Д-р Златко Димитров, член Европейската академия по алергология и клинична имунология и на Европейско респираторно дружество, част от екипа на болница Токуда, в интервю за предаването "Здравето на фокус" на Радио "Фокус" 

Д-р Димитров, вашите професионални интереси са в областта на респираторната алергия, кожно-алергичното тестване и съвременната диагностика на хранителната алергия. 

Кои са най-често срещаните алергии, с които се сблъсквате в практиката? 

Честотата на алергичните болести като цяло е много висока и се увеличава с всяка изминавала година, но на първо място стои алергичният ринит, чиято средна европейска честота е 25-30%. Има прогнози, които сочат, че до 2050 година около половината от населението ще имат алергичен ринит. Така че да, това е безспорният лидер.  

На следващо място вече се нарежда бронхиалната астма, хранителната алергия, медикаментозната алергия, но алергичният ринит е най-честата алергия. 

Имате ли обяснение, защо  нараства броят на алергиите? 

Факторите са комплексни. Те се дължат на начина ни на живот. Под начин на живот имам предвид не само живота в затворени помещения, намаления контакт с природата, прекалената стерилност, която се опитаме да поддържаме, най-вече заради това да намалим риска от инфекциозни болести.  

Това, което не е за пренебрегване, и на което се обръща голямо внимание през последните години, е т.нар. бариерна дисфункция на лигавиците на кожата, която се причинява от големия брой новосинтезирани химически субстанции.  

Само за последните 20 години има синтезирани около 500 хиляди различни химически вещества и това е неоспорим факт, с който трябва да се съобразяваме. Използването на този голям брой вещества води до нарушаване на защитната функция на кожата и на лигавиците. Това благоприятства попадането на алергените на нетипично място или на увредено място от инхалиране на агресивни субстанции или от директен контакт с кожата.  

Под начин на живот имам предвид всичко това и то неминуемо води до повишения брой на алергичните болести. 

Може ли да се объркат респираторни симптоми с алергични реакции? 

Да. Разграничаването на алергични от респираторни симптоми, дължащи се на остра най-често вирусна инфекция, е трудно, тъй като дихателната система на доста голям брой от тези реакции реагира стереотипно. Обичайно имаме секреция и запушване на носа, може също така да кихаме, да имаме носов говор. Всичко това се среща както при вирусен ринит от респираторна инфекция, така и от остра алергична реакция, било то от полен или от битов алерген. 

Може ли да направим така, че да се подготвим за сезона на алергиите и евентуално да се защитим? 

Сезонът на алергиите, ако разглеждаме конкретно поленовия сезон, вече започна, пациентите с алергия към брезовите полени имат симптоми от няколко седмици. Разбира се, тежестта на тези симптоми зависи от концентрацията на полени във въздуха. Следващите дни, заради застудяването, ще бъдат по-спокойни за нашите пациенти.  

За подготовката е важно всички пациенти, които страдат от поленова алергия да имат медикаменти, които са им изписани от ликуващия лекар при диагностициране на болестта. Ние обикновено даваме план на действие или екшън план какво да правят, когато се появят симптомите. 

Съвременните данни сочат, че пациентите, които приемат медикаменти  превантивно, преди да се появят симптомите, не получават някаква съществена полза. Нямат  предимство пред тези, които започват да ги приемат след появата на самите симптоми. Т.е. под подготовка имаме предвид медикаменти да са в чантата на пациентите, особено ако пътуват някъде след природата, където експозицията е още по-висока, и да използват тези медикаменти, които са предписани от лекуващия им лекар.  

За съжаление, не могат да избегнат полените напълно. Препоръчваме в горещите, по-ветровити и с по-ниска влажност дни, пациентите да минимизират престоя си навън. Когато се приберат, да затварят прозорците, да измият косата, лицето, т.е. да отстранят полените. Също така през тези дни да прекарват времето си предимно в затворени помещения. Това намалява тежестта на симптомите. 

Има ли нови разработки за лечение на алергиите, за които пациентите трябва да знаят? 

Да, разбира се. Освен познатите на всички противоалергични лекарства, които са част от симптоматичното лечение на дихателната алергия, било то алергичен ринит или астма, основните методи за лечение са свързани с имунотерапия.  

