През 1793 г. столицата на САЩ е преместена от Филаделфия във Вашингтон.

На този ден през 1847 г. излиза първият брой на вестник “Чикаго трибюн".

В Мюнхен се състои премиерата на операта “Тристан и Изолда" от Рихард Вагнер на същата дата през1865 г. През 1886 г.на тази дата изригва вулканът Таравера в Нова Зеландия, като убива 153 души и разрушава известната туристическа атракция “Розови и бели тераси". Погребани са морските селища Мура, Те Арики и Уайроа, като хора са били изравяни изпод 10-метровия слой прах и пепел. На тази дата Хари Труман става първият американски президент, посетил Канада през 1947 г.

На тази дата са родени: британският медиен магнат Робърт Максуел, френският художник Жан Дезире Гюстав Курбе..

На тази дата умират: френският композитор Ернест Шосон, италианският поет Ариго Бойто, Фридрих I Барбароса – германски крал (от 1152 г.), император (от 1155 г.), от династията на Щауфените.

2015 г.

Президентът на САЩ Барак Обама изпраща в Ирак допълнително 450 военни за борба с "Ислямска държава“.

2014 г.

Вторият по големина град в Ирак Мосул е завзет от бойци на "Ислямска държава в Ирак и Леванта“.

2012 г.

На първия тур от парламентарните избори във Франция победа удържат левите партии.

2011 г.

По статистика на ООН заразените от СПИН по света са 30 милиона. За половината от тях богатите страни поеха ангажимент пред ООН за съдействие за универсално им лечение до 2015 г. като отблокират финансирането на борбата срещу СПИН на международно ниво.

2006 г.

Башар ал Джаафари е избран за посланик на Сирия в ООН. Той заменя на поста Файсал Мекдад, който е назначен за заместник-министър на външните работи през месец февруари.

Самоубиват се трима затворници от затвора Гуантанамо, Куба. Те са открити мъртви в своите килии от надзирателите рано сутринта. Военните лекари установяват смъртта им. Най-вероятната причина за тяхната смърт е самоубийство.

2003 г.

НАСА изстрелва първата част на “Спирит Роувър", с което се поставя началото на изследването на Марс. Той представлява двоен робот, чиято задача е да търси информация за наличието на вода на Марс. Изпратен е на две части на 10 юни и 7 юли 2003 г.

1999 г.

Създава се Пактът за стабилност на Балканите. Целта е възстановяване на балканските държави след края на войната в Косово. Пактът за стабилност на Балканите е подписан от страните на Балканите, основните донорски държави и международни организации като Европейската Общност, Световната Банка (СБ), Европейската Банка за Възстановяване и Развитие (ЕБВР), Европейката Инвестиционна Банка (ЕИБ), Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие (ОИСР).

Проектите в региона са подкрепяни и от НАТО и ОССЕ. В обсега на действията от октомври 2000 г. е включена и бивша Югославия. Координаторът се избира от външните министри на страните от ЕС с мандат от 4 год. – в периода 1999 г. – 2002 г. това е Бодо Хомбах, а от 2002 г. - Ерхард Бузек.

При включването си в Пакта страните дават обещание да полагат усилия за постигането на стабилност, икономическо развитие, борба с корупцията и защита на човешки права.

Целите на Пакта за стабилност са: допринасяне за стабилността в региона чрез финансиране на локални проекти, които да бъдат осъществени в рамките на т.нар. Югоизточна Европейска регионална работна група, състояща се от три работни маси: Работна маса по демокрация и човешки права (Работна маса 1 ); Работна маса по икономическо възстановяване, развитие и сътрудничество ( Работна маса 2 ); Работна маса по сигурността ( Работна маса 3). Очаква се възстановителните дейности да бъдат приключени в рамките на петгодишен период. Проектите са разделени на три пакета: Спешни, В близък план и Стандартни.

Всички проекти в Пакет “Спешни" са предварително предвидени да стартират до март 2001 г., докато тези от “ В близък план" - в рамките на следващите две години.

