На 10 април 1841 г. сръбският княз Михаил Обренович издава прокламация, в която се дистанцира от въстанието в Нишко и Пиротско. През 1866 г. на този ден е основано българско читалище в Цариград. Инициатор на тази идея е Българската духовна дружина. През 1913 г. Скопският митрополит Неофит изпраща послание до император Николай II за издевателства на сръбски и гръцки войски над българското население в Македония. На този ден през 1973 г. се подписва българо-гръцко споразумение за използване на Солунското пристанище от България. През 1979 г. в 20 ч. и 34 мин. московско време в Космоса е изстрелян космическият кораб “Союз-33", в който лети първият български космонавт Георги Иванов. През 2001 г. България е извадена от негативния Шенгенски списък и българите могат да пътуват без визи в ЕС.

На 10 април са родени: Стефан Елевтеров - литературовед; Георги Димов Кроснев (Добруджански) - деец на българското и международното комунистическо движение, участник в добруджанското националноосвободително движение, публицист, Стоян Михалев - поп певец, композитор, Николай Волев - кинорежисьор, актьор и сценарист, Михаил Георгиев Виденов - езиковед социолингвист, професор, Величко Георгиев –лекар и общественик, организатор на училищното здравеопазване.

На този ден умират: Борис Априлов (псевдоним на Атанас Василев Джавков) - писател и сценарист, Людмила Станкова Младенчева - писателка-белетристка, Васил Славов Киселков - славист, Марко Марчевски (псевдоним на Марко Маринов Марков) - писател и преводач, Сава Панайотов Савов - военен, политически и държавен деец, ген. от пехотата.

2018 г.

На 85-годишна възраст умира композиторът Тончо Русев.

Тончо Русев оставя диря в българската естрадна музика. Негови песни са получавали награди в редица български конкурси. Носител е на международни награди от фестивалите в Париж, Токио, Видя дел мар (Чили), Дрезден, Сопот и др. През 1981 г. от фестивала "Златният Орфей“ получава Голяма награда за цялостно творчество. Получава награда за цялостен принос към балканската музика на "Охрид фест – Охридски трубадури 2007“. През 2007 г. получава и орден "Стара планина“ за изключително големите му заслуги към Република България в областта на културата. На 6 декември 2017 г. става първият носител и кавалер на "Сребърния кръст на свети Николай“ на община Бургас. Това отличие е с най-висок ранг.

2007 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Стара планина“ първа степен на:

1. Христо Бонев

2. Албена Денкова

3. Максим Стависки

2006 г.

Поп - фолк певецът Константин печели в първия сезон на тв шоуто Vip Brother.

2001 г.

България е извадена от негативния Шенгенски списък и българите могат да пътуват без визи в ЕС. Шенгенското споразумение е договор, първоначално подписан на 14 юни 1985 г. от седем страни-членки на Европейския съюз (ЕС) — Белгия, Холандия, Люксембург, Франция, Германия, Португалия и Испания. Споразумението е подписано в Шенген — малко люксембургско градче на границата с Франция и Германия.

Договорът цели премахване на граничния контрол между страните и за въвеждане на засилен контрол по общата им външна граница. Допълнителен протокол урежда предоставянето на политическо убежище и сътрудничеството на полицейските органи в борбата с трансграничната престъпност. С Договора от Амстердам (1997 г.) Шенгенското споразумение става част от правото на ЕС, а към него се включват останалите държави членки на ЕС (с изключение на Великобритания и Ирландия) плюс Исландия и Норвегия. Пълното му изпълнение започва от 26 март 1995 г., като е съставен списък от държави, чиито граждани се смятат за нежелани и за които има по-строги визови изисквания - т.нар. черен шенгенски списък. На 1 декември 2000 г. министрите на вътрешните работи и правосъдието на ЕС гласуваха за изваждането на България от негативния шенгенски списък и за безусловното махане на визите за българи.

1992 г.

