Основната причина за липсата на чуждестранни инвестиции в България е неработещата съдебна система и корупцията. Това каза икономистът д-р Юлиан Войнов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

Въпреки изключително добрите макроикономическите показатели, които притежава страната ни – нисък дълг и бюджетен дефицит, сравнително добри заплати, ниско данъчно облагане, инвеститорите не идват в България, посочи той. "Те отиват в държави, където всички тези характеристики са значително по-лоши. Основната причина е корупцията. Вместо да разчитат, че ще бъдат защитени, когато се изправят пред някакъв проблем, инвеститорите реално биват натискани, фирмите им се отнемат. Това е основната причина, поради която инвеститорите избягват България“, обясни д-р Войнов.

Според него делът на чуждестранни инвестиции ще се увеличи след влизането на България в еврозоната, тъй като кредитният рейтинг на страната ще се вдигне. "Ще бъдем възприемани като част от една зона, в която рискът е много по-малък. Ще се усили и търговията – това е статистически отчетено във всички държави, които са влезли в еврозоната. В следствие на това ще се увеличат доходите на населението. Опитът показва, че инфлацията при влизане в еврозоната е в минимални отклонения – от 0,2 до 0,5%, което е нищожно изменение. Това не се е случило навсякъде. В Хърватия например инфлацията беше 12%, а буквално няколко месеца по-късно вече беше 8%“, даде пример Юлиан Войнов.

Причината датата 1 януари 2025 г. да се смята за нереалистична за приемането на страната ни в еврозоната е, това, че не покриваме критерия за инфлация. "Той ще бъде оценен тези дни в конвергентните доклади на Европейската комисия и на Европейската централна банка, които ще бъдат разглеждани през юни. В момента ние се разминаваме с прага, който трябва да постигнем, с 2,5 до 3%. Тази разлика намалява, но няма да успеем да покрием критерия за оставащия един месец до доклада. Поради тази причина 1 януари е неизпълнима дата“, обясни икономистът.

Той отбеляза, че липсва информационна кампания за приемане на еврото. "Централните медии, вместо да бъдат ангажирани с обяснения защо това е важно, как технически ще се случи, какво трябва да направят хората, показват как ние продължаваме да спорим дали трябва да влезем, или не. Непрекъснато се правят социологически проучвания, които показват разделението на обществото. Това по никакъв начин не помага“, подчерта д-р Войнов.

По думите му политическите турбуленции винаги се отразяват върху икономиката. "Причината е, че всички проекти, които трябва да бъдат изпълнявани най-вече от страна на държавната администрация, по някакъв начин биват стопирани, забавяни. Нарушава се мотивацията на държавната администрация да изпълнява заложените политики и цели на предишното правителство. Идват нови министри, които имат различна визия и искат да направят определени промени. Губи се връзката, установена веднъж с бизнеса“, обясни икономистът.

Според него решението за отлагането на либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители е отражение на страха на политическите партии да поемат отговорност. "Има доста неща, които не са свършени, и имайки предвид политическата турбуленция и промени в министерствата, опасенията са, че в рамките на този тримесечен срок няма да бъдат направени съответните действия, за да се случи тази либерализация“, обясни икономистът.

С промените в Закона за енергетиката определянето на цените на електроенергията се иззе от КЕВР и се прехвърли в Министерство на енергетиката, отбеляза д-р Войнов. "Много е спорно дали там имат тази експертиза, която е необходима за определяне на цените по този начин, по който досега беше правено в КЕВР“, коментира той.