Сумите от 1,8 милиарда евро са одобрени на регионалната конференция на донорите, проведена през март 2000 г. в Брюксел. Донорската конференция обещава 0,6 милиарда допълнително за пакет “В близък план".

1985 г.

Израелската армия се изтегля от Ливан след 1099 дни окупация.

1973 г.

НАСА изпраща “Радио Астрономичен Изследовател 49" в орбита около Луната. Апаратът има за цел не да взима проби от Луната, а да блокира радио смущенията от Земята.

1967 г.

СССР прекъсва дипломатическите си отношения с Израел заради започнатата от Йерусалим Шестдневна война срещу Сирия, Египет и Йордания. Дипломатическите отношения са възстановени едва през 1991 г.

1947 г.

Хари Труман става първият американски президент, посетил Канада.

Труман е 33-ият президент на САЩ. Работи като писар, счетоводител, фермер, собственик на галантериен магазин. Завършва право. Участва в Първата световна война (1914-1918 г.). Работи като съдия, председател на окръжния съд в щата Мисури (1926-1934 г.). В периода 1934-1944 г. става сенатор. От януари 1945 г. е вицепрезидент. Труман дава заповедта за атомната бомбардировка на японските градове Хирошима и Нагазаки (август 1945 г.). Участва в Потсдамската среща и подписва Потсдамските споразумения. След Втората световна война е принуден от агресивността на Й. В. Сталин да вземе курс за защита на демокрацията, свободата и независимостта на народите в Западна Европа и други части на света. Започва икономическа помощ на САЩ за възстановяване на разрушената от войната икономика на западноевропейски страни (доктрина “Труман", план “Маршал"). Организира борбата на американското общество срещу тоталното настъпление на комунизма.

1940 г. <.b>

В изпълнение на договора за взаимопомощ с нацистка Германия Италия обявява война на Франция и Великобритания. Норвегия капитулира пред немската армия.

1916 г.

Започва Великото арабско въстание в Мека. Направен е опит от Фейсал за обединение на арабските племена срещу турците. Големи кервани от камили изминават 1000 мили за един месец през най-суровата пустиня. Описани са няколко въстанически нападения над турската железопътна линия, което играе важна роля за крайната победа.

1908 г.

В периода 9 - 10 юни на среща в Ревал (Талин) английският крал Едуард VII (на снимката) и руският император Николай II се договарят за общ натиск върху Османската империя за нови реформи в Македония.

1898 г.

По време на испано-американската война САЩ извършват десант в кубинския залив Гуантанамо. След претърпяното поражение Испания губи всички свои колонии в Карибския басейн и Тихия океан.

Испано-американската война, избухва между САЩ и Испания по повод въстанието на о-в Куба (1898 г.). Унищожението на испанската флота при Манила и обсаждането на Сантяго са главни епизоди на войната. Испания губи богатите си колонии: Куба, Пуерто Рико и Филипинските о-ви, които минават под суверенитета на САЩ.

1886 г.

Изригва вулканът Таравера в Нова Зеландия, като убива 153 души и разрушава известната туристическа атракция “Розови и бели тераси". Погребани са морските селища Мура, Те Арики и Уайроа, като хора са били изравяни изпод 10-метровия слой прах и пепел.

1865 г. <.b>

В Мюнхен се състои премиерата на операта “Тристан и Изолда" от Рихард Вагнер.

Композиторът Вилхелм Рихард Вагнер е роден на 22 май 1813 г. Той е създател на жанра - музикална драма. От 15-годишна възраст прави опити да композира. На 20 години е концертмайстор във Вюрцбург и последователно диригент в оперните театри в Магдебург, Кьонигсберг и Рига. Първата си опера "Феите" завършва през 1834 г. Следват "Любовна забрана", "Риенци", "Летящият холандец", "Танхойзер" и "Лоенгрин". Вместо традиционните арии и ансамбли пише големи музикални сцени, изградени с лайтмотивна техника. След революционните събития в Дрезден от 1849 г. емигрира в Швейцария, където живее 13 години. Там пише книгите "Изкуство и революция", "Музика на бъдещето", "Опера и драма" и др. Започва работа върху тетралогията "Пръстенът на нибелунгите", върху която работи близо 25 години, завършва операта "Тристан и Изолда" и нахвърля скици на "Нюрнбергските майстори певци". През 1861 г. се завръща в Германия. По инициатива на крал Лудвиг II в Байройт е построен театър за неговите опери, открит с тетралогията "Пръстенът на нибелунгите" (1876 г.), която поставя началото на ежегодните Вагнерови тържества. Последната му опера е изпълнена на тези тържества през 1882 г. Вагнер сам пише текста за музикалните си драми, като черпи сюжетите им от немски средновековни легенди. Оркестърът, според Вагнер, е главното средство за дълбок и възвишен драматизъм. Оказва голямо влияние върху съвременната музика. Вагнер умира на 13 февруари 1883 г. във Венеция.

