Кризата от войната в Украйна сигнализира, че трябва да се търсят дълготрайни решения за европейските производители. Въпросът за конкурентоспособността на земеделските производители в Европейския съюз днес е по-важен от всякога. Извън финансовата подкрепа за стопаните е наложително да бъде намерено устойчиво решение в дългосрочен план за конкурентоспособността и оцеляването им. Това заяви зам.-министърът на земеделието Георги Събев на заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което се проведе в Брюксел вчера, съобщиха от ведомството.

"Макар да е добра новина удължаването на Черноморската зърнена инициатива с два месеца, това е само временно решение, което може да изчезне в разгара на тазгодишната кампания. Необходимо е да се активират общоевропейски решения като например гаранционни фондове и схеми, с които да се помогне на страните, които се нуждаят от вноса на продукти от Украйна и ЕС. Друго решение е подкрепа за бързо изграждане на складови мощности и инфраструктура за износ“, добави още Георги Събев.

Българският земеделски заместник-министър посочи, че за България е от съществено значение гарантирането на транзитната функция на коридорите на солидарността към други държави членки и трети страни. Във връзка с въведената с Регламент за изпълнение превантивна мярка, засягаща вноса на пшеница, царевица, рапично и слънчогледово семе, Георги Събев изтъкна, че за да се гарантира стабилността на пазара, е важно мярката да бъде удължена и след 5 юни 2023 г. "От решаващо значение е Европейската комисия да продължи да наблюдава вноса на други чувствителни селскостопански хранителни продукти от Украйна и да бъдат въведени бързо превантивни мерки, ако е необходимо“, каза Георги Събев.

"С оглед на тежката ситуация в сектора, породена от войната в Украйна, призоваваме за изменение на Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката“, обясни Георги Събев. Той припомни, че при настоящите условия на Кризисната рамка нормативно определеният таван не позволява по-големите стопанства в сектора да бъдат компенсирани адекватно за увеличените разходи за отглеждането на земеделски култури и селскостопански животни, което ще ги постави в по-неблагоприятна позиция спрямо останалите стопанства.