Д-р Тихомира Георева: Вредните храни винаги са в най-шарените опаковки
©
Д-р Георева, вие сте гастроентеролог, диетолог, автор на специален режим срещу затлъстяването и борбата с метаболитния синдром, нали така може да го наречем?
Точно така, да.
Какво представлява този режим? И може би ще ни покажете и нагледен пример?
Повечето диети се провалиха поради тесния си фокус, тъй като повечето от тях се основават на това само да броят калориите, като т.нар. Body Mass Index. Този показател не оценява преразпределението на мускулната маса на пациента, той се отнася само върху теглото и ръста на пациента. Също така метаболизмът не може да се опрости с някакви цифри. Тайната и ефективността на моя режим се състои в метаболитната гъвкавост - т.е. даваме мазнини, горим мазнини, даваме протеини, изграждаме мускулна маса, даваме въглехидрати с цел да имаме енергия, която естествено да не се трупа под формата на запаси.
Тъй като на първо място аз съм и гастроентеролог, т.е. разглеждам пациента като едно цяло, наред с всички негови придружаващи заболявания, даже и с тези, които той не предполага, че има. Повечето пациенти идват в кабинета ми да търсят помощ, т.е. те идват при мен с проблем, те идват с проблем от това, че имат излишни килограми. Повечето диетолози се насочват само върху тези килограми, като изчисляват процентно калории, ръст, височина, телесно тегло. Докато в моята работа като лекар аз се насочвам първо върху причината, която е довела до проблема.
Т.е. като отстраним причината, тогава проблемът се решава, и то в дългосрочен план. И тъй като повечето пациенти не знаят, че имат заболяване, а пък затлъстяването, за жалост, е болестно състояние и то се дължи предимно на някакво нарушение, моята задача е малко като детектив – да открия тези причини, за да излекувам следствието, защото ако се опитваме да излекуваме следствието, а не намерим причината, нещата в повечето случаи са доста временни.
Така е. Имате и нагледен пример за успех?
Да, имам нагледен пример. Това е пациентката Ваня Георгиева, която имаше тежко омазняване на черния дроб, високи чернодробни ензими, също така съмнения за автоимунен хепатит. Отделно от това имаше и проблеми с килограмите, проблеми и автоимунно заболяване и на щитовидната жлеза, което най-вероятно й е пречило за контрол с борбата с килограмите. Тук имам нагледно изследвания – мога да ви ги покажа, как чернодробните ензими са се нормализирали след режима. Ето, виждате, има дати. Даже и антителата. Доказано е, че с една хубава диета, т.е. с правилния хранителен режим антителата, при едно автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, могат да се нормализират.
Към пациентката: Вие самата какво чувствате сега и от колко време сте на този режим?
Ваня Георгиева: Този режим продължава може би 13 седмици. Чувствам се много добре, имам енергия. Преди да срещна д-р Георева, имах сили до обяд, след това просто нещо ми вземаше силите, нямах никакви сили. Освен, че д-р Георева ми помогна здравословно – аз не съм имала такива резултати от години, преосмислих начина си на живот. Започнах да се интересувам от здравословния начин на хранене, спортувам активно на моите 55 години. Никога не съм вярвала, че аз ще спортувам. Буквално д-р Георева преосмисли моя живот.
И го преобърна може би?
Ваня Георгиева: Абсолютно, преобърна го. Аз бях много скептична. Лежах в отделението и изживях една голяма драма, когато ми казаха, че трябва да ми вземат биопсия от черен дроб. Докато излязат тези резултати, лекуващия ми лекар каза "Моля те, нека да те запозная с д-р Георева“. А пък аз съм ходила на хиляди диетолози, знайни, незнайни, самозвани, и бях отчаяна, защото никога досега повече от 3 килограма не бях смъквала. И в един момент, като дойдох в кабинета, бях много – не знам дали си спомня д-р Георева – разстроена, не знаех къде съм. И тя ми каза "Моля ви, доверете ми се“. Аз й се доверих. И в момента съм минус 21,5 килограма може би. Много благодаря! Наистина се разчувствам, когато говоря.
Д-р Георева, какво ще кажете Вие?
