През 1947 г. в Париж е подписан мирният договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция. 

През 1879 г. в Търново е открито Учредителното събрание. Задачата на събранието е изработване на конституция на Княжество България. За председател е избран митрополит Антим I Видински, а за подпредседатели - Петко Каравелов и Тодор Икономов. Влиза в сила първият Закон за печата, приет от Държавния съвет. Приет е и законът за Пощенската спестовна каса. 



В София е учреден Институт за защита на българските интереси начело с ген. Александър Протогеров. 



През 1947 година в Париж е подписан мирният договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция. 

Народното събрание приема изменения в Наказателния закон, с които като "измяна на Родината", наказваща се със смърт, са квалифицирани нарушения като напускане на страната без разрешение на властите и отказ от завръщане след изтеклия разрешен срок за пребиваване зад граница.

 

2003 г. 

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" първа степен на проф. Владимир Аврамов. 

 

1990 г. 

В България пристига държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър, който поставя като условие за сътрудничество между двете страни провеждането на демократични избори. 

 

1976 г. 

В София се открива самостоятелна изложба на италианския художник Ренато Гутузо. Първото му голямо платно е "Разстрел сред полето" (1938 г.), посветено на смъртта на Лорка. През 1939 г. създава "Бягството от Етна" - "отправна точка на цялото реалистично направление в италианската живопис". По време на Втората световна война създава цикъла "Бог с нас" (1944-1945 г.). След войната развива социалната критика, въплътена в цикли с исторически и съвременни сюжети: "Просякът, ветеран от войните", "Завладяването на необработените земи", "Битката при адмиралтейския мост", "Въстанието в Алжир", "Убийството на Патрис Лумумба", "Дискусия" и др. Илюстрациите на поемата "Септември" на Г. Милев, направени от Гутузо, се смятат за най-сполучливите. 

 

1953 г. 

Народното събрание приема изменения в Наказателния закон, с които като "измяна на Родината", наказваща се със смърт, са квалифицирани нарушения като напускане на страната без разрешение на властите и отказ от завръщане след изтеклия разрешен срок за пребиваване зад граница. Много тежки наказания са предвидени и за роднините на "изменниците", които са знаели за подготвяното "престъпление", но не са съобщили на органите на властта. Тези текстове създават големи неприятности на България в отношенията й с другите държави. Те не съществуват в никое друго законодателство и на 10 ноември 1953 г. са отменени. 

 

1947 г. 

В Париж е подписан мирният договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция. От българска страна под договора слагат подписите си Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов - подпредседатели на Министерския съвет. Според договорът границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от хитлеристката ос. Освен това страната ни се задължава да изплати 70 млн. долара репарации, от които 45 млн. на Гърция и 25 млн. - на Югославия. Искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница. По настояване на западните велики сили в договора е поставен текст с невярно съдържание, а именно, че България е взела участие във войната против хитлеристка Германия едва след подписването на примирието от 28 октомври 1944 г., въпреки че тя се включва в нея още на 8 септември същата година. В сравнение с Ньойския мирен договор 1919 г. Парижкия мирен договор е сравнително по-лек. Най-важният фактор, допринесъл за това обстоятелство, е реалното участие на страната ни в окончателния разгром на хитлеристка Германия. Договорът влиза в сила на 15 септември 1947 г. 

 

1939 г. 

Българската секция на казионната румънска партия Фронт за национално възраждане подписва договор с румънското правителство за включване на българите във Фронта, за лоялност към Румъния и за спазване правата на българското население. 

 

1918 г. 

В София е учреден Институт за защита на българските интереси начело с ген. Александър Протогеров. 

 

1892 г. 

Провежда се процес срещу Екатерина Каравелова и съпруги на либерали каравелисти по обвинение в предателство, завършил с оправдателна присъда. 

Екатерина Великова Каравелова е общественичка и публицистка. Съпруга е на П. Каравелов. Родена е 21 октомври 1860 г. в Русе. Завършва гимназия в Москва, след което работи като учителка. След Освобождението подпомага своя съпруг в участие му в политическия живот на Княжество България. След неговата смърт продължава активната си обществена дейност. Изявява се като една от водачките на Българския женски съюз. Занимава се и с публицистика и преводачество. Автор е на спомени, които съдържат богат документален материал за новата българска история. Екатерина Каравелова умира на 1 април 1947 г. 

