Днес е Нова Година. Православната църква отбелязва Васильовден.

На тази дата през 2007 г. влиза в сила поредното разширяване на ЕС: България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз. Българският, румънският и ирландският език стават официални езици на Европейския съюз, заедно с още 20 езика. Словения става тринадесетата страна, която въвежда еврото.

На 1 януари са родени: писателят Николай Райнов, поетът Пейо Яворов, писателят Алеко Константинов, един от ръководителите на Априлското въстание Тодор Каблешков и др.

На тази дата умират: писателят Николай Дончев и политикът Добри Петков.

2007 г.

България и Румъния стават официално членове на Европейския съюз.

На 1 януари знамето на България и на ЕС е издигнато пред паметника на Незнайния воин в София. Присъстват председателят на Европейския парламент Жозеп Борел, еврокомисарят по въпросите на разширяването Оли Рен, както и румънският външен министър Михай Ръзван Унгуряну. Министърът по въпросите на европейската интеграция на България Меглена Кунева заема поста еврокомисар по защитата на потребителите. От страна на Румъния Леонард Орбан е назначен на поста еврокомисар по въпросите на мултилингвизма. Присъединяването на България и Румъния се смята за завършек на петото разширяване на Европейския съюз, което започва през 2004 г. В резултат на което населението на ЕС достига 493 млн. души, а икономиката се превъръща най-големия общ пазар в света.

1999 г.

В България влиза в сила новото административно деление на страната, като се връщат 28-те бивши окръзи под името “области".

1977 г.

С Указ на Държавния съвет (ДС) от 1 януари 1977 г. е създаден Държавен комитет по туризма с предмет на дейност: да организира, ръководи и осъществява международния и вътрешен стопански туризъм.

1976 г.

В София се създава Художествен комбинат за монументални изкуства.

1976 г.

В Стара Загора се открива Висшият институт по зоотехника и ветеринарна медицина.

През 1995 г. на базата на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина – Стара Загора, и Висшия медицински институт – Стара Загора, се създава Тракийският университет.

1976 г.

Създаден е Национален музей на българската литература. Негови филиали стават къщите-музеи в София на Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови, Пейо Яворов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Николай Хрелков, Димитър Димов и къщи-музеи в провинцията.

1975 г.

В България е въведен пощенски код за автоматизирана обработка на пощенските пратки.

1973 г.

В Габрово е открит Национален музей на образованието. Той е научен и културно-просветен институт, създаден да издирва, събира, проучва и опазва писмени и веществени паметници на българското образование и да показва развитието му в миналото и на съвременния етап. Музеят е разположен в източната част на историческата сграда на Априловска гимназия, построена през 1873 г. и обявена за паметник на културата през 1979 г. Пред сградата се намира паметникът, а в двора – гробът на идеолога на новобългарското образование – Васил Евстатиев Априлов. Музейният фонд наброява над 60 000 архивни единици.

1969 г.

Основан е Републикански център за ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта).

1966 г.

Започва да излиза вестник “Поглед" – издание на Съюза на българските журналисти.

1960 г.

България установява първите си международни фототелеграфни връзки (със СССР и Унгария).

1949 г.

Създадено е българското държавно издателство за селскостопанска литература “Земиздат". Издава селскостопанска литература и учебници за висшите и средните селскостопански учебни заведения.

1948 г.

Създаден е Централният куклен театър.

1948 г.

Създадена е Българска инвестиционна банка – специализиран банков институт за финансиране на капиталните вложения. От 1 януари 1967 г. БИБ се влива в БНБ.

1948 г.

Комитетът за наука, изкуство и култура (КНИК) с председател Вълко Червенков започва своята дейност. Съществуването му е основано на Конституцията от 1947 г. Той е нов орган за ръководство на научните и културните институти в България в духа на разбиранията на БРП (к).

1918 г.

Открит е Медицински факултет на Софийския университет.

1912 г.

В България са открити Министерство на търговията, промишлеността и труда, Министерство на земеделието и държавните имоти, Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството и Министерство на железниците, пощите и телеграфите.

1909 г.

Подписан е обединителен протокол между БРСДП (ш. с.) и БСДС “Пролетарий". Общият им конгрес през юли същата година образува БРСДП (обединена) с орган в. “Работническа България".

1901 г.

В София потегля първият електрически трамвай.

1898 г.

Влиза в сила Търговският закон, който отменя османските – Търговски закон от 1850 г. и Търговски процесуален закон от 1862 г. Той се опира на унгарските Търговски закони от 1875 г. и на Закона за менителниците от 1876 г. и на румънския Търговски закон от 1887 г., който копира италианския Търговски закон от 1883 г.

1898 г.

Излиза първи брой на вестник “България", орган на либералите на Драган Цанков.

Недоволни от изборните резултати от май 1884 г., привържениците на Драган Цанков напускат Либералната партия и образуват нова политическа партия, която от 1899 г. се нарича Прогресивнолиберална. От 11 до 13 декември 1899 г. либералите на Драган Цанков провеждат свой конгрес в София и приемат името Прогресивнолиберална партия. Основни принципи на партията стават народен суверенитет, спазване на Търновската конституция и “неразривна дружба" с Русия.

