на орбитата 250 км е 30 т, а при височина 450 км — 27 т. Обем на кабината на екипажа - 73 куб. м. за екипаж (от 2 до 4 човека) и пътници до 6 (общо до 10 човека). Масата на полезния товар, връщан от орбита на земята е до 15 тона. Дължината на "Буран“ е 35,4 метра, височината му е 16,5 м, размахът на крилете му е около 24 м, а ширината на фюзелажа му е 5,6 м.

Построяването му е възложено на Тушинските машиностроителни заводи, разположени в северозападната част на Москва. "Буран“ е предназначен за многократно използване, като с негова помощ е възможно извеждането на космически апарати в Космоса.

На външен вид "Буран“ е подобно на американските совалки. Руснаците правят опити да създадат нещо различно, но се спират на точно аеродинамично копие. Има и значителни разлики. Космическият кораб няма двигатели и има повече полезен обем. В орбита го извеждат външни ракети носители. Това му дава четири пъти по-голяма товароподемна сила. За разлика от совалките на САЩ, чиито носители са с твърдо гориво, "Буран“ има носители с течно гориво, които могат да се изключват. Така могат да се избегнат трагедии като тази с "Чалънджър“.

След разпадането на СССР проектът "Буран“ първоначално е замразен, а към 1993 г. е прекратен. По план трябва да бъдат построени 5 орбитални кораба, от които само два са осъществени, а третият е недостроен. Първият кораб-изделие 1.01 е единственият, летял в космоса. На 12 май 2002 г. е унищожен, в резултат на разрушаване на покрива на зданието, в което се съхранява, като при инцидента загиват осем работници.

Вторият кораб-изделие 1.02 се намира в Казахстан на космодрума "Байконур“ и се явява собственост на тази република. В началото на 1993 г. готовността му за полет е 95-97%. Третият кораб-изделие 2.01 е недостроен. Степента му на готовност се е оценявала различно - от 30 до 50%. Продаден е на авиационен музей в Германия.

2001 г.

В Москва умира Алексей Андреевич Туполев - руски авиоконструктор, промишлен магнат; академик от 1984 г. в Академия на науките на СССР, 1991 г. в РАН; син на А. Н. Туполев. Ръководи създаването на много военни и граждански самолети, включително и първия свръхзвуков пътнически самолет ТУ-144, ТУ-160, ТУ-204.

2000 г.

Космонавтите Сергей Залетин и Александър Калери извършват последното излизане в открития космос от борда на орбиталната станция “МИР".

1997 г.

В Москва Борис Елцин и Аслан Масхадов подписват Договор за мир и принципите на взаимоотношенията между Русия и Чеченската Република Ичкерия. Договорът юридическо признаване на независимостта на Чеченската Република Ичкерия. В него се подчертава, че “всички въпроси оттук нататък ще бъдат решавани единствено на основата на международното право". Две години по-късно Русия отново нахлува в Чечня и през ноември 2001 г. съобщава, че по-голямата част от войските ще бъде изтеглена до началото на 2002 г.

През октомври 1991 г., след свалянето на Първия секретар на областния комитет на КПСС, Дока Завгаев, бившият генерал от авиацията Джохар Дудаев провежда референдум според чиито резултати обявява Чеченската Независима Република Ичкерия. Месец по- късно руският президент Елцин обявява извънредно положение на територията на Чечня, но започналата там военна операция е прекратена след няколко часа. През 1994 г. Русия обвинява Дудаев в превръщането на Чечня в убежище на криминални престъпници и терористи и призовава чеченците за свалянето му. Антидудаевските сили получават военна подкрепа и правят опит да го свалят, но атаката на столицата Грозни се проваля. През месец декември Русия изпраща в Чечня войска, която да възстанови конституционния ред. Военните срещат ожесточена съпротива.