Най-вече изследванията са нормални, защото ние сме на първо място лекари. Както е казал Хипократ, "Преди всичко не вреди“. Нашата цел е да помагаме на пациента, не само с хапчета, тъй като хапчетата, за жалост, имат временен ефект и доста често те водят до трайни последици, негативни последици върху нашия организъм. Над 90% от гастроентерологичните заболявания се лекуват с правилен режим на хранене – рефлуксът, гастритите, язвите. Следващата пациентка, която ще ви представя, е пациентка с остър панкреатит, която беше на легло, в много тежко състояние, стигна до реанимация, но с правилното лечение и с правилния хранителен режим в момента тя ми праща клипчета как танцува, играе, нейният живот е тотално променен.
Добре, поздравления! Д-р Георева, аз много искам да започнем с едни по-общи въпроси сега. Много хора като че ли не осъзнават в началото, но в един по-късен етап от живота си разбират, че има някои много важни неща. Едно от тях е правилното хранене. До каква степен е важно правилното хранене за човек?
Правилното хранене е изключително важно. До един момент, до 20-годишна възраст, неправилното хранене ни не се отразява, но в един етап започват проблемите с червата, проблемите с храносмилането. Доста често при мен идват пациенти, които ми се оплакват, че имат подуване на корема, имат газове, не се чувстват добре, чувстват се доста изморени.
Вие може да питате и моята прекрасна пациентка как се чувства след режима. Тя е енергична, тя не гладува, тъй като аз съм много против гладуването – тя не гладува, води един нормален начин на живот. Режима, който аз създадох, съм разделила на три фази – въглехидратен, белтъчен и мазнинен. Давам трите компонента на организма, които той изисква, тъй като ако се отнеме един от компонентите, той започва да страда и след това, на един по-късен етап това се отразява върху нашето здравословно състояние. А целта ни е да се храним правилно, по правилния начин и по правилното време, за да може тялото ни да се чувства добре.
Какво представлява затлъстяването? Затлъстяването значи предимно дисбаланс, т.е. организмът ни показва, че в някоя част от нас има проблем. Подуването, киселините, газовете – това е бичът на съвремието, т.нар. "синдром на дразнимото черво“, чиято честота все повече нараства.
Както и ракът на дебелото черво – той е свързан не само с генетиката, но и с храненето. Той е трети в световен мащаб, а в България честотата му е на второ място сред мъжете – преди беше на трето, вече е към второ, а при жените е на второ място след рака на гърдата.
Да, много малко хора от нас знаят, например какво значи pH на организма. Как трябва да го поддържаме, какво трябва да правим, какво трябва да ядем, какво да не ядем, в какво количество? И може ли човек сам да го регулира това pH или задължително трябва да прибегне до услугите на специалист като вас?
Има си общи правила, които всички знаем: закуската изяж сам, обяда раздели с приятел, вечерята дай на врага си. Какво прави българинът? Българинът обича да яде предимно вечер, на маса. Той е много стресиран, тъй като вечерта, когато сме на маса, когато цял ден не сме се хранили, вече сме много прегладнели. Обаче, тогава рискът от това да бъдем още по-стресирани нараства, тъй като нормално кортизолът е най-висок сутрин.
И целта ни е чрез закуската да потиснем нивата му, така потискаме нивата на стреса. Но когато ядем предимно вечер, тези нива не са потиснати и ние се опитваме да правим т.нар. "утешително хранене“, което още повече засилва този порочен кръг. И си казваме: да, ние се храним един път на ден, обаче пак сме дебели. Какво се случва с нас? И не само това. Ние ставаме и по-депресирани. Тогава и нивата на растежните хормони спадат.
Ето защо децата пък също трябва да внимават с нощното хранене, защото нощното хранене блокира синтеза на растежния хормон и даже и на мелатонина, защото вечер мелатонинът се отделя, циркадният ритъм тотално се преобръща. Тогава тийнейджърите сутрин стават сънени, нямат тази работоспособност и това още повече влошава и риска от диабет и преддиабетно състояние и води до намалена концентрация в училище.
Каква трябва да е закуската на човек и до колко часа?
По принцип най-физиологично е, както казвам на всички мои пациенти, 30-40 минути след ставане от сън да бъде закуската. Не мога да кажа точно каква. Аз съм я разделила на три фази. В едната – въглехидратната фаза, съм дала точно определено хранене, в протеиновата имам протеинова закуска, в мазнинната имам друг тип закуска. Като цяло закуската трябва да бъде пълноценна. Също един съвет – за да не променяме pH-то, за което ме питахте, не трябва да съчетаваме храни с различна алкалност и киселинност, защото това влияе много на стомашните сокове, както и белтъчна с въглехидратна храна, защото това много затруднява тази обработка. Затова казвам, в момента ракът на дебелото черво е с доста висока чистота.
