На този ден през 1762 г. Стойко Владиславов (Софроний Врачански) е ръкоположен за свещеник в Котел. До официалното му ръкополагане се стига след продължителни преговори с гръцкия владика, който иска да му се платят 100 гроша. С помощта на котелските чорбаджии парите са събрани и едва тогава владиката се съгласява да извърши тържествената церемония. Софроний Врачански е пръв ученик и последовател на Паисий Хилендарски. Той разпространява българското книжно учение, произнася църковни проповеди на български език. Преписва на простонароден български език книги, съставя два сборника, прави преводи. Бурния си и мъчителен живот описва в своята оригинална творба "Житие и страдания грешнаго Софрония" (написана около 1805 г. в Букурещ, днес се намира в Санкт Петербург). Отпечатана е посмъртно във в. "Дунавски лебед" през 1861 г. (бр. 55-61).

Вестник "Дунавски лебед" започва да излиза в Белград на 1 септември 1860 г. Издава го Георги Раковски. "Дунавски лебед" е първият революционен емигрантски вестник. 23 години по-късно в Казанлък е открито първото след Освобождението педагогическо училище с тригодишен курс. Директор e Петър Стойнев. През 1914 г. край българската легация в Ниш мобилизираните българи от Вардарска Македония отказват да положат клетва за вярност на сръбския крал. Много от тях участват в Македоно-одринското опълчение и са наградени с кръстове "За храброст".

Две години по-късно по време на Първата световна война с царски манифест България обявява война на Румъния. На 1 септември е роден писателят Димитър Талев. На тази дата умира Зорка Янкова Йорданова – българска драматична актриса.

2003 г.

Президентът на Република България връчва орден "Стара планина“ на проф. Александър Фол за "за създаването на тракологията и за международната ѝ легитимация като наука;“

2002 г.

На конференция,организирана от ООН президентът Георги Първанов се обявява за създаване на условия за устойчиво икономическо и международно развитие.

2001 г.

Президентът на Република България връчва орден "Стара планина“ първа степен на Вилхелм Теофилос Сикс, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Нидерландия в Република България

1977 г.

В периода 1 - 4 септември на езерото “Панчарево" край София се провежда ХІІІ световно първенство по кану-каяк.

1961 г.

България установява дипломатически отношения с Кралство Мароко.

1948 г.

Великото Народно Събрание приема Закон за опазване на държавната тайна.

1947 г.

Панаирът в Пловдив е възстановен като единствен национален международен мострен панаир.

1945 г.

В Пловдив е основан Държавен симфоничен оркестър.

1944 г.

Стойчо Мошанов започва официални преговори в Кайро с делегати на Великобритания и САЩ за сключване на сепаративен мир.

1943 г.

Обявена е декларация на "10-те" водачи на опозицията, изработена по предложение на Никола Мушанов за свикване на Велико Народно събрание и възстановяване на конституционното управление.

1934 г.

Правителство на Кимон Георгиев издава наредба-закон за защита безопасността на държавата.

1916 г.

По време на Първата световна война с царски манифест България обявява война на Румъния.

1914 г.

Край българската легация в Ниш мобилизираните българи от Вардарска Македония отказват да положат клетва за вярност на сръбския крал. Много от тях участват в Македоно-одринското опълчение и са наградени с кръстове "За храброст".

1902 г.

Проведен е Конгрес на Вътрешната организация под ръководството на Иван Гарванов (на снимката). Организацията приема името Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО) и нов устав, с който се прави опит за привличане на всички етнически групи.

1886 г.

Проведена е Извънредна сесия на IV Обикновено Народно Събрание с председател Георги Живков. Гласуван е първият държавен заем в съкровищни бонове – 33 300 000 млн. лв.

1883 г.

В Казанлък е открито първото след Освобождението педагогическо училище с тригодишен курс.

1860 г.

В Белград Георги Раковски започва да издава в. "Дунавски лебед" – първия революционен емигрантски вестник.

1858 г.

Проливни дъждове предизвикват наводнения в Пловдивско, Пазарджишко и Асеновградско.

1858 г.

В село Подмочани, Ресенско, днес Македония, е роден Трайко Китанчев (1858 - 1895). Писател, деец на македонското революционно движение. Пръв председател на Македонския комитет (по-късно Върховен Македоно-Одрински комитет). Учител е в Българската мъжка гимназия в Солун, в Пловдив, училищен инспектор в Търновско. Доброволец в Сръбско-българската война (1885). Китанчев е основен инициатор за обединяване на македонските дружества в България и е първият председател на Македонския комитет. Автор е на статии и други материали за националната идея. Умира в София на 13 август 1895 г. Прави първия превод на български език на "Дон Кихот" на Сервантес.

1762 г.

Стойко Владиславов (Софроний Врачански) е ръкоположен за свещеник в Котел.

На тази дата са родени:

1898 г.

Роден е Димитър Талев - български писател. Творбите на Талев са преведени на над 18 езика, а по някои от произведенията му са осъществени успешни сценични реализации (“Железният светилник", “Преспанските камбани").

На тази дата умират:

1970 г.

Умира Зорка Янкова Йорданова – българска драматична актриса. Артистка е в Народния театър "Иван Вазов" (1923-1970 г.).

1872 г.

Умира Никола Първанов - един от първите български филолози.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;