Има най-различни подходи, при които може да бъде избегнато нуждата от това детето да бъде поставено под пълна упойка, когато е възможно. Това обясни пред БНТ д-р Александър Симидчиев - депутат от "Продължаваме Промяната - Демократична България" по повод трагедията с починалото дете в частна клиника в Пловдив, което е било поставено на 4-часова пълна упойка при зъболекарска интервенция.

"При децата има редица други варианти, при които при голяма част от тях, разбира се, не при всички, но при голяма част от тях може да се приложат методи, които са свързани с психологическа подготовка, за да може детето да не е стресирано. След това работа с подходи, които не предизвикват такава болка, като например лазерната стоматология. Т.е. има най-различни подходи, при които може да бъде избегнато нуждата от това детето да бъде поставено под пълна упойка. А пък всяко една медицинска интервенция има както своите положителни последици, така има и някакъв малък процент от странични ефекти", каза д-р Симидчиев.

Според него в здравеопазването е много важно да се учим от грешките си, както е в авиацията.

"Защото у нас в множество сектори - и в здравеопазването, като най-важен от тях, нямаме културата да се учим от грешките си. Аз много често, когато говоря по подобни теми казвам, че има една индустрия в света, която се учи от грешките си постоянно и това е авиацията. Поради което - най-опасният транспорт става най-безопасен. Защото те имат културата да се учат от грешките си. Когато видят, че има грешка, особено такава, която има фатален край, веднага променят своите стандарти и процедури, така че такъв проблем да не може да настъпи отново. Тук имаме абсолютно същото. Здравеопазването има един приоритет и той се нарича "primum non nocere" - "първо да не вредим“ - преди всичко останало трябва да не вредим. Поради което, ние трябва да имаме стандарти точно такива, каквито са в авиацията, които правят така, че не да говорим постоянно за лекарски или за институционални, или за някакви други грешки, а да се учим от тях, така че да не ги допускаме повторно. Проблемът, разбира се има своите индивидуални измерения, но това което виждам аз лично като човек, който се занимава с тази тема, е, че темата за пълните упойки в детската възраст, когато имаме стоматологични интервенции, е малко по-експонирана, отколкото е необходимо. Т.е. по-често се подлагат децата на подобна интервенция. Имаме една много стара мъдрост от преди стотици години, която казва - всяко нещо, което не е показано, е противопоказано. Т.е. ако нямаме абсолютното задължение да използваме дадена процедура, тя не би следвало да бъде използвана."

Депутатът припомни и друг случай, при който настъпва рядък страничен ефект при подобна интервенция.

"За този случай нямам достатъчно информация, за да кажем какъв е проблемът. Но предходният случай, който касаеше една по-голяма клиника в София, където беше настъпил подобен ефект, този ефект не беше алергичен. Той беше ефект, който се получава след прилагане на упойка, което е много рядко, но не може да се каже преди това, че детето ще получи такава реакция. Има специфичен медикамент, който трябва да се приложи в тези случаи, който не е противоалергичен медикамент. Пак казвам, ако това дете е показано за подобна интервенция, това е допустим риск. Ако обаче се прави, за да е по-удобно или за да спестим нещо като психологическо напрежение на детето или на родителите, това не е редно."

Д-р Симидчиев е категоричен, че въпреки информираното съгласие и снетата анамнеза, има случаи, в които не може да се предвиди подобна реакция на организма.

"При всички положения, когато говорим за оперативни интервенции при възрастни и при деца, има минимален набор от изследвания, които трябва да се правят. И те включват, разбира се, и разпитване на родителите, ако става въпрос за дете или на възрастния човек, който е снимане на анамнеза, включително има ли алергия и така нататък. Но има случаи, при които не може да се предвиди всичко това. И именно затова не бива да прилагаме такива методи излишно. Те трябва да бъдат прилагани по строги показания, които трябва да са фиксирани. И това е нещо, до което трябва да се прави."

Народният представител подчерта, че трябва при подобна трагедия да се анализират грешките и да се променят процедурите.

"При всички положения има специализирани кабинети, които се занимават с детска стоматология. Въпросът е единствено в това ние да имаме стрикна рамка. Пак се връщам обратно към авиацията. При авиацията всяка грешка - преди няколко години, помните, имаше един немски пилот, който заби самолетът в планината. Защото беше настъпило нещо - той беше останал сам в кабината. Две седмици след това се промениха процедурите, така че пилот да не може да остава сам в кабината. Пореди което, подобно нещо не може да се случи пак. Това трябва да стане и в медицината. Всеки път, когато имаме такова неблагополучено събитие, трябва да анализираме грешките и да променим процедурите, така,че то да не може да се случва наново."

Д-р Симидчиев коментира и неглижираната с години психиатрична помощ.

"Впечатлението ми е, че пак отново гасим пожари. Защото най-тежкият пожар там беше в случая с възнаграждението на хората, работещи в държавните психиатрични болници. Тъй като психиатричната помощ в България се осъществява в няколко различни сектора, с няколко различни видове организации. Но конкретно държавните психиатрични болници, които са подчинени на Министерство на здравеопазването, техните възнаграждения се вдигнаха с 5%, което беше обидно малко. Аз, когато бях председател на здравната комисия, специално входирах писмо до министъра на здравеопазването тогава, в което специално изисквах той да подготви мотивирано предложение да се вдигне този процент на възнаграждение, конкретно за тези болници, защото беше ясно, че тяхната материална база е ужасно лоша. Издръжката, включително храненето на пациентите е обидно ниско. Не обидно, то е безобразно ниско. Беше под 60 лева общо издръжката на ден на пациент, а тя трябва да бъде към 130 лева. Тоест по-малко от половината. При това положение просто системата издъхва."

Отпускането на 12 млн. лева за държавните психиатрични болници обаче няма да реши изцело проблема, смята д-р Симидчиев.

"Имахме извънредна комисия по здравеопазване, на която се взе решение с 12 милиона да се подпомогнат конкретно държавните психиатрични болници, тоест най-тежкият проблем. Но пак се връщам на предходния въпрос, който ми задавахте. Тук имаме нужда от системен подход, в който да се учим от това какви са неблагополучията, къде се случват. Част от проблемите, които има там, не са само единствено в държавните психиатрични болници. Те винаги се грижат за най-тежко болните, но проблемът е и с това, когато се изпише човек от такава болница, какво става с него в обществото."

Депутатът обобщи, че имаме нужда от система, която да бъде финансово подкрепена.

"Това изисква ресурс, който трябва да се отдели в държавния бюджет. На няколко пъти, в няколко последователни парламента входираме, както Закон за изменения и допълнение на Закона за здравето, за да може конкретно психиатричната помощ да бъде по-добре организирана, така и предложения към бюджета, включително и с това, от къде да се вземат ресурсите. По принцип здравеопазването е на много нисък приоритет, по една проста причина. В предизборна кампания винаги се говори за здравеопазване. Когато стане въпрос да се направи това в реалната политика, то винаги отива на края, защото здравеопазването, за да се постигне промяна, трябват поне 8-10 години. 8-10 години винаги надминава мандата на дадена политическа формация. Поради това, че имаме тежка политическа нестабилност, никога не стигаме до това стратегическите приоритети в здравеопазването да се реализират до край."