През 1496 г. Христофор Колумб завършва второто си пътешествие. През 1580 г. - испанските конкистадори основават Буенос Айрес. 300 години по- късно градът става столица на Аржентина. Той е разположен на десния бряг на Рио де ла Плата, при нейното вливане в Атлантическия океан и е една от най-големите градски агломерации в света. Градът е крупен търговски и промишлен център и е най-големият транспортен възел в страната. През 1770 г. английският мореплавател Джеймс Кук открива Големия бариерен риф - най-дългия коралов риф в света (2300 км). Разположен е на 348 698 кв. км покрай бреговете на Австралия. Състои се от над 2900 рифа и 940 острова и коралови рифа. Включен е в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО.

2017 г.

Влиза в сила безвизовият режим за украински граждани, които пътуват до Европейския съюз.

2017 г.

С избирателна активност от 23% гласоподаватели, 97% от гласоподавателите в референдума в Пуерто Рико искат островът да се превърне в американски щат.

2017. г.

Парламентарни избори в Косово. До предсрочния парламентарен вот се стигна след като месец по-рано правителството на премиера Иса Мустафа пада от власт след проведен вот на недоверие.

2017 г.

Провежда се първият тур на парламентарните избори във Франция.

2015 г.

Мигел де Сервантес e погребан тържествено 400 години след смъртта му с откриването на надгробен паметник с костите, сред които се смята, че са и неговите.

2014 г.

За Председател на Общото събрание на ООН е избран Сам Кутеса.

2012 г.

Петнадесет страни от Европейския съюз взимат решение да построят най-големият телескоп E-ELT (European Extremely Large Telescope) с диаметър на чинията 42 метра на връх Серо Амазонес в сърцето на пустинята Атакама в Чили на надморска височина от 3000 метра. Телескопът ще получава изображения 4 пъти по-ясни от тези, които изпраща Hubble. Телескопът ще има възможност да открива планети отдалечени на дистанция до 59 милиона светлинни години от Слънчевата система.

2006 г.

Представители на 53 африкански страни, членуващи в Африканския съюз, се споразумяват да подпишат Харта за насърчаване на демокрацията. Министрите, отговорни за териториалното управление, приемат единодушно проекта на документа, с които се цели още прекратяването на случаите на граждански конфликти. В текста на хартата се казва, че всички африкански държави трябва да осигурят благоприятна среда за произвеждане на свободни избори и организирането на независими държавни институции.

2006 г.

Русия признава Черна гора за суверенна и независима държава. Генералният консул на Руската федерация в Подгорица Владимир Ваниев връчва на генералния секретар на министерството на външните работи на Черна гора Александър Мощрокол нота на руското външно министерство. Нотата се базира на указ на президента от 10 юни, с който “Република Черна гора се признава за суверена и независима държава".

Черна гора обявява независимост на 3 юни 2006 г. На референдума за държавния статут проведен на 21 май същата година, 55,5 на сто от участниците в общонародното допитване се обявяват за независимост на републиката. Исландия първа признава Черна гора за суверена и независима държава.

2001 г.

Дясноцентристката коалиция Casa delle Liberta (Домът на свободите) с председател Силвио Берлускони печели изборите в Италия и Берлускони за втори път встъпва в длъжност министър-председател на страната. Коалицията печели 53% от гласовете. Силвио Берлускони е роден на 29 септември 1936 г. в Милано. Завършва право и политически науки в Миланския университет. Създава строителната фирма "Милано-2" (за успехите си е награден от италианския президент с пожизнената титла "Кавалер на труда", 1977 г.). В края на 70-те години на ХХ в. изгражда медийния си бизнес (империята “Берлускони"): национален тв канал и кабелните канали "Теле Милано", "Италия-1", "Италия-4", "Канал 5", РТ "Куатро", тв журналът "Усмивки и песни", обединени в компания "Медиасет". Създава компанията "Фининвест" (90-те години на ХХ в.), съставена от 22 холдинга. Собственик е на издателствата "Мондадори" и "Еуналди", на рекламната фирма "Публиталия", на верига от супермаркети и на футболния отбор "Милан" (от 1986 г.). През 1993 г. влиза в политиката: премиер за няколко месеца (1994 г.), партията му "Форца Италия" губи изборите през 1995 г. Министър-председател е на Италия (от 2001 г.).