Т.е. ако само плод хапнем сутрин, това е нормално ли е?
Не, не. Не препоръчвам плод за закуска. Не препоръчвам, защото какво се случва, като хапнем плод на закуска? Първо, това е захар, която много бързо се резорбира, много бързо води до секреция на инсулин от панкреаса, в следствие на което кръвната захар рязко се качва, в последствие се стига до падане на тази кръвна захар и нямаме такава работоспособност. Хубаво е закуската да бъде или от протеин, да е протеинова закуска или да е от сложен въглехидрат. Плод можем да хапнем примерно няколко часа след това, между закуската и обяда, но не под формата на фреш, тъй като там са извлечени най-полезните неща на плодовете – фибрите.
А обяда, казвате, трябва да разделим с приятеля си. Какво значи това? Какво трябва да е количеството му, все пак?
Количеството – нито един от моите пациенти не брои калориите. Аз съм им казала: няма да броим калориите. Според нуждите, но не трябва да има преяждане. Има едно правило – когато ни е най-вкусно, тогава трябва да станем от масата, да спрем да ядем.
И до колко часа вечерта трябва да бъде вечерята?
Вечерята спрямо различния пациент е различна, в зависимост от това дали има нощен труд, в зависимост от това в колко часа си ляга. Да има поне 2 часа и половина отстояние. Вечерята трябва да бъде лека. За вечеря препоръчвам салата, може с някакво месо, най-вече риба, може примерно да има сирене, но да не е изцяло и протеинова закуска, тъй като разграждането се забавя в организма. Но най-добре е по-леката вечеря.
Плодът вечерта преди лягане полезен ли е?
Това е много интересен въпрос. Ако просто ви се яде десерт и го искате – изяжте го, но е хубаво да не е веднага след вечеря. Т.е. няма да навреди.
Пак заради това pH, нали? Веднага след вечерята не е добре.
Да, точно заради това. Може примерно да хапнете, но да не е от най-сладките плодове – примерно няколко резенчета грейпфрут, мандарина, малко тиква няма да промени, стига да не е с много мед и със захар, все пак с повишено внимание.
А колко е важен режимът в храненето, т.е. по едно и също време да се храни човек?
Режимът на хранене, т.е. всеки ден да се спазват интервалите, е много важен, тъй като това е т.нар. циркаден ритъм на организма. Както като свикнем да ставаме по едно и също време, така е и с хранителния режим – така нямаме този дисбаланс и в килограмите, и в настроенията. По този начин не се натрупват излишни токсини в организма, защото пак казвам, мазнината около корема, това значи, че организмът е подложен на стрес и той ни предупреждава, че нещо трябва да променим.
Т.е. това показва мазнината около корема – че е от стреса?
Да, да, това показва, че организмът ни алармира. Той така складира токсините. Това е една защитна реакция на нашия организъм.
Вие казахте, че във вашия режим спортът е особено важен, отделяте му специално място.
Да, да. Както казвам на моите пациенти, вашите фитнес инструктори ще се ръководят спрямо режима на д-р Георева, защото както знаете, по залите има доста фитнес инструктори, които четат някакви неща, обикновено взимат химия и обикновено много обичат да учат как трябва да се хранят, но след това те ми стават пациенти.
Кога трябва да се спортува, по кое време на деня?
Най-доброто време за спорт е преди обяд и преди вечеря. Това е най-доброто време за спорт. Ако се прави рано сутрин или късно вечер, тогава се нарушават и фазите на съня, и фазите на циркадност в организма. Така че не препоръчвам. Другото, което не препоръчвам, е преди закуска да се спортува, защото според проучвания, тъй като има не само глюкозен индекс, но и инсулинов индекс, повишава нивата на инсулин, т.е. се приема като стрес за организма.
Искате да кажете, че трябва да се нахраним и след това да направим упражненията, които се правят като гимнастика?
Да се нахраним и в зависимост от закуската, колко е сложна, да се изчакат поне два часа и половина – три и тогава да отидем да разпуснем.
Спортуване какво значи? Една гимнастика, примерно дневна гимнастика, която правим, сутрешна – това достатъчно ли е?
