1707 година официално е обявено обединението на Англия, Уелс и Шотландия в една обща държава под името Великобритания. На 1 май 1918 г. в град Пенза е изработен първият в Европа паметник на Карл Маркс.

През 1945 година Германия известява, че Хитлер е мъртъв. На този ден, Хамбургското радио съобщава, че Адолф Хитлер е бил убит в Канцеларията на Райха в Берлин. През 1961 година Фидел Кастро забранява изборите в Куба.

2018 г.

Шотландия въвежда минимална цена на алкохола. Тази инициатива става факт след години на юридически битки. Определена е минимална цена от 50 пенса (0,70 долара или 57 евроцента) за единица алкохол - мярка, която отчита едновременно съдържанието на алкохол и обема на продукта.

2018 г.

Мароко прекъсва дипломатическите си отношения с Иран заради подкрепата на Техеран за Фронта Полисарио - военна и политическа организация в Западна Сахара, която търси независимост.

2018 г.

Открива се среща на върха на африканските сухопътни сили се в Абуджа, Нигерия. На нея присъстват военни делегации от 30 африкански нации плюс представители от Европа и САЩ.

2018 г.

Полша поема ротационното председателство на Съвета за сигурност на ООН.

2014 г.

Изследователи от Институтът за тежки йони в Дармщат, Германия потвърждават съществуването на 117-тия химически елемент Унунсептий синтезирайки седем ядра.

2013 г.

В САЩ е извършено успешно изпитание на хиперзвуковата ракета Boeing X-51.

2012 г.

В Мали при стълкновения между привърженици на сваления президент Амаду Тумани Туре и военната хунта загиват 14 човека, а още над 40 са ранени.

2011 г.

Папа Бенедикт XVI извърши беатификация на своя предшественик Йоан Павел II.

2011 г.

При операция на ЦРУ в Пакистан от командоси (в 20:30 по UTC) е ликвидиран Осама бин Ладен. Операцията, която траяла по-малко от 40 минути била наблюдавана в реално време от досегашния директора на ЦРУ и новоназначен министър на отбраната Лион Панета от залата за конференции в централата на ЦРУ базирана в Лангли, окръг Феърфакс, щата Вирджиния, недалеч от столицата Вашингтон. Нов директор на ЦРУ става досегашният командващ силите на САЩ и НАТО в Афганистан генерал Дейвид Петреъс.

2011 г.

При бомбардировка на самолети на НАТО са убити трима внука и най-малкия син на Муамар Кадафи

2009 г.

Еднополовият брак е узаконен в Швеция.

2004 г.

Кипър, Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Литва, Латвия, Естония, Малта и Словения се присъединяват към Европейския Съюз. След петото поред и най-голямо разширяване в историята на Съюза, държавите-членки на съюза стават 25, а европейските граждани над 450 млн.

2003 г.

Президентът на САЩ Джордж У. Буш каца на американския самолетоносач USS "Ейбрахъм Линкълн", където държи реч, обявявайки края на мащабните военни операции в Ирак.

Войната започва на 20-ти март 2003 г., когато САЩ и Великобритания атакуват по въздух, суша и море, подкрепени от Австралия, Дания, Полша и Испания. Войната започва без необходимата декларация от страна на Съвета за сигурност на ООН, която да узакони инвазията на коалиционните сили. Продължава почти един месец и в резултат е свален режима на Саддам Хюсеин.

1979 г.

Гренландия получава правото да се самоуправлява.

Около 84% от площта на острова е покрита с лед, което ограничава обитаемите зони до крайбрежието. Гренландия е неизвестна в Европа до X век, когато е открита от норвежки викинги, объркали пътя за Исландия. Въпреки че при пристигането на викингите островът е необитаем, дълго преди това там са живели хора. Преките предшественици на съвременните инуити пристигат около 1200 г. В продължение на стотици години инуитите са единствените жители на Гренландия, но Дания, основавайки се на спомена за викингското заселване, предявява претенции към територията и колонизира острова през XVIII век. Наложени са колониални привилегии, като монопол върху търговията.