1863 г.

Френската армия завзема столицата на Мексико и поставя там свое управление начело с Максимилиан фон Хабсбург. Законният президент на страната Бенито Хуарес започва партизанска война, която завършва с победа четири години по-късно.

1847 г.

Излиза първият брой на вестник “Чикаго трибюн".

1846 г.

По време на Мексиканско-Американската война Калифорнийската република обявява независимостта си от Мексико. Войната се води от 1846 до 1848 г., често наричана “Войната на господин Полк" или просто Мексиканската война. Най-важното последствие е Мексиканската цесия, продажба на мексиканските територии Калифорния и Ню Мексико на Съединените Щати, и признаването на анексията на Република Тексас.

1841 г.

По нареждане на Високата порта румелийският управител Якуб паша пристига в Ниш, за да възстанови сигурността в района и за да провери на място положението на християнското население. Към укрилите се в Сърбия въстаници е отправен призив да се завърнат по родните си места.

1809 г.

Наполеон Бонапарт е отлъчен от църквата от папа Пий VII, след като френската армия окупира Италия и обявява папската област за френска територия. В отговор Наполеон арестува папата, който остава пленник до 1814 г.

1794 г.

Якобинската диктатура във Франция достига своя връх с приемането на закона за реорганизиране на революционния трибунал, според който се забранява изслушването на свидетели и единственото наказание става смъртната присъда. За 49-те дни от приемането на закона до падането на якобинския водач Робеспиер са изпълнени 1376 смъртни присъди.

По време на Великата френска революция е основан Якобинския клуб (1789 г.). Наречен е на мястото на събранията в бившия доминикански манастир “Св. Яков" (на фр. Якоб). Скоро след основаването му се появяват много филиали по цялата територия на Франция. В зависимост от хода на революцията се изменя политическата ориентация на клуба. През юли 1791 г. от него излизат привържениците на конституционната монархия (феляните), през октомври 1792 г. напускат жирондистите. Ръководители на клуба стават буржоазните революционни демократи, привърженици на крайните радикални действия - якобинците. До преврата на 9-ти термидор (юли 1794 г.) Якобинския клуб е глава опора на Робеспиер и привържениците му. Закрит е през ноември 1794 г.

Максимилиан Мари Изидор де Робеспиер е един от ръководителите на Великата Френска революция. Роден е на 6 май 1758 г. в Арас. Учи в колежа "Луи Велики" в Париж. Завършва Юридическия факултет на Сорбоната. Приема идеите на просветителите, смята се за ученик и последовател на Ж.-Ж. Русо. След 1781 г . работи като адвокат в Арас, защитава подсъдими на политически процеси.Член е на Араската академия за наука и изкуство (1783 г.). Избран е за депутат в Генералните щати от третото съсловие на Арас. Привърженик е на радикалните идеи и действия по аграрния въпрос. Налага се като лидер на якобинците, ръководи борбата срещу жирондистите, изразяващи интересите на едрата буржоазия и склонни към съглашателство с аристокрацията. Теоретически обосновава революционна –демократична диктатура и терора като главно оръжие на революцията. Става жертва на заговор на своите политически противници, които организират преврат на 9 термидор (27 срещу 28 юли 1794 г.). Осъден е на смърт и на 18 юли 1794 г. е гилотиниран.

1793 г.

