На 12 май 1836 г. делегация на българските въстаници пристига в Гургусовац (днес Княжевац), Сърбия, за да потърси помощ от сръбското правителство. През 1873 г. завършва Общото събрание на БРЦК в Букурещ. Заседанията се ръководят от Любен Каравелов. Същият ден в местността Съчма чешме при село Бинкос Стоил войвода е заловен от потеря. По инициатива на Капитан Петко войвода и на братя Петър и Никола Драгулеви във Варна през 1896 г. се създава Одринско емигрантско дружество "Странджа".

През 1901 г. по предложение на Найчо Цанов започва парламентарна анкета за управлението на либералите от 1899 г.-1900 г. Тя приключва с първия Държавен съд. На тази дата през 1945 г. влиза в сила наредбата-закон за гражданския брак. Първият граждански брак е сключен в София на следващия ден.

2013 г.

В България се провеждат предсрочни парламентарни избори.

2009 г.

Генералният щаб на Българската армия е преименуван на Щаб на отбраната.

Това е висшият орган на военното управление, чиято цел е да подпомага командващия въоръжените сили на дадена страна. В България исторически Генералният щаб осъществява военното ръководство на Българската армия.

2006 г.

Брюкселският парламент ратифицира Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС със 77 – "ЗА“, 6 – "ПРОТИВ“.

Митнически служители от Дунав мост Русе предотвратяват контрабанда на 90 000 щатски долара и 90 000 евро. Парите са открити при проверка на автобус с турска регистрация, пътуващ от Румъния за Турция. При извършената митническа проверка на превозното средство във въздухопровода на автобуса са открити 8 пакета, увити в кафяво тиксо, в които се е пренасяла валутата. Митничарите са съставили акт по валутния закон. Контрабандата е задържана.

2003 г.

Българският президент Георги Първанов се среща с посланиците на Дания - Кристиан Фабер-Род, на Швеция - Стен Аск, на Норвегия - Ролф Балцерсен и на Финландия - Таисто Толванен.

Сред основните теми в разговорите са процесът на европейската и евроатлантическата интеграция на България и успехите, трудностите и перспективите пред страната ни в изпълнение на тези външно-политически цели.

По въпросите, свързани с Международния наказателен съд, президентът Първанов потвърждава становището си, че страната ни трябва да се придържа към общата европейска позиция.

От страна на посланиците е дадена висока оценка на предложената от президента инициатива за изработване на дългосрочна стратегия за приобщаването на Югоизточна Европа в европейските и евро-атлантическите структури.

2001 г.

Президентът Петър Стоянов полага първия електронен подпис на български държавен глава.

1982 г.

В периода 11 - 12 май във Варна се провежда международен симпозиум за промишленото сътрудничество между партньорите от Изтока и Запада.

1972 г.

В периода 11 - 12 май в София е проведена Европейска селска среща.

1970 г.

Във Варшава е открита XXIV сесия на СИВ. По време на Варшавското съвещание на 14 май 1955 г. България, заедно с Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, участва в създаването на Военно-политическата организация на Варшавския договор. Договорът е сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години при условие, че не е денонсиран една година преди изтичане на срока. Държавите участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването £ и да разрешават всички спорове с мирни средства. Висш ръководен орган на съюза е Политически консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили и за негов главнокомандващ е назначен маршалът на СССР И. С. Конев. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната, Комитет на министрите на външните работи и Обединен секретариат.

На 28 май 1955 г. българското Народното събрание ратифицира договора, според който държавите се задължават да си оказват взаимни консултации по важни международни въпроси и военна помощ при нападение върху някоя от тях. След предаване на ратификационните грамоти договорът влиза в сила на 5 юни 1955 г.

1957 г.

Създаден е Българският спортен тотализатор. През 1955 г. е направено първото официално писмено предложение от Върховния комитет за физическа култура и спорт /ВКФС/ до Министерство на финансите за създаване на тотализатор. Предложението, обаче е отхвърлено.

Все пак при изготвянето на държавния бюджет за 1957 г. с 18-то постановление на Министерския съвет се “Разрешава на ВКФС да организира тотализатор". Организацията се възлага на Управление физкултурни съоръжения и спортни прояви. Това управление отпуска на тотализатора заем от 150 000 лв. за цялостната му подготовка и организация – отпечатване на фишове, материали и всички други необходими разходи. Българският спортен тотализатор започва своята дейност с игра на Спорт ТОТО 1 - 12 редовни срещи и 2 резервни при залог 1 лв. за една колонка, с четири печеливши групи.

1945 г.

Влиза в сила наредбата-закон за гражданския брак. Първият граждански брак е сключен в София на следващия ден.

1921 г.

Обнародван е Закон за трудовата поземлена собственост, който определя 300 декара да е максималния размер на обработваемата земя, притежавана от едно семейство.

1913 г.

