Сашко е един голям късметлия, защото проблемът, който има, го е тласнал към импулсивния акт да тръгне да скита из гората и същият този проблем го е запазил жив. Това каза в интервю за Агенция "Фокус“ пловдивският психиатър д-р Веселин Герев. "Вижте каква ирония на съдбата! Това не му се случва за първи път“, каза д-р Герев.

Той обясни, че заболяването "аутизъм“ значи капсулация, липса на всякакви възприятия и отговор. Обикновено страдащите са деца, отключва се в детската възраст. Това са едни вглъбени в себе си хора, някои от тях даже са гении в някаква област. При тях са засегнати и трите най-важни сили на психичната дейност. Има едно тотално разстройство, срив и липса на връзки между емоции, воля и мислене. "В началната фаза, при децата най-засегнати са волята и емоциите. Мисловният процес се засяга много по-късно. Остава си на едно ниво – компактно образно мислене.

Д-р Герев обясни още, какво е възможно да се е случило при Сашко. "Да си хванеш пътя“ е честа импулсивна проява на такива деца. Сашко често е ходил сам да си прави разходки и съответно после се е връщал. "Днес един от спасителите ми каза, че той е бил намиран и друг път на 20 км по-далече от мястото, където е бил сега. Той решава да хване пътя и тръгва да ходи. В началото, самото заболяване е такова, че всичко му е и като на сън, и като в реалност. И чак, когато вече всичко му се е прояснило, той вече се е загубил. И започва да бърка, да се припознава - тук съм минавал, там не съм минавал, това ми е познато, това не му е познато. Това е всъщност проблемът, който е тласнал детето към тази проява“, поясни психиатърът.

Защо, обаче Сашко се е съхранил толкова дълго време. Отговорът на д-р Герев, отново от медицинска гледна точка е, че тези хора, при които са засегнати емоциите, са емоционално нивелирани. "Емоцията няма амплитуда, тя е постоянна. Имат единствено страх от визуален и телесен контакт с непознати хора. Но въпреки това, в паника няма да изпаднат. Това е фактът, който е задържал детето толкова дни живо, смята д-р Герев. Защото, на практика, в едно такова състояние, човек се паникьосва и не го убива толкова студа и липсата на храна и вода, а страхът. Днес разбрах още от спасителите, че те са оставяли на много места храна и вода в гората през тези дни. С това се обяснява фактът,че той няма никаква кръвна захар. Тоест, той е намирал храната и се е хранил.

"И въпреки, че бащата най-много се притесняваше, че детето няма да яде и пие вода, напротив, инстинктът за самосъхранение при такъв тип психично разстройство работи. Тоест, Сашко е пил вода, хранил се е, и най-накрая са го намерили“, добави д-р Герев.

Психиатърът не изключва възможността Сашко, на много пъти, да се е срещал с тези които го издирват, но най-вероятно се е крил от тях заради страха, че това са непознати хора. И обикновено хората с такъв проблем не контактуват с непознати хора. Но има и проблясъци при това състояние. Така, че нормално е да е бил дружелюбен накрая. Намира едно спасение, защото 9 дена не са малко време.

"Времето беше хубаво, листопадът отделя много топлина, това също са благоприятни фактори за него. Човешката душа е океан“, каза още д-р Герев.

Случаят със Сашко не е медицинско чудо, твърди д-р Герев. "Аз съм имал подобен случай, при който млад мъж от Пловдив, страдащ от такива проблеми, изчезна и го намерихме след 15 дни във Варна. Пеша е отишъл до Варна, като после ми обясняваше с подробности как е ходил по полето, как е ял плодове и зеленчуци, защото то пак беше такова есенно време, и как се е крил от хората за да не го хванат, че им краде плодовете“, разказа още психиатърът.

Има вероятност Сашко да разкаже все пак след време какво му се е случило. Това е въпрос на някакъв проблясък, импулс. "Както е тръгнал да ходи, така в един момент може да започне да разказва и да говори за това, и да не може да се спре. Но е възможно и нищо да не се случи, каза още д-р Веселин Герев.