На този ден през 1866 г. в Браила е представена пиесата на Добри Войников “Райна княгиня". На 11 април 1871 г. в Букурещкия театър е представена за първи път пиесата му “Възцаряванието на Крума Страшний". 1871 г. - от Търново Васил Левски пише писмо до Данаил Попов в Турну Мъгуреле, в което възразява срещу намеренията на БРЦК да води преговори със Сръбското правителство, преди да се извърши подготовката за въстание вътре в страната. Руският императорски комисар в България княз Дондуков-Корсаков публикува “Временни правила по пощенската част в България", с което слага начало на организираните пощенски съобщения в страната през 1879 г. През 1897 г. е издадено султанско ираде за откриване на затворени български църкви в Македония и Одринско. На 11април е роден Александър Иванов Райчев - български композитор. На тази дата умира Людмил Стоянов - български писател.

2017 г.

Президента на България връчва орден "Стара планина“ първа степен на Мария Гигова "за изключително големите ѝ заслуги за развитието на спорта“.

2007 г.

С Наредба № 2 се създава отличието "Златен век“, почетен знак на Министерството на културата, който се присъжда за изключителен принос към българската култура и за развитие на културното сътрудничество.

1992 г.

Завършва Четвъртата национална конференция на СДС. За първи път тя се провежда в момент, когато СДС е управляваща политическа сила в страната. Конференцията подкрепя политиката на Филип Димитров за “смяна на системата" и решава да се разсекретят досиетата в бившата ДС. Отправени са атаки срещу правителството, а Ф. Димитров обещава да извърши персонални промени.

1945 г.

Командващият Първа българска армия генерал-лейтенант Вл. Стойчев издава заповед частите от 4 корпус да започнат форсирането на р. Драва.

1942 г.

Назначено е ново правителство начело с проф. Богдан Филов. Той е политически и държавен деец, археолог, редовен член на БАН. Роден е на 28 март 1883 г. в Стара Загора. Завършва археология с докторат във Фрайбург, Германия, и специализира в Бон, Париж и Италия. След завръщането си в България от 1910 г. до 1920 г. е директор на Народния археологически музей. Директор е и на Българския археологически институт. От 1920 г. до 1944 г. е проф. в СУ “Св. Климент Охридски". Богдан Филов заема отговорни постове като: министър на народната просвета - от 14 ноември 1938 г. до 15 февруари 1940 г., министър-председател и министър на народната просвета - от 15 февруари 1940 г. до 11 април 1942 г., след което до 14 септември 1943 г. е министър-председател и министър на външните работи и изповеданията. От 9 септември 1943 г. до 1944 г. е член на Регентството. Като министър-председател подписва присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г., с което държавата ни се включва във Втората световна война (1939–1945 г.) на страната на Германия. По време на неговото управление България подписва Антикоминтерновския пакт на 25 ноември 1941 г. и обявява война на Англия и САЩ на 12 декември 1941 г. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на смърт, 5 млн. лв. глоба, конфискация на имуществото и му е отнето званието “академик". Присъдата е отменена през 1996 г. Автор е на публикациите: “Паметници на тракийското изкуство", “Софийската църква “Св. Георги", “Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра", “Куполните гробници при Мезек" и др.

1897 г.

Издадено е султанско ираде за откриване на затворени български църкви в Македония и Одринско.

1879 г.

Руският императорски комисар в България княз Дондуков-Корсаков публикува “Временни правила по пощенската част в България", с което слага начало на организираните пощенски съобщения в страната.

1871 г.

От Търново Васил Левски пише писмо до Данаил Попов в Турну Мъгуреле, в което възразява срещу намеренията на БРЦК да води преговори със Сръбското правителство, преди да се извърши подготовката за въстание вътре в страната.

Васил Левски е идеолог на българската националноосвободителна революция, създател е на Вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). През 1858 г. става монах под името Игнатий. През 1862 г. участва в I българска легия . В периода 1864-67 г. е учител във Войнягово, Карловско, и Еникьой, Добруджа. През 1867 г. става знаменосец в четата на П. Хитов. През есента на 1867 г. и пролетта на 1868 г. е в Белград във II българска легия. С помощта на “Българско общество" предприема 2 обиколки из България - 1 декември 1868 г. - февруари 1869 г. и май-август 1869 г. Основава първите революционни комитети. През 1870-72 г. изгражда Вътрешната революционна организация с ръководен център Привременно правителство в Ловеч. В проектоустава от 1871 г. определя основната цел на освободителната борба: “с една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление)...". На общо събрание на БРЦК (1872 г.) в Букурещ Левски е утвърден за главен апостол в България. Получава специално “упълномощие", напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност. От 1871 г. негови помощници са А. Кънчев и Д. Общи. Преустройството на Вътрешната революционна организация и създаването на революционни окръжни комитети в България са спрени от Арабаконашкия обир на турската поща (22 септември 1872 г.) начело с Д. Общи. Разкритията и арестите стават причина за отказа на Левски да изпълни нареждането на Л. Каравелов за незабавно обявяване на въстание в България. На път за Румъния минава през Ловеч, за да прибере архива на комитета. Остава да пренощува в ханчето на Х. Цонев Латинеца в с. Къкрина, Ловешко, където е заловен от турската полиция. Изправен пред специален съд, Левски се стреми да запази революционната организация. Осъден на смърт и обесен.

1866 г.

