1 декември се свързва с появата на един от ценните документи от средновековната българска държава - Мрачката грамота на цар Иван Александър - издадена през 1347 година. Дарствената грамота за манастира “Свети Никола" в местността Мраката, Радомирско, е важен исторически извор за административното устройство на България през ХІV век.

В България Военномедицинска академия отбелязва своя празник. Тя е първоприемник на създадената през 1891 година Софийската обща гарнизонна болница с началник д-р Георги Золотович.

През 1915 г. българското правителство протестира срещу използването на патрони “дум-дум“ от англо-френските войски в Македония. “Дум-дум" е британски боен патрон, разработен в Индия за употреба на Северозападния фронт в края на 90-те години на ХІХ век. Патронът се състои от покрит 303-куршум, чийто връх излага на показ оловното ядро. Целта е да се подобри ефективността като се увеличи разширяването при удар.

Година по-късно, 1916 г., в хода на Първата световна война части от Дунавската армия достигат река Арджеш в Румъния. През октомври 1916 г. Централните сили вземат решение за настъпление към столицата на Румъния Букурещ като по този начин целят излизането на държавата от войната.

На 1 декември е роден композиторът Петко Стайнов. На 1 декември умира първият български екзарх Антим І.



2009 г.

Борис Георгиев е удостоен от президента на Р България с Орден "Стара планина" – първа степен "за изключително големите му заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта и по повод 80 години от рождението му.“

2000 г.

Заседанието в Брюксел на Съвета на министрите на вътрешните работи и правосъдието на ЕС взема решение да се извади България от Шенгенския визов списък. Шенгенското споразумение е подписано на 14 юни 1985 г. Страните, които го подписват са: Франция, Германия, Белгия, Холандия и Люксембург. Споразумението предвижда премахване на граничния контрол между страните – членки на ЕС, свободно движение на хора и стоки, засилен контрол по “външните" граници на съюза. Споразумението влиза в сила на 26 март 1995 г. за седем от подписалите го 10 страни. Тези седем страни са Германия, Белгия, Холандия, Испания, Франция, Люксембург и Португалия. През септември 1995 г. Европейският съвет приема списък на страните, за които се изисква входна виза. Официалното изваждане на страната ни от списъка става на 15 март 2001 г.

1996 г.

В Кърджали е проведена Трета национална конференция на ДПС, на която Ахмед Доган е преизбран за лидер на организацията.

Ахмед Доган е политически деец. Завършва философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Редовен аспирант е в Института по философия при БАН. През 1986 г. е кандидат на философските науки и научен сътрудник в Института по философия към Българската академия на науките /БАН/. Заради участието му в съпротивата срещу възродителния процес е арестуван и осъден на 10 години лишаване от свобода. След 10 ноември 1989 г. се включва в политическия живот на страната. Ахмед Доган е един от основателите и лидер на Движението за права и свободи от 1990 г. Депутат е в VII-мо Велико народно събрание и в ХХXVI-то, ХХXVII-мо, ХХXVIII-то и ХХXIX-то. От 11 юли 2005 г. Ахмед Доган е депутат в 40-то Народно събрание. Той е председател на парламентарна група на “ДПС".

1981 г.

Създаден е фонд "1300 години България".

През 2001 г. е приет закон за Националния дарителски фонд "13 века България", като към него са приети изменения и допълнения. Според закона фондът има за цел да организира и подпомага дарителска дейност, извършвана от български и чуждестранни физически и юридически лица в подкрепа на образованието, науката, културата, възстановяването и опазването на исторически и културни ценности, здравеопазването и други социални сфери.

1972 г.

Състои се първото извеждане в Космоса на българската апаратура “П1" на борда на спътника Интеркосмос 8, чрез която се изследват параметрите на космическата плазма. Апаратурата е създадена от Научната група по физика на Космоса към Президиума на БАН. През 1972 г. България е включена в ранглистата на ООН като 18-та космическа страна. За 25 години България е извела в Космоса 50 апарата.

