През 1922 г. Иларион Сливенски е избран за сливенски митрополит. През 1923 г. по време на Юнското въстание се води сражение край Пазарджик. Поради слабото си въоръжение въстаниците са принудени да отстъпят, а след това и да се разпръснат. Александър Стамболийски отказва да емигрира в Югославия, както му предлагат негови близки и се опитва да се скрие в околните села. На 11 юни са родени: Петър Попйорданов - театрален и филмов актьор, Игор Кирилов Чипев - журналист, фотограф и книгоиздател, Христо Симеонов Топузанов - режисьор. На тази дата умират: Гена Димитрова- оперна певица, Милчо Димитров Лалков - историк, Павел Стоянов Атанасов – фолклорист.

2011 г.

Канада върна официално на България 21 000 антични монети и предмети с български произход, които по решение на канадския съд се връщат на българското правителство поради установен незаконен износ от България.

2010 г.

Президентът на Р България връчва почетен знак "Златен век“ на китайския художник Зенг Фанжи и на модния дизайнер и колекционер на произведения на изкуството Томи Хилфигър

2006 г.

Президентът Георги Първанов и израелският държавен глава Моше Кацав подписват спогодба за безвизов режим между двете страни.

2003 г.

Президентът Георги Първанов е на първото си официално посещение в Естония. По време на посещението са подписани две междуправителствени спогодби - за премахване на изискванията за визи и за реадмисия. Българският държавен глава се среща с министър-председателя Юхан Партс. По време на разговорите се акцентира върху развитието на икономическите отношения между България и Естония. Георги Първанов предлага да започне работа по три спогодби – за взаимно наемане на работна ръка, за социално осигуряване на наетите и за комбиниран транспорт. От естонска страна е изразена заинтересованост от бързо подписване на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане.

2002 г.

С Указ 174 президентът Георги Първанов утвърждава длъжностите във въоръжените сили на Република България, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, изискващи висши офицерски звания.

На тържествена церемония в Министерството на отбраната е извършена смяна във върховното военно командване на Българската армия. Постът началник на Генералния щаб е поет от Никола Колев, който получава и висшето военно звание “генерал". До този момент Колев е заместник-началник на щаба. Генерал Михо Михов, до тогава началник на Генералния щаб, е удостоен с орден “Стара планина" – първа степен с мечове. Най-високото държавно отличие на генерал Михов се дава за активно участие в извършването на военната реформа, за дългогодишна безупречна служба в Българската армия и във връзка с изтичането на мандата му като началник на Генералния щаб на Българската армия. Михо Михов става съветник на Върховния главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България Георги Първанов по военната сигурност на страната. Вицеадмирал Петър Петров става първи заместник- началник на Генералния щаб, заместник-началник по операциите- Димитър Зехтинов, а заместник -началник по ресурсите – Златан Стойков. Зехтинов и Стойков са удостоени с висше военно звание “генерал-лейтенант". Никола Колев е роден на 9 август 1951 г. в Караджалово, Пловдивска област. През 1975 г. завършва с отличие Висшето авиационно училище в Долна Митрополия. Учи още във Военната академия "Георги Раковски и Команднощабната академия на ВВС на руската армия. Посещава два натовски курса в САЩ. Колев е помощник-началник щаб на авиополка в Граф Игнатиево и началник-щаб на дивизията за ПВО в Божурище. От 1992 г. до 1996 г. съветва Желю Желев по военните въпроси. Михо Михов е роден на 1 февруари 1949 г. в с. Сенник, Габровска област. Завършва Висшето военновъздушно училище “Г. Бенковски" като летец-пилот. След това продължава образованието си във ВА “Г. Раковски" и ВА “Ворошилов" в Русия. На кадрова военна служба е от 1972 г. Званието “генерал" Михов получава през 2000 г. За началник на ГЩ на БА Михов е назначен с Указ № 222 от 11 юни 1997 г. на президента на Република България. Мандатът му е продължен с Указ № 160 от 11 юни 2000 г.

2002 г.

Премиерът Симеон Сакскобургготски заминава на работно посещение в Италия и Словения. В Болоня му е връчена титлата Член на академията за науки на Болонския университет. През 1930 г. цар Борис III получава същата почетна титла. Болонският университет е създаден от група историци през 1088 г. и се смята за най-древният в света. Там са се обучавали Данте Алигиери, Франческо Петрарка, Луиджи Галвани, Алесандро Волта и др. През XVIII век университетът е център на научните и техническите изследвания, които са основа за Индустриалната революция. По време на престоя си в Болоня министър-председателят се среща с италиански индустриалци.

