Времето, в което живеем, толерира по особен начин експлоатацията на себе си, както толерира търсенето на бързи решения, невъзможността човек да си даде време да помисли, да изчака, да помечтае. Това каза д-р Велислава Донкина – клиничен психолог и доктор по психология, в предаването "Денят на фокус“ на "Фокус“. 

Тя коментира, че термини като "стрес“, "бърнаут“, "паник атаки“ в последно време са добили широка популярност. "Сякаш те се превърнаха в един доста лесно разпознаваем симптом, който ние можем да идентифицираме с усещането, че не се чувстваме добре, не сме щастливи, че мястото, на което работим, не ни удовлетворява. Човек, без да иска, още повече се отдалечава от себе си и подхранва тази невъзможност да си дава сметка какво преживява неговото тяло и неговият емоционален свят и това ни кара да бъдем още по-изгубени. Ние смятаме, че развиваме себе си и инвестираме, че полагаме усилия, които са здравословни, хвърляме наистина много сили в това да се превърнем в нещо, което си представяме, че трябва да бъдем или че другите очакват от нас, без истински да се замисляме върху това какво означава това за мен, наистина ли е толкова важно, как се чувствам с това нещо“, обясни специалистът. 

По думите й много често хората се страхуват да направят промяна и предпочитат да останат на място, което е токсично за тях. "Това е един парадоксален феномен, който е много изследван в психологията – че всъщност ние имаме много повече проблем с това да бъдем щастливи, да се чувстваме добре и да бъдем успешни, отколкото бихме предположили на първо четене с обратното“, коментира д-р Донкина. 

Първата крачка към промяната е да започнем да обръщаме повече внимание на себе си, заяви тя. "Това означава да се опитваме да имаме връзка със самите себе си, да обръщаме внимание на това какво чувстваме. Ако се чувстваме уморени, раздразнителни, агресираме спрямо близки хора, не искаме да се виждаме с никого, тъжни сме, тогава може би първо да си позволим да го открием това нещо. След това идва въпросът "Откъде идва това, защо се случва, защо ме кара да се случва това?“. Мисля, че това е изключително важни и наистина може да подобри качеството ни на живот, на отношения, здравния ни статус, обясни д-р Донкина.