На 1 март посрещаме Баба Марта – това е един от най-хубавите пролетни празници, свързан с древен обред за здраве.

На тази дата през 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт. На 1 март 1912 г. е създадена Военната академия "Георги Раковски“.

На 1 март са родени: писателят, драматург и журналист Георги Марков, политикът и общественик Александър Стамболийски, актьорът и кулинарен водещ Ути Бъчваров, литературоведът Цветан Тодоров

На 1 март умират: книжовникът, общественик, участник в борбата за освобождение на България от турско иго Иван Кършовски, историкът и специалист по църковна история Иван Снегаров…

2016 г.

Група журналисти, сред които и един българин, са попаднали под обстрел до сирийския град Кенсаба в провинция Латакия.

2009 г.

Официално е открито Радио Видин.

2007 г.

Закрита е Агенцията за чуждестранна помощ.

2001 г.

В периода 1 – 14 март в България се извършва преброяване на населението. Според предварителните резултати от преброяването от 2001 г. като българи са се самоопределили около 6 850 000 души (85,5 %), турци – около 745 000 (9,3 %), а роми – около 370 000 (4,65 %). Общо в България живеят 7 973 671 души (около 3 889 000 мъже и около 4 085 000 жени) или с над 500 000 по-малко от 1992 г. Отрицателният прираст за 2000 г. е 5,1 на хиляда. Жителите на градовете са 69 %, а на селата 31 %.

1998 г.

В периода 22 февруари - 1 март е проведен учредителен конгрес на Българската евролевица. За лидер е избран Александър Томов.

Създава се на основата на учредената на 22 февруари 1997 г. Евролевица. Включва в себе си: Алтернативното социалистическо обединение - независими, Гражданското обединение за републиката (ГОР) и Движението за социален хуманизъм. Регистрацията й е обнародвана в "Държавен вестник" от 17 юли с.г. Председател на партията е Александър Томов. Други видни дейци: Бойко Радоев, Петя Шопова, Николай Камов, Росен Карадимов и др.

1995 г.

На Шестата си национална конференция Новата социалдемократическа партия (НСДП) се разделя на две крила - едното с председател Васил Михайлов, а другото - с председател Красимир Пухтев. Към течението начело с Васил Михайлов преминава и Марио Тагарински.

Нова социалдемократическа партия (НСДП) е учредена на 9 януари 1990 г. като наследник на Независимия социалдемократически клуб. Членува в СДС от 3 април същата година, но след това членството й в него е замразявано няколко пъти. Печатен орган на партията е вестник "Реформа".

1992 г.

Основана е официално Консервативна и екологична партия (КЕП).

Обособява се като самостоятелна формация след август 1991, когато част от членовете на Зелената партия в България, несъгласни с политиката й я напускат. Регистрирана е през април с.г. Председател: Христо Бисеров. От 8 юли 1995 г. председател на партията е Светлана Дянкова. Други дейци: Филип Димитров, Свободка Стефанова, Георги Ананиев и др.

1984 г.

Започва дейността си Бюрото за емпирични социологически изследвания към Българската социологическа асоциация.

1973 г.

Постановление на Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи за повишаване на заплатите на около 2 000 000 работещи.

1955 г.

България прекратява състоянието на война с Германия. Тази стъпка е предприета по внушение на Москва като част от инициативите, насочени към предотвратяване на влизането на ФРГ в НАТО.

1951 г.

Министерският съвет одобрява "Правилник за работата и устройството на Дирекция на изповеданията при Министерския съвет", според който чрез дирекцията "държавата упражнява контрол за осигуряване на свободата на съвестта и на изповеданията, както и свободата за извършване на религиозните обреди и за предотвратяване злоупотребата с църквата и религията за политически и противодемократически цели".

1945 г.

Учреден е Общ земеделски професионален съюз (ОЗПС).

1944 г.

СССР отправя до България втората си нота против производството на немски военни катери във Варна. Предходната нота е изпратена на 22 януари 1944 г.

1941 г.