С нота до българското правителство сръбският кабинет заявява, че съюзният им договор от 29 февруари 1912 г. вече няма задължителна сила и цяла Македония се обявява за спорна за трите сили - Сърбия, Черна гора и България, зона. Според сключения през 1912 г. договор Сърбия признава правото на България да притежава земите на изток от р. Струма и Родопите, а България – правото на Сърбия върху териториите на север и запад от Шар планина. Македония се разделя на две части: безспорна , която се дава на България, и спорна, чиято съдба ще се реши под арбитража на руския цар. Безспорната зона обхваща територията на изток от линията Крива паланка – с. Гъбовци на Охридското езеро. Докато българската армия се сражава на Тракийския фронт срещу турските войски, Сърбия и Гърция окупират Вардарска и Егейска Македония. Завзета е и по–голямата част от безспорната зона и въпреки предварителните договорености Сърбия отказва да я върне на България. Нещо повече, на 1 май 1913 г. в Атина, капитан Йоанис Метаксас и полковниците Петър Пешич и Душан Туфегдич подписват военна конвенция за взаимопомощ в случай на война с България. В Югоизточна Македония се съсредоточава 90 000 –на гръцка армия, а в районите на Гевгели, Велес, Куманово и Пирот- 150 000 - на сръбска армия. Същевременно гръцкият флот се задължава да действува покрай северното крайбрежие на Бяло море. В Конвенцията са договорени и териториалните въпроси, след разгрома на България. Сърбия получава право над земите на север от линията Градец — Беласица — Перелик, а Гърция — южно от тази линия. По този начин страната ни се лишава напълно от новоосвободените земи в Македония. С навлизането на военни сили в началото на май е поставено началото на сръбско-гръцкия геноцид срещу македонските българи. Чети извършват насилия над мирното население, започват да действат военнополеви съдилища и се извършват военни репресии в Скопие, Велес, Битоля, Кукуш и Сяр. В този период гръцката армия опустошава около 160 български селища. На 15 май 1913 г. македонската емиграция връчва меморандум против сръбските и гръцките насилия над македонските българи на посланиците на Великите сили в София. Междувременно на 7, 13 и 14 май руският външен министър С. Д. Сазонов с телеграми съветва Иван Гешов Струга, Крушово, Велес и Кратово да се предадат на Сърбия. Съветите са отхвърлени на 18 май. Въпреки това в края на месец май Сърбия и Гърция настояват в София за общ руски арбитраж, докато България приема арбитраж само за спорната зона. По това време в Солун вече е подписан тайният военно-политически договор от 19 май 1913 г. между Сърбия и Гърци. Той е насочен изцяло насочен против България. Според 11-те му точки двете държави отново си гарантират земите в Егейска и Вардарска Македония, окупирани от тях през Балканската война 1912–1913 г. По силата на този акт на Сърбия се предоставят всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово. На Гърция се признавали земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера, разположен източно от устието на р. Струма. Двете държави се задължавали да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България. Скоро след подписването на този договор от Букурещ последват изявления, че Румъния търси приятелството на Сърбия и Гърция. С този акт се обезсилват Българо-сръбският договор 1912 г. и Българо-гръцкият договор 1912 г. и се подготвя почвата за избухването на Междусъюзническата война 1913 г. Българската войска от Тракия се разполага на запад по цялата граница със Сърбия и Гърция. Без да предупреди правителството цар Фердинанд издава заповед на генерал Савов за настъпателни действия срещу бившите съюзници. А те чакат само повод, за да започнат война с България.

1901 г.

По предложение на Найчо Цанов започва парламентарна анкета по управлението на либералите от 1899 г.-1900 г. Тя приключва с първия Държавен съд.

1896 г.

По инициатива на Капитан Петко войвода и на братя Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава първото дружество на тракийските бежанци в България- Одринско емигрантско дружество "Странджа". От 25 май дружеството издава в. "Странджа". На 29 декември "Странджа" организира първи митинг във Варна.

Целите, които то си поставя са да защитава интересите на българите от Одринска Тракия пред българското правителство и пред Великите сили. През следващите години дейността на дружеството се разраства и обхваща и други населени места в страната. През 1900 г. Одринско емигрантско дружество "Странджа"се обединява с Върховния македонски комитет, който се преименува във Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК).

1876 г.

След предателство из засада е убит един от ръководителите на Априлското въстание 1876 г. – Георги Бенковски. След разбиването на въстаниците на връх Еледжик и в Панагюрище Георги Бенковски се отправя с група свои другари към Стара планина с намерение да се прехвърли в Северна България и там да се свърже с останалите революционни окръзи. Бенковски вярва, че те също са въстанали. В случай че те не са се вдигнали на борба, възнамерява да премине в Румъния, да организира нова чета и да се върне отново в България, за да продължи борбата. В Тетевенския балкан, край с. Рибарица, Бенковски и придружаващите го няколко души са предадени от местен овчар на турските власти.

1876 г.

В местността Съчма чешме, при с. Бинкос, Стоил войвода е заловен от потеря. Заради дръзкия му отказ да върви вързан е обезглавен и турците занасят главата му, набучена на кол, в с. Близнец. Два дни по-рано четата, ръководена от воеводата се бие при с. Нейково, Котленско. Той е ранен, а знаменосецът Стефан Серткостов е убит. Знамето се поема от Стоил войвода. Начело на останалите 4 въстаници той е повторно ранен и спира между селата Близнец и Бинкос, Сливенско.

