На тази дата през 1913 година сръбските власти избиват 126 от първенците на Радовиш и околията. Стотици от по-будните граждани и селяни са подложени на изтезания и мъчения, а зверски убити са и свещениците Евтим Христов и Гаврил Христов, които "объркали" службата и вместо името на сръбския крал, споменали цар Фердинанд.

На 12 декември през 1941 година българското правителство обявява война на Англия и САЩ. С това България окончателно влиза във Втората световна война. Без да се държи сметка за последствията, смятайки че войната е само "символична", ден по-късно министър-председателят Богдан Филов заявява пред Народното събрание, че този акт на българското правителство е само едно "договорно задължение"

2002 г.

В Копенхаген, Дания, се провежда среща на Европейския съвет, която взема решение за разширяване на Европейския съюз с нови 10 държави, което да приключи през май 2004 г. За България и Румъния е приета "пътна карта" за механизмите на приемане и целева дата 2007 г.

2001 г.

Президентът на Република България връчва на Орден "Стара Планина" - първа степен на проф. Крум Дерменджиев "за цялостния му принос към българската култура и по повод 85 години от рождението му".

1991 г.

В XXXVI Народно събрание е внесен закон за конфискация на имуществото на БКП и oстаналите тоталитарни организации и техните наследници, който засяга БСП, БЗНС, ОФ, ДКМС, профсъюзите и др.

1979 г.

Политбюро на ЦК на КПСС приема решение за изпращане на войски в Афганистан.

1944 г.

Шестнадесета пехотна дивизия влиза в състава на Първа българска армия.

1941 г.

Българското правителство обявява война на Англия и САЩ.

В момента на големия германски неуспех при Москва България е принудена да се противопостави дипломатически и военно на Англия и САЩ. Искането е поставено пред българския външен министър на 12 декември от пълномощните министри на Германия и Италия.

За ултимативната "покана" веднага е уведомен Царят, а в 15, 30 ч същия ден Министерският съвет приема почти единодушно направеното "предложение". Без да се държи сметка за последствията, смятайки че войната е само "символична", на 13 декември министър-председателят Богдан Филов заявява пред Народното събрание, че този акт на българското правителство е само едно "договорно задължение".

С обявяването на войната на Англия и САЩ, България безвъзвратно е включена в световния двубой. Равносметката от "символичната" война е бомбардировката на 168 населени места от Съюзническата авиация с близо 50 000 авиобомби. Разрушени са над 12 000 сгради, убити са 1828 души, а над 2300 са ранени.

1923 г.

С постановление на правителството е въведен монопол на БНБ върху търговията с чужди платежни средства и е закрита Софийската фондова борса създадена през 1914 г.

1916 г.

В хода на Първата световна война Германия и Австро-Унгария отправят нота за прекратяване на войната, подкрепена от България, но отхвърлена от Антантата.

1913 г.

Сръбските власти избиват 126 от първенците на Радовиш и околията. Стотици от по-будните граждани и селяни са подложени на изтезания и мъчения. Зверски са убити свещениците Евтим Христов и гаврил Христов, които объркали в службата и вместо името на сърбския крал споменали цар Фердинанд.

1888 г.

Министрите консерватори Константин Стоилов и Григор Начович напускат правителството и минават в опозиция.

Константин Стоилов и Григор Начович са двама от лидерите на консервативната партия. Тя е създадена непосредствено след Освобождението. Първоначално съществувала като течение в Учредителното събрание 1879 г. Застъпвала идеята за силно монархическо управление, за създаването на двукамарен парламент и пр. След пристигането си в България в качеството на български княз Александър I Батенберг възлага на нея формирането на Първото българско правителство през юли 1879 г. Минавайки в опозиция през март 1880 г., Консервативната партия започва да губи своята сила като политически фактор.

1877 г.

Намиращият се в Русе турски гарнизон предприема атака срещу руските части в района на селата Мечка-Тръстеник, Плевенско. Привечер противникът е принуден да се оттегли към Русе. Същия ден османската империя се обръща към Великите сили с молба за посредничество за сключване на мир.

1872 г.

Васил Левски изготвя последното си писмо, адресирано до Ловешкия комитет.

1859 г.

Егор Ковалевский моли Алексей Бехметев да отпусне помощ от 2 750 сребърни рубли на българското училище в Кукуш за развитие на българското просветно дело.

На тази дата са родени:

1947 г.

Роден е Божидар Манов - български кинокритик и продуцент. Завършва ВИТИЗ. Дългогодишен преподавател е във ВИТИЗ и ВТУ “Св. св. Кирил и Методий" по специалността “Късометражно кино". Активен сътрудник е на специализираните филмови издания, лектор на малкия екран и на кинолектории в редица градове на страната. Един от създателите на “Вright ideаs".