1987 г.

Маргарет Тачър е избрана за трети пореден път за министър-председател на Великобритания. На проведените във Великобритания избори Консервативната партия печели 376 депутатски места. За Лейбъристката партия са отредени 229 места. Тогава Маргарет Тачър става първият министър - председател, спечелил трети последователен мандат от 160 години към 1987 г. Маргарет Тачър е родена на 13 октомври 1925 г. Тя е първата жена министър -председател на Великобритания. На този пост е от 1979 г. до 1990 г. Член е на Консервативната партия. Поддържаната от нея политическа философия, известна като Тачеризъм, е насочена към понижаване на правителствените разходи, понижаване на данъците, а също и приватизация на държавните предприятия. Преди да дойде на власт Маргарет Тачър е наричана Желязната лейди, заради нейното опозиционно отношение към комунизма.

Преди избирането й за министър -председател Тачър работи като секретар към Министерството на образованието в правителството на Едуард Хийт ( 1970 г. - 1974 г.). От 1975 г. успешно конкурира Хийт в лидерството на Консервативната партия. Тачър печели последователно парламентарните избори на Великобритания от 1979 г., 1983 г., 1987 г. При управлението на Тачър Великобритания формира близки отношения с американския президент Роналд Рейгън.

1975 г.

Приета е Конституцията на Република Гърция. Приетата през 1975 г. гръцка Конституция е гаранция за спазването на правата и свободите на гръцките граждани. Според нея глава на гръцката държава е непряко избран президент. Президентът се избира за срок от 5 години от Парламента. Основа на изпълнителната власт е правителството (министерски съвет), начело с министър-председател. Законодателната власт се упражнява от 300-местен Парламент, чийто състав се избира на всеки 4 години на тайни парламентарни избори. Изборната система в страната е смесена-пропорционална, което позволява създаването на твърдо мнозинство в Парламента от спечелилата партия.

1960 г.

Състои се първият старт на Международната трансатлантическа ветроходна регата за яхти с едночленен екипаж ОСТАР. Това е една от най-популярните гонки за мореплаватели самотници. Нарича се още "Олимпиада на самотниците". От Плимътското пристанище потеглят 4 яхти: "Джипси мот" на Франсис Чичистър, "Джестър" на Бюнди Хаслър, "Кардинъл върчу" на Дейвид Люис и "Ейра" на Валънтайн Хауълс (петият участник - французинът Жан Лакомб, поради тежък щорм отплава с "Кап Хорн" по-късно). Победител в първия "ОСТАР" е Фр. Чичистър, който пристига в Ню Йорк за 40 денонощия и 12 часа. През 1968 г. в "ОСТАР" стартира и първата жена - Едит Бауман (ФРГ, бивша). В "ОСТАР-76" участва и българския капитан Г. Георгиев с яхта "Кор Кароли". В състезанието през 1976 г. участват 125 яхти от 17 страни, а победител е Жан-Клод Паризи.

1770 г.

Английският мореплавател Джеймс Кук открива Големия бариерен риф - най-дългия коралов риф в света (2300 км). Разположен е на 348 698 кв. км покрай бреговете на Австралия. Състои се от над 2900 рифа и 940 острова и коралови рифа. Включен е в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО.

1580 г.

Испанските конкистадори основават Буенос Айрес. 300 години по- късно градът става столица на Аржентина. Той е разположен на десния бряг на Рио де ла Плата, при нейното вливане в Атлантическия океан и е една от най-големите градски агломерации в света. Градът е крупен търговски и промишлен център и е най-големият транспортен възел в страната.

1496 г.

Христофор Колумб завършва второто си пътешествие, след което, обаче, изпада в немилост пред испанската кралица, защото не успява да открие пряк път до Китай. Мореплавателят е роден през 1451 г. в Генуа. В периода 1476 г.- 1484 г. живее в Лисабон и на португалските острови Мадейра и Порту Санту. Като се базира на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV век, той съставя проект за западния, според него, най-кратък морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалският крал отхвърля неговия проект, Колумб се завръща в Кастилия, където с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция. Първата експедиция с екипаж от 90 души през 1492 г.- 1493 г. е направена с корабите “Санта Мария", “Пинта" и “Ниня". Корабите потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг. Там Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. и това става официалната дата на откриването на Америка. От 14 до 24 октомври експедицията посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва участък от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември Колумб и хората му достигат остров Хаити. През нощта на 25 декември флагманският кораб “Санта Мария" засяда на риф, но екипажът се спасява. Корабът “Ниня" завършва изследването на северните брегове на Хаити и на 15 март 1493 г. Колумб се завръща с него в Кастилия. С това се слага край на първата експедиция за откриване на Индия.