Това е метод, при който прилагаме медикамента под формата на концентриран екстракт, под езика или инжекционно, но вече има и таблетни форми, т.е. много улеснен е този прием на алергена.  

Не се налага пациентите единствено и само като подкожни инжекции да го получават. Лечението продължава с различен интервал, в зависимост от алергена, който лекуваме. Ако това е сезонна алергия, лечението обикновено  се провежда 5 месеца годишно, ако е целогодишна алергия, тогава лечението също е целогодишно за минимум 3 години. Т.е. средният интервал е между 3 и 5 години.  

Този вид лечение води до значително подобрение на качество на живот, до намаляване на риска от усложнения, например при пациенти с алергичен се намалява риска от появата на астма. Освен това, намалява приема на останалите медикаменти, които обикновено използваме за контрол на симптомите. Разбира се, има биологична терапия - при пациентите, които имат атипична астма, може да се инжектират медикаменти, които блокират определени интерлевкини.  

Напредъкът в медицината вече осигурява разнообразен и индивидуален подход към пациентите. 

Вие казахте в началото на разговори, че се увеличава броят на пациентите с различни видове алергии. Това означава ли, че човек, който е на 40, 50 години, дори и до този момент да не е имал алергия, тя може да се появи?  

Точно така. И това отново се дължи на редица обстоятелства. Всички ние сме носители на първо място на определени гени, макар и тези гени на някои от нашите роднини или родители да не са проявени. Генетичният материал обаче не е капсулиран, намира се в непрекъснато взаимодействие със средата – вируси, химически замърсявания, радиация, ако щете, различни електромагнитни излъчвания. Всичко това може да доведе до поява на алергично заболяване на всеки етап от живота. 

А може ли изведнъж, както се е появила една алергия, така и да изчезне? 

Да, всъщност нашият организъм, колкото и в някои моменти да изглежда несъвършен, всъщност  е наистина една много добре работеща и балансирана система, която се опитва да възстанови равновесието.  

Процесът на алергизиране много често протича паралелно с процес на деалергизиране.  

Лечението, което ви споменах преди малко, визирам имунотерапията, има за цел да прояви тази десенсибилизация с по-голяма вероятност и по-рано. Но нашият организъм също се опитва да възстанови това нарушено равновесие и да се десенсибилизира спонтанно, т.е. това е възможно.  

Най-често с напредване на възрастта пациентите вече имат по-слаби симптоми, когато говорим специално за дихателна алергия. 

Успяват да изградят своеобразен имунитет срещу всичко онова, което в един или друг момент ги е дразнило през живота им. 

Точно така, към това, което  е причинявало алергичната реакция. 

Вие казахте, че много голямо значение за проявата на различните видове алергии има генетиката. Това означава ли, че ако аз имам алергия към каквото и да било, 50% вероятно е и моите деца да развият този вид алергия? 

За щастие процентът не е толкова висок, когато само един от родителите има алергично заболяване – той е около 30%. При двама родители тази честота нараства до 50%, а според някои автори до 60%.  

Така че – да, когато знаем, че и двамата родители имат алергични болести, тогава знаем, че и децата има висока вероятност да проявят алергично заболяване. 

Освен полените, и храните често пъти създават проблеми и предизвикват алергични реакции. 

Как се различават хранителните алергии от хранителната непоносимост, например? 

Непоносимостта е много широко понятие. При нея симптомите могат да не се дължат на имунната ни система, както и да са свързани с поява на някакъв нежелан симптом.

Ще дам като пример нещо, което е най-познато на нашите слушатели – това е лактозната непоносимост. Тя обикновено протича със стомашен дискомфорт, газове, диарични изхождания, но тя няма нищо общо с алергичната реакция по механизъм, по който протича. Тук имаме намалено количество ензим, поради което разграждането на лактозата е нарушено. Тя се натрупва в червата и води до всички тези симптоми.

Докато при алергичната реакция говорим за специфична имунна реакция. Симптомите, когато говорим за непоносимостта към храни, са предимно стомашно-чревни, а при алергичните реакции много често са свързани с органи извън храносмилателната система.

Това може да бъде обрив, подуване на лице или на крайници, затруднено дишане, голям оток в устната кухина, засягане на дихателната система, променено съзнание.

Също така може да има съчетание от прояви от различни системи, освен от стомашно-чревната диария, дискомфорт и болка, може да има и обриви, може да има и някои от другите посочени симптоми.