България се присъединява към Тристранния пакт.

Тристранният пакт (Берлински пакт) е съюзен договор между Германия, Италия и Япония. Подписва се на 27 септември 1940 г. в Берлин от министрите на външните работи на Германия – Й. Рибентроп, на Италия – Г. Чано, и на Япония – С. Курусу. С пакта се осигурява взаимодействието между тези държави при завладяването и преразпределението на света. В специален секретен протокол е набелязано създаването на обединени комисии за разрешаването на военни, военноморски и икономически въпроси. На 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват последователно Унгария, Румъния и Словакия. България се включва в него на 1 март 1941 г. Слага се край на политиката на неутралитет и страната ни става сателит на Германия. Със сключването на спогодбата Клодиус–Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. Страната ни скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Германия. Тристранният пакт престава да съществува след разгрома на Германия и Япония в края на Втората световна война (1939–1945 г.).

1936 г.

Излиза първият брой на вестник Дневен Труд в София.

1934 г.

На 28 февруари и 1 март в Германия се състои среща на цар Борис III с Хитлер и с външния министър фон Нойрат, които съветват за българо-югославско сближение.

1923 г.

В периода 1 – 17 март се провеждат заседания на българо-югославска комисия в Ниш. На 23 същия месец се подписва споразумение за обща охрана на границата против четите на ВМРО.

1919 г.

Изготвен е мемоар на ВМРО до председателя на Парижката конференция за допускане на делегация на ВМРО и за решаване на македонския въпрос на базата на тезите на американския президент У. Уилсън.

1912 г.

Създадена е Военната академия "Георги Раковски“

Гласуван и приет от Народното събрание Закон за създаване на Военна академия.

1883 г.

Основано е работническото печатарско дружество "Къпина" в Пловдив с председател Михаил Георгиев, преименувано през юни на "Единство".

1873 г.

В Букурещ се провежда заседание на Българския революционен централен комитет (БРЦК), ръководено от Любен Каравелов. На заседанието се обсъжда положението в страната и се взема решение за свикване на общо комитетско събрание.

1870 г.

В Браила е отпечатан първият брой на хумористичния вестник "Хитър Петър".

1841 г.

Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно българско училище.

Взаимното училище е светско начално училище, в което се прилага Бел-Ланкастеровият метод на обучение (някои от по-напредналите ученици обучават част от своите съученици). Първото взаимно училище е открито от Неофит Бозвели в Габрово на 2 януари 1835 г. по инициатива на Васил Априлов. Известният просветен и църковен деец съставя и първите взаимоучителни таблици на български език, които служат за учебни пособия. В тях се съдържа целият учебен материал, предвиден за децата от взаимните училища. Обучението продължава 2 години и се извършва на говорим български език. Изучава се граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение. Издръжката на училищата се поема от местното население. В този си вид те са важен етап в развитието на учебното дело по българските земи през Възраждането. През тях преминават мнозина дейци, които след това играят немалка роля в развитието на просветното дело. Взаимното училище поставят началото и на новобългарското образование. В това се състои и тяхната най-голяма заслуга.

На тази дата са родени:

1970 г.

Роден е Петър (Ути) Бъчваров – български актьор. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност кинорежисура в класа на проф. Хачо Бояджиев и театрална критика в класа на проф. Севелина Гьорова. Започва да се снима в киното: "Трафик", "Хищна птица", "Граница" са по-известни филми с негово участие. Водещ е на популярното телевизионно предаване "Вкусно". През 1998 г. излиза и първата му книга "Вкусно - рецептите на Ути", която претърпява 3 издания. През 1999 г. излиза и втората му книга "Вкусно - рецепти без граница".

1939 г.