1940 г.

Родена е Нина Димитрова Андонова - български критик. Работи в изд. "Народна младеж", в Партиздат. Авторка е на статии по проблеми на съвременната и класическата българска литература. Съчинения: "Недоизказаното" (1972 г.), "Светът на твореца. Литературно-критически очерки за Ефрем Карамфилов" (1973 г.), Гео Милев" (1974 г.), "Живот, умножен по седе Худ.-документална биография на П. Напетов" (1976 г.), "Крум Попев. Документален очерк" (1980 г.) и др.

1938 г.

Родена е Невена Боянова Коканова - българска актриса. Утвърждава се като първата дама на българското кино. Дълго време тя е наричана "първата дама" на българското кино. Дебютира в средата на 50-те години в театъра, а в киното се появява за пръв път във филма "Години за любов" на режисьора Янко Янков. Звездният й път на екрана започва с ролята на Ирина от екранизацията на "Тютюн" (1962 г.). Играе ролята на Лиза в "Крадецът на праскови".

Невена Коканова умира на 3 юни 2000 г. в София.

1930 г.

Роден е Еди Арам Казасян - български пианист, аранжор, вокалист, композитор. Учи пиано при З. Саян и проф. П. Пелишек. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски" (1954 г.). Дебютът му в забавната музика е в оркестрите на Хр. Вучков (1956 г.) и Д. Ганев (1957 г.), където свири като пианист. От II половина на 50-те години датира сътрудничеството му с Л. Иванова (сформира и ръководи оркестъра й до края на нейната творческа кариера), с която гастролира в много страни на Западна Европа, участва в записите на певицата в Румъния, Унгария и Германия. Първата си композиция представя на “Златният Орфей" през 1976 г. Стилово песните му са близки до френския шансон.

1908 г.

Роден е Лъчезар Дончев Станчев - български писател. Роден е във Вършец, след 1923 г. живее в София, завършва романска филология в СУ “Св. Климент Охридски" (1936 г.). През 1933-1935 г. е член на Съюза на трудовоборческите писатели. Специализира френски език и литература в Париж (1937 г.), където е лектор по български език в училището за живи източни езици при проф. Л. Болио. Лектор е по френски език в Държавната политехника (1942-1948 г.). Главен редактор е на сп. “Чавдарче" (1946-1948 г.) и “Дружинка" (1949 г.), начело е на кабинета на председателя на Президиума на НС (1949-1953 г.), редактор е във вестник “Литературен фронт" (1953-1954 г.), главен редактор е на сп. “Славейче" (1956-1967 г.), завежда отдел “Литература и изкуство" в издателство “Хемус" (1967-1969 г.) и редакция “Литература и изкуство на чужди езици" в агенция “София-прес" (1969-1971 г.). Член е на СБП. Печата за първи път през 1925 г. в сп. “Нови дни" с псевдоним Жаднев. Превежда от френски, руски, чешки, румънски и други езици. Творчеството му за деца е жанрово многообразно - пише стихове, разкази, повести, приказки, пиеси, гатанки. Умира на 13 март 1992 г. в София.

1896 г.

В село Гайтаниново, Неврокопско, е роден полковник Иван Атанасов Ангелов. Офицер от Българската армия. Командир на 19 пехотен полк. Уволнен през 1944 г.

1884 г.

Роден е генерал-майор Васил Манов, командир на 21-ва пехотна дивизия през Втората световна война.

1879 г.

Роден е Петър Константинов Стойчев - български драматичен артист, режисьор и театрален деец. Артист е в трупата “Сълза и смях" (1897-1899 г.). През 1903 г. завършва Императорската театрална школа в Петербург. Артист е в Съвременен театър (1903-1904 г.), в Народния театър (1904-1905 г., 1906-1918 г.), в Свободен театър (1905-1906 г., дир. 1919-1923 г.). Ръководител е на театрите “Смях и сълзи" (1923-1924 г.) и “П. К. Стойчев" (1930-1934 г.). Директор е на Русенския театър (1925-1926 г., 1935-1936 г.), на Народния театър в София (1927-1929 г.), на Пловдивския театър (1937-1939 г., 1941-1943 г.) и на Народната опера (1926-1927 г.). Полага основите на Народния театър за младежта. Изпълнител е на роли в постановките “Мизантроп", “Лес", “Доходно място", “Венецианският търговец" и др. Режисира с успех “Игра в замъка", “Дамата с камелиите", “Матура", “Хубавата Елена", “Царицата на чардаша" и др. Режисьор е на филмите “Земя" (1930 г.) и “Песента на Балкана" (1934 г.). Умира на 20 март 1945 г. в София.

1874 г.

