Първата година и половина при бебетата е ключова за удържане на психопатните  черти. Това каза Светлина Колева, д-р по психология, главен асистент в СУ "Св. Климент Охридски" и автор на монографията "Триархичен модел на психопатни личностни черти в юношеска възраст" в предаването Storyboard в ефира на "Фокус" относно появата на психопатни личностни черти в ранна възраст.

"Има някои особености, които са генетични. Най-актуалната теза в научните среди е, че става дума за генетични фактори и фактори от средата. Като ключовият период е до около година и пет месеца на бебето, което според мен е изключително важно. Бих насочила вниманието да си помислим как общуваме с едно бебе дали го гледаме като човешко същество, защото онова, което е заложено, да речем, като потенциално много вредно, ограничения капацитет за емпатия, това е проблемът на психопатията: "Аз знам, че ти ще се почувстваш зле, но това не събужда в мен емоционален отклик, което не възпрепятства насилието, защото впоследствие не изпитвам вина".

На въпрос дали изкуството създава злодеи, д-р Колева е на мнението, че то би могло да катализира дадени вече съществуващи, но не толкова ярко проявени черти: "Изкуството може да послужи като спусък на някого, който носи в себе си тези личностни характеристики. Преди всичко е важно това, което носим в себе си.", коментира още тя.

"Всякакви филми, които са изключително популярни от типа на "Игра на тронове", където има безкрайно много насилие, изобразено по един може би много естетичен начин на моменти и със сигурност по много жесток начин, са популярни, защото адресират такава нужда, която е налична в една или в друга степен във всички хора. Затова се говори за садистични наклонности като личностна черта, не като диагноза", категорична е психоложката.

Д-р Колева е скептично настроена спрямо статистиките, които подкрепят твърдението, че увеличаването на насилието в масовата култура води до спад на насилието в ежедневието, като намира това за нелогично, въпреки че е "форма на социален отдушник".

"Въпросът е: С кого се идентифицираме? С онзи, който наръгва или с онзи, който е наръган и удоволствие, когато може да бъде отдушник. Въпросът е дали ми е достатъчно само да наблюдавам? Изследванията показват, че при хората със завишени садистични наклонности в един момент наблюдаването престава да им е достатъчно удовлетворително и започват да търся други по-активни пътища да си доставят това" , твърди психотерапевтът.