Роден е Цветан Тодоров Тодоров - български и френски литературовед, семиолог, почетен член на СУ. Син на проф. Т. Боров. Завършва българска филология в СУ (1961 г.). Получава стипендия на името на академик Ал. Теодоров-Балан и заминава на специализация в Париж (1963 г.); защитава дисертация на тема “Семиотичен анализ на “Опасни връзки" под ръководството на Р. Барт (1966 г.). Докторската си дисертация “Теория на литературния анализ" защитава през 1970 г. при М. Дюфрен. Чете лекции в най-големите университети в света. Редсктор на сп. “Поетик" от 1970 г. (заедно с Ж. Жьонет). Принадлежи към школата на телкелистите (от сп. “Tel Quel", основно с активното съдействие на Барт през 1960 г.). До 1963 г. пише статии и рецензии във в-к “Работническо дело", сп. “Пламък", “Литературни новини", “Български език", “Литературна мисъл" и др. Във Франция публикува студии в сп. “Комюникасион", “Ревю д’естетик", “Лангаж", “Критик", “Журнал дьо псиколожи", “Семиотика", “Поетик", както и в много научни издания извън Франция. С книгата си “Теория на литературата. Текстове на руските формалисти, събрани, представени и преведени от Цв. Тодоров" (на френски, 1965 г.) привлича вниманието на специалистите. Всяка негова следваща книга се превръща в събитие за научната общественост. Разработва основни проблеми на поетиката, на фантастичната литература, на теорията на символа, на реториката и др. Живее във Франция (от 1963 г.). Книги: “Литература и значение" (1967 г., на френски), “Граматика на “Декамерон"" (1970 г., на френски), “Въведение във фантастичната литература" (1970 г., на френски), “Поетика на прозата" (1971 г., на френски, 1985 г. на бълг.), “Теории за символа" (1977 г., на френски), “Символизъм и интерпретация" (1978, на френски), “Дискурсните жанрове" (1978, на френски), “Михаил Бахтин. Диалогичният принцип" (1981 г., на френски), “Завладяването на Америка. Въпросът за Другия" (1982 г., на френски, 1992 г. на бълг.), “Ние и другите" (1989 г., на френски), “Поуките на историята" (1989 г., на френски), “На предела" (1994 г. на френски, 1998 г. на бълг.), “Живот с другите" (1995 г. на френски, 1998 г. на български), “На чужда земя" (1996 г. на френски, 1998 г. на български). Автор и на частта “Poetique" в “Encyclopedia Universalis" (1985 г.), “Семиотика. Реторика. Стилистика" (2000 г.), “Възхвала на индивида" (2000 г.), “Памет за злото. Изкушение на доброто" (2001 г.).

1929 г.

Роден е Георги Иванов Марков – български писател белетрист, драматург, журналист; емигрант. В емиграция писателят работи в Би Би Си и “Свободна Европа", откъдето излъчва в ефир “Задочни репортажи за България" (репортажите и есетата - “биография на политическия режим в България", са издадени след 1989 г.). Умира на 11 септември 1978 г. в Лондон, убит е по политически причини. През 2001 г. посмъртно е награден с орден “Стара планина". Съчинения: “Цезиева нощ" (1957 г.); “Победителите на Аякс", научно-фантастичен роман (1959 г.); “Анкета. Новели" (1961 г.); “Между нощта и деня. Разкази" (1961 г.); “Мъже. Роман" (1962 г., 1963 г., 1990 г., “Портретът на моя двойник" (сборник с новели, 1966 г.) “Госпожата на господин търговеца на сирене. Пиеса" (1963 г.), “Последният патент. Комедия" (1965 г.); “ Да се провреш под дъгата. Пиеса" (1966 г.); “Кафе с претенция. Комедия" (1967 г.); “Асансьорът. Пиеса" (1967 г.), “Калай. Пиеса" (1967 г.), “Атентат в затворената улица" (1968 г.); “Жените на Варшава" (сборник с новели, 1968 г.); “Аз бях той. Комедия" (1969 г.); “Комунисти. Пиеса" (1969 г.); “The Archangel Michael", пиеса (1970 г.); “Задочни репортажи за България" (Цюрих, 1980-1981 г.) (София, 1990 г.); “Литературни есета" (Париж, 1982 г.) (София, 1990 г.); “The Truth that killed" (1984 г.); “Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България" (1991 г.).