То е съобразено спрямо конституционалните особености, индивидуалните, на всеки пациент. Примерно, ако имате проблеми с кръста, ще правите един вид тренировки. Ако сте по-активен – друг вид тренировки. Но не е хубаво да има обездвижване, т.е. да има поне лека активност всеки ден за един по-обездвижен човек, примерно.
Но пациентката – ето, тя сама може да каже за нейния режим. Аз съм го разделила на три фази, както казах, и във всяка една фаза съм го съчетала с определена физическа активност. В първа фаза има кардио, във втора фаза има силова тренировка и в трета фаза са леките разходки.
И физическите тренировки всеки ден ли трябва да бъдат, или колко пъти седмично?
По принцип три до четири пъти седмично е достатъчно. Не бива и да се прекалява с физическата активност, защото това се отчита от тялото като стрес.
Какво мислите за добавките? До каква степен са полезни те? Като заговорихте за фитнес инструкторите, там обикновено веднага препоръчват Л-карнитин и т.н.
Това са незаменими аминокиселини, от които организмът има нужда. Аз не съм против добавките, даже и протеина – има различни видове протеин на пазара. В никакъв случай не съм против тях. Въпросът е, че не може да разчитаме само на добавки и да оставим храната настрани.
Какво да кажем за децата, за ранното затлъстяване на нашите деца? И ако вече това е факт, как да го отстраним? Какво да правим с тях?
За жалост, за ранното затлъстяване на нашите деца на първо място са виновни родителите, бабите и дядовците. Доста често те дават различни похапвания – да хапнат нещо, малко да се успокоят, да хапнат малко шоколадче, да имат повече активност, да си научат уроците. За жалост, децата се застояват твърде много пред телевизора, хапват чипсове и това е промотирано и от самите нас. Т.е. с нашия личен пример ние ще направим така, че нашите деца да се ръководят от това. Аз като майка знам, че понякога е доста трудно да внесеш една нова храна в менюто на детето, но трябва да се опитваме постепенно, т.е. да бъдем търпеливи. В никакъв случай не трябва да насилваме детето, но не трябва и да се отказваме.
Психическото здраве доколко е важно за правилното хранене?
За жалост, доста личностни проблеми, които наблюдавам сред моите пациенти, засилват хранителните разстройства, като булимия, като анорексия. Това са все психически разстройства и там помощта трябва да е комплексна – с диетолог, с лекар, в случая гастроентеролог, и с психолог, психиатър. Доста често това са проблеми, които се крият в детството, някаква травма, която се е случила. Трябва да бъдем много внимателни към тези пациенти и да не се опитваме да ги обвиняваме и да ги притискаме. За начало трябва да похапват малки порции, трябва да е комплексна тяхната терапия. Не трябва да се чувстват виновни за тяхното състояние.
Най-важното, от самото начало мислех да ви задам този въпрос – кои храни са вредни? Да ги изброим просто!
Вредните храни винаги са в най-шарените опаковки. Тези, които са най-красиви и даже най-здравословни.
Чипсове и разни други?
Чипсове, различни видове вафли. Даже в един сос има много захари на базата на фруктозен, царевичен сироп, който се съдържа, който е най-вреден. Той няма нищо общо с фруктозата в плодовете – да не бъркаме.
А захарта, солта и бялото брашно?
Захарта, солта, бялото брашно – това са другите бичове на съвремието. Те са навсякъде, в бързите храни. Най-добре е да си ги направим, ако искаме по-добре вкъщи. Но това е пак култура и начин на хранене. Това е себеосъзнаване, себеосъзнаване. И доста от моите пациенти, даже ако спрат такъв тип закуска, като баничка, като тестена храна, веднага си оправят проблемите с корема. Но за жалост, някои хора предпочитат да инвестират в лекарства, отколкото в това да се грижат здравословно за себе си. Пак казвам, на първо място е начинът на живот и правилният режим.
Има много неща, които още ми се иска да Ви питам.
Ако искате да представим и следващата пациентка – моята гордост - Нина Петкова.
Г-жо Петкова, кажете какво беше вашето състояние и в каква форма сте днес?