През януари 1995 г. руските войски щурмуват Грозни и след многочислени бомбардировки градът се превръща в руини. През лятото отряд от около 100 души под ръководството на Шамил Басаев извършва най-големия терористичен акт по време на войната в Чечня – взети са повече от хиляда заложници от болницата в Будьоновск, стотина от които са убити. По искане на терористите военните действия временно са прекратени. През декември Дока Завгаев печели изборите, чиято обективност се подлага под съмнение, и става държавен глава на Чеченската република. В началото на 1996 г. отрядът на Салман Радуев взема заложници в Дагестан и с 200 от тях се премества в Первомайское. След четиридневни сблъсъци със силите на реда загиват 78 души. Три месеца по-късно Грозни отново е атакуван. След няколко дни Елцин обявява прекратяване на широкомащабните военни действия и частично изтегляне на войските. През април официално е оповестена смъртта на Джохар Дудаев. Президентската длъжност заема Зелимхан Яндарбиев. След месец Елцин и Яндарбиев сключват примирие след преговори в Москва. След превземането на Грозни Елцин дава пълномощие за регулиране на конфликта на Александър Лебед. На 31 август Лебед подписва мирно споразумение, обещавайки изтегляне на руските войски и отлагане на обсъждането на суверенитета на Чечня до 2001 г. През януари 1997 г. в Чечня се провеждат парламентарни и президентски избори, на които побеждава Аслан Масхадов и руските войски са изтеглени.

1974 г.

Поставя се началото на отбелязването на Световен ден на медицинските сестри.

1970 г.

Умира Нели Закс – германска поетеса от еврейски произход. Тя е родена в семейството на преуспяващ фабрикант на 10 декември 1891 г. в Берлин. Започва да пише стихове, пиеси за кукления театър и издава "Легенди и разкази" през 1921 г. През 1940 г. с помощта на С. Лагерльоф тя емигрира в Швеция. Първият £ следвоенен сборник със стихове "В жилищата на смъртта" излиза през 1947 г. в съветската окупационна зона в Германия. Славата спохожда Закс в началото на 60-те години, когато е избрана в Немската академия за литература и език, а стиховете £ се превеждат на повечето европейските езици. По-известни стихосбирки на Закс са "Затъмнение на звездите" (1949 г.), "И никой не знае по-натам" (1957 г.), "Бягство и преображение" (1959 г.), "Търсене на живите" (1971 г., посмъртно). Авторка е и на мистериозната драма "Ели" (1943-1944 г., публикувана през 1951 г.). В произведенията на Закс отсъства образът на борбата и активната съпротива на насилието. Персонажите £ са основно два - палач и жертва. Носителка е на Нобелова награда за литература за 1966 г. заедно с еврейския писател Шмуел Агнон.

1949 г.

СССР прекратяват наземната блокада на Берлин. Съюзническите сили започват да снабдяват своите части в града по въздуха. Берлинската блокада продължава от 24 юни 1948 година до 12 май 1949 г. Целта на блокадата е западните съюзници на СССР да се откажат от окупационните си зони в Берлин, който изцяло е обграден от съветската окупационна зона. Франция, Великобритания и САЩ в продължение на 11 месеца провеждат впечатляваща хуманитарна акция, като създават така наречения "Берлински въздушен мост" от другите им окупационни зони в Германия към Берлин.

1944 г.

Завършва “Кримската операция", проведена от войски на IV Украински фронт. Войските са командвани от генерал Ф. И. Толбухин, Отделната и Приморска армия, командвани от генерал Ерьоменко във взаимодействие с Черноморския флот, начело с адмирал Ф. С. Октябърски и Азовската военна флотилия с контраадмирал С. Г. Горшков. Началото на операцията е поставено на 8 април. С удари от южния бряг на Сиваш и Керченския полуостров военните сили пробиват отбраната на 17-та армия на германските войски. В началото на май с щурм превземат Севастопол и е освободен Крим.

1937 г.

Компанията Би Би Си осъществява първото в световната история пряко телевизионно предаване, като предава церемонията по коронацията на английския крал Джордж V. “British Broadcasting Corporation" е създадена през 1922 г., като първата частна радиопредавателна компания във Великобритания. Тя се ръководи от Кралска харта. Световните служби на Би Би Си излъчват от 19 декември 1932 г., а предавания на чужди език има от 1938 г. Днес Би Би Си излъчва на 37 езика. Основни принципи за компанията са относителна вътрешна независимост и пълна политическа ангажираност по отношение на Великобритания. Финансира се от лицензионна такса, плащана от всеки притежател на ТВ приемник. Би Би Си днес има 5 национални радиостанции и 2 национални ТВ канала. Редакцията на Би Би Си в България е създадена през февруари 1940 г. След падането на "желязната завеса" тя е дистанциран наблюдател на Източна Европа, който регистрира "грешките на социализма". Популярни български коментатори в Би Би Си са Петър Семерджиев и Георги Марков, а след 1990 г. и Петър Увалиев. Центърът в София е първият и единствен извън Великобритания.