1880 г.

Учреден е първият български орден “За храброст", с който се награждава за проявено мъжество и героизъм пред врага само във време на война.

1878 г.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) започват боевете в околностите на София. Руски части овладяват изоставените от турците Арабаконашки позиции.

1875 г.

Във Виена е отпечатана първа книжка на педагогическото списание “Педагогическа книжница".

1874 г.

В Букурещ започва да излиза списание “Ступан", редактирано от Димо Хранов. То има научнопопулярен характер и според програмата си “ще са занимава изключително със земеделието, скотовъдството, копринарството, пчеларството, съдружаванието, домошната економия, въобще със ступанството".

1867 г.

Съставен е “Привременен закон за народните горски чети за 1867 лято" – програмен документ на Георги Раковски, в който се развива идеята за освобождаване на България чрез въстание, подготвено от едно Върховно народно българско тайно гражданско началство. “Привременният закон" представлява най-цялостната обосновка на четническата тактика в българското националноосвободително движение.

На тази дата са родени:

1951 г.

Роден е Траян Марков Марковски – български юрист.

1932 г.

Роден е Димитри Иванов – български журналист, публицист, преводач.

1931 г.

Роден е Първан Рангелов Стефанов – български поет и драматург.

1926 г.

Роден е Добрин Спасов (Д. С. Илиев) – български философ.

1923 г.

В село Лесидрен, Ловешко, е роден режисьорът Въло Радев (1923 - 2001). Участва във Втората световна война срещу Германия като адютант на помощник-командира на X-и Пехотен полк. Раняван е на 31 март 1945 г. Оператор, режисьор и сценарист на 14 български филма, сред които "Крадецът на праскови", "Цар и генерал", "Осъдени души", "Адаптация" и др. Носител на редица награди.

1910 г.

В Шумен е родена художничката Бронка Гюрова-Алшех (1910 - 1995). Завършва Художествената академия в София, специализира в Белгия. Омъжена за художника Елиезер Алшех. През 1951 г. напуска България със семейството си, пребивава в Италия, и от 1952 г. се установява в Буенос Айрес, Аржентина. Работи в областта на живописта и декоративно-приложното изкуство. Умира в Буенос Айрес на 5 юни 1995 г.

1906 г.

Роден е Васил Николов Бакърджиев – ветеран на българското филмово производство.

1904 г.

Роден е Кирил Кръстев Кръстев – български изкуствовед, есеист, литературен критик, кинокритик, публицист и научен популяризатор.

1898 г.

В ловешкото село Калейца е роден писателят Ламар - псевдоним на Лалю Маринов Пончев (1898 - 1974). Участва в Първата световна война, след войната е близък с Гео Милев и Христо Ясенов. След 9 септември 1944 г. е редактор на списание "Български воин" и "Турист", на вестник "Ехо" и др. Автор на "Арена", "Железни икони", "Запад - Изток", "Светло и сред нощ", "От изгрев до залез" и т.н.

1893 г.

В Казанлък е роден генерал-лейтенант Васил Бойдев (1893 - 1983). Командващ Въздушните войски от 1936 до 1941 г. и командващ Пета Армия от 1941 до май 1944 г. Един от героите на сраженията със съглашенците край Охридското езеро през 1916 - 1917 г. На негово име е наречено Бойдево, село Пещани, Охридско, където офицерът воюва през двете световни войни. През 1941 г. при сключване на споразумение и протокол за навлизане на немските войски в България, преговорите са водени от ген. Васил Бойдев с щаба на Дванадесета немска армия през януари в Синая, Румъния. Уволнен е от войската през 1944 г. Умира в Троян на 23 април 1983 г.

1889 г.

В село Кесарево, Великотърновско, е роден Николай Райнов (1889 - 1954). Български писател, художник, изкуствовед, енциклопедист, академик (от 1945 г.). Завършва Духовната семинария, следва философия в Софийския университет. Участва в Първата световна война като военен кореспондент към 9-та плевенска дивизия, заела участък от отбранителната линия на Южния фронт, известен като Дойрански. Автор е на много скици и рисунки на военна тематика, част от тях - издадени и като пощенски картички по време на войната. Първата му книга е "Богомилски легенди“ (1912).

Автор е на трудове в областта на културологията, теософията, историята на изобразителното изкуство, фолклор, етнография, изкуство, литература, пише поезия, белетристика, статии в периодичния печат. Проучва много паметници на културата, материалите от които публикува. Дописен член е на Българския археологически институт. Един от първите изследователи на богомилството.

Произведения: "Светите братя", "Книга за царете", "Богомилство и богомили", "Между пустинята и живота", "Видения из древна България", "Очите на Арабия", "Великият цар Симеон Велики и неговото дело", "Книга на загадките. Притчи и сказания" и мн.др.