1970 г.

В Гюргево е подписана спогодба за строеж на газопровод за транспортиране на природен газ от СССР за България.

1944 г.

Обнародвано е постановление, което предвижда да бъдат освобождавани от наказателно преследване военни, подсъдими по т.нар. Народен съд, ако имат активно участие във войната срещу Германия. Целта му е да запази от преследване част от кадровите военни. Постановлението е по доклад на военния министър Дамян Велчев. Министерският съвет го приема на 23 ноември. БРП (к) се противопоставя на постановлението. От 4 до 7 декември тя организира митинги и демонстрации в цялата страна и на 8 декември постановлението е отменено.

1916 г.

В хода на Първата световна война части от Дунавската армия достигат река Арджеш в Румъния.

През октомври 1916 г. Централните сили вземат решение за настъпление към столицата на Румъния Букурещ като по този начин целят излизането на държавата от войната.

На 23 ноември 1916 г. Първа софийска дивизия и 12-а пехотна дивизия в състава на Дунавската армия преминават Дунава и настъпват към Букурещ.

Успешните действия на съюзниците в Карпатите и на 3-а българска армия в Добруджа създават условия за форсиране на р. Дунав и настъпление по Мунтенското оперативно направление. Такава задача получава Дунавската армия която трябва да форсира реката при Свищов и като развие удара към Букурещ, да съдейства за овладяването на града. При форсирането армията, командвана от германския генерал Кош, разполага с 217-а германска, Сборната и 1-ва пехотна софийска дивизия, Сборната конна дивизия и други части - общо 32 пехотни дружини и 66 артилерийски батареи. В полосата за форсиране противникът разполага с 10 пехотни дружини и 11 артилерийски батареи. Така превъзходството на Дунавската армия е значително. Форсирането започва рано сутринта на 23 ноември от 217-а и Сборната пехотна дивизия. Още същия ден те овладяват Зимнич. На другия ден е построен понтонен мост и до вечерта на 25 ноември на румънска територия са прехвърлени освен първоешелонните съединения още нашата 12-а пехотна и турската 26-а пехотна дивизия. С тези войски армията осъществява по-нататък своето настъпление към Букурещ, форсирането при Свищов се осигурява с демонстративни действия в районите на Сомовит, Гиген и Оряхово.

1915 г.

Българското правителство протестира срещу използването на патрони “дум- дум “от англо-френските войски в Македония.

“Дум-дум" е британски боен патрон, разработен в Индия за употреба на Северозападния фронт в края на 90-те години на ХІХ век.

Патронът “дум-дум" се състои от покрит 303-куршум, чийто връх излага на показ оловното ядро. Целта е да се подобри ефективността като се увеличи разширяването при удар.

Фразата “дум-дум" по-късно започва да се отнася за всеки куршум с мек или кух връх. Хагската конвенция от 1899 г. забранява употребата на “дум-дум" куршуми по време на война.

1896 г

Открива се IX-то Обикновено народно събрание. За Председател на събранието е избран Георги Янкулов.

Георги Димитров Янкулов е лекар и обществен деец. Той е роден в Калофер през 1844 г. Първоначално учи в родния си град, а след това в Робърт колеж в Цариград. Завършва медицина във Франция. След Освобождението се установява да живее в Пловдив и взема дейно участие в обществено-политическия живот на Източна Румелия. Той е един от водачите на Народната партия. Заема и отговорни административни и държавни постове: префект на Бургаския департамент (1880 г.), член на Постоянния комитет (1879 г.–1885 г.), депутат в Областното събрание (1879 г.–1885 г.). След провъзгласяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.) е включен в състава на Временното правителство (1885 г.). Подпредседател е на VIII-мо ОНС (1894 г.–1896 г.) и председател на IХ-то ОНС (1896 г.–1898 г.). Георги Янкулов умира през 1900 г.