Втората експедиция от 1493– 1496 г. Колумб оглавява с чин адмирал. Тя се състои от 17 кораба с повече от 1 500 души екипаж. От 3 до 19 ноември 1493 г. са достигнати островите Доминик и Гваделупа, на северозапад - още около 20 от Малките Антилски острови и накрая остров Пуерто Рико. След това корабите акостират на северния хаитянски бряг. От 12 до 29 март 1494 г. в търсене на злато Колумб извършва завоевателен поход във вътрешността на Хаити. След това отново поема на път и на 5 май 1494 г. достига остров Ямайка. Следват архипелага Хардинес дела Рейна, полуостров Сапата и остров Пинос. През периода 19 август - 15 септември 1494 г. Колумб изследва южния бряг на Хаити и през следващата година продължава завоюването на острова. На 10 март 1496 г. експедицията потегля и на 11 юни се завръща в Кастилия.

Третата експедиция , която Колумб организира е през 1498-1500 г. Тя се състои от 6 кораба, 3 от които отплават през Атлантическия океан. На 31 юли 1498 г. те достигат остров Тринидат, навлизат от юг в залива Пария и достигат устието на река Ориноко и полуостров Пария. С това се поставя началото на опознаването на Южна Америка. През 1500 г. Колумб е арестуван по донос и изпратен в Кастилия, където е освободен. През 1502-1504 г. той организира Четвъртата експедиция, в която включва 4 кораба. С тях на 15 юни 1502 г. достига остров Мартиника, а петнадесет дни по- късно - Хондураския залив. От 1 август 1502 г. до 1 май 1503 г. Колумб достига и карибските брегове на Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама до залива Ураба. На 25 юни 1503 г. експедицията претърпява корабокрушение до остров Ямайка и помощта от Санто Доминго идва след една година. В Кастилия Колумб се завръща на 7 ноември 1504 г. Откритията на мореплавателя са съпроводени с колонизация на земите до които достига. Основавани са испански селища и масово се изтребва коренното индианско население. В научната литература се водят дискусии относно приоритетната роля на Колумб за откриването на Америка. Установено е, че островите и крайбрежните области на Северна и Североизточна Америка са посещавани от нормани стотици години преди Колумб. Не е изключено европейци и жители на Африка да са достигали бреговете на тропическа Америка. Но тъкмо откритията на Колумб имат световно историческо значение, доколкото след него, американските земи влизат в сферата на географските представи на европейците. Мореплавателят умира на 20 май 1506 г.

На тази дата са родени:

1922 г.

Роден е Михалис Какоянис - гръцки сценарист и режисьор. Следва право в Лондон, където завършва и школа за драматично изкуство. Работи като радиорежисьор и актьор в лондонски театри. През 1951 г. се завръща в Гърция. Дебютира като режисьор с комедията “Неделно пробуждане" (1953 г.). Международния успех на “Въпрос на достойнство" (1957 г.) му дава възможност да осъществи големи международни продукции. Внимателно подбира сътрудниците си - актрисата Мелина Меркури - “Стела" (1955 г.), Ели Ламберти - “Момичето в черно" (1956 г.), композитора Микис Теодоракис - “Електра" (1961 г.), “Зорба Гърка" (1964 г.), оператора Ласали - “Зорба Гърка" (1964 г.). Филми: “Пропадналият" (1960 г.), “Денят, в който рибите изплуваха" (1967 г.), “Троянките" (1971 г.), “Атила’ 74" (1975 г.), “Ифигения" (1977 г. ), “Вишнева градина" (1999 г.).

1910 г.

Роден е Жак-Ив Кусто - френски океанограф, режисьор и подводен изследовател. От 1957 г. е директор на Океанографския музей в Монако. Заедно с Е. Гаян изобретява акваланга. Първият му късометражен филм - “На дълбочина 18 метра" от 1943 г. постига голям успех. Кусто снима научнопопулярни филми, завладяващи със своята фантазия: “Отломки от крушението" - 1945 г. , “Дневник на плаването" - 1950 г., “Червено море" 1952 г., “Морски музей" 1953 г., “В света на безмълвието" с Луи Мал - 1956 г. , “Свят без слънце" - 1965 г., “Живот в Ледовития океан" - 1974 г. и др. Кусто умира на 25 юни 1997 г.