1881 г.

Подписан е договор, според който Тунис е провъзгласен за протекторат на Франция. Това продължава до 1956 г. На 25 юли 1957 г. страната е провъзгласена за република с президент Х. Бургиба и две години по- късно е приета нова конституция. На 7 ноември 1987 г., в резултат на конституционен преврат, за президент е избран Зин ал-Абидин Бен Али. Той е преизбран през 1989 г., 1994 г. и 1999 г. През септември 1989 г. за министър-председател е избран Хамед Каруи. Тунис е член на Организацията за африканско единство от 1963 г., на Лигата на арабските държави от 1958 г. и на ООН от 1956 г.

Северноафриканската държава е с площ 163 600 кв. км. През XII в. пр. Христа на територията на Тунис финикийците основават колонии. След Пуническите войни 146-105 г. пр. Христа идват римляните. За периода 533-534 г. територията на Тунис е включена в рамките на Византия, а от 705 г. в халифата на Омеядите. От 800 г. е самостоятелна държава. През 1147-1269 г., по време на управлението на Алмохадите и през 1229-1574 г. по времето на първите Хавсиди Тунис е една най-силните страни в региона . От 1574 до 1881 г. територията й е част от Османската империя.

1871 г.

Княз Бисмарк е назначен за канцлер на Германската империя – длъжност, която заема 20 години. Ото Едуард Леополд фон Шонхаузен Бисмарк е роден на 1 април 1815 г. Той е основател и пръв райхканцлер на Германската империя. През 1847-1848 г. е депутат в първия и втория съединени ландтази на Прусия. А през 1851-1859 г. е представител на Прусия в общогерманския бундестаг във Франкфурт на Майн. През 1859 г. Бисмарк е пруски посланик в Русия, след което заема същата длъжност и във Франция. От 1862 г. е Министър-председател и министър на външните работи. Той успява са създаде силно централизирана държава, провежда военна и икономическа реформа. С ловка политика и твърди действия, използвайки всички възможности на дипломацията и военното въздействие обединява страната. Води три успешни за Прусия войни- с Дания, 1864 г., с Австрия, 1866 г. и Франция, 1870-1971 г. През 1871 г. Германия е обявена за империя, а пруският крал Фридрих Вилхелм - за германски император. Като канцлер на Германската империя Бисмарк се стреми да разшири с всички средства императорската власт. Във външната политика той смята за своя най-важна задача неутрализирането на реваншистките стремежи на Франция и подготовката на нова война срещу нея. За тази цел води политика на сближение с Русия, която се съдържа във формулата: "Германия няма врагове на Изток". На Берлинския конгрес 1878 г. Бисмарк е председател. През 1882 г. той сключва договори с Австрия и Италия и поставя началото на Тройния съюз. Автор е на "Културкампф". През март 1890 г. подава оставката и излиза в пенсия.

1832 г.

В Милано се състои премиерата на операта на Гаетано Доницети “Любовен еликсир". Италианският композитор е автор и на оперите: "Фаворитка", "Лучия де Ламермур", "Дон Паскуале"и др. Той е роден на 29 ноември 1797 г. в Бергамо. Доницети умира с психическо разстройство на 8 април 1848 г.

1688 г.

В Париж умира Антоан Фюретиер – френски писател с юридическо образование. През 1653 г. той публикува поемата “Пътешествието на Меркурий". В сборникът “Различни стихотворения", публикуван две години по- късно, преобладават стихове, близки до жанра на моралистичната сатира. Значителна роля в установяването на битовия реалистичен роман на ХVII в. изиграва “Буржоазен роман". Особено място в него заема полемиката с “прецизната литература". През 1671 излизат “Морални басни и поеми", потвърждаващи “третосъсловните" демократични възгледи на писателя. Фюретиер е автор на “Всеобщ речник, съдържащ всички думи на френския език …" , който предизвиква възмущението на френските академици и през 1684 г. авторът е изключен от състава на Академията.

1364 г.

В Краков (тогавашната столица на Полша) е основан Ягелонският университет - най-старото висше учебно заведение в страната.

На тази дата са родени:

1842 г.