Столицата на САЩ е преместена от Филаделфия във Вашингтон. До тогава двата града са главните претенденти за столица. След като са построени необходимите сгради и пътища, правителството официално се премества в новия “Дистрикт Ъф Колумбия" на 17 ноември 1800 г. Градът е наречен Вашингтон в чест на първия президент на САЩ Джордж Вашингтон.

1740 г.

Високата порта предоставя на Франция поредната капитулация, в която са фиксирани нови привилегии за пребиваващите в Османската империя френски поданици. Според член ХХ "търговци, драгомани и всички други лица, които пожелаят, да могат свободно да пристигат и отпътуват по морските и сухоземните пътища, за да продават, купуват и се запознават с нашата държава; нека да плащат обичайните и консулските такси, както са правили и по-рано, да не бъдат задържани по пътищата и да не бъдат подлагани на грубо отношение от страна на нашите адмирали, капитаните на нашите кораби и други лица, а също от страна на нашата войска…" Чл. LVI. Както и на френските търговци, така и на поданиците на Франция е разрешено да плащат само 3 % мито за стоките, внесени от техните страни в нашата държава, както и за стоките, изнасяни оттук... Чл. LХIV. Френските търговци и покровителстваните от Франция лица не са задължени да плащат мито за златните и сребърните монети, внасяни в нашата държава и изнасяни от нея..."

На тази дата са родени:

1929 г.

Роден е Джеймс Макдивит – американски астронавт, бригаден генерал в оставка. Лети на космическия кораб “Джемини-4" (юни 1965 г.) и “Аполо-9" (март 1969 г.).

1923 г.

Роден е Робърт Максуел – британски медиен магнат. Истинското му име е Ян Лодвик Хох. Той е водещ издател, основател и собственик на вестникарско обединение “Mirror Newspaper Group" и на издателския концерн “Maxwell Communication Corporation". Роден е в еврейско семейство. През 1938 г. се преселва да живее в Унгария, по-късно във Франция и Великобритания (1940 г.), за да се спаси от нацистите. Името Робърт Максуел приема през 1943 г. Създава издания за научна и техническа литература от серията “Пергамон прес" (1949 г.). През 1980 г. се сдобива с полиграфическото обединение “British Printing Group", през 1984 г. - с британския вестник “Дейли мирър". През 1987 г. има 12,5% от акциите на френската телекомпания “ТФ-1", през 1988 г. става собственик на американска банка с данни “Official Airlines Guide" и издателското обединение “Macmillan". Разширяването на бизнеса му води до големи финансови затруднения. Към края на 1990 г. дълговете на Робърт Максуел са около 3 млрд. долара. Постепенно той разпродава печатници, издателства, инвестира в сп. “European". Умира при неизяснени обстоятелства. Тялото му е открито в морето, близо до яхтата му на 5 ноември 1991 г. в близост до Канарски о-ви. Впоследствие по-голямата част от собствеността му е ликвидирана.

1819 г.

Роден е Жан Дезире Гюстав Курбе – френски художник, реалист. Пристига в Париж през 1839 г. и за кратко посещава ателиетата на К. Щейнбейн и О. Хес. Представя в Парижкия салон от 1844 г. Създава жанрови композиции, портрети, пейзажи и натюрморти (“Каменари", “Предачка", “Художническо ателие"). Взема активно участие в Парижката комуна през 1871 г. След разгрома емигрира в Швейцария.

На тази дата умират:

1949 г.

Умира Сигрит Унсет – норвежка писателка. Тя е роден на 20 май 1882 г. През 1928 г. получава Нобелов награда за историческата трилогия “Кристин, дъщерята на Лавранс" (1920-1922 г.). В повестта “Фру Марта Еули" (1907 г. ) е застъпена една от основните теми в творчеството й - еманципацията на жените (романа “Щастлива възраст", 1908 г., и др.). В повестта “Вига-Льот и Вигтист" (1909 г.), в романите “Йени" (1911 г.), “Пролет" (1914 г.) и др. се съчетават реалистични и романтични тенденции. Издава романите: “Улаф, синът на Еудюн" (т. 1-4, 1925-1927 г.), “Ида-Елисабет" (1932 г.), есета (“Етапи", 1929 г.), разкази.

