И гостът ни тази сутрин, д-р Валентин Иванов – началник хирургическо отделение в Комплексен онкологичен център – Пловдив. Здравейте и добре дошли в "Утрото на фокус“.

Здравейте и добро утро на вашите слушатели.

По повод Световния месец за борба с рака на гърдата, Комплексен онкологичен център – Пловдив организира кампания за безплатни прегледи и консултации за рак на млечната жлеза. Възползваха ли се дамите от тази възможност?

Да, всеки ден вървят прегледи както на жени, така и на мъже фактически. В момента даже имаме и двама мъже, които сме открили с рак на гърдата. Всеки ден вървят и пациенти жени с рак на гърдата, които са с оплаквания от страна на гърдата, които се уточняват, имат ли някакво заболяване или не.

А какви са основните рискови фактори за възникването на рака на гърдата?

Основните рискови фактори не са ясни, трябва да ви кажа.

Още?

Обвиняват се много неща, много фактори се обвиняват, но всъщност няма нещо конкретно, освен евентуално генетичните фактори, които са сигурни. Има болни цели семейства, които притежават определени гени – майка, дъщеря, леля или баба, и тези пациенти са категорично обременени с това заболяване и то се появява при тях при в 50-60% от случаите. Това са около 10%, не повече. Повечето пъти обаче то е спорадично и в повечето случаи заболяването се появява при пациентите за първи път. Обединявате се много фактори. Още от древността се говори за монахините, които не са раждали, и за жени, които имат късна менопауза, при които рано се появява менструация. Както и жени, които са затлъстели евентуално, при по-пълни жени също е опасно. Жени, които употребяват определени хормонални препарати – това се отнася, понеже една голяма част от туморите са хормонозависими. Но въпреки това, това не са неща, които да кажем водят винаги до това заболяване. Така че те са с променливи характеристики – един път едно се обвинява, друг път – друго, но не е сигурно, че това може да доведе до заболяване. При някои може да засили вероятността от образуване на такова заболяване, при други – не. Има значение и самият организъм.

Но тенденцията е все по-млади жени да се разболяват от рак на гърдата, нали така?

По принцип има едно подмладяване на рака на гърдата. Навремето, преди години, когато имахме жена, която е между 20 и 30-годишна възраст или момиче, ние бяхме сигурни, че това са доброкачествени тумори. Изключително рядко се появяваше жена с рак на гърдата. Сега случаите между 20 и 30 години се увеличат, макар че те са все пак много редки, но случаите между 30 и 40 години са много и има един рязък скок след 40 и след 50-годишна възраст. Това се казва от гледна точка на това, че младите жени също трябва да се преглеждат, също трябва да обърнат внимание на здравето си в тази насока, защото когато такова заболяване се появи при млад човек, тогава рисковете са по-големи.

Каква е превенцията за рака на гърдата?

Основното са прегледите, които трябва да се извършват.

На колко месеца?

Да кажем, при жени, които са до 30-годишна възраст, достатъчен е един преглед или ехограф евентуално един път в годината, като това би могло да бъде само един рефлекс, който да имат те и да остане в тяхното съзнание мисълта, че трябва поне веднъж в годината да обърнат внимание на този проблем. Пак казах, в този период туморите на гърдата при жените са много малко. Вече след 30-годишна възраст задължително е добре да има по една ехография годишно и по един или два прегледа на 6 месеца. А след 40-годишна възраст трябва да има и мамография, като през 6 месеца трябва да се прави преглед от специалист, човек, който работи в тази област и е вещ в тази патология.

Г-н Иванов, много ми се иска да ни споделите за какви симптоми трябва да внимаваме. Кои са те?