В Браила е представена пиесата на Добри Войников “Райна княгиня". На 11 април 1871 г. също така, в Букурещкия театър е представена за първи път пиесата му “Възцаряванието на Крума Страшний".

Добри Войников е възрожденски учител, писател драматург, журналист, музикален и театрален деец, основоположник на българския театър, един от учредителите на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е на 10 ноември 1833 г. в Шумен. През 1858 г. завършва френски колеж в Цариград и става учител в родния си град. Активното му участие в църковно-националната борба през 1864 г. е причина той да емигрира в Румъния. Отначало се установява в Браила, а от 1873 г. се премества в Гюргево. През 1866 г. известно време участва в Тайния централен български комитет. Автор е на брошури, писани на френски език, с които изобличава беззаконията на османските власти в българските земи и осветлява целите и задачите на българското четническо движение пред европейското общество. В началото на 70-те години се сближава с дейците на Добродетелната дружина. С тяхна помощ успява да получи руско поданство, благодарение на което през 1874 г. се завръща в родния си град. След преминаването на руските войски в България става управител на сиропиталище в Търново. Там се заразява от тифус и на 27 март 1878 г. умира. По-важни негови творби: “Криворазбраната цивилизация" (1871 г.), “Райна княгиня" (1866 г.), “Покръщение на Преславский двор" (1868 г.) и др.

На тази дата са родени:

1922 г.

Роден е Александър Иванов Райчев - български композитор. Музикално образование получава в Държавната музикална академия като ученик на проф. Панчо Владигеров. След завършването си работи като музикален сътрудник на Радио София, като диригент в Народния театър за младежта. От 1962 г. е професор по хармония и композиция в БДК. От 1980 г. е председател на Съюза на българските композитори. Първото голямо произведение на Александър Райчев в областта на музикалния театър е балетът “Хайдушка песен", написан на основа на стихотворението “Хайдути" от Христо Ботев. В сътрудничество с поета Вл. Башев създава оперите “Мост" и “Славеят на Орхидея", радиооперата “Вашето присъствие". Автор е на оперите “Тревога" (по едноименната драма на О. Василев) и “Аспарух" (1980 г.). В периода 1980-1990 г. е председател на СБК. През 1988 г. е избран за член на Кралската академия за наука и изящни изкуства в Белгия. Той е още член на Асоциацията за съвременна музика в Будапеща “Кореспонденцен". Издава “Учебник по хармония". Носител е на Голямата награда на София (1981 г.) за “Концерт за оркестър" и операта “Хан Аспарух".

На тази дата умират:

1973 г.

Умира Людмил Стоянов (псевдоним на Георги Стоянов Златарев) - български писател. Участва в Балканската и Междусъюзническата война. През 30-те години се изявява като антифашист и последователен борец за разширяване на културното сътрудничество между България и СССР. Посещава Москва като гост на Съюза на съветските писатели (1936-1937 г.). През 1940-1941 г. е интерниран в Пазарджик, по-късно в с. Сомовит, Плевенско. След 9 септември 1944 г. разгръща активна обществено-политическа и литературна дейност. Директор е на Института за българска литература при БАН. Автор е на съчиненията “Видения на кръстопът. Елегии, песни, послания" (1914 г.), “Томирис" (1924 г.), “Бич божий. Разкази" (1927 г.), “Холера" (1945, 1949 г.) “Болно сърце" (1938 г.), “Сребърната сватба на полковник Матов" (1963 г.), “Милосърдието на Марса" (1971 г.) и др.

1972 г.

Умира Ана Тодорова (А. Т. Златкова) – българска оперна певица, контраалт, професор (1950 г.). Учи в Рим. Дебютира през 1909 г. с операта “Демон" от А. Г. Рубинщайн. Работи в Парижката Гранд опера (1921-1926 г.), гастролира в Англия, Кайро и др. Завръща се в България през 1932 г. Постижения в нейния репертоар са Далила (“Самсон и Далила" - К. Сен-Санс), Амнерис и Азучена (“Аида" и “Трубадур" - Дж. Верди), Кармен (“Кармен" - Ж. Бизе) и др.

1944 г.

Умира Димитър Добрев Добрев – български морски офицер, капитан първи ранг. Постъпва във Военното училище в София и участва като юнкер в Сръбско-българската война (1885 г.) и детронирането на княз Александър I (1886 г.), за което е изключен от училището; по-късно правата му са възстановени и получава първо офицерско звание на 1.01.1891 г. В периода 1896 –1897 г. специализира машинно-торпедно дело в Австрия, завършва висш артилерийски курс в Кронщат, Русия (1903-1904 г.). Участва като доброволец в Руско-японската война (1904-1905 г.) и в боя при Цушима като втори артилерийски офицер на крайцера “Дмитрий Донски". Попада в японски плен, но е освободен. През 1906 г. се завръща в България , последователно е началник на Морското училище (1906-1908 г.), началник на подвижната отбрана, командир на крайцера “Надежда". През 1911 г. е уволнен от флота. През Балканската война (1912-1913 г.) е върнат на служба като началник на подвижната отбрана. Командва отряда миноносци, който на 7 ноември 1912 г. атакува успешно турския крайцер “Хамидие". Напуска флота и дълги години работи като адвокат във В. Търново.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин - на “The New York Times";

Исторически бюлетин - на “The History Channel";

Исторически бюлетин - на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.