Липсата на лечение и профилактика на мигрената на годишна база води до загуба на 438 милиона лева от икономически принос към БВП. Ако се инвестират 16 милиона лева годишно и се профилактират пациентите с хронична мигрена, ще има 438 милиона лева възвращаемост. Това не е разход за Здравната каса, а инвестиция. Това каза д-р Георги Славчев – експерт в оценката на здравните технологии, в предаването "Петдесет причини повече“ на Радио "Фокус“.  

Стресът, който се провокира от загуба на работа, повлиява качеството на живот на човек. Депресията, напрежението на работното място, психологическият стрес могат да отключат мигрена. Проучване показва, че над 441 000 лица или всеки четвърти в трудоспособна възраст страда от това заболяване. "Мигрената не е просто епизод на главоболие, а хронично идиопатично заболяване, което се характеризира с повтарящи се епизоди на главоболие“, обясни д-р Славчев.

Тези мигренозни епизоди могат да продължават между 4 и 72 часа, а при лицата с хронична мигрена около 20 дни месечно има главоболие. Статистически анализи показват, че 62 000 души или 14% от лицата в трудоспособна възраст напускат работа заради нарушена производителност или неразбиране от страна на своя работодател. "Приблизително 200 000 споделят, че мигрената силно повлиява тяхната производителност и те реално не могат да изпълнят своите задължения към компанията или фирмата, в която работят. Вижда се колко социалнозначимо е това заболяване и какви са огромните загуби за икономиката“, посочи д-р Славчев.

Икономическите загуби от мигрена за 10-годишен период се изчисляват на 4,4 милиарда лева, допълни той.

Характерно за мигрената е, че тя има предупредителни сигнали, които подсказват, че тя ще се появи. Много важно е страдащият от мигрена да знае кои са провокиращите фактори и да обсъди проблема с работодателя си, така, че да се създадат необходимите му условия на работа.

"Много силен провокатор на главоболието е силната изкуствена светлина, дългото време работа и стоене пред монитор, силният шум, силните миризми. Работодателят може да разбере лицето с мигрена и да му осигури условия, в които то да работи и да бъде продуктивно“, обясни Георги Славчев.

За лечение на мигренозните пристъпи и за намаляване на тяхната честота има много лекарствени продукти, но важно е да има профилактика на това заболяване, подчерта експертът. "Вече има медикаменти, които са получили разрешение за употреба от Европейската агенция по лекарства, част от тях са вече и в България, но за съжаление профилактиката и лечението се заплаща от пациента. Средномесечно профилактиката за мигрена струва между 700 и 1000 лева. Много малко лица могат да си позволят това ежемесечно. Затова няма профилактика и имаме над 400 милиона лева загуба“, посочи той.

В момента НЗОК не заплаща лечението на мигренозните епизоди и профилактиката.

Лицата, страдащи от мигрена, трябва да съблюдават и определен хранителен режим. Шоколадът, ядките и алкохолът са силни провокатори на миграционните пристъпи, каза още д-р Георги Славчев.