Проведена е Четвъртата национална конференция на СДС. За първи път тя се провежда в момент, когато СДС е управляващ. Конференцията подкрепя политиката на Филип Димитров за "смяна на системата" и решава да се разсекретят досиетата в бившата Държавна сигурност. Отправени са атаки срещу правителството, а Филип Димитров обещава да извърши персонални промени.

1992 г.

В XXXVI Народно събрание е внесено предложение за разсекретяване на досиетата в бившата Държавна сигурност на депутати, министри, висши държавни чиновници, партийни лидери.

1979 г.

В 20 ч. и 34 мин. московско време в Космоса е изстрелян космическият кораб “Союз-33", в който лети първият български космонавт Георги Иванов. Командир на кораба е Николай Рукавишников. Поради възникнали затруднения в сближаващо-коригиращата система на кораба и отклонения от предвидения режим на работа спускаемият апарат се приземява принудително на 12 април 1979 г. България става шестата страна в света, изпратила свой представител в Космоса. Георги Иванов е първият български космонавт, генерал-майор. Роден е на 2 юли 1940 г. в гр.Ловеч. В армията е от 1958 г. Завършва ВНВВУ "Г. Бенковски" в Долна Митрополия през 1964 г. Има квалификация пилот I клас. От 1978 г. се обучава в Центъра за подготовка на космонавти "Ю. Гагарин" в тогавашния СССР.

1973 г.

Подписва се българо-гръцко споразумение за използване на Солунското пристанище от България.

1935 г.

Изпратено е писмо от водачите на Демократическата партия Александър Малинов и Никола Мушанов до премиера Пенчо Златев (на снимката). В писмото се иска връщане на армията в казармите и възстановяване на парламентарното управление. Пенчо Иванов Златев е български офицер, генерал-лейтенант. Роден е на 21 октомври 1881 г. в Елена. Участник е в Балканската и Първа световна война. Един от създателите и ръководителите на нелегалния Военен съюз. До 1934 г. е инспектор на кавалерията. От 19 май 1934 г. до 22 януари 1935 г. е министър на войната в кабинета на К. Георгиев; от 22 януари 1935 г. до 21 април 1935 г.е министър председател. След падането на кабинета се оттегля от политическия живот на страната. Умира на 24 август 1948 в гр. София.

1914 г.

Пред дипломатическия корпус в Крагуевац 2200 български наборници от Македония отказват да положат военна клетва в сръбската армия и на всеки десет е разстрелян по един.

1913 г.

В София се обединяват спортните клубове "Ботев" и "Развитие" и създават спортен клуб "Славия" с първи капитан Борис Шаранков.

1913 г.

Скопският митрополит Неофит изпраща послание до император Николай II (на снимката) за издевателства на сръбски и гръцки войски над българското население в Македония. Неофит Скопски е висш духовник, митрополит. Роден e в Охрид през 1870 г. Учи в родния си град, след което продължава образованието си в Свещеническото училище в Одрин, където приема и монашество. През 1897 г. завършва Духовната семинария в Москва. От 1897 г. до 1899 г. е учител в Скопското педагогическо училище. През 1900 г. е изпратен за председател на Българската църковна община в Кукуш. Архимандритско достойнство получава през 1897 г., а за епископ е ръкоположен през 1908 г. Изпълнява и длъжността викарий на Скопската епархия. През юли 1910 г. е избран за скопски митрополит. По време на Междусъюзническата война 1913 г. сръбските власти го екстернират в България и Екзархията му възлага управлението на Охридската епархия. След въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. се завръща отново в Скопие, но през 1918 г. пак е прогонен от сръбските власти. Завръща се в България и до края на живота си изпълнява различни поръчения на Светия синод.

1886 г.