Така че алергичната реакция включва голям брой различни симптоми, които може да наблюдаваме при пациентите. Най-тежка е анафилаксията, при която за пациента има действителен риск за неговото здраве и живот. Затова при пациенти, които са оценени с висок риск от проява на анафилаксията, обикновено се изписва и лечение, което те веднага да могат да приложат, тъй като тази реакция обикновено се развива много бързо. 

А кои са най-честите храни, които предизвикват алергични реакции, освен лактозата, за която споменахте? Тя всъщност е част от съдържанието на млечни продукти, нали така? 

Лактозата е млечна захар и е част от млечните продукти, но тя предизвиква именно тези симптоми на непоносимост. Когато говорим за алергия, млечните продукти са най-честият причинител на хранителна алергия в детска възраст, т.е. млякото е на първо място, след това яйцата, ядките и рибните продукти. Докато при възрастните най-честите причинители са ядките, морските дарове и вече на последващите позиции застават яйцата и млечните продукти. Честотата е различна. 

Какви съвети бихте дали на родителите на деца с хранителни алергии, пък и на родителите на най-малките, когато още дори нямаме представа дали детето няма да прояви един или друг вид алергия? 

Моите препоръки са свързани на първо място с това хранителната алергия да не се подценява. Симптомите може да изглеждат безобидни и неналагащи някаква незабавна медицинска помощ, но както ви обясних, тази реактивност може да се променя, във времето симптомите могат да бъдат значително по-тежки от първоначално наблюдаваните и е добре детето или пациентът да бъдат уточнени с алергологични тестове и с дадени от алерголога препоръки за поведение при алергична реакция.

Всичко това има за цел да намали риска за пациента.

Що се касае до превенцията и какво може да

посъветваме родителите, които още не знаят дали тяхното дете ще развие алергично заболяване, може да кажем следните неща.

Първо да се върнем на риска: ако и двамата родители имат алергична реакция, то имаме 50% вероятност детето да развие алергична реакция. Но всъщност не трябва да се прави нищо специално или различно. Важно е родителите да знаят няколко основни правила. По време на бременността майката не трябва да се лишава от някакви храни, както се смяташе по-рано, тя трябва да се храни разнообразно и да води здравословен начин на живот, с достатъчно физическа активност, с правилно и разнообразно хранене. Има данни, които сочат, че приемът на определени пробиотици могат да модулират чревната флора и от там да повлияят благотворно на плода.

Майките трябва да знаят, че е силно препоръчително, ако няма медицински противопоказания, детето да се роди по естествен път. Това благоприятства правилната колонизация на стомашно-чревния тракт и имунологичния отговор.

Освен това е препоръчително бе4бе4тата да бъдат кърмени.

Казвате ли ни, че децата, които са родени чрез секцио, са по-застрашени от развиването на алергия? 

Да, точно така. Секциото е много чест избор за раждане, дори не само по медицински показания, но и на самите майки, и е необходимо да се знае, че то повишава риска. И това са официални документи, които сочат, че всъщност секциото води до повишен риск от алергични реакции по механизма, по който обясних – детето не се колонизира с естествените бактерии по вагинален път. 

Трудно ли е да бъде диагностициран пациент, който за първи път има алергични симптоми?

Всъщност медицината, и алергологията в частност, наистина е трудна наука, тъй като симптомите могат да бъдат нетипични и могат да затруднят бързото поставяне на диагноза. Но всеки лекар, особено с голям опит, ще направи необходимите изследвания така че да намали риска да се забави поставянето на диагноза или да се минимизира рискът от неточна диагноза. Трудно е, но има начин това да стане своевременно. 

Може ли българското здравеопазване да се нареди в този ресор на медицината – алергологията, до европейското, т.е. предлагаме ли това, което предлага и Европа като диагностика и лечение на различните видове алергии? 

За щастие на нашите пациенти, да. Аз смея да твърдя, посещавайки няколко пъти в годината големи европейски форуми, че ние сверяваме часовниците си с водещите европейски специалисти и експерти в областта на алергологията.

Разполагаме с абсолютно всички методи, достъпни за диагностика и за лечение на алергичните болести. Така че, нашите пациенти могат да бъдат спокойни, че ще получат висококвалифицирани медицински грижи. 

Росица АНГЕЛОВА