На 11 юли 811 г. многобройна византийска войска, водена от император Никифор I Геник нахлува в България, преминавайки от юг през проходите на Стара планина, като разбива българския отряд, охраняващ граничните теснини. По нареждане на хан Крум българската войска се оттегля в планината. Военният епизод завършва с битката във Върбишкия проход и поражението на византийците, дни по-късно. На тази дата през 1773 г. в хода на Руско-турската война (1768 - 1774 г.) руските войски, командвани от генерал Петър Александрович Румянцев-Задунайски, преминават на юг от р. Дунав. Целта на генерал Румянцев е да разгроми основните турски сили разположени в Шуменската крепост, но опитът на руската армия да настъпи в тази посока се проваля.1829 г. - в хода на Руско-турската война (1828-1829 г.) руски отряди овладяват Месемврия (днес Несебър) и Анхиало (днес Поморие).

2017 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен на Томас ван Орсхот, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Нидерландия в Република България, "за неговите изключително големи заслуги за укрепването и развитието на двустранните отношения между Република България и Кралство Нидерландия“

1991 г.

Публикувано е обръщение на президента Желю Желев по повод новата конституция. Според него тя е несъвършена, но е основа за осъществяване на демократичните процеси в България. Конституцията е основният закон на всяка държава, който урежда политическата, икономическата и социалната система. Конституцията е правна основа на законодателната дейност и на цялото законодателство. В историческото си развитие България има 4 конституции: Конституция на Българското княжество, изработена от Учредителното събрание в Търново през 1879 г., поради което е известна като Търновска конституция; Конституция на Народна република България – 1947 г., известна още като Димитровска конституция; Конституция на Народна република България – 1971 г., известна още като Живкова, и Конституция на Република България, изработена от VII Велико народно събрание – 1991 г.

1979 г.

В периода 9 – 11 юли Тодор Живков е на приятелско посещение в Турция.

1969 г.

В периода 8 - 11 юли на официално посещение в България е първият секретар на ЦК на Унгарската социалистическа работническа партия Янош Кадар.

1953 г.

Провежда се пленум на ЦК на БКП, който привежда политическата и икономическата политика на партията към идващите от Москва нови инструкции след смъртта на Сталин (5 март 1953 г.) и отстраняването на Лаврентий Берия. Те са за снижаване темповете на индустриализация, насочване на значителна част от капиталовложенията към селското стопанство с цел да се постигне подем в него и оттам да се подобри жизненото равнище, силно влошено след годините на ускорена индустриализация. Предвижда се увеличаване на продукцията за широко потребление и снижаване на цените. Спира се форсирането на кооперирането в селското стопанство, като към момента задачата е да се стабилизира постигнатото. Пленумът решава от трудовите лагери (ТВО) да се освободят всички, с изключение на "най-опасните за социалния ред елементи", и да се обсъди необходимостта от съществуването на лагерите. На 5 август 1953 г. след решението на пленума на ЦК на БКП от 11 юли същата година министърът на вътрешните работи Георги Цанков издава заповед за освобождаване от лагера в Белене на 858 души от категорията "политически". В лагера остават още 1055 души, от които 181 са за криминални престъпления.

1944 г.

В хода на Втората световна война (1939–1945 г.) под натиска на правителството немското нападателно оръжие е изтеглено от българска територия.

1913 г.

В периода 28 юни – 11 юли след Балканската война (1912-1913 г.) и в навечерието на Междусъюзническата война – 1913 г. (Втора балканска война) Румъния обявява война на България.

1911 г.

Военното министерство се преименува в Министерство на войната. Военното министерство е създадено с княжески указ от 17 юли 1879 г. Според Привременното положение за българската войска от 17 декември същата година изпълнителната власт по военното управление принадлежи на военния министър, който действа под надзора и ръководството на княза. Във Военното министерство се съсредоточават управлението и командването на войските, щабовете и военните учреждения. Организационната структура на Военното министерство от 1879 г. до 1911 г. търпи непрекъснати промени. В началото на ХХ в. (според Закона за устройството на въоръжените сили на България от 1903 г.) тя придобива следния вид: Щаб на армията с оперативно, военно-инженерно и мобилизационно отделение, картографска и топографска част, административна и военностроителна част, инспектор на пехотата, Артилерийска инспекция, Кавалерийска инспекция и военносъдебна част. През 1905 г. при военния министър се създава Военен съвет със съвещателни функции. Има за задача да разглежда въпроси от законодателен и административен характер.

