През 1841 г. Плевенската община свиква събрание на местните български първенци. Решено е да се съберат пари за строителството на сграда за ново взаимно училище в града. През 1876 г. - четата на Стоил войвода води бой при с. Нейково, Котленско, където войводата е ранен, а знаменосецът Стефан Серткостов е убит. Знамето се поема от Стоил войвода. В сражението с турците при с. Нейково, загива Георги Обретенов. В сражението с редовна турска армия е убит и Иларион Драгостинов. През 1913 г. край река Ангиста, Сярско, напредващи гръцки войски са спрени със сила от Сярската бригада на Македоно-одринското опълчение. През 1927 г. е обнародван Закон за радиото.

През 1953 г. по време на Третия църковно-народен събор Българската православна църква е въздигната от Екзархия в ранг на Патриаршия.

На 10 май е роден Хаджи Димитър. На този ден в сражение с турците загива Георги Обретенов.

2017 г.

Президентът на България Румен Радев присъжда орден "Стара планина“ първа степен на г-н Камило Дзуколи, извънреден и пълномощен посланик на Суверенния военен хоспиталиерен орден на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта в Република България "за неговия изключителен принос за укрепването и развитието на отношенията на приятелство и сътрудничество между Република България и Суверенния военен хоспиталиерен орден на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта“

2016 г.

Президентът на Република България Росен Плевнелиев присъжда Орден "Стара планина", първа степен на Божана Апостолова, "за изключително големите ѝ заслуги в областта на културата“

2016 г.

Президентът на Република България Росен Плевнелиев присъжда Орден "Стара планина", първа степен на проф. Крум Дамянов, "за изключително големите му заслуги в областта на културата“.

2016 г.

Президентът на Република България Росен Плевнелиев присъжда Орден "Стара планина", първа степен на чл.-кор. проф. д-р Григор Горчев, д.м.н., "за изключително големите му заслуги към Република България в областта на медицинската наука и практика“.

2016 г.

Президентът Росен Плевнелиев връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие на проф. Милена Моллова, "за особено значимите ѝ заслуги в областта на културата и изкуството“.

2016 г.

Президентът Росен Плевнелиев връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен на Стефка Берова, "за големите ѝ заслуги в областта на културата“.

2016 г.

Президентът Росен Плевнелиев връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен на проф. Анастас Славчев, "за големите му заслуги в областта на културата“.

2016 г.

Президентът Росен Плевнелиев връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" II степен на Мая Нешкова, "за значимия ѝ принос за развитието на културата и изкуството“.

2016 г.

Президентът Росен Плевнелиев издаде указа, с който връща за ново обсъждане в Народното събрание текстовете от Изборния кодекс, свързани с ограниченията за гласуване в чужбина.

2011 г.

Европейският съд по правата на човека в Страсбург задължи България в срок от 15 месеца да ускори наказателното правосъдие посредством въвеждане на механизъм за обезщетяване на гражданите при точене с години на граждански, наказателни и административни дела.

2006 г.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов се среща с германския си колега, отговарящ за транспорта, строителството и регионалното развитие Волфганг Тифензее. На срещата присъства и българския посланик в Германия Меглена Плугчиева. По време на разговора са обсъдени въпроси за жилищните политики на двете държави. Основен акцент на срещата е санирането на жилищни кооперации. Министър Тифензее многократно подчертава, че е готов да сподели опита на Германия в тази посока. Той предлага на българския си колега да бъде организирана конференция, на която германски експерти от бранша да обменят опит с представители на български фирми, финансови институции, ангажирани с този процес. Форматът, мястото и времето на конференцията предстои да се уточнят. От своя страна министър Гагаузов запознава Тифензее с жилищната политика на България и Националната програма за развитие на жилищния сектор, приета от Министерски съвет.

2006 г.

Главният редактор на авторитетното списание “64-шахматен обзор" Александър Рошел връчва на световния шампион Веселин Топалов шахматния “Оскар" за най-добър шахматист в света за 2005 година. За Топалов са гласували шахматни специалисти и коментатори от 68 страни. След награждаването Веселин Топалов споделя: “Щастлив съм, че спечелих тази авторитетна награда, която преди мен са носили знаменити шахматисти."

2005 г.