1891 г.

Съгласно заповед № 439 от 19.11.1891 г., издадена от военния министър на 1 декември, е учредена Софийска обща гарнизонна болница. За началник е назначен д-р Георги Золотович, който участва в изготвянето на законопроекти за здравеопазването и е един от основателите на Българския лекарски съюз.

През първата година от създаването си болницата разполага с около 100 легла, през 1900 г. - с 200 легла. През 1938 г. в София се обособява Общовойскова болница с Школа за подготовка на санитарни подофицери.

По време на Втората световна война болничното заведение притежава свои полеви хирургични звена в Унгария.

През 1954 г. се създава Централен научноизследователски военномедицински институт.

На 12 август 1960 г. институтът прераства във Висш военномедицински институт, в чийто състав влизат научноизследователският институт, общоармейската болница в София и отделът за военномедицинска подготовка към Медицинско управление на МНО.

През 1980 г. се създава Военномедицинска академия като единен лечебен и учебно-научен комплекс.

1876 г.

Българското централно благотворително общество (БЦБО) изпраща до участниците в Цариградската конференция своята програма и мемоар на френски език.

Българското благотворително общество е политическа организация на българските емигранти в Румъния. Основана е на 10 юли 1876 г. в Букурещ като продължение на Българското человеколюбиво настоятелство. За неговото създаване голяма роля изиграва Вл. Йонин. Той е пратеник на славянските благотворителни комитети в Санкт Петербург и Москва, които финансират БЦБО. Йонин е и негов почетен председател. В ръководството на БЦБО са включени К. Цанков, О. Панов, Ив. Вазов, Ст. Стамболов и други. Българското благотворително общество оказва помощ на пострадалото българско население след Априлското въстание (1876 г.), включва се активно в набирането на доброволци за Сръбско-турската война (1876 г.). Чрез материалната подкрепа на славянските комитети в Русия то поема издръжката на завърналите се в Румъния българи след участието им във войната. За пропагандиране на своите цели и привличане на европейското обществено мнение в защита на българския народ БЦБО ползва вестник "Нова България", издаван от Христо Ботев. След обявяване на Руско-турската освободителна война (1877 г.-1878 г.) то се обръща с възвание към българския народ да подкрепи действията на руската армия.

1347 г.

Цар Иван Александър сключва втори брак с еврейката Сара, която приема светото кръщение и с него името Теодора. Първата съпруга на Иван Александър е изпратена в манастир.

Иван Александър е български цар от 1331 г., воюва с Византия. Възвръща земите между река Тунджа и Черно море (след битката при Русокастро на 18 юли 1332 г.), използва византийските междуособни борби, за да получи през 1344 г. Пловдив и 8 крепости в Родопите. Води военни действия срещу унгарската експанзия срещу Видинското царство (1365-69 г.) и срещу граф Амадей VII Савойски при похода му към Българското черноморие (1366-67 г.). Разделя държавата между синовете си Иван Шишман и Иван Срацимир. Иван Александър е покровител на книжнината и изкуствата.

1347 г.

Издадена е дарствена грамота на цар Иван Александър в манастира “Св. Никола" в местността Мраката (Радомирско). Тя е известна още под името Мрачка грамота и се съхранява в Хилендарския манастир. Тази грамота е важен извор за административната уредба на българската държава през XIV в. Съдържа многобройни данни за различните категории зависимо население, за данъчните задължения и за развития управленски, военен и финансов апарат в българската средновековна държава.

Манастирът “Св. Никола" се намира на 2 км. от с. Пещера. Известен е още като Оряховски манастир или Мрачки манастир. Той е основан през 12 век. По време на турското робство запустява. Възобновен е в средата на ХІХ в. (1842 г.) от местното население. По време на Руско-турската освободителна война е опожарен. Възстановен е след Освобождението, като в манастира е построен нов храм и параклис. Днес е запазена само манастирската църква. Тя е малка, триконхална, с почти квадратен наос с полуцилиндричен свод, а куполът се издига върху шестоъгълен барабан. От старите стенописи са запазени само фрагменти. Ценност представлява каменната икона "Св. Никола" от 1853 г. Манастирът е обявен за паметник на културата.

