Фестивалът за художествено и документално кино "Храна“ представлява своеобразна платформа за дебати за правото на качествена храна и хранителна независимост. Ние искаме да опазим не само биоразнообразието, но и традициите и културното наследство на България. Това каза в предаването "Утрото на фокус" на Радио "Фокус" с водещ Ася Александрова организаторът на фестивала д-р инж. Светла Николова, създател на Сдружение АГРОЛИНК. Събитието ще се проведе на 14 и 15 февруари от 17.00 часа в сградата на БЧК на ул. "Джеймс Баучер“ 76 в София.

 

По време на двата фестивални дни ще бъдат представени 4 филма, посветени от различни гледни точки на храната, която консумираме, но и също така и дискусия по темата. "Панелистите са ни академици, професори, доценти, доктори, адвокати, които имат отношения, които имат опита и познанията, за да могат да коментират всички тези филми, защото фокусът ни е не само прожекцията на филмите, но и дискусията,“ каза тя и добави, че фестивалът е разтеглен във времето и ще продължи в различни градове в страната.

 

"Имаме филми за полезността на храна, пълна с химически съединения, които са Е-та и ГМО, имаме филми за принципите на биологичното земеделие, защото тук също има какво да се каже за самите производители как да произвеждат. Другите филми са свързани със самите фермери, с техните протести, с техните проблеми. Имаме филми за т.нар. "къси връзки“ – за кооперациите, за фермерските пазари, защо е необходимо да има такава директна връзка между производители и потребители, тъй като това създава една общност, където се купува, защото има доверие в производителя.“

 

По думите й важно е хората да бъдат активни потребители и човек да намери начини да купува качествена храна и да се храни здравословно. Неслучайно и мотото на фестивала е "Изправи се и защити храната си“. Според нея една голяма част от хората не се замислят дали нещо стои отвъд храната, дали трябва само да се нахранят, защото са гладни и защото вече е 12.00 часа и трябва да ядат, а какво стои зад храната, кой и как я е направил – това според нея са въпросите, на които трябва да се отговори. "Има хора, които приготвят храната с много любов, и това се усеща и в качеството на храната,“ смята доц. Николова.

 

Организаторът сподели още, че за съжаление не са успели да намерят български филм, който да представят по време на фестивала, точно затова фокусът ще бъде поставен върху дискусията с панелистите, с които ще бъдат коментирани и сравнявани филмите с българската ситуация.

 

"Утре ще имаме земеделски производители, които са свързани с старите сортове семена, които се опитват, въпреки законодателните неуредици в България, да продават легално тези стари сортове. Старите сортове са еволюиралите семена, които са създадени от диворастящите и след това хората са ги култивирали. Старите сортове и биоразнообразието в земеделието 75% е изчезнало, безвъзвратно загубено в целия свят. Затова трябва да се опитаме да спасим това, което все още е останало,“ обясни тя и добави, че е необходимо да се изработи отделен регистър само за старите сортове, различни от хибридите.

 

"Трябва да се подкрепят тези ентусиазирани семепроизводители на стари сортове, защото това е свързано с цялото ни историческо наследство. Трябва да си опазим нашите сортове, защото освен всички тези ползи, тези стари сортове носят истинското хранително съдържание на растенията и след това и на храната. А когато ние ги опазим и развием такава мрежа, и има все повече от тях, тогава ще имаме и хранителна сигурност, дори и хранителна независимост,“ посочи още д-р инж. Светла Николова.