По време на визитите си министър-председателят е придружаван от съпругата си Маргарита Гомес-Асебо и от началника на кабинета на премиера Ради Найденов.

2001 г.

В периода 1 - 11 юни е изнесен докладът на Комисията за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб до XXXIX Народно събрание на Република България за дейността в периода 6 април-19 септември 2001 г. Председател е Методи Андреев, а членове на комисията са Евгений Димитров, Красимир Вълев, Христо Марински, Мохамед Реджеб, Веселин Ангелов и Владимир Велков. Според Доклада дейността по издирване, събиране, анализиране и оценка на документи, съдържащи информация не започва поради нежеланието на Министерство на вътрешните работи и Националната разузнавателна служба да се съобразят с решение на Народното събрание от 13 октомври 1994 г., което гласи, че “сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнение на специфичните задачи на органите на ДС, както и агентурната информация на тези органи, отнасяща се или свързани с периода до 13 октомври 1991г., не се считат съставляващи държавна тайна по смисъла на точка 19 и 20 от списък на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България." Оспорва се правото на комисията да работи директно в служебния архив на бившата Държавна сигурност.

Събрана е информация за бившите конституционни съдии. Проверени са лица, които са президенти и вицепрезиденти след 10 ноември 1989 г., народните представители във Великото Народно събрание, XXXVI, XXXVII , XXXVIII и XXXIX Народно събрание, министър-председатели, заместник министър-председатели, министри и заместник-министри от всички министерски съвети след 10 ноември 1989 г. министрите от сегашния Министерски съвет. Извършена е проверка по чл. 66 от закона на кандидати за народни представители в изборите за XXXIX Народно събрание.

1979 г.

В София започва XVIII конгрес на Международния театрален институт.

1973 г.

В София е подписан протокол за стокообмен с Гърция за 1973 г. на стойност 60 000 000 долара.

1970 г.

Започва официално посещение на федералния канцлер на Австрия Франц Йонас в България.

1957 г.

Приключва посещението на Българската правителствена делегация в Унгария. Констатирано е пълно единодушие по международните проблеми, включително и при оценката на унгарските събития от 1956 г. и съветското участие в тях. Подчертава се нуждата от общоевропейска система за колективна безопасност. Двете страни се споразумяват да сключат дългосрочна спогодба за взаимни доставки за 1958–1960 г.

1925 г.

Вътрешният министър Иван Русев изпраща предписания до окръжните управители във Варна, Русе и Шумен за ограничаване дейността на четите на Вътрешната добруджанска революционна организация. Това е предприето с оглед да се подобрят отношенията с Румъния. Подобни предписания са изпратени на 12 и 26 юни и 23 юли. На 25 март 1915 г. е проведен първият конгрес на добруджанската емиграция, който учредява Добруджанска организация. Четири години по-късно в София е проведена конференция на Добруджанската организация, която издига идеята за автономия на Добруджа с оглед присъединяването й към България. На 30 май за автономна Северна Добруджа се изказва и Централният добруджански народен съвет във Варна. В София на 21 - 25 ноември 1919 г. се провежда Велик добруджански събор, който обединява Добруджанската организация и Централния добруджански народен съвет в съюз "Добруджа" с председател д-р Петър Вичев. На 25-27 март 1923 г. в Търговище се провежда 7-ми конгрес на Добруджанската организация. След конгреса, на заседание на ръководството в Русе, е взето решение за създаване на Вътрешна добруджанска революционна организация. В края на август са утвърдени програма и устав, който предвижда ЦК от 7-8 души и Задгранично бюро в България, създаване на 7-ми района в Добруджа и на местни комитети и чети начело с войвода организатор. За главен войвода е избран комунистът Дочо Михайлов. На следващия, 8-ми конгрес, проведен на 25 - 26 май 1924 г., се стига до разцепление. Избрани са два ръководни органа начело с д-р Петър Вичев и Аспарух Айдемирски. На 5 юни под натиска на Никола Кямилев е постигнато формално, но не и фактическо обединение.

1923 г.