По време на Втората световна война Гренландия е ефективно откъсната, социално и икономически, от Дания и става по-близка до САЩ и Канада. След войната контролът е върнат на Дания и колониалният статус е окончателно премахнат. Макар, че Гренландия все още е част от Кралство Дания, от 1979 г. тя се ползва с вътрешна автономия. Островът е единствената територия, напуснала Европейския съюз.

1967 г.

Кралят на рокендрола, Елвис Пресли се жени за Пресила в Лас Вегас. Пресила тогава е на 21 години. Девет месеца по-късно се ражда се дъщеря им Лиса Мари. Елвис и Пресила се разделят през 1972 г. и се развеждат година по-късно.

1961 г.

Фидел Кастро забранява изборите в Куба. На манифестация в столицата Хавана, в която се включват стотици хиляди кубинци Кастро провъзгласява “Революцията няма нищо общо с изборите. Няма по-демократично правителство в Латинска Америка от революционното правителство".

1944 г.

В нацистката авиация влиза в редовна експлоатация моделът “Месершмит Ме-262 Щурмфогел" – първият в света реактивен военен самолет.

1941 г.

В Ню Йорк се състои премиерата на филма на Орсън Уелс – “Гражданинът Кейн". Филма получава награда Оскар за сценарий.

1940 г.

Лятната Олимпиада, която трябва да се проведе през септември 1940 г. в Токио се отменя заради Втората световна война. Олимпийските игри са най-известното състезание в света, в което атлети от различни спортове се състезават за златни, сребърни и бронзови медали. Олимпиади се провеждат на всеки четири години. Първите олимпийски игри са провеждани преди повече от 3000 години в Древна Гърция на всеки четири години.

1918 г.

В град Пенза е изработен първият в Европа паметник на Карл Маркс.

Маркс е влиятелен немски философ, политикономист и политически деец. Роден е на 5 май 1818 г. Карл Маркс е известен като критик на капитализма и възгледа за историята като резултат от класовата борба, в която капиталисти и пролетариат са антагонистични сили, основно положение в марксизма. Той е организатор на Първия интернационал. Въпреки че Маркс се занимава с широк обхват от проблеми, той е най-известен с анализа си на историята от гледна точка на класовата борба, което е казано накратко в известното изречение от увода към "Комунистическия манифест“: "Историята на досега съществувалото общество е история на класовата борба“. Баща му Хенрих Маркс, на когото истинското име е Хиршел Леви, е син на равина Маркс Леви. В Голямата Френска Енциклопедия от 1900 г. е написано, че произхожда от фамилията Mordechais или Мурдехай на български език. Бабата на Карл е полска еврейка, която също произхожда от равинско семейство. Баща му, по професия адвокат и съветник в съда на Трир, през 1817 г. се покръства и приема протестантската вяра. Карл Маркс умира през 1883 г.

1905 г.

Алберт Айнщайн официално излага своята теория за относителността.

Алберт Айнщайн е роден през 1879 г. в Улм, Германия. Той е германски физик теоретик и математик, един от създателите на съвременната физика. Той е роден в Германия, живее в Швейцария. Там завършва училището в Аарау при проф. Вебер, след което през 1900 г. се дипломира като преподавател по физика в Цюрихската политехника. През 1902 г. започва работа във федералното Бюро за патенти в Берн като експерт. Жени се за Милеве Марич, негова състудентка и отново се връща в Германия, а през 1933 г. емигрира в САЩ. През 1905 г. Айнщайн създава частната, а през 1907-1916 г. и общата Теория на относителността. Автор е на основни трудове по квантова теория на светлината. Той въвежда термина "фотон" през 1905 г., открива Закона за фотоефекта, основния закон на фотохимията, наречен Закон на Айнщайн и доказва теоретично индуцираното излъчване през 1917 г. Развива статистическата теория на Брауновото движение, като полага основите на теорията за флуктуацията и създава квантовата статистика на Бозе-Айнщайн. От 1933 г. Айнщайн работи върху космологията и единната теория на полето. Инициатор е за създаването на Йерусалимския университет през 1925 г. През 30-те години на ХХ век той се обявява срещу фашизма, а през 40-те – срещу използването на ядрено оръжие. През 1940 г. пише писмо до американския президент за опасността от създаването на ядрено оръжие в Германия, с което стимулира ядрените изследвания в САЩ. През 1921 г. получава Нобелова награда за трудовете по теоретична физика и по-точно за закона за фотоефекта.