1878 г.

В Чирпан е роден поетът Пейо Яворов - псевдоним на Пейо Тотев Крачолов (1878 - 1914). Редактор е на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение - "Дело“, "Свобода или смърт“, "Автономия“, "Илинден“. Първата му публикувана творба е стихотворението "Напред“ във вестник "Глас македонски“. Четник е на Яне Сандански, един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — "Гоце Делчев“ (1904). На Кюстендилския конгрес на ВМОРО е избран за допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО.

При избухването на Балканската война (1912) е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета №15, съставена от 9 души. Придвижва се по долината на река Места и излиза на Бяло море при Кавала. Награден е с кръст "За храброст“.

През 1901 година издава първата си стихосбирка "Стихотворения“, чието второ издание е от 1904 г.

Автор е на: "Македония", "Гоце Делчев", "Подир сенките на облаците", "В полите на Витоша", "Хайдушки песни", "Две хубави очи", "Заточеници", "Евреи", "Градушка", "Ще бъдеш в бяло", "Сенки", "Две души", "Обичам те!", "Арменци", "Маска", "Песента на човека", "Стон", "Честит е", "Калиопа", "Напред", "Когато гръм удари,как ехото заглъхва", "Хайдушки копнения".

1866 г.

Роден е Васил Тодоров Ковачев – български естественик.

1863 г.

В Щип (дн. Македония) е роден академик Любомир Милетич (1863 - 1937). Милетич е сред най-големите български интелектуалци от края на ХІХ - началото на ХХ век. Филолог, общественик, езиковед, един от най-изявените деятели на Македонския научен институт (МНИ). Председател на МНИ от 1928 до смъртта си през 1937 г. Професор в Софийския университет по славянска филология. През 1926 г. става председател на Българското книжовно дружество (Българска академия на науките).

Автор е на: "За Тракия", "Родна Тракия", "В Македония и Одринско, Западна Тракия и договорът за мир в Ньой", "История на Гюмюрджинската република", "Разорението на тракийските българи през 1913 година" и др., както и на публикации и доклади, свързани с трагедията на тракийските българи през 1913 г. Автор е още на: "Документи за противобългарските действия на сръбските и на гръцките власти в Македония през 1912 - 1913 г." (1929), "Свищовски дамаскин. Новобългарски паметник от XVIII век", "Седмоградските българи и техният език" (1926), "Движението отсам Вардара и борбата с върховистите по спомени на Яне Сандански, Черньо Пеев, Сава Михайлов, Хр. Куслев, Ив. Анастасов Гърчето, Петър Хр. Юруков и Никола Пушкаров", "Старото българско население в Североизточна България" (1902) и др.

1863 г.

В Свищов е роден писателят Алеко Константинов, с псевдоним Щастливеца (1863 - 1897). Завършва право, работи като съдия и прокурор в софийски съдилища. Развива активна обществена дейност - училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество "Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет.

По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България, което поставя началото на организирания туризъм с изкачването на Черни връх, на 27 август 1895 г.

Автор е на "До Чикаго и назад", "Бай Ганьо", фейлетони, пътеписи и др. Превежда на български език произведения на Пушкин, Лермонтов, Некрасов и др.

Член е на Демократическата партия на Петко Каравелов. Убит е при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев край пазарджишкото село Радилово.

1851 г.

В Копривщица е роден Тодор Каблешков (1851 - 1876). Деец на българското национално-освободително движение, един от ръководителите на Априлското въстание (1876) в Панагюрски революционен окръг.

1862 г.

Със султански берат за водач на българската униатска църква е назначен свещеник Петър Арабаджийски (1820-1874 г.).

1861 г.

Иларион Макариополски и Авксентий Велешки отправят към българския народ послание, с което призовават да се съхранят устоите на православието и да се отхвърли “зловредната уния".

На тази умират:

1988 г.

Умира Николай Дончев (Николай Дончев Джаров) – български писател франкофон.

1982 г.

Умира Моско Москов Москов – български ветеринарен лекар – анатом, хистолог и ембриолог.

1932 г.

Умира Добри Петков Петков – български политик, полковник (1895 г.). Завършва Военното училище в София (1880 г.). Командир е на рота в Сръбско-българската война (1885 г.). Член е на Народнолибералната (стамболовистка) партия. Народен представител (1903-1908 г., 1911-1919 г.). Председател е на ХIII НС (1907-1908 г.). Участва в Балканската война в състава на Кърджалийския отряд (1912-1913 г.). Министър е на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1913-1918 г.). Арестуван (ноември 1919 г.) и осъден на доживотен затвор като един от виновниците за Втората национална катастрофа. Амнистиран е (юни 1924 г.). Редактор е на в. “Свобода" (1886-1899 г. ). Издава в. “Нов век" (1899-1916 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин - на “The New York Times";

Исторически бюлетин - на “The History Channel";

Исторически бюлетин - на “World of Quotes";

Енциклопедии - LAROUSSE

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;