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина“ първа степен на Джо Уилсън, съпредседател на групата за приятелство с България в американския Конгрес "за изключително големите му заслуги за развитието на българо-американските отношения и във връзка със 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Република България и САЩ“.

1989 г.

Българският парламент гласува облекчения за пътувания в чужбина, правото на задграничен паспорт за гражданите, промени в Наказателния кодекс. Тези промени се изискват от Хелзинкските договорености, но се правят и за улесняване на изселването на турците от България.

1967 г.

От 10 до 13 май се провежда официално посещение в България на генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев. На 12 май е подписан втори договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между двете страни.

1963 г.

Подписана е търговска спогодба с Кралство Швеция. Северноевропейската държава заема южната и източната част на Скандинавския полуостров и островите Готланд и Еланд в Балтийско море. Площта й е 449 964 кв. км, без да се включват вътрешните водоеми - 411 500 кв. км. В Швеция се добиват железни, медни, оловни и цинкови руди. Това благоприятства развитието на металургията- произвежда се специална стомана. Добре развито е и машиностроенето- корабостроене, електротехническо и радиоелектронно, включително радиолокационно и навигационно оборудване, оборудване за целулозно-хартиената промишленост, автомобилостроене - “Волво" и “Сааб" “Скания", леки и товарни автомобили, автобуси. Развита е дървообработваща и целулозно-хартиена промишленост, химическа, текстилна и хранително-вкусова промишленост. Водеща роля в селското стопанство има животновъдството в млечно и месно направление. Отглежда се едър рогат добитък, свине, домашни птици и овце. Растениевъдството е ориентирано към производството на фуражи, около 3/4 от обработваемата площ е заета именно с фуражни култури- пшеница, ечемик, овес.

1953 г.

По време на Третия църковно-народен събор Българската православна църква е въздигната от Екзархия в ранг на Патриаршия. За първи път след 560-годишно прекъсване е избран български патриарх в лицето на пловдивския митрополит Кирил. Митрополит Кирил е виден деец на Българската православна църква и борец за мир, академик. Роден е в София през 1901 г. От 1914 до 1918 г. учи в Софийската семинария, а след това следва богословие в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в Белград и в Загреб. Защитава докторат. През 1928-1930 г. специализира философия в Берлин. Приема монашество още като студент. През 1936 г. е въздигнат за Стобийски епископ, а през 1938 г. е избран за главен секретар на Св. синод и е ръкоположен за пловдивски митрополит. При възстановяването на Българската патриаршия (на 10 май 1953 г.) е избран за патриарх и софийски митрополит. От 1950 г. е член на Световния съвет на мира и председател на Националния комитет за защита на мира в България от основаването му. Научните интереси на патриарх Кирил обхващат областта на българската културно-национална и църковна история и предимно борбата на българския народ за независимост и национално обособяване. Издирва и осветлява добросъвестно исторически факти, обнародва извори, извлечени от различни чужди архивохранилища. Научните му трудове, значителни по обем и съдържание, са написани на основата на огромен документален материал и са важен принос за историята на българската църковно-национална борба. По-важни от тях са: "Натанаил, митрополит Охридски и Пловдивски (1820-1906 г.)" (1952 г.), "Съпротивата срещу Берлинския договор - Кресненското въстание" (1955 г.), "Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1978 г." (т. I, 1969 г., т. II, 1970 г.), "Граф Игнатиев и българският църковен въпрос" (1958 г.), "Екзарх Антим (1816-1888 г.)" (1956 г.), "Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век" (1962 г.), "Принос към униатството в Македония след Освободителната война (1879-1895 г.)" (1968 г.) и др. Умира през 1971 г.

1945 г.

Приета е наредба-закон за създаване на Върховен стопански съвет (ВСС) при Министерския съвет.

1927 г.

Обнародван е Закон за радиото.

1918 г.

Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост издава нареждане за намаляване на хлебните дажби, което води до протестни демонстрации в Пловдив (15 май), София (18 май), Варна, Ямбол и др.

1914 г.

Седемнадесетото Обикновено народно събрание избира 30-членна анкетна комисия за периода на Балканските войни с 21 депутати от мнозинството и 9 - от опозицията. Комисията се конституира на 17 май с председател Христо Попов и на 22 май се разделя на 4 подкомисии: по дипломатическата подготовка с председател Хр. Попов, по военните действия с председател И. Попов, по търговете и военните доставки с председател И. Вълчев и по реквизициите с председател Р. Радев, от февруари 1915 г. - П. Чорбаджиев.