Симптомите са много. Те зависят от стадия, в който се хваща това заболяване. Най-добре е, разбира се, то да се хване в най-ранен стадий. Тогава може да няма никаква симптоматика. При тези болни, които са в най-ранен стадий, заболяването се открива по образните изследвания най-често – това е мамографията или ехографията. Тогава се виждат или микрокалцификати, или миниатюрни тумори, които дори не могат да се опипат – няколко милиметра, или пък се опипва лимфен възел под мишницата, който може да бъде признак на един скрит, окултен карцином на гърдата. Оттам нататък основният симптом е бучката, която се опипва в гърдата. Обикновено при по-голяма част – над 50%, жените сами си намират този тумор. Това, което трябва да направят, е да се обърнат първо към личния лекар или към специалист-хирург, който се занимава с тези проблеми. Личните лекари са много опитни сега, те насочват бързо към местата, където биха могли бързо да бъдат диагностицирани тези хора и точно да бъдат диагностицирани, така че най-добре е към личния лекар. Има ли някакво съмнение, той веднага ще насочи, където трябва. Тази бучка може да бъде навсякъде по гърдата, може да бъде и под мишницата, защото под мишницата е регионът, където се намират лимфните възли, които дренират лимфата от млечната жлеза. Това може да бъде един от първите симптоми – увеличен лимфен възел под мишницата. Оттам нататък симптомите могат да бъдат много. Самата конфигурация на гърдата може да бъде променена – може да бъде хлътнала, придръпната или изпъкнала при някои. Просто промяната в конфигурацията също трябва да насочи към някакъв проблем в тази гърда, който трябва да бъде уточнен, защото той невинаги е свързан със злокачествено заболяване. То може да бъде и доброкачествено, може да бъде и особеност на самата гърда, може да бъде възпалителен процес и много други неща. Също така трябва да се има предвид и зърното – посоката на зърното, промяна в посоката му, хлътването на зърното трайно, без да може да излезе навън, промяна в самата кожа на гърдата, ако стане "гъша“ кожа, като портокалова кора или стане плоска в някой участък. Всичко това насочва към уточняване каква е причината и евентуално, ако има такова заболяване, намирането му от специалист, който се занимава с тези въпроси. Отделно, вече може да има и много сериозни симптоми, за тях няма защо да говорим. Такива случаи има много, за съжаление. Идват много случаи, които са с изключително напреднали тумори. Хората обикновено от страх, че ще бъдат оперирани или че имат такова заболяване, дълго време стоят, чакат вкъщи и се стига до големи туморни формации, които пак се лекуват, те се лекуват, но се лекуват много по-трудно и с методи, които са много по-драстични. Така че хубаво е да се знае това, че тези оплаквания, тези бучки обикновено не болят. Може и да има болка, но обикновено не болят и това е причината, когато ги опипат или когато даже ги видят, жените да не им обръщат внимание или просто да ги игнорират и да изчакват.

Д-р Иванов, а има ли разлика в лечението на рака на гърдата у нас, в България, и лечението в Европа?

Лечението на рака е комплексно. Това много отдавна е унифицирано какво трябва да се извършва. И това, което се извършва у нас, се извършва и в другите страни. Но разбира се, има някои нюанси. В миналото това бяха големи операции, които водеха до премахване на гърда, премахване на мускулатура. Сега специално хирургичната част минимизира максимално да се прави това, което е необходимо, или пък ако туморът е голям, се правят органопластични операции, органозапазващи операции така, че гърдата да се запази. Или пък ако се махне гърдата, да може да се замести с имплант или пък с околни здрави тъкани така, че да придобие същата форма и същия вид, каквато е другата гърда. Лечението е комплексно, то не е само хирургично, защото по-голяма част от пациентите си мислят, че щом се оперират, всичко се приключва и затова бързат и настояват по най-бързия начин да бъдат оперирани. Всъщност първото нещо, което трябва да се направи, е да се вземе биопсия, ако се установи, че има такъв туморен процес. Това се прави по определен начин, с т.нар. "пистолети“ или дебелоиглена биопсия се казва – с дебели игли по определен начин се взима биопсията, под ехографски контрол. Получава се резултат след няколко дни. Има определени характеристики туморният процес и в зависимост от това се събира един медицински съвет, комитет, който се състои от 6 или повече специалисти, които обсъждат кой е най-добрият начин на лечение при този тумор. Може да се започне с оперативно лечение, ако е много малък туморът и характеристиката му позволяват. Може да се започне и с друг вид лечение, но оперативното лечение почти винаги го има в общия комплекс на лечението. Много пъти се започва и с химиотерапия. Пациентите много пъти се страхуват от тази химиотерапия, но тя има много добър ефект върху тези тумори. Те се влияят много добре от нея. Дори вече има съвременни лекарства и методи, с които туморът може да изчезне с химиотерапия изцяло. Въпреки това, пак се прави операция, но в минимален размер, със запазване на гърдата. Така че би трябвало да се направи това, което е необходимо за болния, за да може резултатите да бъдат най-добри. Следващият метод на лечение е лъчетерапията – също основен, много важен метод, който се прави обикновено след оперативното лечение, и хормонална терапия, която пак в зависимост от характеристиките на тумора, може да продължи 5-6 години и повече, която терапия създава възможностите да не се появи наново този процес, след като е извършена цялата поредица от лечебни методи, след като са използвани. През това време болният се наблюдава, периодично му се правят изследвания – мамографии, ехографии, кръвни изследвания, туморни маркери, магнитни резонанси, скенери, ПЕТ скенери и т.н. Всичко си има определена последователност, при която се извършва, и това се извършва в нашето лечебно заведение обикновено, тъй като тук се диспансеризират тези пациенти.

Много ви благодаря, че станахте част от "Утрото на фокус“.

Благодаря ви и аз.

Д-р Валентин Иванов – началник на хирургично отделение в Комплексен онкологичен център – Пловдив, за рака на гърдата, защото при навременно откриване на болестта тя се оказва напълно лечима. Така че дори и при най-малките съмнения или притеснения, трябва да потърсим мнението на специалист.

Ася АЛЕКСАНДРОВА