1901 г.

17 –годишният Бенито Мусолини за първи път публично проявява своя нрав като блокира входа на гимназията и не позволява на учителите за започнат учебните занятия.

Майката на Бенито Мусолини е начална учителка. Бащата му е социалист с анархистки уклон, работещ като обущар. "Да, произлизам от народа - ето кое ми даде основните козове в живота" - споделя Мусолини с германския писател Емил Лудвиг. Бенито завършва средно образование през 1902 г. и тъй като не иска да отслужи двегодишната си военна служба, заминава за Швейцария. За дезертьорството си е осъден задочно на една година затвор. Движи се из социалистическите кръгове на емигранти и студенти от различни страни, изучава френски и немски език, чете анархо - синдикалистка и марксистка литература.

1897 г.

Влиза в сила подписаният на 9 декември 1896 г. 10-годишен търговски договор с Австро-Унгария, предвиждащ налагането на мито от 14 %. До края на 1896 г. са подписани подобни договори с Русия, Англия, Франция, Италия, Сърбия и временни спогодби с Германия, САЩ, Белгия. Русия доброволно се отказва от капитулационните си привилегии по Берлинския договор.

1896 г.

Влиза в сила Наказателният закон (до 13 февруари 1951 г.), изработен на базата на наказателните закони в Унгария (1878-1879 г.) и Русия ("Уложение" от 1883 г.).

1886 г.

В САЩ започва масова стачка на над 300 000 работници в подкрепа на въвеждането на 8 часов работен ден. Впоследствие денят 1 май е световно утвърден като международен ден на труда. През 1889 г. на учредителния конгрес на Втория интернационал е приета резолюция за честването му. За първи път се отбелязва през 1890 г.

В България Международният ден на труда се чества за първи път през 1890 г. по инициатива на Типографското дружество. Първите масови събирания за отбелязване на празника са през 1893 г. в София, Пловдив и Видин. За първи път е обявен за официален празник през 1939 г., а от 1945 г. се чества официално всяка година.

1851 г.

В Лондон по инициатива на принц Албърт, съпруг на кралица Виктория, е открито Първото Световно изложение, посветено на достиженията в областта на техниката и културата.

1836 г.

В петербургския Александрински театър се състои премиерата на пиесата на Гогол “Ревизор". Николай Василиевич Гогол е руски писател, поет и драматург. Роден е на 1 април 1809 г. е с. Б. Сорочинци, Полтавска област. Гогол е основоположник на

реалистичната школа в руската литература. Автор е на: "Тарас Булба", "Мъртви души", комедията "Ревизор", "Бъдни вечер", повестите "Нос", "Шинел", сборника с разкази "Вечери в селцето край Диканка", литературно-критически статии и др.

1786 г.

Във Виена се състои премиерата на операта на Волфганг Амадеус Моцарт “Сватбата на Фигаро".

Волфганг Амадеус Моцарт е немски композитор. Още в детските си години проявява забележителни музикални способности. На 6-годишна възраст той свири изключително добре на клавесин. Баща му решава да предприеме пътуване с него и със сестра му. В Мюнхен и Виена те имат големи успехи. През следващата година посещават Майнц, Франкфурт, Кобленц, Аахен, Брюксел и Париж. Във френската столица младият Моцарт издава първите си две композиции. През 1767 г. Моцарт заминава за Виена, където пише две малки опери и тържествена меса. През 1769 г. отива с баща си в Италия. В Милано представя операта си “Митридат, цар Понтийски", която има забележителен успех. В Залцбург става диригент на капелата на местния архиепископ и създава оратория, операта “Сънят на Сципион", симфонии, меси, концерти, камерна музика и др. През 1781 г. излиза операта “Идоменей", която отбелязва преход между първите му творби и зрялото му творчество. Връща се във Виена, където се жени за Констанца Вебер (1781 г.). Същата година представя комичната опера “Отвличане от сарая". През следващите години композира оперите “Сватбата на Фигаро", “Дон Жуан", “Cosi fan tutte" (“Така правят всички"), “Вълшебната флейта", а в годината, когато умира (на 35 год.) – 1791 г., създава “Реквием".