Военният министър майор Константин Никифоров издава заповед за награждаването с войнишки кръст “За храброст" IV-та степен на медицински сестри, проявили безстрашие и усърдност по време на Сръбско-българската война 1885 г. Константин Никифоров е български офицер, майор (1885 г.). Роден е на 19 октомври 1856 г. в Габрово. Завършва Михайловската артилерийска академия в Русия през 1883 г. Работи за организирането на българската артилерия. Той е първият българин - министър на войната (1885 – 1886 г.), заел този пост след Съединението, когато руските военни инструктори напускат страната. За по-малко от два месеца подготвя армията за Сръбско-българската война (1885 г.). След детронирането на княз Александър I Батенберг напуска войската и се отдава на литературни занимания. Автор е на "Ръководство за артилерията" (в 2 части, 1889 – 1891 г.). Умира на 20 януари 1891 г. в Мерано, Италия.

1880 г.

В София пристигат членовете на Постоянния комитет на Източна Румелия Константин Величков и Димитър Наумов и започват преговори за национално обединение с депутати от II Обикновено народно събрание. На 17 април 1880 г. е подписано споразумение за общи действия. Областта признава приоритета на Княжеството, а княз Батенберг одобрява плана на 18 април.

1866 г.

Основано е българско читалище в Цариград. То е основано от българската община в Османската империя. Инициатор на тази идея е Българската духовна дружина. Тя групира около себе си видни български дейци, които по онова време живеят в Цариград. Голяма роля за превръщането му в значителен просветен и културен център изиграва Петко Р. Славейков (на снимката), който е и един от дългогодишните му председатели. Към читалището се създава библиотека, в която се получават излизащите по онова време в империята български вестници и списания. То разполага и със своя печатница, в която се отпечатват не голям брой книги. Важна част от дейността му съставляват сказките и театралните представления, които привличат вниманието на живеещата в Цариград българска колония. То става инициатор и за организирането на Македонската дружина и на Българското благодетелно братство "Просвещение". Българското читалище взема дейно участие и в борбата на българския народ за извоюване на църковно-национална независимост. Поради стеклите се неблагоприятни условия след Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. то прекратява своята дейност.

1841 г.

Сръбският княз Михаил Обренович издава прокламация, в която се дистанцира от въстанието в Нишко и Пиротско. На 8 април 1841 г. Нишкият валия предприема нападение над въстаническия лагер в близост до с. Каменица, Нишко, но войските му са отблъснати. Два дни по-рано, по време на великденската служба, въоръжени мюсюлмани нападат църквата на с. Каменица. За да се защити, местното население се вдига на бунт. Това става повод за избухване на Нишкото въстание 1841 г. Под ръководството на Милое Йованович се организира укрепен лагер между селата Каменица и Горни Матеевац. Същинската причина за бунта е недоволството на местното българско население от нежеланието на османските власти да пристъпят към изпълнението на обещанията, дадени от Гюлханския хатишериф през 1839 г. и особено от неизпълнението на поземлената реформа. Друга причина е и големият терор над беззащитното население, упражняван от местните османски земевладелци.

Скоро след избухването на въстанието в Каменица пламъците му обхващат долината на р. Нишава, Запланско и някои села от Видинско. Бунтът е най – активен в Нишкия пашалък, където е извършена и предварителна агитация сред населението. Голяма роля за това имат четите на Милое Йованович, действащи в Нишко, на войводата Никола Сръндак при Кутинската река, на Стоян Чавдар от същия край и др. В Лесковацко Георги Янкович и Станко Бояджи вдигат след себе си над 5000 души селяни. Въстаниците настъпват срещу Ниш. За да спечели време, управителят влиза в преговори с четата на М. Йованович. Докато преговаря с нея, той успява да събере 2000 души башибозуци, които са подкрепени и от артилерия. С тях се насочва срещу въстаналите селяни и като се възползва от лошото им въоръжение, бързо ги разпръсква. След потушаването на въстанието са избити няколко хиляди души, разграбени и опожарени са 240 български селища. Зверствата на османските власти принуждават повече от 10 000 души българи да напуснат родните си места и да потърсят спасение във вътрешността на Сърбия. Репресиите предизвикват силното недоволство на европейската общественост.

На тази дата са родени:

1972 г.