По време на Юнското въстание се води сражение край Пазарджик. Поради слабото си въоръжение въстаниците са принудени да отстъпят, а след това и да се разпръснат. Александър Стамболийски отказва да емигрира в Югославия, както му предлагат негови близки и се опитва да се скрие в околните села. Превратът го заварва в родното му с. Славовица, където работи по проекта за изменение на Търновската конституция. Научавайки за станалото в София, той вдига по тревога земеделските дружби от Славовица и околните села. Събира голям отряд, с който тръгва към Пазарджик и още на 10 юни стига до покрайнините му. Вместо веднага да атакуват града, въстаниците отлагат акцията за следващия ден. На 14 юни е заловен в с. Голак и е отведен в с. Ветрен. По-късно Александър Стамболийски е предаден на полковник Сл. Василев и е откаран в Пазарджишкия гарнизон. Там го поема капитан Ив. Харлаков, началник на отряд, изпратен от София за залавянето му. Под предлог, че ще го води в столицата, Харлаков отвежда Стамболийски в родното му село. След нечовешки мъчения във вилата му, го убива. В Юнското въстание, насочено срещу държавния преврат на 9 юни 1923 г, участват членове и съмишленици на БЗНС. Във въстанието се включват и някои организации на БКП и отделни комунисти, както и анархокомунисти. То избухва в редица краища на страната: Карловско, Хасковско, Старозагорско, Новозагорско, Чирпанско, Карнобатско, Бургаско, Шуменско и др. В Плевенско начело на въстаналите застава Ал. Оббов, министър от последното земеделско правителство. В деня срещу преврата той успява да напусне столицата. Негови помощници са Ц. Матов и майор Г. Кочев. В помощ на въстаниците се вдигат и плевенските комунисти, предвождани от Ас. Халачев, Ив. Зонков и др. Срещу преврата се надига и населението от Търновско, Свищовско и Севлиевско, както и в Ловешко, Луковитско, Ябланишко, Троянско, Габровско и др. В Северозападна България въстава населението в Оряховско, Белослатинско и Видинско.

1922 г.

Иларион Сливенски е избран за сливенски митрополит. Светското му име е Григорий Арабаджиев и е роден на 8 февруари 1870 г. в Севлиево. Първоначално той учи в родния си град, след което продължава образованието си в Петропавловската семинария край Лясковец. След като учителства три години в Севлиево, постъпва в Киевската духовна академия, която завършва през 1898 г. Завръща се в България и e назначен за учител в Казанлъшкото педагогическо училище. През 1904 г. Иларион Сливенски приема монашеството и служи като протосингел в Сливенската митрополия. На 15 януари 1906 г. е удостоен с архимандритско достойнство. През 1908–1909 г. е ректор на Цариградската българска духовна семинария, след което отново е протосингел в Сливенската митрополия. В периода 1916–1918 г. е лектор в Сливенската гимназия. В края на ноември 1917 г. е ръкоположен за епископ Велички. Иларион Сливенски умира на 13 март 1939 г.

1873 г.

По време на поредния разпит пред следствената комисия в Пловдив хасковският учител Мирчо Попов издава подробния план на вътрешните комитети за бъдещото въстание. На 5 май 1873 г. турските власти в Хасково провеждат първите разпити на Атанас Узунов. Той отказва да дава отговор на поставените му въпроси. Тогава за първи път са разпитани и други хасковски граждани, между които са комитетските дейци Стоян Заимов, Мирчо Попов и Петър Берковски. Пет дена по- късно са проведени нови разпити на тримата членове от Хасковския революционен комитет. При направените очни ставки и с други свидетели се доказва, че те познават Атанас Узунов. На 4 май последният е заловен при опит да убие осъдения на смърт за предателство хасковски чорбаджия хаджи Ставри Примо.

На тази дата са родени:

1964 г.

Роден е Петър Попйорданов - българският театрален и филмов актьор. През 1988 г. той завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Актьорско майсторство" в класа на професор Кр. Азарян. Започва да играе в Малък градски театър "Зад канала", а след това и в трупата на Народния театър "Иван Вазов". Участва във филмите: "А сега накъде", "Вчера", "Адио Рио", "Сезонът на канарчетата", "Кладенецът", "Граница". През 1994 г. се снима в "Козият рог", през 1996 г. в "Приятелите на Емилия", през 1997 г. в "Испанска муха" и през 1998 г. в "След края на света" . Петър Попйорданов участва и в няколко телевизионни сериала. Това са "Сомбреро блус" и "Дунав мост", 1999 г., "Хайка за вълци" , 2000 г. и "Ярост", 2001 г. През 2001 г. играе в театралната постановка "Призраци в Неапол". Комедийният му талант намира изява в телевизионното предаване "Клуб НЛО". Петър Попйорданов се изявява и като телевизионен водещ. През 1992 г. получава наградата на Съюза на артистите в България за млад актьор, а през 1994 г. печели Голямата награда "Златна роза" за мъжка роля.

1951 г.