1884 г.

Съставено е Правителство на България, начело с Петко Каравелов.

1842 г.

За да се избегнат дипломатическите усложнения с Високата порта, Йоанис Ризос, гръцки министър на външните работи, нарежда на Александър Маврокордато, гръцкия пълномощен министър в Цариград, да освободи и изпрати в чужбина Георги Раковски след пристигането му в турската столица.

Георги Стойков Раковски е пръв идеолог на националното революционно движение, писател, публицист, етнограф. Роден е в Котел през февруари 1821 г. в будно търговско-занаятчийско семейство. Учи в родния си град, в Карлово и в гръцкото училище в Куручешме край Цариград. Там се свързва с дейци на движението за църковна свобода. През 1841 г. в Браила подготвя масово въоръжено нахлуване в България. На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция, другарите му са арестувани, а той успява да се укрие. След като научава за арестите, той се предава на руския консул в Браила, който от своя страна го предава на румънските власти. На 14 юли е осъден на смърт, но понеже е гръцки поданик, трябва да бъде изпратен през Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата. Гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция - Марсилия. През 1860 г. се установява в Белград. Там съставя "План за освобождението на България" и "Статут за едно Привременно българско началство в Белград". В плана застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи. Според плана в България трябва да бъдат създадени тайни комитети. Поради това той организира и ръководи в Белград Първата българска легия (1862 г.). Работи за създаване на съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство (1863 г.), основава сред българските емигранти революционна организация "Върховно народно българско тайно гражданско началство" (1866 г.), разработва "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето". Умира през 1867 г. от туберкулоза край Букурещ.

1829 г.

В хода на Руско-турската война (1828 - 1829) руски отряди овладяват Месемврия (днес Несебър) и Анхиало (днес Поморие). През ХVІІІ и ХІХ в. Русия води поредица войни с Османската империя. В резултат на войните от 1710 - 1713 г., 1735 - 1739 г., 1768 - 1774 г. и 1787 - 1791 г. Русия се превръща в черноморска държава и укрепва своите позиции на Балканите. С войните през XIX в. (1806 - 1812 г., 1828 - 1829 г. и 1877 - 1878 г.) тя се стреми да утвърди своето влияние на Балканите, но и да завладее Проливите. Проведените войни допринасят за освобождаването на балканските народи. През избухналата през 1828 г. нова Руско-турска война руското командване е възложено на полк. Ив. П. Липранди. В корпуса на Липранди се стичат около 1500 български бежанци от Влашко, Молдова и Бесарабия.

1773 г.

В хода на Руско-турската война (1768 - 1774) руските войски, командвани от генерал Петър Александрович Румянцев-Задунайски, преминават на юг от р. Дунав. Целта на генерал Румянцев е да разгроми основните турски сили разположени в Шуменската крепост, но опитът на руската армия да настъпи в тази посока се проваля.На 3 октомври 1768 г. подтикван от френския посланик в Цариград Шарл дьо Вержен, султан Мустафа III (1757 - 1774) обявява война на Русия. Като повод за войната служи намесата на Русия в полските дела, но целта на Високата порта е да възвърне влиянието и престижа си като европейска сила. В хода на бойните действия руската армия, командвана от генерал Румянцев, успява да се прехвърли на юг от р. Дунав, нанасяйки поредица от поражения на турските войски. Войната от 1768-1774 г. променя политическото статукво в Европейския югоизток, като политическото влияние на Русия върху балканските християнски народи нараства неимоверно.

Граф Петър Александрович Румянцев-Задунайски (1725 - 1796) е руски фелдмаршал. Отличава се в Седемгодишната война и става губернатор на Малорусия (днешна Украйна). Във войната с Турция от 1768-1774 г. е главнокомандващ на руските войски, спечелва битката при Кагул и налага на Турция Кючуккайнарджанския мир. Взема участие и в следващата война с Турция (1787-1791 г.), обсажда крепостта Силистра и след това Варна, без да успее да ги превземе. През 1794 г. ръководи похода на Суворов срещу поляците. Фелдмаршалския си жезъл и титлата Задунайски получава след сключването на мира в Кючук Кайнарджа.

На тази дата са родени:

1964 г.