Роден е Стоян Михалев - български поп певец, композитор. През 1990 г. създава училищна група, а през 1991 г. заедно с Петър Василев сформират група “Киора". С нея Михалев написва първата си песен - “Вярвам в теб". Тя получава годишна музикална награда на 1992 г. за “хит на годината". През 1993 г. излиза първият албум на група “Киора" (“Вярвам в теб"). До 1996 г. групата изнася много концерти, печели награди и първи места в радиокласациите, гостува в телевизионни предавания. Албумът на “Киора" става двойно платинен на територията на България с тираж над 100 000. През 1994 г. в група “Киора" влиза Виктор Стоянов (клавишни). През 1995 г. той и Стоян Михалев отделно от групата записват 3 песни (“Сълза", “Мъртви искри", “Бели слънца"). Ражда се идеята за самостоятелна дейност на дуета. През 1997 г. Михалев участва в създаването на музикалния телевизионен канал “ММ", където е и водещ. Стоян Михалев има собствено студио за звукозапис и видеоклипове.

1946 г.

Роден е Николай Волев - български кинорежисьор, актьор и сценарист. Завършва киноуниверситета в Лондон. Работи еднакво успешно в документалното и в игралното кино. Като актьор се изявява успешно във филмите: "Селцето" (тв, 1978-1980 г.), "Мечтателят" (1987 г.). Сред документалните му филми се открояват "Цимент" (1977 г.), "Грънци" (1983 г.), "Дом 8" (1986 г.), "Вестникарската война" (тв, 1993 г.), "За смъртното наказание" (1999 г.), "Бърза помощ" (1999 г.), "Зимна приказка" (1999 г.), "Кремиковци - снимка за спомен" (1999 г.), "Вечният любовник" (2000 г.), "Огледалото на дявола" (2001 г.). Режисьор е и на игралните филми "Двойникът" (1979 г.), "Господин за един ден" (1983 г.), "Да обичаш на инат" (1986 г.), "Маргарит и Маргарита" (1989-1990 г.), "Козият рог" (1994 г.).

1940 г.

Роден е Михаил Георгиев Виденов - български езиковед социолингвист, професор. Той завършва специалност "Българска филология" в СУ “Св. Климент Охридски" (1964 г.). През годините е асистент, старши асистент и главен асистент в катедрата по български език в Софийски Университет “Св. Климент Охридски". Проф. Михаил Виденов защитава два доктората. Първият е на тема "Годечкият говор" и е защитен през 1969 г. с научен ръководител проф. Ст. Стойков. Темата на втория е "За нормата в пограничните говори" от 1977 г., защитен в Карловия университет в Прага. Проф. Виденов специализира социолингвистика в Прага в периода 1972 – 1977 г. при проф. Алойс Йедличка. Лектор е по български език в Карловия университет в Прага в годините 1972 – 1977 г. и в МГУ "М. В. Ломоносов" от 1984 г. до 1987 г. През 1981 г. става доцент, а от 1988 г. е доктор на филологическите науки. Титлата професор носи от 1989 г. Проф. Виденов е член на Съюза на учените в България от 1970 г. и на редколегията на сп. "Наука" от 1997 г. Член е на Комисията по социолингвистика към Международния комитет на славистите от 1983 г., на Международното социолингвистично дружество и негов постоянен представител от основаването му през 1987 г. Проф. Виденов е създател на българската школа по социолингвистика. Той има над 300 публикации: статии, студии и книги, част от които са публикувани в САЩ, Русия, Чехия, Швеция, Полша и др. Част от неговите научни съчинения са "Годечкият говор" (1978 г.), "Съвременен български език" (излиза на чешки език в Прага, 1978 г.), "Социолингвистика" (1982 г.), "Чешко-български речник" (1983 г., в съавторство), "Българо-чешки разговорник" (1983 г.), "Норма и реч" (1986 г.), "Социолингвистични проучвания на гр. Велико Търново" (1988 г., в съавторство), "Българска социолингвистика" (1990 г.), "Съвременната българска градска езикова ситуация" (1990 г.), "Софийският език" (1993 г.), "Практическа социолингвистика" (1994 г.), "Езиковата култура на българина" (1995 г.), "Социолингвистиката и ученическата реч" (1996 г., в съавторство), "Езикът и общественото мнение" (1997 г.), "Социолингвистическият маркер" (1998 г., 2. изд. 1999 г.), "Увод в социолингвистиката" (2000 г.) и др.