На тази дата са родени:

1925 г.

Роден е Любомир Петков Кабакчиев – български театрален и филмов актьор. Завършва право в СУ (1950 г.) и ВИТИЗ (днешен НАТФИЗ, 1953 г.) при Кр. Мирски. Работи активно в телевизията и по-рядко в киното.

Участва в : “Утро над родината" (1951 г.), “Наша земя" (1953 г.), “Димитровградци" (1956 г.), “Ребро Адамово" (1957 г.), “В навечерието" (1959 г.), “Стръмната пътека" (1961 г.), “13 дни" (1964 г.), “С пагоните на дявола" (тв, 1967 г.), “Двойникът" (1969 г.), “На всеки километър" (тв, 1969 г.-1972 г.), “Войниците на свободата" (1977 г.), “Константин Философ" (1983 г.). Участва в телевизионни постановки: “Човекът от досието" (1966 г.), “Рожден ден" (1971 г.), “Рози за д-р Шомов" (1972 г.), “Първият удар" (1972 г.), “Елегия" (1976 г.), “Годежна вечеря" (1977 г.), “Силни времена" (1978 г.), “Хора и богове" (1979 г.), “Клопка" (1983 г.), “Рози за д-р Шомов" (1984 г.), “Забравете този случай" (1985 г.), “Ретро" (1986 г.) и др. Любомир Петков Кабакчиев умира през 1986 г.

1897 г.

Роден е Иван Атанасов Хаджимарчев - български писател. Член на Съюза на трудово борческите писатели от 1927 г. и на Дружеството на детските писатели от 1945 г. Печата за пръв път във в-к “К’во да е" през 1914 г. Най-известен е романът му “Овчарчето Калитко". Съчинения: “Водовъртеж" (1927 г., псевд. Клетника Мадлен), “Глад и мистерия" (1928 г., псевд. Клетника Мадлен), “Братовчедките. Изповед на един скъперник" (1929 г., псевд. Клетника Мадлен), “Маркиз Етан" (1931 г.), “Топла храна (Намерени страници)" (1934 г.), “Овчарчето Калитко" (1946 г.), “Ти пръв уби!" (драма, 1946 г.), “Комисарят и Ко" (комедия, 1947 г.), “Номер тринадесет" (комедия, 1948 г.) и др.

1896 г.

Роден е Петко Груев Стайнов - български пианист и композитор. Родом е Казанлък. Изгубва зрението си на 5-годишна възраст. Започва да учи музика в Държавния институт за слепи в София (цигулка, флейта, пиано) и завършва курса през 1915 г. В България концертира в София и провинцията с голям успех. Творби: “Тракийски танци" - сюита (1926 г.), “Легенда" (1927 г.), “Приказка" (1930 г.) - за оркестър, 25 хорови песни и др. Умира на 25 юни 1977 г.

1893 г.

Роден е Атанас Атанасов Илиев – български философ, психолог и естет. Родом е от Стара Загора. Син на българския фолклорист от Възраждането Атанас Тр. Илиев. Следва философия в Санкт Петербург, Швейцария и Париж. През 1918 г. завършва образованието си в СУ “Св. Климент Охридски". Специализира психология във Виена. Работи като учител в София. Сътрудник е на "Натурфилософска библиотека" на Ас. Златаров, където критикува психоаналитичната естетика; сътрудник на литературна периодика. От 1934 г. до 1936 г. е началник на Културното отделение при Министерството на просветата. Доцент в Скопския университет (от 1943 г.) и негов ректор; професор по етика и естетика в СУ (1944-1962 г.). Научните му изследвания са насочени към историята и теорията на етиката и естетиката. През 20-те години прави първите в България теоретични изследвания върху бергсонизма, създава първите университетски помагала по етика и естетика.