Във Велес е роден Панчо Тодоров Хаджимишев. Дипломат, управлява българската легация в Лондон (1908/10), пълномощен министър в Атина (1910/13). През Балканските войни е комисар по настаняване на бежанците от Македония, главен секретар в Министерство на външните работи (1913/14), пълномощен министър в Лондон (1914/15), пълномощен министър в Хага (1915). Участва в българската делегация подписала Ньойския договор, пълномощен министър в Рим (1920/21), пълномощен мънистър в Лондон (1924/35). Умира в София на 7 август 1957 г.

1865 г.

Роден Антон Евтимов Кецкаров (Андон Кецкаров, Андон Кецкар) - български просветен и обществен деец, революционер. Основното си образование получава в Охрид и Струга при Григор Пърличев и други български учители. Известно време учи в гимназия в София и във Военното училище в София. Завършва средното си образование през 1887 г. в Солунската българска мъжка гимназия.През 1887-1889 г. Антон Кецкаров е учител в Охрид, а през 1889-1897 г. - в Битоля. През 1890 г. той е инициатор за създаване на неделно училище в същия град. Един от учениците му, Симеон Радев пише за своя учител по математика в Битоля следното: "Бяхме привързани към него, защото от цялото му същество идеше лъх на сърдечност и доброта" ("Ранни спомени") . През учебната 1897-1898 г. А. Кецкаров е учител в Солунската девическа гимназия, а през следващата учебна година в българското девическо училище в Одрин. През 1899-1900 г. по настояване на ВМОРО Антон Кецкаров е преместен в родния си Охрид, където е директор на българските училища. След Илинденско-Преображенското въстание, в което взима участие, живее в България и работи като учител в Добрич, Каварна и Сливен. През 1908 г., след Младотурската революция се завръща в Македония и работи като учител в Битоля. В 1911 г. е един от основателите на местната структура на културно-просветното дружество "Българска Матица ", чието седалище е в Цариград. В 1912 г., преследван от турските власти, отново бяга в България, където за кратко е учител в Дупнишката девическа педагогическа гимназия. Участва в Балканската война в състава на Седма Рилска дивизия. През 1913 г. прави опит да се завърне в Битоля като преподавател в девическата прогимназия, но е прогонен от сърбите. По-късно за кратко е учител в Пиринска Македония. От февруари 1916 г. е директор на прогимназията в Битоля, но през ноември същата година е принуден заедно с голяма част от местната интелигенция да избяга поради завземането на града от войските на Съглашението. През 1917 година за кратко е гимназиален учител в Скопие. Изживява тежко крушенията на България и необходимостта от постоянна смяна на дома си и през голяма част от времето между 1918 -1921 г. е болен. По това време е пенсионер и живее в нововъзникналия Софийски квартал "Модерно преградие", за чието благоустрояване полага немалко усилия. През 1922 г. Антон Кецкаров е инициатор за създаването на местното културно-просветно и благотворително дружество "Св. св. Кирил и Методий", което през 1932 г. прераства в читалище, съществуващо и до днес. След прогонването на сръбските власти от Македония през 1941 г. Антон Кецкаров се завръща в родния си град, заедно със съпругата си Екатерина и един от синовете си, скулптора Методи Кецкаров. На 30 януари 1945 г. умира. Погребан е до църквата "Св. Константин и Елена" в Охрид.

1849 г.

Роден е Стефан Иванов Кисьов - български военен деец, русофил, полковник. Завършва Одеското пехотно училище. Участник е в Сръбско-турската война (1876 г.) и Руско-турската война (1877-1878 г.), където е командир на знаменосна рота в Трета дружина на българското опълчение. Воюва при Стара Загора, Шипка и Шейново. Особена храброст проявява при спасяването на Самарското знаме. През Сръбско-българската война (1885 г.) командва 2. пехотен Струмски полк и Брезнишкия отряд. Уволнен е дисциплинарно по време на Стамболовия режим. Автор е на мемоарни съчинения. Умира на 24 ноември 1915 г.

На тази дата умират:

1995 г.

Умира Людмил Димитров Кирков - български режисьор. Роден е на 14 декември 1933 г. Завършва ВИТИЗ през 1953 г. Режисьор е на: “Последният рунд" (1961 г.), “Краят на една ваканция" (1965 г.), “Шведски крале" (1968 г.), “Не се обръщай назад!" (1971 г.), “Момчето си отива" (1972 г.), “Произшествие на тихата улица" (тв, 1973 г., съвместно с Владислав Икономов), “Селянинът с колелото" (1974 г.), “Не си отивай" (1976 г.), “Матриархат" (1977 г.), “Кратко слънце" (1979 г.), “Оркестър без име" (1982 г.), “Равновесие" (1983 г.), “Не знам, не чух, не видях" (1984 г.), “Петък вечер" (1987 г.), “София" (док., 1989 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.