 

1885 г. 

Приет е Закон за Пощенската спестовна каса. На 2 март 1951 г. пощенската спестовна каса се преобразува в централен влогонабирателен институт под името Държавна спестовна каса (ДСК). Целта на преобразуването е да подобри обслужването на спестителите и "да даде възможност на трудещите се за по-сигурно запазване на паричните им средства". През 1999 г. Държавната спестовна каса е регистрирана като търговска банка - Банка ДСК. 

 

1885 г. 

Създаден е Македонски комитет в Пловдив с председател Захари Стоянов и секретар Иван Андонов. От април същата година комитетът е преименуван на Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). 

1883 г. 

Влиза в сила първият Закон за печата, приет от Държавния съвет. 

 

1879 г. 

Открито е Учредителното събрание в Търново в състав от 229 депутати: 117 по право (представители на изборните административни и съдебни съвети), 88 избрани и 24 депутати - назначени от княз Дондуков. Задачата на събранието е изработване на конституция на Княжество България. За председател е избран митрополит Антим I Видински, а за подпредседатели - Петко Каравелов и Тодор Икономов. Представители от Македония, Одринска Тракия и Източна Румелия (45) участват в едномесечните частни заседания на депутатите по въпроса за националното обединение. 

1878 г. 

В хода на Руско-турската освободителна война император Александър II изпраща телеграма на главнокомандващия княз Николай Николаевич, с която заповядва руски войски да влязат в Цариград, в случай че в турската столица пристигнат английски войници . 

Николай Николаевич е роден на 27 август 1831 г. Той е руски княз, син на император Николай I и брат на император Александър II, генерал-фелдмаршал. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е главнокомандващ руската армия, действаща на Балканите. Умира на 13 април 1891 г. 

 

1867 г. 

Високата порта утвърждава Григорий VI за патриарх. Григорий VI е гръцки висш духовник, глава на Вселенската патриаршия в Цариград през 1835-1840 г. и 1867-1871 г. Противник е на борбата на българите за извоюване на църковна национална независимост. Автор е на проект за създаване на автономна българска църковна област, начело на която да стои български митрополит екзарх, който обаче да бъде подчинен на Вселенската патриаршия. Проектът му е отхвърлен от българите не само поради нежеланието им отново да ги държи под гръцка власт, но и заради обстоятелството, че очертаният от него диоцез на българската църковна област включва само земите на север от Стара планина. 

 

1842 г. 

Полицията в Браила разбира, че в дома на Георги Раковски има значително количество оръжие. Опитът Раковски да бъде арестуван, предизвиква престрелка, след която намиращите се при него заговорници се опитват да избягат. Властите успяват да арестуват 15 души. 

През 1841 г. в Браила Раковски подготвя масово въоръжено нахлуване в България- Браилските бунтове 1841-1843 г. На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция, другарите му са арестувани, а той успява да се укрие. След като научава за арестите, Раковски се предава на руския консул в Браила, който от своя страна го предава на румънските власти. На 14 юли е осъден на смърт и понеже е гръцки поданик, трябва да бъде изпратен през Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата. Но гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция - Марсилия. 

 

На тази дата са родени:

1938 г. 

Роден е Димо Василев Димов - български цигулар. Завършва БДК в София (1961 г.), възпитаник на Б. Лечев. През 1956 г. основава квартет "Димов". Под негово ръководство квартетът се утвърждава като един от най-добрите камерни ансамбли в България. Завежда секция "Камерно изкуство" при Съюза на българските музикални дейци (1971 г.). Министър е на просветата и културата в правителството на Д. Попов. 

1934 г. 

Роден е Георги Славчев Узунски - български писател белетрист. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски" (1957 г.). Работи като коректор в различни градове на страната. Живее в Шумен, щатен сътрудник на местния вестник. Дебютира през 1954 г. с разкази във в.“Вечерни новини". Автор е на произведения за деца. Съчинения: “Подземен град" (1957 г.), “Подаръкът" (1962 г.), “Ни горе връх, ни долу корен" (1988 г.). Умира на 27 декември 1987 г. в Шумен. 

 

1934 г. 