Роден е Игор Кирилов Чипев - български журналист, фотограф и книгоиздател. Внук е на българския издател Т. Ф. Чипев. Игор Чипев завършва Великотърновския университет през 1980 г. и от 1973 г. до 1980 г. е технически секретар в Центъра за научна информация по медицина. През 1980 г. става отговорен секретар в сп. “Българска фотография" и е на тази длъжност до 1987 г. От 1987 г. до 1990 г. е редактор в сп. “Българско фото", а от 1990 г. до 1992 г. завежда отдел в Националната художествена галерия . Чипев е директор на издателство “Спектър" от 1993 г. до 1998 г. и изпълнителен директор на книжарници “Книжен свят" от 1999 г. до 2000 г. От 2000 г. досега е директор на Националния център за книгата към Министерството на културата.

1930 г.

Роден е Христо Симеонов Топузанов - български режисьор. Работи в научнопопулярното кино. От 1959 г. се занимава с анимация. С “Парад" (1960 г.) постига първия си успех. В следващите си филми експериментира не само с кукли, но и с изрезки. Експериментите му в “Ножичка и момиченце" (1966 г.), “Кравата, която …" (1967 г.), “Урок по цигулка" и др. са “естетически и смислово защитени" (Александър Янакиев). В повечето от творбите си за възрастни Топузанов разработва идеи и проблеми, пряко свързани с ежедневието на човека, с неговите надежди и мечти. Критикувайки милитаризма, конформизма, пасивността и абсурдите на обществото, защитава нуждата от разумно човешко съществуване, от целенасочено житейско поведение - “Вдъхновение" (1974 г.), “Икар и гравитацията" (1976 г.), “Масичка" (1978 г.), “Ако" (1979 г.). Филми за деца: “Ножичка и момиченце" (1966 г.), “Пис-пис" (1980 г.). Топузанов е сценарист на повечето свои филми: “Вълчи старини" (1991 г.), “Юнакът" (1994 г.).

На тази дата умират:

2005 г.

Умира Гена Димитрова - българска оперна певица (сопран). Родена е на 6 май 1941 г. в с. Беглеж, Плевенско. Завършва пеене в БДК в София (1966 г.), ученичка е на проф. Хр. Бръмбаров. Пее в "Ла Скала" и във всички големи оперни театри в Европа и Америка. От 1967 г. е солистка в Софийската народна опера. Печели I награда на IV международен конкурс за млади оперни певци в София (1970 г.). През 1996 г. Гена Димитрова е удостоена с орден "Стара планина" I степен.

2000 г.

Умира Милчо Димитров Лалков - български историк. Роден е на 5 септември 1944 г. в гр. Бяла, Варненско. Завършва СУ “Св. Климент Охридски" през 1969 г., специалност История и профил "История на Византия и балканските народи". През 1973 г. специализира във Виена , през 1979 г. в Германия и през 1993 г. в Холандия. Получава титлата кандидат на историческите науки през 1976 г. В периода септември 1944 г. – февруари 1947 г. Милчо Лалков защитава дисертация на тема “Българо-югославските политически отношения и връзки". През 1992 г. с доктората си на тема "България в балканската политика на Австро-Унгария 1878-1903 " получава научната степен доктор. Лалков става доцент през 1981 г. и професор през 1995 г. За периода 1977 г. – 1978 г. е заместник-директор на Българския изследователски институт във Виена, а от 1982 г. е ръководител на Катедрата по "История на Византия и балканските народи" в Историческия факултет на Софийския университет. Лалков чете лекции по история на балканските народи в различни университети в България и в Австрия, Германия, Холандия, Швейцария, САЩ. През 1995 г. е награден с Хердерова награда. Негови съчинения са: "Балканското национално-освободително движение (1804-1878 г.)", "Балканската война 1912-1913 г.", "От надеждата към разочарованието. Идеята за федерация в Европейския югоизток 1944-1948 г." , "Между възторга и покрусата. България по време на войните 1912-1918 г.", "Югославия 1918-1992 г.", "Драматичният път на една държавна идея" .

1960 г.

Умира Павел Стоянов Атанасов - български фолклорист. Той е роден на 30 ноември 1867 г. Първоначално работи като учител, а по-късно - свещеник. Основател е на читалище, както и на кооперативно земеделско стопанство. Издирва и събира народни песни, които преработва и допълва, без да променя характера им. Някои от тях отпечатва в "Сборник за народни умотворения". Подарява на Музикалния институт при БАН 742 песни, 540 от които изпълнява сам, а на Етнографския музей - "Спомени" за живота и обичаите в Добруджа. Автор е на песни, най-известната от които е "Текнали са девет чешми", написана през 1955 г.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;