Денят 1 август в българската история. - Георги Раковски пристига в Браила с гръцки паспорт под името Георги Македон. Първият Браилски бунт вече е потушен, но Георги Раковски смята, че съществуват възможности за подготовка на нова въоръжена акция от страна на българската емиграция. За да прикрие истинските си намерения, Раковски започва да дава частни уроци в града. През 1862 г. Георги Раковски съставя в Белград "Позив", в който призовава всички българи към въстание. През 1846 г. - Търновският митрополит Неофит Византиос е освободен от заемания пост и на негово място Патриаршията назначава отново грък - серския митрополит Атанасий. През 1879 г. – формирана е Дунавската военна флотилия - родоначалник на Българския военноморски флот. През 1888 г. в София пристига първият международен влак по линията Виена – Цариград. На 1 август са родени: Вили Кавалджиев, поп изпълнител и пианист; Петър Константинов, председател на Общонародно сдружение "Мати Болгария; Димо Юрданов Тръмбешки, военен деец, подпоручик; полковник Анастас Янков Динков; Георги Иванов Странски, лекар, общественик. На тази дата умират: Мария Нейкова, певица и композитор; Анна Каменова, писателка белетристка; Йоаким Груев, възрожденски писател и педагог; Трайко Цветков, писател, деец на македонското революционно движение; Павел Цанев Калянджи, възрожденски педагог.

2015 г.

Полицията в България отново може да спира шофьори на пътя по своя преценка, без нарушение на закона и без да заснема проверката.

1991 г.

Българският парламент решава да не поднови договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ със СССР от 1967 г.

1990 г.

Д-р Желю Желев е избран от Великото Народно събрание за президент на България на шестия тур от гласуването. На негово място за лидер на СДС е избран Петър Берон. Д-р Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. Завършва специалност "Философия" в Софийския университет. Член е на БКП от 1960 г., но е изключен като антимарксист пет години по-късно. Аспирант в катедра "Философия" на Софийския университет (1961), но през 1966 г. е уволнен и изгонен от София, след което живее в с. Грозден, Бургаско (1966 - 1972). Автор на книгата "Тоталитарната държава". Съчинения: "Самодейното изкуство в условията на НТР" (1976), "Модалните категории" (1979), "Физическата култура и спортът в урбанизираното общество" (1979), "Фашизмът" (1982 г., издаден на повече от 10 езика), "Релационна теория за личността" (1993), "Човекът и неговите личности" (1992), "Интелигенция и политика" (1995), "Реалното физическо пространство" (1996), "В голямата политика" (1998).

1989 г.

В Народното събрание е внесена протестна декларация на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството срещу прогонването на българските турци.

1970 г.

Създаден е Комитет по качество, стандартизация и метрология при Министерския съвет.

1969 г.

На основата на Българска концертна дирекция се създава Главна дирекция "Българска музика", която по-късно е трансформирана в държавно обединение "Театър и музика".

1948 г.

Бившият военен министър и бивш пълномощен министър в Швейцария Дамян Велчев е лишен от българско поданство и имуществото му е конфискувано в полза на държавата. Причината е, че след отзоваването му от Берн не се е върнал в България след преврата от 9 септември 1944 г. Дамян Велчев е български офицер, генерал-полковник, политик и държавник. Роден е на 20 февруари 1883 г. в гр. Габрово. Завършва Военното училище в София (1903), участва в Балканската война (1912 - 1913) и в Първа световна война (1915 - 1918). През 1919 г. той е един от организаторите, а от 1922 г. и ръководител на Военния съюз. Уволнен е от армията през 1920 г. от правителството на Александър Стамболийски. Участва в организацията и в провеждането на военния преврат от 9 юни 1923 г. След преврата е началник на Военното училище (1923 - 1928). Той е един от организаторите на военния преврат на 19 май 1934 г. През 1935 г. е уволнен от армията, изключен от Военния съюз и екстерниран в Югославия. Прави опит за организиране на преврат през 1935 г., за което е осъден на смърт (1936), смъртната присъда е заменена с доживотен затвор. Освободен е от затвора при амнистия (1940). Участва в завземането на властта от Отечествения фронт. Министър на войната (1944 - 1945). Пълномощен министър в Швейцария (25 септември 1946 г. – 25 октомври 1947 г.). Умира на 25 януари 1954 г. във Франция.

1924 г.

Обнародван е Закон за трудовите земеделски стопанства. Макар видоизменена, аграрната реформа продължава.

1888 г.

В София пристига първият международен влак по линията Виена – Цариград.

1879 г.