1926 г.

Роден е Атанас Христов Бояджиев - български композитор, автор на естрадна музика. Следва право в СУ (1944 г.). Завършва композиция при проф. Димитър Ненов в БДК. Композитор на музиката на телевизионния сериал "На всеки километър" (1971 г.), заедно с П. Ступел работи и върху други български сериали - "Изгори, за да светиш", "Капитан Петко войвода". В творчеството си се стреми към национален облик на българската естрада. Плодотворно е сътрудничеството му с група "Щурците". Автор на текстовете на песните му е Б. Гудев. Награждаван е многократно на фестивала "Златният Орфей" и телевизионния конкурс "Мелодия на годината".

1926 г.

Родена е Людмила Антонова Исаева - българска поетеса. Завършва Педагогическия институт в Шумен (1948 г.). От 1949 г. живее и работи в София: сътрудничка в Радио София, редактор в издание "Български писател" и др. Съчинения: "Сърцето говори" (1957 г.), "Лирична биография" (1963 г.), "Истина" (1967 г.), "Не позволявайте света да остарява" (1970 г.), "Сърцевина" (1975 г.), "Изповед" (1976 г.), "Съдба" (1979 г.), "Писма от бялата къща" (1984 г.), "Чувства" (1986 г.). Умира на 17 септември 1991 г. в София.

1923 г.

Роден е Неделчо Чернев - български драматичен и филмов режисьор. Завършва Държавно театрално училище (1947 г.). Работи във Врачанския военен театър, където за 9 години прави 24 постановки; от 1960 г. до 1990 г. е режисьор в тв.; родоначалник на тв театър - “Последната нощ" (1960 г.), “Юнгфрау" (1961 г.), “Усилие" (1962 г.). През 1964 г. с “Русият и гугутката" поставя началото на българския тв филм и сериал. Работи в областта на военно-приключенския, криминално-шпионския, антифашисткия и мелодраматичния жанр. Снима по сценарии на Н. Русев, К. Кюлюмов, Е. Константинов, П. Вежинов, С. Бъчварова, Ст. Ц. Даскалов, Анжел Вагенщайн, Антон Дончев и др. Работи с най-добрите оператори - Г. Карайорданов, Е. Вагенщайн, Д. Коларов, и композиторите П. Ступел и Ат. Бояджиев. При него създават едни от най-хубавите си роли известни българески актьори. Филмите му са изградени в рамките на соцреализма, но тъй като са привлекателни и динамични, ярки и зрелищни, се радват на огромен зрителски успех. Снима се в: “Грамофон и маслини за моите приятели" (1965 г.), “С пагоните на дявола" (1967 г.), “На всеки километър I, II" (1969 г., 1972 г.), “Дъщерите на началника" (1973 г.), “На живот и смърт" (1974 г.), “Изгори, за да светиш!" (1976 г.), “Момичето с хармониката" (1977 г.), “Капитан Петко войвода" (1981 г.), “Фалшификаторът от Черния кос" (1983 г.), “Денят не си личи по заранта" (1985 г.), “Дом за нашите деца" (тв, поредица от 4 филма 1987, 1988, 1990 г.). Умира на 8 януари 2000 г.

1914 г.

Роден е Кирил Николов Маджаров - български писател, обществен деец, комунист. Като ученик се включва в дейността на комунистическата младежка организация. Принуден е да напусне училище, завършва като частен ученик (1934 г.). Записва право в СУ (1936 г.), сътрудник на в-к “Жупел", “Красногор", “Горчив смях", “РЛФ", “Арденска дума", “Академик", “Час", “Вестник на жената", “Хоро", участник в литературен сборник “Жажда" (1939 г.). Уредник на в-к “Родопска мисъл" (заедно с Тасо Примо и Н. Перич). Започва да пише под влияние на Хр. Смирненски, П. К. Яворов и Д. Дебелянов. Участва в акции на БОНС, през август 1944 г. става партизанин. Убит е в сражение на 14 август 1944 г., гара Куршумлий, Югославия. През 1951 г. излизат неговите “Избрани произведения" под редакцията на В. Андреев.

