Голяма част от ромската общност при раждане на дете го кръщава поп, а когато възрастен почине – за погребението викат ходжа, което красноречиво говори за преплитане на елементи от обичаи, вярвания и религия към което ромите са отворени. Това каза етнологът д-р Лиляна Ковачева за предаването "Добър ден България“ на Радио "Фокус“. Тя поздрави всички роми за днешният празник.

"Поздравът на този ден сред ромската общност е "Бахтали Василица“, което означава "Честита нова година“ или "Честит празник“ в случая Василица. Ромите празнуват така, както всички останали народи. За нас на 13 януари настъпва новата година и празнуваме с много специфична обредна трапеза на този ден. Най-важното е приготовлението – започва много по-рано, дни преди празника. По стар стил Бъдник ромите празнуват на 6 януари. Така че от 6-ти започва голямото приготовление и за Василица. Домакините почистват основно у дома, пазаруват храните, които трябва да готвят за този ден, защото има поверие: ако домът ни ти не е чист – за Бъдник ромската дума е "Джадия“ – Джадия ще те наплюе. Демек цяла година ще бъде мръсно в дома ти. Затова на този ден трябва да е изключително добре почистен дома, да няма мръсни дрехи, всичко да е изпрано. И се започва пазаруването – първо дрешки на децата за сурвакането, а след това и храните. Към днешна дата не се празнува 3 дни по обясними причини, но в миналото, пък и до скоро, до преди 20 години, наистина се е спазвала точно тази последователност. На 13 януари, когато вечерта след полунощ започва завиването на сармите и пеенето на обредните песни за празника, правеното на баклавата, която се залива на 13-ти вечерта, за да може на 14-ти сутринта, когато идват сурвакарите, да сурвакат и храната и да я богославят. На втория ден на Василица по-младите ходят при по-старите на гости, задължително искат прошка. И на третия ден, оттам идва и наименованието "Куцият Васил“ – Банго Василий, на патерица го изпращат“, обясни д-р Ковачева обичая по който се посреща ромската нова година.

Тя припомни и всеизвестната истина за ромите, че те празнуват и по нов, и по стар стил, което показва, че общността е отворена към другите народи, към уважение и зачитане на техните празници.

"И в това е богатството им, че са отворени, и че празнуват – има ли празник, трябва да се изпразнува“, отбеляза д-р Лиляна Ковачева, етнолог и представител на общността.

Димитър Димитров