На 1 февруари през 1834 година в Охрид е роден Кузман Анастасов Шапкарев – български възрожденски книжовник и фолклорист. Работи като учител в Струга, Охрид, Прилеп, Кукуш и Битоля.

След Руско-турската война Шапкарев решава да напусне Македония и да се пресели в Пловдив, столицата на новоосвободената Източна Румелия. Екзарх Йосиф I поддържа кореспонденция с него и успява да го отклони от това намерение. На 12 април 1880 година екзархът му предлага учителкото място в Солун, като се обосновава с думите:

"Такова едно изселване на образованите македонски българи може много да повлияе както в отношение към развитието на нашия народ в онези места, така и в отношение към успеха на Българската екзархия“

Шапкарев приема, макар и първостепенна задача в онзи период да е издаването на събраните от него народни песни, което не може да стане в Османската империя. Той заминава за Солун и участва в основаването на мъжката и девическата българска гимназия. Поддържа кореспонденция с Екзархията и подпомага усилията за изпращане на български владици в Македония. Кузман Шапкарев сътрудничи на вестниците "Македония“, "Право“, както и на списание "Читалище“ и други периодични издания. Най-значителният му труд е сборникът "Български народни умотворения“, който съдържа 1 300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла. Важен момент от живота му е срещата с братя Миладинови, чието дело подпомага със свои материали.

Кузман Шапкарев започва да събира фолклорни материали от двадесетгодишната си възраст. Българският възроженец събира фолклор до последните си дни.

Важен момент от живота му е срещата с братя Миладинови, чието дело подпомага със свои материали.