Родена е Татяна Желязкова Лолова - българска актриса. Завършва специалност "Актьорско майсторство" във ВИТИЗ (1955 г.), в класа на професор Ст. Сърчаджиев. Работи в театъра в Русе (1955-1956 г.). Един от основателите е на Държавния сатиричен театър, където работи (1956-1978 г. и от 1989 г.), в театър "София" е в периода 1978-1989 г. Член е на СБФД (1987 г.). Театрални роли: "Франк Х", Ф. Дюренмат, (Фрида Фюрст); "Бидерман и подпалвачите", М. Фриш, (Бабет), "Дон Карлос", Шилер, (Елисавета); "Женитба", Гогол, (Агафа), "Много шум за нищо", Шекспир, (Беатриче) , "Дванадесетте стола", Илфи Петров, (Грацицуева), "Човекоядката", Ив. Радоев, (баба Гицка) и мн. др. Участва в над 30 игрални и тв филма. Филмография: "А бяхме млади" (1961 г.), "Семейство Калинкови" (1966 г., тв сериал), "Гоя" (1971 г.), "Сиромашко лято" (1973 г.), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977 г.), "Топло" (1978 г.), "Фильо и Макензен" (1979 г., тв сериал), "Опасен чар" (1984 г.) и мн. др. Награди: На САБ за ролята на Лиди Василевна в пиесата "Старомодна комедия" (1977 г.) и за Уини в "Щастливи дни" (1992 г.), "Аскеер" (1992 г.) за същата роля, III награда за актьорско майсторство на I национален преглед на камерните театралните постановки (Враца, 1977 г.), награди за женска роля (Ангелиня) в "Авантюра" на "Златната ракла" (1992 г.). 

 

1891 г. 

Роден е Димитър Осинин (псевд. на Димитър Николов Попов) - български писател, поет. Родом е от , с. Долна бела речка, Монтана. Завършва Духовната семинария в София (1911 г.) и славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски" (1926 г.). Взема участие в Септемврийския селски бунт (1923 г.), а след разгрома му емигрира в Югославия и Австрия. Дълги години работи като учител в родния си край, във Варна и София. След 9 септември 1944 г. е директор на културата при МНП. Член е на СБП. Автор е на стихотворения, пътеписи и очерци. Събира, обработва и издава народни песни. Превежда от немски и руски език. Някои съчинения: "Морски ветрила" (1933 г.), "Тихи пристанища" (1933 г.), "Битейски песни" (1943 г.), "Срещу Огоста. Пътни скици" (1952 г.), "По хайдушки сборища" (1957 г.), "През тиха бяла Дунава" (1959 г.; 1976 г.), "Спомени за Н. Хрелков" (1960 г.), "От лехичка стръкче. Народни песни" (1961 г.), "По пътя на вождовете на въстанието 1923" (1963 г.), "Каменна приказка" (1965 г.), "През родна земя" (1967 г.), "Земя ненагледна" (1971 г.), "В огледалото на народните песни" (1973 г.), "Литературни въпроси" (1976 г.), "Житата пътуват. Пътеписи" (1978 г.), "Избрани произведения", в 2 т. (1981 г.) и др. Умира на 18 април 1981 г. в София. 

 

1870 г. 

Роден е Стоян Стоянов Аргиров - български филолог, библиотековед, библиограф и преводач. Завършва славянска филология в Прага (1892 г.), следва във Виена. Заема отговорни постове в системата на просветата и науката. Особено големи са заслугите му за уреждане на библиотечното дело в България. Пръв преподавател по библиотекознание в СУ “ Св. Климент Охридски" , действащ член на БКД (дн. БАН) от 1900 г. Автор е на повече 70 публикации в областта на библиотекознанието. Най-значимият му труд е "Ръководство за уреждане на народни, общински, ученически и частни библиотеки" (1898 г.). Преводач е от чешки език (трудове на К. Иречек), от немски и новогръцки. Преводите си подписва с псевдоним С. Сребров. Умира на 9 август 1939 г. в София. 

 

1861 г. 