1900 г.

Роден полковник Кирил Киселички, командир на 24-а пехотна дивизия от 15.12.1944 г.

1897 г.

Роден е Сава Цолов Гановски (псевд. Трудин) - български философ марксист и естет, педагог и общественик. Академик от 1952 г., член е на мн. АН, професор. Народен представител. След преврата на 9 септември 1944 г. заема отговорни административни длъжности. Директор е на Педагогическия институт при БАН, председател е на Бюрото на Народното събрание. Съчинения: "Основни направления във философията" (1934 г.), "Проблеми на възпитанието" (1940 г.), "Кратка история на философията" (1941 г.), "Обществено-икономическата формация и мирното съвместно съществуване" (1962 г.) и др. Умира на 24 април 1993 г. в София.

1879 г.

Роден е Александър Стоименов Стамболийски – български общественик, политик, държавник, лидер на БЗНС. Завършва Плевенското винарско училище (1898 г.). Участва в учредителния конгрес на БЗНС (1899 г.). Учи агрономство в гр. Хале, Германия (1900-1902 г.). Поради заболяване се завръща в България; редактор е на вестник “Земеделско знаме" (от 1901 г.) и списание “Земеделска мисъл" (1910-1923 г.). Народен представител е в ХIV Народно събрание (1908-1911 г.), ХVI-ХХ Народно събрание (1913-1923 г.) и V Велико народно събрание (1911 г.). Привърженик е на идеята и практиката за съсловното народовластие на земеделците. В програмата на БЗНС (1905 г.) Стамболийски внася идеите за ограничаване на икономическата експлоатация, премахването на политическото господство на едрите собственици и установяването на самостоятелна селска власт. ХV конгрес на БЗНС (1919 г.) насочва съюза към установяване на народовластническо конституционно управление, което да осъществява икономически реформи и усъвършенства политическото устройство на обществото. Стамболийски не одобрява влизането на България в I световна война и се бори срещу нея. Касиран е като депутат и е осъден на доживотен затвор (1915 г.). През септември 1918 г. е освободен и е изпратен заедно с Райко Даскалов да успокои разбунтувалите се войници и да ги върне на фронта. Министър е на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителството на Т. Теодоров (ноември 1918 г. – октомври 1919 г.). След изборите (септември 1919 г.) оглавява коалиционно правителство на земеделци, народняци и прогресивни либерали (октомври 1919 г. – май 1920 г.), същевременно е министър на войната и министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. През май 1920 г. съставя самостоятелен земеделски кабинет, в който е и министър на външните работи и изповеданията; до юни 1921 г. управлява и Министерството на войната. Като министър-председател подписва Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.). Във вътрешната политика Стамболийски прилага програмата на БЗНС и си създава много неприятели в различни кръгове на обществото: армия, Църква, интелигенция, ВМРО. Сам убеден демократ, Стамболийски твърдо вярва в конституционната демокрация. Поради това не взема сериозни мерки за ликвидиране на заговора срещу правителството. На 9 юни 1923 г. тайната офицерска организация Военен съюз извършва преврат и на власт идва правителство, съставено от представители на Народния сговор. Стамболийски се опитва да организира контрапреврат, но не успява. Заловен е в с. Голак, Ихтиманско и на 14 юни 1923 г. е убит в родното си село Славовица по жесток начин.

1875 г.