Нина Петкова: Моето състояние? Когато дойдох, т.е. когато ме докараха, бях полужива. Диагнозата ми беше остър панкреатит. Чух само "Много е слаба и няма да издържи на операция“. И ме поеха прекрасните доктори, не само д-р Георева, и другите, в интензивното отделение със страхотно внимание, с всичките необходими неща. Аз не знаех на кой свят се намирам, защото все пак бях неадекватна дотолкова, тъй като болките бяха силни. Но те направиха така, че малко от малко да ме стабилизират. Бях 38 кг. При мен първият ден беше моргата, аз си бях в моргата. И нека да споделя нещо, което е много важно. Д-р Георева ме насочи и ми даде диета, която аз, в интерес на истината, я спазвам от деня, в който излязох от тук. Не съм си позволила – дори и на Нова година бяхме в София на ресторант, аз не си позволих нищо от това, което се предлагаше там да хапна и си носех моите неща. Но си спазвам и се надявам сега – тя ще ме прегледа, аз съм дошла на преглед – надявам се нещата да са се подобрили.
Т.е. това е обратният случай вече, д-р Георева?
Да, в случая при нея имаше проблем с наддаването на тегло.
А от колко време всъщност оправяте проблема, който има тя?
От август – половин година близо.
Нина Петкова: Да. Навремето аз пушех, но вече не пуша. Това все пак е нещо. И не изпитвам нужда, за което нямам обяснение. Също така ядях много шошолад. От шоколадите, аз съм яла много шоколад, това е неправилно.
И сте благодарна на това, което получихте до момента като помощ.
Нина Петкова: Благодарение на д-р Георева, тя ми помогна най-много. Не мога да си кривя душата. Просто това е стечение на обстоятелствата.
Д-р Георева, това заболяване – панкреатит, е доста опасно и доколкото знам и труднолечимо.
Точно така.
В момента като че ли много хора боледуват от него. Как да си обясним това? Заради неправилно хранене ли е, най-вече?
Острият панкреатит, за жалост, може да доведе до фатален изход. За жалост, за него са виновни факторите на околната среда, а те са от неправилно хранене до злоупотреба с алкохол, с тютюнопушене и с гладуване. Гладуването също може да причини остър панкреатит. Пациентката не се хранеше добре, беше много слаба. Тя може да каже сама за нейните килограми. И с тези изследвания искам да демонстрирам каква беше ситуацията. Това са изследванията от 20 август. Както виждате, амилазата като стойност. Горната граница трябва да е 100.
А тя е била 2400?
Последните изследвания са от октомври месец. Сега ще й назнача и нови, както съм й обещала.
Амилаза – ооо, страхотно! Драстично, драстично намаление, на 369, от над 2400. Как се постига това?
Постига се, защото както обичам да казвам на моите пациенти, нашата работа е взаимна. Т.е. ако аз дам 100%, а вие дадете 0, нашата работа, резултатът ще е 0. Ако аз дам 50% и пациентът даде също 50%, тогава вече ставаме 1. Ставаме 100% и нашето лечение е на 100% ефективно. Затова аз съветвам моите пациенти да спазват стриктно моите препоръки. Ако нещо ги притеснява, да ми споделят. Контролът също е много важен. Контролните прегледи трябва да се осъществяват редовно, защото пациентът не е само, докато лежи в болничното заведение, а след като го изпишат, ти да забравиш за него. Пациентът, това е отговорността на всеки лекар за неговото здраве, както ни е учил Хипократ.
Доколкото знаех аз, панкреатитът предимно оперативно се лекува, но пък операцията е много сложна. А вие с хранителен режим сте постигнали такъв резултат.
И с правилното лечение. При нея беше и хранителен режим, и правилното лечение. Когато вече нещата станат твърде фатални, може да се стигне и до операция, която невинаги е успешна.
Наистина поздравления за този резултат! Ако имате още нещо да добавите и да отправите като призив към хората, защото това интервю ще се чете със сигурност. Какво да кажем на хората за храната, за здравето на нашите черва?
Това, което искам да кажа на всички, е, че нашето тяло е нашият храм. Ние всеки ден прекарваме време с него. И както се извисяваме духовно, така и с храната трябва да подпомагаме нашите здравословни процеси, защото всяко едно отклонение в храненето се отразява на нашето душевно и здравословно състояние.
И да търсим причината, когато усетим, че има някакъв дисбаланс.
Да. И симптомите, които повечето от нас усещат, като подуване, умора, глад скоро след нахранване, това значи проблем в нашия организъм. И трябва да потърсят не само диетолог, но специалист, лекар, който се занимава, който познава физиологията и анатомията на човешкото тяло и има комплексен поглед върху цялостния метаболизъм и цялостното здравословно състояние.