При психично болните е възможно да има прояви на агресия, но в никакъв случай те не са повече, отколкото при психично здравите. За съжаление в нашето общество хората с личностни разстройства се увеличават главоломно. Това каза директорът на Държавната психиатричната болница "Свети Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълъбова в предаването "Цветовете на България“ на Радио "Фокус“.

При хората с личностни разстройства няма психопатология, а личностова патология, която те би следвало да овладяват и контролират, допълни тя.

Д-р Гълъбова заяви, че държавата е абдикирала от задължението си да се грижи за психично болните, а това е довело до тяхното гетоизиране. "И до желанието за затварянето им някъде, където те да бъдат далече от нас. Това бездействие на държавата влошава тяхното състояние и води до тяхното радикализиране“, заяви тя.

Точна статистика за броя на психично болните у нас няма. Статистиката показва, че около 1% от населението на света боледува от шизофрения, което е най-тежката психична болест. Това означава, че болните у нас са около 60 000. Около 15 до 20% от българите имат някакъв вид психично разстройство. "Тук не се включват само психозите, а и честите психични разстройства – паническите, хипохондрията, натрапливостите, фобиите, хранителните разстройства. По отношение на употребяващите наркотици мисля, че никой не знае каква е точната бройка, но това, което ние виждаме, е ръст в пъти на психозите след употреба на наркотици“, поясни д-р Гълъбова.

Хората с тежки психични заболявания като шизофрения, биполярно афективно разстройство, шизоафективно разстройство имат нужда от социална и всякакъв вид подкрепа. "Това са болести за цял живот, които водят до бърза и ранна инвалидизация. Тези хора са нежелани за работа. Няма дневни центрове, в които те да прекарват времето си, и са оставени сами на себе си и техните близки“, обясни д-р Гълъбова.   

Психозите са единствените заболявания в човешката патология, при които няма съзнание за болест и критичност към поведението. "Затова навсякъде са разписани съответните законови разпоредби за лечението им против волята. В България това е направено в Глава 5 от Закона за здравето, касаеща психичното здраве. Тези заболявания изискват целоживотно лечение. За да бъдат добре пациентите, те трябва да приемат медикаменти. В тази част на т.нар. биопсихосоциален модел на лечение и рехабилитация на психично болните ние сме на световно ниво – има всичко най-добро като медикаменти у нас и то е достъпно за нашите пациенти. И с това приключват ангажиментите на държавата“, коментира д-р Гълъбова.

Материално-битовите условия, при които се лекуват болните и при които работи персоналът, са изключително лоши. Кадрите са малко и немотивирани заради ниското заплащане. "11 от психиатричните болници у нас са в тежко състояние, а 10 са в отвратително състояние като материално-битови условия и като недокомплектован персонал. Липсват медицински сестри, психолози, социални работници, психиатри. Не отчитаме, че хората, които работят там, са подложени на нечовешки стрес, напрежение и невъзможност да проявят човещина. Ако не се работи и в тази посока, ще има отново тежки инциденти. Отношението, което обществото има към психично болните, се пренася и върху работещите. Обществото стигматизира пациентите с психични разстройства“, посочи директорът на държавната психиатрична болница.

Психосоциална грижа в България липсва. Социалните служби са абдикирали от грижата за психично болните хора и по отношение на резидентните услуги, т.е. услугите за постоянно настаняване, заяви Цветеслава Гълъбова. "Поради това около 300 психично болни хора понастоящем живеят в психиатричните болници на България. Абдикирали са и от амбулаторната грижа. Психично болният човек има нужда да бъде подкрепен, да бъде заведен до дневните центрове, каквито няма, да му се помогне в търсенето на работа, да му се помага за посещение при лекар. Отношението от много колеги е лошо и те не получават адекватно и качествено лечение, само защото имат и психично заболяване“, заяви тя.

От 15 години Цветеслава Гълъбова води битка за изграждане на нова психиатрична болница в София. Вярва, че такава ще има, не благодарение, а въпреки държавата. "Благодарение на нашето упорство, на нашия инат, на дълбокото ни убеждение, че София има нужда от нормална психиатрия. При нас всичко е втора употреба – бивши сгради за бивши хора. Това е обидно, това е много гадно. Мерило за цивилизоваността на едно общество е отношението към по-слабите, а психично болните са слаби. Ние ще успеем, няма как да не успеем, защото от това зависи бъдещето на следващите поколения, които искат да бъдат цивилизовани, искат да бъдат приети в Европа“, вярва тя.

Националната стратегия за психично здраве се прилага бавно, но се прилага, допълни д-р Гълъбова. "Реформата в психиатрията ще струва изключително много пари, защото не става дума за скъпо оборудване, а за висококвалифициран човешки труд на много хора. Трябва ни армия от психиатри, психолози, социални работници, медицински сестри, арт терапевти, трудотерапевти, и то високоплатени“, изброи тя.

Калина СВЕЖИН