Роден е Княз Кирил Преславски, херцог Саксонски (Сакс-Кобург-Гота) – син на Симеон II, кръстен е на чичо си (принц Кирил). Завършва теоретична и квантова физика в Принстънския университет. Специализира финаси, живее и работи в Лондон като банков експерт в централите на финансова къща “Лемън Брадърс" в Ню Йорк и Лондон (1991-2001 г.). Икономист е в лондонската фирма “Джи Ел Джи партнърс", ръководител е на отдел за разпределение на инвестициите (от януари 2001 г.). Създател е на “Bulgarian City Club" (български клуб в Лондонското сити). Съветник е на българския президент Петър Стоянов по макроикономика (1997-2001 г.). Женен е за изкуствоведката Росарио Надал-и Фустер-Луигдорфила, от която има 3 деца – Мафалда, Олимпия и Тасило.

1939 г.

В с. Видима, Ловешка област, е роден писателят Марко Семов (1939 - 2007). Марко Семов е есеист, публицист, народопсихолог. Завършва ВИИИ в София (1962). Работи като литературен сътрудник във в-к “Работническо дело" (1962 - 1972), главен редактор в Комитета за радио и телевизия (1972 - 1982), заместник-главен редактор на в-к “Работническо дело" (1982 - 1984). Наблюдател е по вътрешнополитически въпроси в Комитета за радио и телевизия (1984 - 1989). Защитава докторска дисертация на тема “Народопсихологията в творчеството на Захари Стоянов, Антон Страшимиров и Иван Хаджийски" (1984). Професор е в Софийски университет “Св. Климент Охридски" (1985). Изследва динамиката на обществените процеси и влиянието им върху душевността и морала на съвременния българин. Широк отзвук получават неговите пътеписни книги. Автор е на първия учебник по народопсихология (1993). Съчинения: “Колелото на историята" (1970), “Тридесет и три крачки към зрелостта" (1974), “Силуети по магистралата" (1975), “Шарени сенки" (1978), “По стъпалата на живота" (1979), “Четиридесет крачки зрелост" (1981), “Земя и обич" (1982), “Мисли насаме" (1982), “Душевност и оцеляване" (1982), “За Япония като за Япония" (1984), “Трите ключа" (1985), “Баба знае две и двеста" (1985), “Фул Макс" (1986), “Монголия, каквато ще я помня" (1986), “От зимата нататък" (1988), “Там, гдето" (1990), “И за Америка като за Америка" (1991), “Бизнес и морал" (1992). Автор е на сценарий за филма “Синята лампа". Умира на 11 януари 2007 г. в София.

1901 г.

Роден е Илия Бешков (1901 - 1958), художник, карикатурист. От 1940 г. е професор във Висшия институт за изобразително изкуство "Н. Павлович". Един от най-добрите български илюстратори и карикатуристи. Оформя и илюстрира над 60 книги, пише прозаични откъси, психологически портрети, есета, мисли за изкуството и живота ("Словото на Бешков", сб., 1965 г.). Умира на 23 януари 1958 г.

1864 г.

В с. Николаевка, Варненско, е роден Петър Дънов - Учителя (1864 - 1944). Петър Николаев Дънов е български богослов, основател на учението дъновизъм. Син е на свещеник. Завършва гимназия във Варна. Следва богословие и медицина в Америка (1888). След като се завръща в България, се занимава с френологични изследвания, после се отдава на чисто духовна работа – проповед и живот в съгласие със своите схващания. Към 1918 г. основава Бялото братство. Представя се за един от мировите учители, които се появяват на всеки 2000 години, за да обновят света чрез учението си. Автор е на книгата "Науката и възпитанието. Началата на човешкия живот", част І (1896 г.; ІІ издание – 1949 г.) и на множество беседи. Умира на 28 декември 1944 г. в София.

На тази дата умират:

1925 г.

В София е убит публицистът Никола Габровски (1864 - 1925). Той е един от основателите на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) (1891). Роден е на 6 септември 1864 г. в Търново (дн. Велико Търново). Редактира и издава "Българска социалдемократическа библиотека" и вестник "Работник" (1892 - 1894). Народен представител е от листата на БРСДП (1894 - 1900 г., 1902 - 1903 г.). През 1914 г. преминава към социалдемократите – тесни социалисти. Автор е на статии по проблеми на българското работническо и социалистическо движение. През 1919 - 1923 г. е народен представител от листата на тесните социалисти.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;