Роден е Жул Емил Фредерик Масне – френски композитор. Той е възпитаник на Парижката консерватория, а през 1878-1896 г. е професор по композиция. Най-известни са оперите му “Манон", “Вертер", “Таис", “Иродиада", “Сафо", които са в репертоара на всички европейски оперни театри. Автор е на оперите “Сид", “Лахорският цар", “Дон Кихот", “Клеопатра", на много симфонични сюити, на няколко увертюри, балети и др. Масне умира в Париж на 13 август 1912 г.

1803 г.

Роден е Барон Юстус фон Либих – германски химик. От 1860 г. той е президент на Баварската Академия на науките. Основните му изследвания са в областта на органичната химия. Работите му способстват за утвърждаването на теорията на радикалите. Той пръв, едновременно с френския химик Субейран и независимо от него, получава хлороформ и открива различни карбонови киселини. От 1839 г. Либих изучава химизма на физиологичните процеси. Той е един от основоположниците на агрохимията. През 1832 г. основава сп. "Annalen der Pharmacie", което през 1840-1873 г. излиза под името "Annalen der Chemie und Pharmacie". През 1873 г. списанието е преименувано на "Liebigs Annalen der Chemie".

254 г.

Роден е Св. Стефан I - римски папа. Един от първите папи, които императивно се намесват в делата на др. църкви. Влиза в остър спор с картагенския епископ Киприан за кръщението на еретиците. Подкрепян от църквите в Африка, Сирия и Мала Азия, Киприан настоява, че кръщението на еретиците не е действително и при влизането си в Църквата, те трябва да бъдат кръщавани повторно. Папата, подкрепян от църквите в Александрия и Палестина, приема кръщението на еретиците за действително и ги приема в общение само след опрощаване на греховете чрез ръкополагане. Заплашва епископите в Мала Азия със спиране на общението, ако не утвърдят римската практика. Опит за помирение на двете страни прави св. Дионисий, епископ на Александрия. Спорът заглъхва от само себе си след смъртта на папата.

На тази дата умират:

1884 г.

Умира Бедржих Сметана – чешки композитор и пианист. Той е създател на чешката национална музикална школа. Учи цигулка и пиано от ранно детство. На 17-годишна възраст вече е отличен пианист. През 1843 г. Сметана постъпва в Пражката консерватория като ученик на Йозеф Прокш. През 1856 г. заминава за Гьотеборг (Швеция), където е диригент на симфоничния оркестър. Той създава там първите си значими произведения: симфоничните поеми “Ричард III" (1858 г.), “Лагерът на Валенщайн" (1859 г.) и “Хакон Ярл" (1861 г.). През 1866 г. Сметана завършва втората си опера - “Продадена невеста". Следват: “Далибор" (1867 г.), “Либуша" (1872 г.), “Двете вдовици" (1874 г.), “Целувката" (1876 г.), “Тайната" (1878 г.) и “Дяволската стена" (1882 г.). Композиторът е автор на цикъла симфонични поеми “Моята родина". През 1874 г., когато работи над “Вълтава", внезапно оглушава. Въпреки лошото си здравословно състояние до края на живота си той успява да завърши цикъла и създава 2 опери, 2 струнни квартета и др.

1845 г.

Умира Август Вилхелм Шлегел – германски писател, публицист, литературен критик и историк на литературата. През 1787-1791 г. той изучава класическа филология в Гьотингенския университет. От 1818 г. преподава в Бонския университет история на литературата и междувременно се занимава със санскритски език. Той е един от създателите на сравнителното езикознание. Участва в Йенския кръжок на немските романтици. В произведенията си Шлегел дава първото систематизирано изложение на историко-художествената концепция на романтизма, получило европейска известност. Той противопоставя древното антично изкуство на новото романтическо изкуство. Известен теоретик на художествения превод, сам превежда съчиненията на Данте, Ф. Петрарка и др., прави блестящи преводи на драмите на У. Шекспир. Литературното творчество на Шлегел е продължител на идеите на класицизма.

1641 г.

Умира Томас Уентуарт Станфорд – английски държавник, граф от 1640 г. Избран е в парламента (1614 г.), един от лидерите на опозицията; след това преминава на страната на краля (1621 г.). Става един от най-близките съветници на Карл I, който му дава огромна власт. Лорд-наместник на Ирландия (от 1632 г). Обвинен е в държавна измяна, арестуван и екзекутиран.



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;