1913 г.

Край река Ангиста, Сярско, напредващи гръцки войски са спрени със сила от Сярската бригада на Македоно-одринското опълчение. На 11 май гръцкият и сръбският посланик в София колективно протестират пред министър-председателя Иван Ев. Гешов. Македоно-одринско опълчение е формирано на 23 септември 1912 г. с царски указ. Начело с ген. Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов са съставени шест дружини от по 212-215 души: Солунска, Скопска, Дебърска, Битолска, Одринска и Охридска. През октомври са сформирани още шест дружини: Велешка, Костурска, Кумановска, Прилепска, Сярска и Лозенградска. Дванадесетте дружини са групирани в три бригади с командири полковниците Стоян Николов, Александър Протогеров и Антон Пчеларов. На 12 април 1913 г. са формирани още три дружини: Кукушка, Воденска и Щипска. Общият състав на дружините възлиза на 14 670 души.

1876 г.

Четата на Стоил войвода води бой при с. Нейково, Котленско, където е ранен, а знаменосецът Стефан Серткостов е убит. Знамето се поема от Стоил войвода. Начело на останалите четирима въстаници той е повторно ранен и спира между селата Близнец и Бинкос, Сливенско. На 12 май в местността Съчма чешме, при с. Бинкос, Стоил войвода е заловен от потеря. Заради дръзкия му отказ да върви вързан е обезглавен. Турците занасят главата му, набучена на кол, в с. Близнец. Воеводата от националноосвободителното движение е роден в с. Инджекьой (днес Стоил войвода), Сливенско. През 1864-1873 г. е овчар в Добруджа. През 1873 г. се завръща в родното си село и сформира малка хайдушка чета в Батовската гора. Оттам прави набези към Варна и Балчик. Дружината му се увеличава и той се прехвърля в Котленския балкан. Предрешени в турски дрехи, а една част от четниците като роби с вързани на гърба ръце, минават през Котел, без някой да открие измамата, и продължават към Сливенския балкан. През 1875 г. Стоил войвода емигрира в Румъния. Там се свързва с революционната емиграция. Определен е за помощник-апостол на Ил. Драгостинов и войвода на чета във II - Сливенски, революционен окръг по време на Априлското въстание 1876 г. Подпомогнат от Кондьо Кавръков, Михаил Гаджалов и др., Стоил войвода изгражда лагер в Стара планина в местността Кушбунар. Там са пренесени оръжие, боеприпаси и храна, а местото трябва да бъде сборен пункт и изходна база на сформираните чети. След избухването на въстанието към четата се присъединява четата на Ил. Драгостинов и Г. Обретенов. Дружината, към която се включват още въстаници наброява вече 72 души. Четниците водят няколко тежки сражения с турските потери, тръгнали по следите им след падналия сняг. В сражение с редовна турска армия, при село Нейково, Сливенско, е убит Иларион Драгостинов. Той е роден в с. Арбанаси, Великотърновско и образованието си получава в Търновското мъжко петокласно училище. След като завършва през 1868 г.емигрира в Русе и се занимава с търговия. По-късно работи в английската железопътна компания като търговски агент и комисионер. Вече в България Драгостинов се включва се активно в обществения и културния живот на Русе. През 1871 г. той основава Русенския революционен комитет и през следващата година е представител на общото събрание на БРЦК в Букурещ. Драгостинов участва в подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. Година по- късно влиза в състава на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание. Той е избран за апостол на Втори Сливенски революционен окръг. Поради провал на организацията в Сливен при обявяване на въстанието, заедно с Г. Обретенов Драгостинов формира малка чета, която се присъединява към дружината на Стоил войвода.

1871 г.

Васил Левски изготвя "заплашително" писмо от името на "Привременното правителство в България" до карловския чорбаджия Ганчо Мильов, в което отбелязва целите на борбата: "В Българско не ще има цар, а народно управление и "секиму своето". Секи ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът, и пр. Свобода и чиста република."