1930 г.

Роден е Стефан Елевтеров - български литературовед. Роден е в гр. Горна Оряховица. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и специализира "Българска филология" в СУ “Св. Климент Охридски". Работи като учител и редактор в сп. "Младеж" в периода 1956 – 1960 г. Става доктор по филология като защитава дисертация на тема "Италианската легенда". През 60-те и 70-те години на ХХ в. преподава български език и литература в университетите в Белград, Сиатъл и Йейл (САЩ). Научен сътрудник е на Института за литература към БАН (1976-1978 г.), преподавател е в СУ “Св. Климент Охридски" от 1983 г. до 1986 г. Елевтеров е специалист по българска литература след Освобождението. Той е съставител и редактор на "Избрани творби" на Алеко Константинов (1974 г.) и А. Страшимиров (1986 г.), на "Антология на бълг. литература" (1977 г.). Негови съчинения са "Художествения образ" (1964 г.), "Нова българска литература. 1878-1918" (1978 г.), "Поетиката на Алеко Константинов и нашето литературно развитие" (1978 г.), "Студии по историческа поетика" (1993 г.). Умира на 8 юни 1997 г. в София.

1896 г.

Роден е Георги Димов Кроснев (Добруджански) - деец на българското и международното комунистическо движение, участник в добруджанското националноосвободително движение, публицист. Завършва гимназия в Шумен, след което следва право в СУ "Св. Климент Охридски". По време на Първата световна война 1914–1918 г. завършва ШЗО и е изпратен като офицер на Южния фронт. След войната се завръща в родния си град и става член на Румънската комунистическа партия. През 1922–1924 г. редактира в. "Правда". От 1924 г. като член на Окръжния комитет на Румънската КП в Добрич оглавява нелегалната партийна организация в Добруджа. През 1925 г. е екстерниран от румънските власти от Добруджа и заминава за Виена. По-късно се установява в Берлин. Участва в работата на Балканската комунистическа федерация. Кроснев е сред учредителите на Добруджанската революционна организация (ДРО) през 1925 г. Избран е в състава на нейния ЦК (до 1929 г.) и за секретар на Задграничното бюро на ЦК на ДРО. От 1929 г. до 1935 г. Кроснев пребивава в СССР, където става сътрудник на ИККИ. През 1935 г. отива в Букурещ. Избран е за член на Секретариата на ЦК на Румънската КП. Заловен от румънската полиция, Кроснев е убит в затвора ( на 6 февруари 1937 г.).

1872 г.

Роден е Величко Георгиев – български лекар и общественик, организатор на училищното здравеопазване. Родом е от гр. Плевен. Завършва медицина в Монпелие, Франция през 1897 г. Автор е на първите проучвания в България върху пелаграта (1900 г.), на трудове по организация на здравеопазването и др. Поставя въпроса за отделно Министерство на народното здраве. Умира на 21 февруари 1924 г. в София.

1869 г.

Роден е Георги Димитров Баласчев – български историк и археолог. Роден е в Охрид. Работи в Руския археологически институт в Цариград, в Париж, Рим и Атина. Редактира сп. "Минало". Негови съчинения са "Бележки върху веществената култура на старобългарското ханство" (1902 г.), "Бележки върху изкуството в българските земи през средните и по-нови векове" (1902) и др. Умира на 6 октомври 1936 г. в София.

На тази дата умират:

1995 г.