1888 г.

Роден е Иван Георгиев Данчов – български лексикограф, енциклопедист. Завършва френска филология в Нанси, Франция. Работи в Дирекция на печата към Министерството на външните работи, след 9 септември 1944 г.- секретар в Министерството на външните работи. С брат си Никола Г. Данчов съставя еднотомната "Българска енциклопедия. А-Я" (1936 г.). Издава "Правописен речник на българския книжовен език" (1938 г.; псевд. Ив. Д. Славянов), "Френско-български речник" (1939 г.), "Чужди думи в българския език" (1944 г.), "Правописен речник на българския книжовен език" (1945 г., заедно с Н. Г. Данчов под псевд. Братя Славянови). Един от съставителите на "Кратка българска енциклопедия в 5 тома" (1963-1969 г.).Умира на 20 октомври 1960 г.

На тази дата умират:

2010 г.

Умира българският актьор Петър Иванов Гюров. Той е роден на 10 юли 1934 г. в Перник. Учи актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Николай Масалитинов. Играе в трупата на театър "Българска армия“. Умира на 1 декември 2010 г. във София. Участва в редица филми като: "Чудо" (1996), "Бащи и синове" (1990), "Предупреждението" (1982) и др.

2009 г.

Умира българският офицер и историк Петко Йотов. Той е роден на 2 септември 1947 г. в гр. Плевен. Йотов е дългогодишен директор на Националния военноисторически музей в София (1989–2009 г.).

1979 г.

Умира Вергил Димов – член на БЗНС. Роден е в село Аязлар (дн. Светлен), Поповско. Член е на БЗНС от 1920 г. През 1923-1924 г. е секретар на Постоянното присъствие на Българския земеделски младежки съюз. През 1924 г. е принуден да емигрира от България. Завръща се в страната през 1926 г. и става един от основателите на БЗНС "Врабча 1". От 1926 г. до 1931 г. изпълнява длъжността организатор на съюза, през 1931-1932 г. е негов секретар. От 1932 г. до 19 май 1934 г. е министър на благоустройството в блоковия кабинет, възглавяван от Н. Мушанов. За втори път става министър в кабинета на К. Муравиев (2-8 септември 1944 г. ) и поема Министерството на вътрешните работи и е временно управляващ Министерството на железниците, пощите и телеграфите. След 9 септември 1944 г. е задържан. Освободен е през 1954 г. Занимава се с адвокатска практика.

1934 г.

Умира Бончо Ненков Боев - български професор по финансови науки и статистика. Роден е на 3 март 1859 г. в Котел. Завършва право в Москва; специализира политическа икономия, финансови науки и статистика в Хале. Управител на Българската Народна Банка, един от основателите на Българското икономическо дружество и редактор на списанието му. През 1892 г. извършва реформа на данъчната администрация. Въвежда института на държавни бирници (данъчни инспектори).

1888 г.

Умира Антим I - духовник, първият български екзарх, обществен и политически деец.

Екзарх Антим I със светско име Атанас Михайлов Чалъков е роден в Лозенград (днес в Турция). Учи последователно в Коручешменското училище в Цариград, в Богословското училище на остров Халки и в Духовната академия в Москва. След като се завръща от Русия, става преподавател, по-късно и ректор на Духовната семинария на остров Халки. През 1861 г. е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Антим I провежда борба за независима българска църква, отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия, обявява се и срещу унията. През 1871 г. е избран за член на Временния съвет на Българската екзархия, на 16 февруари 1872 г. за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 г. защитава българския народ, поради което турското правителство го заточава в Мала Азия. Освободен през 1878 г. , той отново заема екзархийския си пост и се включва в политическото изграждане на българската държава. Избран е за председател на Учредителното събрание и на Първото Велико народно събрание (1879 г.) в Търново.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.