1899 г.

Роден е Ясунари Кавабата - японски писател белетрист. Завършва английска и японска литература в Токийския университет (1924 г.). Дебютира в литературата като студент в сп. “Нова мисъл" (1921 г.). Създател е на сп. “Артистична епоха", трибуна на авангардната литература в Япония. През 1968 г. получава Нобелова награда за литература. Член е на Японската академия на науките (1954 г.), президент е на японския ПЕН-клуб (1948-1965 г.). Книги: “Снежната страна" (повест, 1937 г., на български език 1977 г.), “Хиляда жерава" (повест, 1945 г., на бълг. език 1977 г.), “Гласът на планината. Роман" (роман, 1953 г., на бълг. език 1982 г.), “Старата столица" (роман, 1961 г.). Самоубива се на 16 април 1972 г.

1867 г.

Роден е Шарл Фабри – френски физик. През 1927 г. става член на Парижката Академия на науките. След завършване на политехническото училище в Париж преподава в лицея “Сен Луи". От 1894 г. е доцент, а след това професор в университета в Марсилия. От 1921 г. е професор в Парижкия университет и директор на Института по оптика в Париж. Основните му трудове са за приложението на спектроскопията в метеорологията, астрофизиката и др. Заедно с А. Перо конструира интерферометър, установява международната система за дължина на вълните, дава определение на метъра на основата на дължината на вълните на червените линии на кадмия. Открива озон във високите атмосферни слоеве. Член е на Лондонското Кралско дружество от 1931 г. Фабри умира на 11 декември 1945 г. в Париж.

1864 г.

Роден е Рихард Щраус - германски композитор и диригент. Изучава музикална теория и инструментация при Ф. В. Майер. От 1898 г. до 1918 г. е главен диригент на Берлинската опера, а от 1919 г. до 1924 г. - на Виенската. По време на фашизма е назначен за президент на т. нар. Имперска музикална палата, но е свален от този пост през 1935 г. Най-значителните произведения на Щраус са програмно-симфоничните произведения, симфоничните поеми и опери. Симфоничните поеми продължават традициите на програмния симфонизъм на Х. Берлиоз и Ф. Лист и оркестровия стил на Р. Вагнер. Сюжетите и темите им често са взети от класическата литература - “Макбет", 1886 г., “Дон Жуан", 1888 г., “Тил Oйленшпигел", 1895 г., “Дон Кихот", 1897 г., от старинните легенди и др. В оперите използва традициите на митологичната опера - “Саломе", 1905 г. ; “Електра", 1908 г. ; “Ариадна в Наксос", 1912 г. и на старата комична опера - “Кавалерът на розата", 1911 г. Произведенията на Щраус се характеризират с изящество, мелодична красота, смелост и богатство на хармонията, красива оркестрация. Заедно с това в тях се срещат и елементи на натурализъм - “Домашна симфония", 1903 г. Щраус умира на 8 септември 1949 г. в Гармиш-Партенкирхен.

На тази дата умират:

1979 г.

Умира Джон Уейн – американски актьор и режисьор. Роден е на 26 май 1907 г. Учи в университета в Южна Калифорния. В киното работи като статист от края на 20-те години. Първата си значителна роля получава през 1930 г. при Раул Уолш в “Голямата пътека", след което се снима в над 150 приключенски, военни, исторически и каубойски филми. През 1939 г. създава най-хубавата си роля на екрана - Ринго Кид в легендарния уестърн на Джон Форд “Дилижансът", изграждайки образ на привлекателен, смел и силен духом авантюрист, готов да се справи с всяка трудна ситуация. Той се снима във филмите: “Дългото пътуване към дома" 1940 г., “Назад в Батаан" 1943 г. , “Принесени в жертва" 1945г. , “Ангелът и нехранимайкото" 1946 г. , “Форт Апахи" 1948 г. , “Тримата кръстници" 1948 г., “Червената река" 1949 г. , “Тя носеше жълта кърпа" 1949 г. , “Рио Гранде" 1950 г., “Тихият човек" 1952 г., “Кавалеристите от Ню Форест" 1954 г., “Търсачите" 1956 г., “На крилете на орлите" 1957 г., “Рио Браво" 1958 г., “Хатари" 1961 г., “Най-дългият ден" 1962г., “Човекът, който застреля Либърти Валънс" 1962 г., “Кръчмата на Донован" 196 3г., “Първата победа" 1964 г., “Синовете на Кейт Елдър" 1966 г., “Елдорадо" 1966 г., “Бронираният фургон" 1967 г., “Истински характер" 1970 г., за който получава “Оскар" , “Рио Лобо" 1970 г. , “Каубоите" 1971 г., “Самотният детектив Маккю" 1974 г., “Ръстер Когберн" 1975г., “Стрелецът" 1977 г. Режисьор и изпълнител е на главните роли в спорните военно-националистични филми “Аламо" от 1960 г. и “Зелените барети" от 1968 г.