Роден е Кирил Григоров Пърличев - македонски революционер, деец на националноосвободителното движение. Син на Григор Пърличев. Завършва Висшето училище (днес СУ). По професия е учител и журналист. От 1895 г. участва в четите, организирани от ВМОК и прехвърляни в Македония. Присъства на Солунския конгрес на ВМОРО (1896 г.). Като студент в СУ е задграничен представител на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като четник в четата на Хр. Чернопеев. След въстанието е учител в Солун и София. Сътрудничи на в-к "Македония", "Свобода или смърт" и др. Автор на "Сръбският режим и революционната борба в Македония 1912-1915" (1917 г.). Активно участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове. След I световна война (1919 г.) е един от организаторите на възстановяването на ВМРО и един от задграничните представители на организацията. След разцеплението на организацията (1928 г.) остава в крилото на ген. Ал. Протогеров. През 1931 г. се отказва от активна революционна дейност. След 1941 г. е директор на Музея на старините в Охрид. През 1944 г. е арестуван от комунистите и предаден на югославските власти. Умира на 9 февруари 1944 г. в Охрид в югославски затвор при неизяснени обстоятелства.

1866 г.

Роден генерал-майор Стоян Пушкаров, началник на артилерията във 2-ра армия през Първата световна война.

На тази дата умират:

1971 г.

Умира Иван Йовчев Снегаров - български историк, специалист по църковна история. Роден е на 12 октомври 1883 г. в Охрид. Член-кореспондент на БАН (1933 г.), акад. (1943 г.). Завършва Духовната семинария в Цариград (1906 г.) и Киевската духовна академия (1912 г.). През 1912-1926 г. е учител в Солунската мъжка гимназия, в Ямболското педагогическо училище, в Софийската семинария, в Първа мъжка и Първа девическа гимназии в София. Доцент по църковна история (1926 г.), професор (от 1933 г.) в Богословския факултет на СУ (от 1950 г. - Духовна академия). Автор на 21 монографии, на 200 студии, на статии, рецензии, на популярни статии и отзиви. Научните му интереси са насочени към изучаване историята на Българската църква. Обстойните му изследвания в тази област го определят като най-добрия неин познавач. Най-голямото му научно дело е фундаменталното изследване “История на Охридската архиепископия". Автор е на изследвания за българо-руските културни връзки до ХVIII в., за манастирски кондики. Пише биографиите на Неофит Рилски, Райно Попович и др.

1938 г.

Умира Максим Скопски и Пловдивски (светско име - Марин Пелов) – висш служител на Българската православна църква. Роден е през 1850 г. в с. Орешак, Троянско. Ръкоположен в йеродяконски сан през 1870 г. Завършва Киевската духовна семинария (1881 г.). През 1892 г. е хиротонисан за епископ и е избран за скопски митрополит, но е принуден да напусне Скопие (1895 г.). След това управлява Ловешката епархия, а през 1906 г. е избран за пловдивски митрополит. От 1913 г. до 1928 г. митрополит Максим е член на Светия синод, а от 1924 г. до 1928 г. е наместник-председател на Светия синод. Участва в комисиите по изменението на Екзархийския устав, ръководи мъдро Българската православна църква.

1914 г.

Умира Иван Попхристов Кършовски - български книжовник, общественик, участник в борбата за освобождение на България от турско иго. Роден е на 12 август 1839 г. в Елена. Учи в Елена и Свищов. Работи като учител на различни места. Постъпва в Първа българска легия на Г. С. Раковски (1862 г.); в Белград остава до 1864 г. Учителства в Добруджа и се занимава с революционна дейност (1865-1866 г.). Емигрира в Румъния и се включва в организирането на чети през Дунава (през 1867 г. е писар в четата на П. Хитов), включва се във Втората българска легия в Белград (1868 г.). След кратък престой в Одеса се установява в Румъния и учителства. Един от дейните членове на Гюргевския революционен комитет. В Плоещ издава на румънски език в-к “Вултурул" и “Индепенденца национала" (1876-1877 г.). След Освобождението е съдия, адвокат, член е на Либералната партия, народен представител в I и II НС. Доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). Редактор на в-к “Струма" (1889 г.), “Вардар" (1889-1891 г.), “Юнак" (1898-1900 г., заедно с Ив. Бобевски); сътрудничи на българския и румънския периодичен печат. Издава книги: “Нова българска Света гора - Бузлуджа" (1898 г.), “Неразбранщина" (1899 г.), “Румъно-българско скарвание и истинските му причини" (кн. 1-3, 1900 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.