Формирана е Дунавската военна флотилия - родоначалник на Българския военноморски флот. Кораби на флотилията осигуряват боеприпаси и превозват доброволци по време на Сръбско-българската война (1885). На 9 ноември 1885 г. параходът "Голубчик" доставя във Видин две баржи, пълни с припаси. На 12 ноември 1885 г. параходът "Опит" прехвърля 300 доброволци от Русе до Лом за усилване на летящия отряд, а "Голубчик" превозва снаряди от Видин до Лом за батареята на отряда. Първата победа на българския флот е отбелязана от отряд парни катери, подчинени на коменданта на Видинската крепост.

1871 г.

В Русе започва да излиза списание "Слава". Редактор на списанието е Тодор Станчев.

Сътрудници на изданието са Ст. А. Робов, М. Д. Тихчев, Д. Великов, Г. П. Дацков, М. Радославов, Гр. Попов, М. Добринов и др. Тодор Станчев е роден около 50-те години на ХIХ в. в гр. Русе. Учи в класическата гимназия и в духовна семинария в Карловиц, Австрия (1863 г.-1970 г.). Учителства в Русе и Никопол, където организира певчески дружества. В Русе издава сп. “Слава" (1871 г.-1873 г.) и след Освобождението развива активна обществена и журналистическа дейност. Народен представител в Учредителното НС. Издава и редактира вестник “Славянин" (1879 г.-1903 г.). В някои от драматургичните си произведения пресъздава моменти от древната и по-новата българска история. Една от най-сполучливите му комедии е “Анатема", посветена на черковната борба срещу гръцката патриаршия. Пише статии по педагогически и общообразователни проблеми. Занимават го и въпроси, свързани с икономическото и духовното развитие на българския народ. Преди Освобождението подготвя, но не успява да издаде произведенията си “Схизма" - позорищна игра, “Безумен младоженец, или Сляп да прогледне" - позорищна игра, “Селски сбор" - позорищна игра, “Пропаст" - трагедия, “Священо землеописание" и “Литургика". Превежда белетристични и драматични произведения. Умира на 7 март 1903 г. в гр. Русе.

1870 г.

В Женева на страниците на руското емигрантско списание "Народное дело" е публикувана програмата на БРЦК. Програмата е изработена от Любен Каравелов още през пролетта на 1870 г. Главната цел на БРЦК според програмата е освобождението на България, като за нейното постигане се предвижда използването на мирни и въоръжени средства. В Програмата Каравелов защитава и идеята за създаване на Дунавска федерация, в която всички народности да имат равни права.

1862 г.

Георги Раковски съставя в Белград "Позив", в който призовава всички българи към въстание. Позивът гласи: "Ставайте, братя, на оръжие, мало и голямо, за нашата мила свобода и независимост!... До кога, братя, веке да търпим безчестие, грабителства, убийства и тежки угнетения от турската зверска невярност? Ето вес Балкански полуостров в огън запален... Нека никой не мисли, че свобода се добива без кръв и без скъпоценна жертва! Нека никой не чака от другиго да го освободи! Нашата свобода от нас зависи!".

1846 г.

Търновският митрополит Неофит Византиос е освободен от заемания пост и на негово място Патриаршията назначава отново грък - серския митрополит Атанасий.

1841 г.

Георги Раковски пристига в Браила с гръцки паспорт под името Георги Македон.

Първият Браилски бунт вече е потушен, но Георги Раковски смята, че съществуват възможности за подготовка на нова въоръжена акция от страна на българската емиграция. За да прикрие истинските си намерения, Раковски започва да дава частни уроци в града.

1208 г.

Води се сражение между български и латински войски в околностите на Чирпан.

На тази дата са родени:

1946 г.

Роден е Вили Кавалджиев (1946 - 2010). Български поп изпълнител и пианист. Популярен е от края на `70-те години. Дотогава свири в различни рок-групи: “Викингите" (1967 – 1969), “Лира 70", “Импулс" (1971 – 1978), “Златни струни" (1979), солист на “Тангра" (до края на 1979). Работи с оркестрите на Н. Чалъшканов “София", “Формула" и др. Много от песните му печелят награди на български и международни конкурси. През `80-те и `90-те години участва в различни джем-сешъни и спектакли. В “Балкантон" издава албумите “Вярност" (1981), “Вечно на път" (1986), "Мадона" (1994), “1999 (Иридиум)" (1998). Умира на 28 декември 2010 г. в София.

1928 г.

