Д-р Пламен Иванов: Все още е рано да се говори за реакция на финансовите пазари заради Близкия Изток
©
По думите му, все още конфликтът е локален. Може да ескалира и тогава нещата ще се променят. Пазарите все още са в стресова ситуация, но няма отражение на цифрите. Петролът и златото са суровини, които обикновено при военен конфликт цената им се качва.
"Факт е, че те вървят нагоре, но не са в някакви рекордни стойности. Пазарите не реагират стресово, въпреки че определено са под напрежение. По-дългосрочно погледнато, тази седмица излязоха CPI – потребителските цени, които са предвестник за развитието на инфлацията. Там нивата се задържат, което означава, че чисто на потребителско ниво цените се задържат. Инфлацията на европейско ниво вече е около 5 процента, в България под 7%. Не можем да говорим за нормализация безспорно, но напрежението лека по лека утихва", каза още Пламен Иванов.
По думите на Иванов, американската икономика успява да контролира инфлационните процеси. Но при тях голямо влияние оказват предстоящите избори – и капиталовите пазари са в очакване. На европейско ниво – очевидно е, че ЕЦБ продължава със стъпките за вдигане на лихвите. Инфлацията чисто като цифри успяваме да я задържим, даже на някои места успяват да я свалят, но неизбежната рецесия в някои от държавите ще даде своя ефект. В момента информационният фокус е изместен, така че не говорим за падащата инфлация и за задържане на потребителските цени, което в дългосрочен план на европейско ниво има оздравителен ефект.
"И на българското ниво кашата започва да става страшна. Това, за което сме си говорили, че вдигането на лихвените проценти ще отиде към края на годината, вече се вижда. Централната банка вдига лихвите с малки плавни стъпки, но високата ликвидност на търговските банки дава възможност те да поемат този ръст, така че крайният потребител да не го засегне. Банките в България са с огромни печалби, което съответно им дава възможност през своята огромна ликвидност да предложат най-ниските лихвени нива за ипотечни кредити в цяла Европа. Приходът на търговските банки идва не толкова от кредитите и лихвените проценти, а от таксите за обслужване", добави финансистът.