Стоил е роден в с. Инджекьой (днес Стоил войвода), Сливенско. През 1864-1873 г. е овчар в Добруджа. През 1873 г. се завръща в родното си село и сформира малка хайдушка чета в Батовската гора. Оттам прави набези към Варна и Балчик. Дружината му се увеличава и той се прехвърля в Котленския балкан. Предрешени в турски дрехи, а една част от четниците като роби с вързани на гърба ръце, минават през Котел, без някой да открие измамата, и продължават към Сливенския балкан. През 1875 г. Стоил войвода емигрира в Румъния. Там се свързва с революционната емиграция. Определен е за помощник-апостол на Ил. Драгостинов и войвода на чета във II - Сливенски, революционен окръг по време на Априлското въстание 1876 г. Подпомаган от Кондьо Кавръков, Михаил Гаджалов и др., Стоил войвода изгражда лагер в Стара планина в местността Кушбунар. Там са пренесени оръжие, боеприпаси и храна, а местото трябва да бъде сборен пункт и изходна база на сформираните чети. След избухването на въстанието към четата се присъединява четата на Ил. Драгостинов и Г. Обретенов. Дружината, към която се включват още въстаници наброява вече 72 души. Четниците водят няколко тежки сражения с турските потери, тръгнали по следите им след падналия сняг.

1873 г.

Завършва Общото събрание на БРЦК в Букурещ. Заседанията се ръководят от Любен Каравелов. Участниците в събранието изслушват отчет на Панайот Хитов за резултатите от обиколката му из емигрантските комитетски центрове. Потвърждава се възприетата линия за най-скорошно вдигане на въстание в българските земи. Решено е да продължат преговорите със сръбското правителство. Някои изследователи отбелязват, че събранието решава да се отмени уставът на БРЦК и да се изпрати във вътрешността на страната чета, която да провери настроенията сред населението. Идеята за изграждане на единен ръководен център възниква след разпускането на Втората българска легия в Белград през 1868 г. и разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли същата година . Част от дейците на бившия Таен централен български комитет заедно с привържениците на революционните идеи на Г. С. Раковски полагат основите на групата Млада България. С подкрепата на тази групировка през 1868-1869 г. Васил Левски предприема първите две обиколки в българските земи и изграждането на революционни комитети в тях. През октомври 1869 г. е изграден и самият БРЦК в Букурещ. Поради активното участие на Любен Каравелов в създаването му той е натоварен и с изготвянето на неговата първа програма. Като крайна цел на българското националнореволюционно движение в нея се посочва борбата за извоюване на политическо освобождение на българския народ. При осъществяването на тази задача се разчита единствено на неговите собствени сили. Отхвърля се по най-категоричен начин намесата на външни фактори. Осъдена е остро политиката на съглашателство на българските чорбаджии с османските власти. БРЦК ратува за демократично управление на освободената българска държава. Важно място в програмата заема идеята на Любен Каравелов за установяване на добросъседски отношения с всички балкански народи, особено със сръбския и румънския, и за създаване на "южнославянска или дунавска федерация" от българи, сърби и румъни, като всеки от тях запази вътрешното си самоуправление и националния си суверенитет. За модел на тази федерация открито се посочва швейцарският опит. Във връзка с активизирането на националнореволюционната борба през 1870 г., в БРЦК се създават два центъра: външен и вътрешен. Първият е със седалище в Букурещ и има за задача да развива революционна пропаганда и да обедини силите на българската емиграция. За негов ръководител е определен Любен Каравелов. Вторият, наречен още БРЦК в Българско или Привременно правителство, се възглавява от Васил Левски. Той насочва дейността си в българските земи, където Апостола разгръща неуморна дейност за изграждане основите на вътрешната организация.

1836 г.

Делегация на българските въстаници пристига в Гургусовац (дн. Княжевац), Сърбия, за да потърси помощ от сръбското правителство. Участниците в делегацията са арестувани и изпратени в затвор.

На тази дата са родени:

1895 г.

Роден е Теодосий Тодоров Анастасов – български писател. Той участва в Първата световна война, а след края на войната учителства. От 1921 г. е в София и учи в Свободния университет. Анастасов е редактор на първия студентски вестник "Студентска мисъл". Заедно с Н. Никитов през 1935-1945 г. редактира библиотеките "Велики българи", през 1937-1945 г. "Български царе" и през 1940 г. "Художествено историческо четиво". Анастасов пише разкази на съвременна тема, а произведенията му с исторически сюжет имат очерков характер. Негови съчинения са: "Малък свят" (1929 г.), "Петър Делян" (1929 г.), "Бан Янука" (1934 г.), поредица "Велики българи" (1935 г., 1938 г.), "Дунавски разкази" (1938 г.), "Предисторически човек" (1940 г.), "В Асиро-Вавилония" (1940 г.), "Евреи" (1941 г.), "Даме Груев" (1942 г.), "Крали Марко" (1945 г.), "Пламък в огнището" (1947 г.), "Бачо Киро" (1955 г.), "Опълченци" (1960 г.), "През Балкана" (1962 г.). Анастасов умира на 22 март 1983 г. в София.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;