Апостолът е роден в град Карлово на 18 юли 1837 г. Учи в родния си град, а след това в Стара Загора. През 1858 г., с помощта на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий, а година по-късно става дякон. На 3 март 1862 г., под влияние на идеите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев заминава за Сърбия и постъпва в Първа българска легия в Белград, като участва в сраженията за Белградската крепост. В този период получава прозвището Левски, заради проявената храброст и ловкост.След разпускането на легията Левски се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. се прехвърля в Румъния, но след кратък престой се завръща в България. От 1864 г. до 1866 г. учителства в с. Войнягово и организира "патриотични дружини" за бъдещото въстание. През 1867 г. Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов, следващата година заедно с него се връща в Сърбия и постъпва във Втора легия. След разпускането й прави опит да премине в България с чета, но е заловен от сърбите и затворен в Зайчар. Така неуспехът на четническата тактика го довежда до идеята, че изходът на национално -освободителната борба е в пренасяне на нейния център в България. Идеята му се състой в изграждане на революционни комитети вътре в самите български земи, които да се превърнат в центрове българската революция. Тази идея той изразява най-напред в едно писмо до Панайот Хитов, а след това я прави достояние и на други дейци от българската революционна емиграция в Румъния. Като резултат: на 11 декември 1868 г. и на 1 май 1869 г. Левски предприема две обиколки из страната. За първата си обиколка той получил известна материална подкрепа от Българското общество в Букурещ, а за втората бил подпомогнат от либералната група "Млада България", която го снабдила и със специална прокламация на български и турски език, издадена от името на "Привременно правителство в Балкана". На 26 август се завръща в Букурещ, за да участва в създаването на БРЦК, но тъй като идеите му не са приети от революционерите в Румъния на 26 май 1870 г. Левски напуска Букурещ и се завръща в България с цел да организира и изгради мрежа от революционни комитети. Успява да привлече за свои помощници редица революционни дейци като Хр. Иванов-Големия, Т. Пеев, С. Младенов, отец Матей Преображенски (Миткалото), Ив. Драсов, Ив. Атанасов-Арабаджията и др. Функциите на централен комитет или т. нар. Привременно правителство възлага на Ловешкия комитет. За връзка с емиграцията в Турну Магуреле е създадено задгранично представителство на ВРО. Успехите на Левски в изграждането на революционната организация променят отношението на Българския революционен централен комитет в Букурещ към него. През 1871 г. от Румъния са му изпратени като помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. С изградената вътре в страната революционна организация Левски застанал изцяло в подкрепа на Любен Каравелов и неговата борба против привържениците на либералното течение в БРЦК. През втората половина на 1871 г. той изработил проектопрограма и проектоустав на БРЦК и ги изпратил до революционните комитети за обсъждане и мнение. По негова инициатива в края на април и началото на май 1872 г.в Букурещ е свикано първото Общо събрание на БРЦК, на което Левски получава и специално пълномощие за действие в българските земи. Възгледите на Апостола за изграждане на ВРО и нейните задачи са изложени в изработената от него "Нареда на работниците за освобождението на българския народ" (1871 г.). В уводната и част е формулирана целта на организацията: "С една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв (са) откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кесаджии и еничари и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода, а турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и др. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи." За всяко отклонение от тази цел "Наредата" предвиждала смъртно наказание. Останалите и параграфи се отнасят до организационната структура на ВРО, правата и задълженията на революционните дейци и наказанията за извършените от тях провинения. След като получава пълномощието от БРЦК. Васил Левски се завръща в България и продължава по-нататъшното изграждане на ВРО. Основава нови комитети не само в Северна, но и в Южна България, включително и в Македония. Точно когато дейността му достига своя най-голям размах на 22 септември 1872 г. в Арабаконашкия проход (днес Ботевградски проход), Средна Стара планина, въпреки забраната от негова страна, е ограбена турска пощенска кола. Акцията е организирана от Общи, взети са 125 000 гроша, които трябвало да бъдат използвани за нуждите на Вътрешната революционна организация. В отговор турските власти предприемат масови арести на населението в този край, задържани са и голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села. Действията на турските власти са улеснени до голяма степен от признанията, които прави Димитър Общи след залавяне му. Благодарение на тях властта попада и по следите на В. Левски. За да бъде предпазена от пълно унищожение ВРО, БРЦК иска от Апостола да вдигне въстание в България. Той обаче отказва, тъй като въпреки постигнатите успехи смята, че подготовката за въстание не е достатъчна. С риск на живота си Пазарджик Левски се отправил към Ловеч, за да може да прибере и запази архивите на организацията. След това има намерение да се прехвърли в Румъния. На 26 декември 1872 г. пристига в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина е придружаван от Никола Цветков. На 27 декември 1872 г. Левски е заловен от турските власти. Първоначално е отведен за разследване в Търново, а след това е изправен пред специален съд в София. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. На 7 януари е организирана очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На следващия ден за одобрение специалната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, участвали в обира при Арабаконак. В края на януари и началото на февруари група комитетски дейци от Чирпанско и Старозагорско замислят план за освобождаването на Васил Левски. Под ръководството на Атанас Узунов се подготвя чета, която трябва да спре влака за Одрин и да освободи Левски. Замисълът не довежда до съществен резултат. Левски е осъден на смърт чрез обесване. Със специална султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Апостола е потвърдена.