Роден е Петър Константинов (1928 - 2011) - председател на Общонародно сдружение "Мати Болгария". Писателят д-р Петър Константинов, роден на 1 август 1928 г. в гр. Казанлък, е завършил медицина и политическа икономия. На популяризирането на българското, европейското и световното изкуство той е посветил повече от четиридесет години. Автор е на над тридесет книги – романи, повести, сборници, разкази, художествена публицистика и изкуствознание, повечето от които са претърпели три, четири и пет издания. Има над 200 научни труда в областта на медицината, изкуството, политическата икономия и историята и над 2000 публикации в периодичния печат. Проф. д-р Петър Константинов взема дейно участие в обществения живот на страната. Един от основателите и председател на Общонародното сдружение "Мати Болгария" – първата общонародна организация след демократичните промени през 1989 г., която осъществи активна дейност у нас и в чужбина за пробуждане, съхранение и разпространение на българския народен дух, народните традиции и историческата ни памет. Като председател на Националния комитет за защита правата на българите извън сегашните граници на България и на Националния комитет за защита на историческата истина в България, съдейства с подкрепата на широката общественост за защита правата на компактното българско население извън сегашните граници на България и за създаване на истинско действащо гражданско общество. Почетен гражданин на Казанлък. Умира на 12 юни 2011 г.

1865 г.

Роден е Димо Юрданов Тръмбешки – военен деец, подпоручик. Първоначалното си образование получава в Еленската даскаловница, след което постъпва във Военното училище в София (1882 г.). В Сръбско-българската война (1885 г.) е портупей юнкер и командва полурота в първа дружина на Пети пехотен Дунавски полк. Сражава се на Сливнишката позиция (5 – 7 ноември). Произведен в звание подпоручик (3 декември 1885 г.). След войната служи в Пети пехотен Дунавски полк в Русе. Участва в детронацията на княз Александър Батенберг (1886 г.) и в Русенския бунт на офицерите-русофили на 19 февруари 1887 г. Осъден е от военнополеви съд на смърт и разстрелян на 22 февруари 1887 г.

1857 г.

Роден е полковник Анастас Янков Динков (1857 - 1906). Български военен и революционер, войвода на Върховния македонски комитет. Анастас Янков е роден в голямото будно българско костурско село Загоричани, днес Василиада, Гърция. Учи в родното си село, а по-късно в българско училище в Цариград. Участва като доброволец в сръбската армия в Сръбско-турската война през 1876 година. През Руско-турската освободителна война влиза в Българското опълчение и се сражава при Шипка и Шейново, където е ранен. След войната се установява в новосъздаденото Княжество България и завършва Военното училище. Взема участие като офицер в Сръбско-българската война през 1885 година и за проявена храброст е удостоен с военен орден. През 1896 напуска службата и влиза в редовете на Върховния Македоно-Одрински комитет. През 1902 година прави поход с чета до родното си Костурско, който създава големи проблеми на конкурентната революционна организация ВМОРО, която трудно успява да парира опитите му да вдигне въстание. През Илинденското въстание е начело на чета от 400 души, която действа в Пирин, влиза в щаба на въстанието в Разлог и командва нападението на Белица. Полковник Янков загива в сражение с турски войски при село Влахи през април 1906 година. Женен е за сестрата на Райна Княгиня и е баща на дееца на БКП Коста Янков.

1848 г.

Роден е Георги Иванов Странски – български лекар, общественик, държавник и дипломат. Завършва медицина в Букурещ и се установява на работа в Румъния. Участва с Румънския червен кръст в Сръбско-турската война (1876 г.) и Руско-турската война (1877 г. – 1878 г.), член е на БЦБ. След Освобождението е окръжен лекар в гр. Плевен. Като депутат в Учредителното събрание участва в изработването на Търновската конституция. Установява се в Източна Румелия, където развива активна обществено-политическа дейност. Депутат е в Областното събрание и един от водачите на Либералната партия (казионна) в областта. Заема различни държавни постове: директор на финансите (1880 г.-1881 г.) и член на Постоянния комитет (1879 г.-1880 г., 1882 г.-1884 г-). Оглавява Временното правителство на Южна България след провъзгласяване на Съединението, а по-късно е княжески комисар на областта. Активно работи за признаване на Съединението от Великите сили. Български дипломатически агент в Белград (1886 г.-1887 г.), министър на вътрешните работи (20 юни – 20 август 1887 г.) и министър на външните работи и на изповеданията (20 август 1887 г. – 04 юни 1890 г.). От 1897 г. - управител и главен лекар на Александровска болница в София, а през 1900-1904 г. председател на Върховната сметна палата. Умира на 4 януари 1904 г.

На тази дата умират:

2002 г.