Умира Борис Априлов (псевдоним на Атанас Василев Джавков) - български писател и сценарист, работещ в областта на детската литература: "Приключенията на Лиско" (1957 г.). Сценарист на популярния юношески трилър "Петимата от Моби Дик" (1970 г.). Негови съчинения са: "Папагалчето и пеперудката", приказка (1968 г.), "Приключенията на Лиско по море", роман за деца и възрастни (1968 г.; 1982 г.), "Избрани разкази и повести" (1971 г.), "Новите приключения на Лиско" (1973 г.), "Най-новите приключения на Лиско. Привидението и Голяма награда", повести за деца (1975 г.), "Отбраната на Спарта", разкази и новели (1982 г.); "Далечно плаване", повести (1988 г.) и др.

1976 г.

Умира Людмила Станкова Младенчева - българска писателка-белетристка. Следва френска филология в СУ “Св. Климент Охридски" (1939-1941 г.). Сътрудничи на леви периодични издания преди 9 септември 1944 г. Нейни съчинения са “Пролетни дъждове" (1946 г.), “Оранжерии" (1953 г.), “Утринни часове" (1954 г.), “Бягството на Антон" (1957 г.), “Песента на Маринка" (1960 г.), “Трохи от трапезата" (1962 г.), “Кариера" (пиеса, 1964 г.), “Нейното утро" (1964 г.), “С очи на влюбена" (1966 г.), “Три бучки захар" (1971 г.) и др.

1973 г.

Умира Васил Славов Киселков - български славист, чиито изследователски интереси са съсредоточени върху старобългарската литература Васил Киселков е преводач, познавач на старобългарския език. Той е роден на 17 ноември 1887 г. в Котел. Следва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски". Завършва образованието си в Загреб (1914 г.), където защитава докторска дисертация. Специализира славистика във Виена (1924-1925 г.). Преподавател е по български език и литература в Софийската духовна семинария (1926-1950 г.). Интересите му са главно към българската литература от XIV-XV в. Превежда пространните жития на Кирил и Методий, беседата на Презвитер Козма, житията на Иван Рилски, Похвалното слово за патриарх Евтимий от Григорий Цамблак, Рилската повест на Владислав Граматик и др.

1962 г.

Умира Марко Марчевски (псевдоним на Марко Маринов Марков) - български писател и преводач. Роден е на 1 октомври 1898 г. в с.Марча, Дряновско. Марко Марчевски сътрудничи на в. “К’во да е" и сп. “Българан", уредник е на в. “Възход". Той участва заедно с Гео Милев в редакцията на сп. “Пламък". След Септемврийския бунт от 1923 г. емигрира в Гърция, а оттам в СССР, където остава до 1934 г. Завършва Литературния институт “Т. Г. Шевченко". Аспирант е по история на българската литература. След завръщането си в България е сътрудник на левия печат, пише книги за СССР. След 9 септември 1944 г. е редактор в различни периодични издания и издателства. Доцент е по история на руска и съветска литература във ВИТИЗ (1951-1961 г.). Издава “Малка философско-научна енциклопедия" (1939 г.), “Малка литературна енциклопедия" (1939 г., в два тома) и др. Известни са и неговите детско-юношески произведения “Митко Палаузов" (1951 г.), “Сините скали" (1948 г.), “Героите на Белица" (1950 г.), “Остров Тамбукту" (1955-1957 г., в 3 ч.) и др. Превежда творби на М. Шолохов, В. В. Иванов, М. Горки, И. Илф и Е. Петров, П. А. Гайдар, Ж. Верн, Х. Бичър-Стоу и др.

1940 г.

Умира Сава Панайотов Савов - военен, политически и държавен деец, ген. от пехотата. Роден през 1864 г. в Шумен. Завършва Военното училище в София, след което остава на действителна военна служба. Взема участие в Сръбско-българската война 1885 г.. По време на Балканските войни 1912–1913 г. командва полк. През Първата световна война 1914–1918 г. ръководи армия. Министър на войната (21 юни–28 ноември 1918 г.) в правителството на Т. Теодоров. Съветник на царя по военните въпроси. Народен представител.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане – Издателство

“Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин - на “The New York Times";

Исторически бюлетин - на “The History Channel";

Исторически бюлетин - на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и друг.