Васил Левски се налага като лидер на ВРО, идеолог, организатор и ръководител на българското национално- освободително движение. Далновиден и талантлив организатор, той обобщава опита на революционното движение до този момент и пръв достига до съзнанието за необходимостта от предварителна подготовка чрез създаването на революционни комитети и пренасяне на центъра на организирането на националната революция в българските земи. Убеден демократ, Левски вярвал в силите на българите сами да извоюват своята свобода, защото "който ни освободи, той ще ни зароби". Проповядва идеята за "свята и чиста република", за общество и държава, в която всички "да бъдат напълно свободни там, гдето живее българинът - в България, Тракия, Македония".

1841 г.

Плевенската община свиква събрание на местните български първенци. Решено е да се съберат пари за строителството на сграда за ново взаимно училище в града.

На тази дата са родени:

1840 г.

В Сливен е роден Хаджи Димитър. Димитър Николов Асенов е син на преуспяваш занаятчия, който през 1842 г. заедно със съпругата си и синовете си пътуват до Ерусалим на хаджилък - оттогава Димитър става "Хаджи".Двама от братята му се сражават в Критското въстание 1866-1869 г., а най-малкият участва в четата му и загива. Чичовците му Стоян и Добри са известни народни хайдути, по-късно и войводи. Хаджи Димитър учи в родния си град. След убийството на Али ефенди от П. Хитов и Ст. Люцканов през декември 1860 г. е принуден да се укрива и през пролетта на 1861 г. излиза хайдутин в четата на П. Хитов. С нея обикаля Балкана до есента на 1863 г. и известно време е знаменосец. Заедно с П. Хитов прекарва зимата на 1863-1864 г. в Сърбия, а през пролетта отива в Букурещ, където се среща с Г. С. Раковски. През лятото заедно със Ст. Люцканов Хаджи Димитър минава р. Дунав начело на чета от 12 души, но бързо се разделят. През 1866 г. заедно с Жельо Войвода, Стефан Караджа и чета от 20 души преминава в България, но и този път войводите се разделят. Заедно с няколко души Хаджи Димитър действа из Балкана до есента. През 1867 г. влиза като войвода в Тайния централен български комитет. На 6 юли начело на въоръжена чета от 129 души преминава р. Дунав при с. Вардим, Великотърновско, край устието на р. Янтра, заедно със Ст. Караджа. Тежко ранен, Ст. Караджа попада в ръцете на османските потери. С останалите около 40 четника Хаджи Димитър пробива обсадата и след няколко дни се установява на връх Бузлуджа. Тук четата е обградена от потери и редовна турска войска. На 18 юли следобед, след неколкочасово сражение, загиват почти всички. В боя е убит и Хаджи Димитър, главата му е занесена в Търново, а оръжието и книжата на четата са предадени на Мидхад паша.

На тази дата умират:

1876 г.

В сражение с турците при с. Нейково, Котленско, загива Георги Обретенов. Синът на баба Тонка Обретенова от 1870 г. получава образование в Юнкерското училище в Одеса. Пет години по-късно се завръща в България във връзка с подготвяното въстание. След неуспеха на Старозагорския бунт отново се завръща в Румъния. Георги Обретенов е определен за помощник-апостол във Сливенския революционен окръг. След избухването на Априлското въстанието с четата си се присъединява към четата на Стоил Войвода и тази на Ил. Драгостинов. Дружината, към която се включват още въстаници, наброява 70 души и води няколко тежки сражения с турските потери.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;