1707 г.

Официално е обявено обединението на Англия, Уелс и Шотландия в една обща държава под името Великобритания.

305 г.

Римският император Диоклетиан, управлявал страната си 20 години, доброволно се отказва от престола, като поделя империята на две части – западна и източна, между двамата си синове и прекарва остатъка от живота си в дворец в Сплит.

Гай Аврелий Валерий Диоклетиан е римски император от 284 г. до 305 г. С цел стабилизация на управлението, защита на границите, а също и с цел предотвратяване на узурпация на властта въвежда административно и териториално разделение на властта - тетрархията. При управлението на Диоклетиан империята е разделена на 12 диоцеза и на 100 провинции; Мизия е разделена на 2 провинции - Горна и Долна. Р. Цибрица служи за граница между тях. Император Диоклетиан предприема гонения срещу християните, които наричат края на царуването му "ера на мъченичествата" (303 г. –311 г. ).

На тази дата са родени:

1946 г.

Роден е Джон Ву - китайски режисьор, израснал в Хонг Конг, където започва филмовата му кариера. В първите си филми Ву акцентира върху демонстрацията на източни бойни изкуства. След филма "Убиецът" (1989 г.) той печели огромна популярност в САЩ и е поканен да работи в Холивуд, където режисира екшъни. Филмография: "Трудна мишена" (1993 г.), "Код “Счупена стрела" (1996 г.), "Лице на заем" (1997 г.), "Мисията невъзможна-2" (2000 г.), "Windtalkers" (2002 г.).

1924 г.

Роден е Карел Кахиня - чешки режисьор, сценарист и оператор. Завършва Кинофакултета към Пражката академия на изкуствата. Още като студент заедно с Войтех Ясни създава първия си документален филм. Работи в документалното кино до 1956 г., когато дебютира в игралното. Режисира приключенски филми. Работи и в областта на детския филм. От документалните му филми се откроява “Не винаги е облачно" (1950 г.), а от игралните - “Тогава по Коледа" (1958 г.), “Кралят на Шумава" (1959 г.), “Терзания" (1962 г.), “Надежди" (1963 г.), “Високата стена" (1964 г.), “Да живее републиката" (1965 г.), “Нощта на невестата" (1967 г.), “Отново прескачам локвите" (1971 г.), “Влак до спирка “Небе" (1972 г.), “Любов" (1973 г.), “Павлинка" (1974 г.), “Робинзонка" (1974 г.), “Смъртта на мухата" (1976 г.), “Малката русалка" (1977 г.), “Среща през юли" (1978 г.), “В очакване на дъжда" (1978 г.), “Захарният дом" (тв, 1980 г.), “Фанди, о, Фанди!" (1983 г.), “Последната пеперуда" (1990 г.), “Кравата" (1994 г.), “Фани" (1995 г.), “Хана" (1999 г.).

1917 г.

Родена е Даниел Дарийо - френска актриса. Учи в Парижката консерватория. Дебютира във филма "Балът". Изпълнява драматични роли във филмите "Причастие без изповед" (1953 г.), "Мадам дьо …" (1953 г.), "Червено и черно" (1954 г.), "Мари Октобър" (1959 г.). Играе и в комедии - "Злоупотреба с доверието" (1937 г.), "Завръщане в зори" (1938 г.), "Първа среща" (1941 г.), "Заеми се с Амелия" (1949 г.), "Дяволът и десетте заповеди" (1962 г.). Снима се още в "Девойките от Рошфор" (1966 г.), "Светата година" (1976 г.), "Стая в града" (1982 г.), "Няколко дена с мен" (1988 г.), "Денят на кралете" (1991 г.), "И утре е ден" (2000 г.), "Емили замина" (2001 г.), "Осем жени" (2002 г.).

1872 г.

Роден е Хуго Алвен - шведски композитор и диригент. Учи в Стокхолм, в Германия, Франция и Белгия. От 1903 г. е преподавател по композиция в Стокхолмската консерватория. От 1910 г. до 1939 г. е в Музикалния факултет на Упсалския университет, където ръководи студентския хор "Орфей" (до 1947 г.). Включва фолклорни елементи в творчеството си, като открива с това нов етап в шведската симфонична музика. Автор е на балетите "Високият крал" (1923 г.), "Блудният син" (1957 г.), на 12 кантати, 5 симфонии, на камерни произведения, на музика към драматични спектакли и филми.