1956 г.

Умира Корадо Алваро - италиански писател. Роден е на 15 април 1895 г. в Сан Лука. Писателят издава първият си сборник със стихове, посветени на Първата световна война през 1917 г. Повестта му "Хората от Аспромонте" от 1930 г. е реалистично изображение на селския живот в Италия през годините на фашисткия режим. С изтънчен психологизъм се отличава романът "Кратка младост" от 1946 г. Дневникът на писателя за периода 1927 г.-1947 г. - "Почти цял живот" е публикуван през 1954 г.

1937 г.

Умира Йероним Петрович Уборевич - руски офицер и военачалник . Той е роден на 2 януари 1896 г. Завършва Константиновското артилерийско училище през 1916 г. и участва в Първата световна война 1914 –1918 г. като подпоручик. След Октомврийската революция от 1917 г. е един от организаторите на т. нар. Червена гвардия в Бесарабия. Участва в Гражданската война на болшевиките срещу националните и патриотични сили на Русия като командващ армия. След войната заема различни командни постове в Червената армия. От август до декември 1922 г. е военен министър на Далекоизточната република и главнокомандващ на войските при налагане на болшевишката власт в Далечния изток. От 1935 г. Уборевич е командващ армията I ранг - армейски генерал. Обвинен е в национално предателство и шпионаж и е арестуван, а по-късно - осъден на смърт от военен съд и разстрелян.

1937 г.

Умира Джордж Гершуин - американски композитор. Той е роден на 26 септември 1898 г. в Бруклин - Ню Йорк. С композиране започва да се занимава под влияние на Ървин Бърлин и Джером Керн. Първата си оперета "В осем и половина часа" създава през 1919 г. Слава му донася "Ла, ла Люсил" през 1920 г. През 1924 г. е представена триумфалната "Рапсодия в синьо" ("Рапсодия в стил блус") с диригент П. Уаймън и с участието на автора. Същата година Гершуин създава оперетата "Лейди, бъдете добра" и няколко песни. Следват: Концерт за пиано и оркестър във фа от 1925 г., симфонията-поема "Един американец в Париж" 1928 г. , "Кубинска увертюра" и операта "Порги и Бес" - първата американска национална опера и негово най-значително произведение. Към "леките" жанрове се отнасят филмовата музика, песните, клавирните пиеси и други.

1903 г.

Умира Иван Николаевич Дурново - руският държавник. Роден е на 13 март 1834 г. в Черниговска губерния. Той е генерал-губернатор, а от 1889 г. е министър на вътрешните работи. Иван Николаевич Дурново провежда съдебно-административната, земската и градската контрареформи. Води реакционерска политика и ограничава правата на земствата.

1843 г.

Умира Петър Християнович Витгенщайн - руски генерал-фелдмаршал (1826 г.), граф, княз (1834 г.). Роден е на 17 януари 1769 г. Произхожда от немски аристократичен род. Служи в руската армия от 1781 г. Участва във войните с Полша (1794-1795 г.), с Франция (1805-1807 г.). Във войната от 1812 г. командва Първи пехотен корпус, защитаващ петербургското направление. Ръководи бойните действия на руските войски в Източна Прусия (1812 г. - началото на 1813 г.). След смъртта на Кутузов известно време е главнокомандващ. По време на Руско-турската война (1828-1829 г.) е главнокомандващ до февруари 1829 г. на руската армия.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:



Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;