Роден е Тодор Димитров Кантарджиев - български офицер, генерал-лейтенант (15 август 1917 г.). Завършва Военното училище в София (1884 г.) и Военна академия в Белгия (1893 г.). Служи в пехотата. В Сръбско-българската война (1885 г.) като командир на рота участва в боевете при Сливница и Пирот. След войната заема различни командни длъжности: командир на 16. пехотен Ловешки полк, началник-щаб е на дивизия и преподавател във Военното училище. Произведен е в звание полковник (2 август 1903 г.), командва 1. бригада от 9. пехотна дивизия (от 1904 г.) и 2. бригада от 2. пехотна дивизия (от 1909 г.). През Балканската война командва 1. бригада от 6. пехотна дивизия, с която се сражава при Люлебургаз и Чаталджа. В Междусъюзническата война (1913 г.) воюва срещу сърбите и гърците около Струмица, Пехчево и вр. Руен. След войната е началник на 5. пехотна Дунавска дивизия (1913-1914 г.), повишен е в звание генерал-майор (14 февруари 1914 г.). В навечерието на Първата световна война се уволнява от армията, но по-късно е мобилизиран и е назначен за началник на тиловото управление на Трета армия (1915 г.). Началник е на Варненския укрепен пункт (1916 г.). По време на войната срещу Румъния по своя инициатива съставя от подчинените му части дясно крило на Трета армия, което отбранява Добрич. По-късно сформира Сборна дивизия, която воюва до устието на р. Дунав. След победата над Румъния като началник на Сборната дивизия воюва на македонския фронт (1917 г.). През октомври 1917 г. се уволнява от армията. 

 

1859 г. 

Роден е Илия Миларов (псевд. на Илия Николов Сапунов) - български писател драматург. Брат на Св. Миларов, с когото от детските си години живее във Влашко, Сърбия, Босна, Хърватско, Русия, Виена, Париж. Учи в пансиона на Т. Н. Минков в гр. Николаев (Русия). Завършва право в Загреб (1883 г.), а през 1884 г. се завръща в България, където работи в съдебната система. Принуден е да си подаде оставката през 1890 г., започва активна литературна дейност. Нашумялата му пиеса “Апостол" (1899 г.) е без особени художествени качества, както и останалите му произведения. Интерес представляват неговите литературно-критични съчинения. Умира на 23 август 1948 г. в Загреб. 

1845 г. 

Роден е Харалан Василев Ангелов - български поет. Първоначално образование получава в Шумен при Д. Войников и А. Гранитски. Занимава се с търговия, започва да се самообразова - изучава френски, руски, италиански език. Запознава се с много произведения от западноевропейската литературна и руска класика. Работи като учител и читалищен деец. През 1870-1873 г. е в с. Жеравна, където основава читалище "Единство" и развива широка просветна и обществена дейност; пише първите си стихове, обнародвани в сп. "Читалище". След Освобождението заема административни длъжности в Шумен, Разград, Лом, Стара Загора и др. Народен представител е в Учредителното събрание, няколко пъти е избиран за народен представител в Обикновеното народно събрание. През 1881 г. е редактор във в. "Работник". От 1885 г. до 1888 г. е кмет на Варна ( с прекъсване от два месеца, когато след касиране на изборите на този пост застава Киро Меразчиев). Поезията на Харалан Ангелов е свързана тематично и художествено с творчеството на първите български поети. През 1934 г. излиза кн. "Стихотворения". Умира на 25 юли 1904 г. в Шумен. 

 

На тази дата умират  

1922 г. 

Умира Христо Апостолов Матов - един от основателите на ВМРО и неин теоретик. Роден е на 1872 г. в Струга. Завършва Историко-филологическия факултет на Софийското висше училище. Директор е на Скопското педагогическо училище. Привърженик е на И. Гарванов и Б. Сарафов и противник на Я. Сандански. 

 

1915 г. 

Умира Георги Василев Агура - български офицер, генерал-лейтенант (1913 г.). Роден е на 8 февруари 1853 г. Учи в Духовната академия в Измаил и в Яш. Завършва Военното училище в София (1879 г.) Агура е първият български офицер с юридическо образование. Известно време е флигел-адютант на княз Александър I Батенберг. След Съединението (1885 г.) е началник на Военносъдебната част и главен военен прокурор. През Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на Владайския отряд. При настъплението към Цариброд командва колона, която участва в освобождаването на града. След войната служи във Военносъдебното ведомство, участва в разработването на Военнонаказателния закон. Ръководи приемането на нов Дисциплинарен устав във войската. Преподава законоведение и етика във Военното училище (1886-1901 г.). Произведен в чин "генерал-майор" (15 ноември 1900 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е главен военен прокурор и началник на Военносъдебната част.