1769 г.

Роден е Артър Уелингтън - английски пълководец, държавник, дипломат, фелдмаршал (1813 г.). Член на партията на торите. Учи в Итън и във Военното училище в Анже (Франция). Започва военната си кариера в английските войски в Холандия. Участва в антифренските походи през 1794-1795 г. От 1796 г. е в Индия, където командва английските войски при завоюването на Майсур-маратхските княжества. Завръща се във Великобритания през 1805 г. През 1807-1808 г. е държавен секретар по въпросите за Ирландия. От 1808 г. до 1813 г. командва съюзните войски във войната срещу Наполеон I на Пиренейския полуостров. През 1814 г. е назначен за английски посланик в Париж; получава титлата херцог. През 1815 г. командва англо-холандската армия в решаващото сражение срещу Наполеон на Ватерлоо. Участва в работата на Виенския конгрес (1814-1815 г.). Оглавява окупационните войски във Франция (1815-1818 г.). Представител на Англия на конгресите на Свещения съюз в Аахен през 1818 г. и Верона през 1822 г. През 1822 г. подписва в Петербург т. нар. Гръцки протокол, който определя позициите на Англия и Русия по отношение на Гърция. Главнокомандващ английската армия (1827-1852 г.). През 1828-1830 г. е министър-председател на Великобритания. Обявява се срещу провеждането на парламентарни реформи, което допринася за падането на кабинета. През 1834-1835 г. е министър на външните работи, а през 1841-1846 г. - министър без портфейл. През 1848 г. е командващ на военните части, които се подготвят да потушат чартистките бунтове.

На тази дата умират:

1945 г.

Самоубива се Паул Йозеф Гьобелс - нацистки политик, близък приятел на Хитлер, министър по време на III райх, един от главните военни престъпници на фашистка Германия. Влиза в Националсоциалистическата партия през 1922 г. Редактор и издател на нацисткия в-к "Ангриф". Става ръководител на пропагандата в нацистката партия през 1928 г. От 1933 г. е министър на народната просвета и пропагандата в кабинета на Хитлер. През 1944 г. става императорски пълномощник по тоталната военна мобилизация. Самоубива се в края на войната, заедно с цялото си семейство.

Германия известява, че Хитлер е мъртъв. На този ден, Хамбургското радио съобщава, че Адолф Хитлер е бил убит в Канцеларията на Райха в Берлин.

В 22.30 ч. местно време говорителят съобщава новината от щаба на фюрера, че Хитлер е “паднал на ръководния си пост в Канцеларията на Райха, сражавайки се до последно срещу болшевиките и за Германия". В съобщението се известява още, че приемник на Хитлер е адмирал Доенц.

1873 г.

Умира Дейвид Ливингстън - английски мисионер и пътешественик. Изследва Средна и Южна Африка, басейна на р. Замбези и ез. Танганайка, открива водопада Виктория. Води борба срещу търговията с роби. Умира до ез. Танганайка. Тялото му е пренесено в Англия и погребано в Уестминстър. Неговото име носят град в Замбия, планина в Източна Африка и водопад на р. Конго.

1832 г.

Умира Константин Калайдович - руски археограф, историк. Завършва Московския университет през 1810 г. и влиза в кръжока на граф Н. П. Румянцев, първия голям археографичен център на Русия. Участва активно в работата на Московското дружество за история и руски старини, Комисията по печатане на държавни грамоти и договори. Заедно с П. М. Строев участва (1817-1818 г.) в археографична експедиция, открила важни древноруски паметници (“Изборник на Светослав", 1073 г., произведенията на Кирил Торовски и др.). Издава “Руски забележителности" (т. I, 1815 г.), “Древни руски стихотворения, събрани от Кирша Данилов" (1818 г.), “Закони" на Иван III и Иван IV (1819 г.) и др.

1816 г.

Умира Св. Акакий Серски - българин от Солунско, загинал като новомъченик след публично проклинане на исляма в Цариград. Мощите на светеца се пазят в руския светогорски манастир "Св. Пантелеймон".



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;