Умира Мария Нейкова (1954 - 2002) - певица и композитор. Родена е на 21 декември 1954 г. в Пловдив. Завършва Школата за естрадни певци към бюро "Естрада" (1968) и Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив (1985). От 1969 г. до 1973 г. е солистка на оркестър "София", концертира от 1968 г. Печели Първа награда на фестивала "Златният Орфей" през 1969 г. (в дует с Михаил Белчев). В началото на `70-те години особено популярна е песента й от филма "Козият рог" (1971). Автор е на над 100 естрадни песни, на музика за филми и театрални спектакли, на детски песни. През 1975 г. и 1987 г. "Балкантон" издава два нейни албума, вторият от които е авторски. Заедно с поетесата Надежда Захариева е автор на повече от 100 песни за български фолкпевци. Албуми: "Мария Нейкова" (1975), "Мария Нейкова " (1987), "Мария Нейкова за себе си и другите" (1990).

1982 г.

Умира Анна Каменова псевдоним на Анна Михайлова Стайнова – българска писателка белетристка. Тя е дъщеря на известния политик и публицист Михаил Маджаров. Завършва гимназия в София през 1913 г. Посещава лекции по литература в Лондон (1913 г.) и Петербург (1915 г.), където баща й е пълномощен министър. Следва право в СУ. През 1919 г. отпечатва първата си статия във в-к “Мир". Сътрудничи на сп. “Златорог", в-к “Слово", Свободна реч", “Съвременник", на редица детски издания. В периода 1945 - 1956 г. е редактор във в-к “Литературен фронт", активна общественичка, деятелка на ПЕН клуба. Съчинения: “Копривщенката" (1929 г.), “Харитиният грях" (1930 г.), “Градът е същият" (1933 г.), “Пет момичета" (1936 г.), “Близо до София" (1957 г.), “Индия" (пътепис, 1962 г.) и др. През 1974 г. излизат нейните избрани произведения “Неповторимото".

1912 г.

Умира Йоаким Груев (1828 - 1912). Български възрожденски писател и педагог. Роден е на 9 септември 1828 г. в Копривщица. Учи при Захари Круша, Неофит Рилски. От 1844 г. е ученик в гръцкото училище в Пловдив. От 1856 г. до 1868 г. е учител в българското класно училище в Пловдив. Участва в църковната борба. Изпълнява редица длъжности в турската администрация. По време на Априлското въстание е затворен в Пловдивския затвор. След Освобождението работи в съдебната власт, директор е на просвещението в Източна Румелия (1879 - 1884), помощник-княжески комисар на Пловдивска област, директор на Пловдивската девическа гимназия. Дописен член на БКД (днес БАН) от 1881 г. и редовен член от 1884 г. Разнообразна е дейността му в областите филологията (един от създателите на пловдивската правописна етимологична школа, преводач, побългарител, поет, съставител на учебници по граматика), етнографията, естествените науки и др. Създател е на Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив.

1895 г.

Умира Трайко Цветков (1858 - 1895). Български писател, деец на македонското революционно движение. Редовен член на Българското книжовно дружество - БКД (днес БАН). Роден е на 1 септември 1858 г. в с. Подмочани, Ресенско. Учи в българското училище “Св. св. Кирил и Методий" в Цариград. Продължава учението си в Одеса, завършва Киевската духовна семинария. Следва право в Московския университет. По здравословни причини прекъсва и се връща в България. Учителства в Солун, Пловдив, Карлово, София и Търново. Участва в политически борби (близък е на Петко Каравелов и Стефан Стамболов). Председател на дружеството “Братски съюз", на ВМОК (1895 г.), народен представител (1884 - 1894). През 1898 г. излизат неговите “Съчинения" под редакцията на Йордан Иванов.

1890 г.

Умира Павел Цанев Калянджи – български възрожденски педагог, автор на учебна литература, въвежда нови принципи за възпитание и обучение. Той е роден на 4 януари 1838 г. в Лясковец. Учи в родния си град, в Свищов и Одеса. Участва в Кримската война (1853-1856 г.) като доброволец. Учителства в Лясковец и Комрат (Бесарабия). През 1876 г. събира средства за четата на Хр. Ботев. След Освобождението живее във Варна, където издава в-к “Свободна България" (1881 г.). Автор е на едно от най-ранните описания на селища - “Описание на Лясковец" (печатано в “Месяцослов на блъгарската книжнина за 1859"). Превежда от руски език. Съставя “Блъгарски буквар", “Кратка читанка за взаимните училища", “Кратка священа история и катехизис с нужните молитви".

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и д