1926 г.

Умира Антонио Гауди – испански архитект. Той е най-видният представител на модернизма в архитектурата. Роден е на 26 юни 1852 г. Творчеството му оказва значително влияние в европейска архитектура. Преосмисля предшестващите стилове в конструктивно отношение и употребява, работейки в исторически стилове, нови строителни методи и материали. Основните му постройки се намират в Барселона.

1918 г.

Умира Ариго Бойто – италиански поет, успешен журналист, новелист и композитор. Той е роден в Падуа и учи музика в италианската консерватория. Бойто е най-известен със своите оперни либрета и собствената си опера “Мефистофел", базирана на “Фауст" на Гьоте. Нейната премиера е на 3 март 1868 г., като не се приема добре и предизвиква намесата на полицията. По-късно той прави преработка на операта, която е по-успешна. Това е единствената му опера, която се поставя до днес. Композиторът създава малко музика: допълва и по-късно унищожава “Еро е Леандро", оставя недовършена операта “Нерон", върху която работи след 1877 г. Освен че пише либрета за оперите си, под името “Тобиа Готиа", Бойто пише музика за други композитори като Верди и Амилкар Пончиели за неговата “Ла Джоконда". Работи върху “Химн на нациите"(1862 г.), “Симон Боканегра", “Отело" (1887 г.) и “Фалстаф"(1893 г.) на Верди.

Бойто е директор на консерваторията в Парма от 1889 до 1897 г.

1899 г.

Умира Ернест Шосон – френски композитор. Той е роден на 21 януари 1855 г. в Париж. Завършва Парижката консерватория през 1883 г., където е ученик е на Ж. Масне и С. Франк. От 1889 г. е секретар на Националното музикално общество. Най-известното му произведение е “Поема за цигулка и оркестър" от 1896 г. От оперите му на сцена е поставена само “Крал Артус" – през 1903 г. в Брюксел, театър “Де ла Моне". Шосон пише симфония (1890 г.), музика към драмата на Шекспир “Буря" (1888 г.), вокално-симфонични произведения (“Поема за любовта и морето", 1882 г.-1892 г.), хорови песни, пиеси за пиано и др.

1858 г.

Умира Робърт Браун – английски ботаник с особен принос за съставяне на класификацията на растенията. За първи път описва вярно ядрото на растителната клетка. През 1827 г. открива Брауновото движение.

1580 г.

Умира Луиш ди Камоинш Камоенс – португалски поет. Той е роден през 1525 г. в Лисабон. Служи като войник в Мароко (1549 г.-1551 г.) и Индия (1553 г.-1570 г.). Лириката му е пронизана от усещането за дисхармонията в света. Автор е и на комедии, които пише в периода 1544 г.-1549 г. В тях, следвайки принципите на италианската хуманистична драма, прославя ренесансовия идеал за възвишената любов (“Филодемо", публикувана 1587 г.), изобличава деспотизма на властта (“Цар Селевк", публикувана през 1645 г.). Световна слава му донася епическата поема “Луизиада" (1572 г.), наречена на митичната Луиза, от която според легендата произхождат португалците.

Прославя историята на Португалия, възвеличавайки стремежа на народа към разширяване на хоризонтите на познание на света и практическата дейност. Поемата “Луизиада" е едно от представителните произведения на ренесансовия хуманизъм.

1190 г.

Умира Фридрих I Барбароса – германски крал (от 1152 г.), император (от 1155 г.), от династията на Щауфените. Стреми се да укрепи кралската власт, изисквайки от феодалите да носят имперската военна служба (закон от 1158 г.). Опитва се да създаде единен кралски домен в Югозападна Германия. Стреми се да подчини ломбардските градове и да ги обложи с данъци. Провежда 5 военни похода в Италия. При Фридрих I Свещената Римска империя постига най-големия си разцвет, но политиката му на лавиране между съперничещите си феодални групировки води до отслабване на кралската власт. Загива по време на Третия кръстоносен поход (удавил се в малоазиатската р. Салет).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;