14 юни е празник на кръводарителите, но и на работещите в тази система. Това е празник на доброто, на благотворителността, на хората герои, които даряват част от себе си, за да могат други да живеят. Това каза д-р Красимира Терзиева – началник Първо отделение по кръводаряване към Центъра по трансфузионна хематология на ВМА, в предаването "Цветовете на България“ на Радио "Фокус“.

Тази година се навършват 20 години от обявяването на 14 юни за Международен ден на кръводарителя. Мотото на кампанията е "20 години празнуваме даряване. Благодарим ви, кръводарители!“. "Това е времето да благодарим на кръводарителите за техния жест, за това, че спасяват животи. Това е времето да се  покажат постиженията в областта и също така да се изговорят и предизвикателствата, които са налице в световен мащаб, да се споделят добри практики, научени уроци, да бъде поставена под светлината на прожекторите темата, че постоянно имаме нужда от кръв и кръводарители“, каза д-р Терзиева.

Кръводарител може да бъде всеки човек в добро здраве на възраст между 18 и 65 години и над 50 кг. "Има изисквания за кръвно налягане и пулс, които се установяват при прегледа, и да не приема медикаменти. Важно е кръводарителите да са закусили и да са отпочинали. През летния сезон призовавам това да е сутринта, когато е по-хладно“, допълни тя.

Стандартното даряване е 450 мл кръв. След като завърши процедурата, кръводарителят трябва да приема повече течности, да не се натоварва с тежки физически упражнения, да не пуши в рамките на два часа. Кръвта се възстановява количествено за 24 часа, а качествено – за три-четири седмици, обясни д-р Красимира Терзиева.

60 дни е допустимият интервал между две кръводарявания. Мъжете могат да даряват пет пъти годишно, а жените – четири.

Тя изтъква какви са ползите от кръводаряването. То намалява стреса, подобрява емоционалното състояние, води до усещането за принадлежност към обществото, редуцира изолацията. "След кръводаряване настъпва стимулиране на хемопоезата, т.е. стимулира се създаването на млади кръвни клетки, а с това – и имунната система. Намалява риска от сърдечносъдови заболявания, нивото на холестерола и влияе върху регулирането на кръвното налягане. Самото кръводаряване е свързано с предварителен преглед, с определяне на кръвна група, на хемоглобин. Дарената кръв бива изследвана за маркери на трансмисивни инфекции, предавани чрез кръвта, хепатит В, С, ХИВ и сифилис“, обясни още д-р Терзиева.

В България има три вида кръводарители – доброволни и безвъзмездни, фамилни, заместващи кръводарители, които идват да даряват при нужда конкретно за техен близък, и т.нар. "платени“ кръводарители. "За да няма недостиг и за да не се налага близките да търсят по спешност кръв, просто е необходимо да даряват редовно. Редовното даряване на кръв осигурява адекватно кръвоснабдяване на лечебните заведения“, подчерта началникът на Първо отделение по кръводаряване към Центъра по трансфузионна хематология на ВМА.

Българите нямат традиции в доброволното кръводаряване, отбеляза тя. "И от възпитание, и от училище, и от подкрепа на обществото, за да се случва това. По-скоро става при призиви. Веднъж започнал да дарява, човек идва все по-често, защото се развива идентичност на кръводарител“, допълни д-р Терзиева.

В страните с добре развито кръводаряване дарителите са 30-40 на 1000. До 2019 г. у нас е имало тенденция за нарастване на кръводарителите. "Бяхме стигнали 23,5 на 1000 души население. COVID пандемията ни върна назад. Сега също се наблюдава тенденция на увеличаване. За нашия център това са 6000 души на година, които са ни достатъчни да покриваме нуждите на пациентите на ВМА засега“, обясни д-р Красимира Терзиева.

Центърът по трансфузионна хематология на ВМА има добро партньорство с формированията на Българската армия и планово организира кръводарявания. "Военнослужещите са голям процент от нашите кръводарители – между 35 и 50% на година. При военнослужещите е високо развито чувството на дълг и те наистина идват, за да помогнат, чувстват се длъжни да кръводарят, защото са на такава позиция“, каза още д-р Терзиева.

Калина СВЕЖИН