Не е нужно да се инвестират огромни финансови средства за опазване на околната среда и намаляване на отпадъците, много зависи от самите нас. Това каза Данита Заричинова - координатор екип "Нулеви отпадъци“ в Сдружение "За Земята“, в предаването "Цветовете на България“ на Радио "Фокус“.

Управлението на отпадъците е в ръцете на общините. Разделното събиране в България се появява преди повече от 15 години, но то не е достатъчно добре развито и няма равномерно покритие, отбеляза тя. "В много райони няма цветни контейнери, включително и в големи градове. Налага се да ходиш няколко пресечки или пък контейнерът до вкъщи е постоянно пълен и не знаеш кога да си изхвърлиш отпадъка. В сивите контейнери продължава да има прекалено много рециклируеми отпадъци“, посочи Заричинова.

По думите й много често по-малките общини са доста по-мотивирани да развиват политики по разделно събиране на отпадъци и са много по-близо до гражданите си. Тя даде за пример Габрово, където непрекъснато се правят информационни кампании, които целят мотивиране на гражданите на града да събират разделно отпадъците. "Поне доколкото аз знам, това е единствената община, която е въвела разделно събиране на биоотпадъци – кухненски и градински. На европейско ниво вече сме задължени да правим това и всяка една община трябва да въведе разделно събиране на биоотпадъци“, обясни Данита Заричинова.

Свиленград е друг много добър пример в това отношение. "Те вече са част от един процес по сертифициране за община с нулеви отпадъци. Това е идея на мрежата Zero Wаste Europe, в която членуват много организации и общини от цяла Европа. Говорим за общини, които постигат над 90% разделно събиране. Надявам се и България да покаже амбиция. Еколожката на общината в Свиленград много често може да бъде видяна да си общува с хората – дали ще ги глобява, или ще ги нахъсва, зависи от случая“, разказа Заричинова.

Европейски регламент задължава от следващата година общините в България да въведат заплащане на такса "Битови отпадъци“ според изхвърленото количество отпадъци, а не на база данъчна оценка на имота. В правомощията на всяка община е да реши как да въведе този принцип, обясни тя. "Има насоки от Министерството на финансите, но за съжаление, има и малко отворени вратички. Ще бъде трудно за по-големи градове, защото когато е многоетажна жилищна сграда с много апартаменти и отделни домакинства, много по-трудно може да се индивидуализира контейнерът и да е ясно какво се изхвърля. Но е възможно, има всякакви системи, включително например и тези, в които плащаш чувала, в който ще слагаш отпадъка – всъщност това е такса "Битови отпадъци“. Общините, които са мотивирани да усъвършенстват разделното събиране и да мислят за политики за намаляване на отпадъците, всъщност са и тези, които искат да се въведе тази база – количество“, поясни Данита Заричинова.

Въвеждането на този принцип ще намали размера на такса "Смет“ за някои домакинства, но други ще започнат да плащат повече и това ще е справедливо, допълни тя. "И това трябва да е ясно. Защото иначе ще стигнем до едни гневни граждани, които напук няма да го правят, а пък не е това целта. Трудно ще бъде, но трябва да се случи, трябва да има много комуникация“, подчерта Заричинова.

Добрите примери в Европа показват, че има варианти за мотивиране на хората да изхвърлят по-малко отпадъци. "Ако компостираш, хвърляш разделно кухненските си отпадъци, има намаление. Или пък ако ползваш цветните контейнери, които отиват след това за рециклиране, отпадъкът не се облага с такса "Смет“, даде примери тя.

Едва около 1/3 от пластмасата може да бъде рециклирана. Затова трябва да мислим повече как да намалим отпадъците, които отиват в контейнера. "Ако имаш създадени навици – да си носиш своя бутилка, своя чаша и торба, се случва лесно. Аз мога да го кажа като човек, който го прави. И да изискваме също, да сме активни граждани, но и да бъдем отговорни към отпадъците, защото е споделена отговорност“, каза още Данита Заричинова.

Калина СВЕЖИН