Народните танци и музиката са начин на живот, които независимо от всичко около нас, водят до едно освобождаване на ума и умиротворение на душата. Това коментира в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“ солистът на ансамбъл "Българе" Даниела Георгиева.

"Танцът е мястото, където човек забравя всичките си проблеми и потъва в него. Това са правили и българите навремето. Танците са свързани с празничния календар на българина, и тогава той е бил изключително освободен, тогава е имал възможността да изпусне емоцията навън, като е правил това чрез танците. И до ден-днешен по този начин успявам да се справя със стреса, забързаното ежедневие, всичко, което ни заобикаля в света,“ сподели тя.  

По думите й в момента се наблюдава едно възраждане на интереса към българските народни танци. "Допреди 10-на години хората не чувстваха и не разбираха тази музика като начин на забавление, а сега се получава едно възраждане към народната музика и танца, защото всеки, заигравайки хората, успява да се върне към корена,“ отбеляза Даниела Георгиева, като обясни още, че знанието как всеки танц е свързан с традицията – как и защо се танцува по този начин, в това време или на това място, дава на хората един незабравим досег с корените и историята на българските култура и традиции.   

Много е важно човек да знае и разбира корените си, за да може да върви уверено по пътя към постигането на целите си и да бъде удовлетворен, смята още тя. "Няма нищо лошо да се живее във високо технологичен свят, не бива да живеем и само с миналото на традициите и фолклора, но в никакъв случай не бива да ги забравяме, нека да не забравяме откъде сме тръгнали,“ каза още Даниела Георгиева, като призова също така да пазим това, което си е наше като традиции, повече от това, което е чуждото, визирайки това, че в последните годни стана модерно да се празнува Хелоуин, но празник като Лазаровден остава забравен в празничния календар на съвременните хора.

Много добър пример за завръщането към традициите на българския фолклор е Фестивалът на фолклорната носия в Жеравна, в който всеки един от човек, отивайки там, се превръща в участник, облечен в народна носия. Там са забранени всякакви модерни придобивки на цивилизацията, което прави фестивалът незабравим с това пренасяне 150 години назад във времето.

"В Жеравна можеш да се запознаеш с различни занаяти, храните, с които са се хранили старите българи, танците, които са танцували и музиката, която са слушали нашите деди. Хората, които се вият, са от изключително много хора, а пък хората хванат ли се за ръка и заиграят ли хорото в този магичен кръг, изобщо енергията е съвсем различна и съвсем друго е усещането за принадлежност. Смятам, че в този ред на мисли можем да постигнем големи неща, ако бъдем наистина ръка за ръка обединени в нещо, което е по-голямо от нас и би могло да ни води напред и само напред в развитието на всичко,“ обобщи солистът на ансамбъл "Българе" Даниела Георгиева.