Употребата на електронни устройства при деца може да доведе до изоставане както в психическото и физическо развитие, така и в процеса на езиковото им развитие. Наблюдава се късно проговаряне, трудно произношение и бедна реч. Това каза логопедът д-р Александра Михайлова в предаването "Денят на фокус“ на Радио "Фокус“. 

За да може да проговори едно дете, речта трябва да бъде включена в конкретни практически действия, обясни тя. "Общуването се усвоява в диалог и в комуникация с човек, близък до него, не чрез екрана. По този начин се включват не само слухът и артикулацията, но и действията, мислите, чувствата. Ако детето слуша реч от екрана и тези звукове не са насочени конкретно към него и не го подтикват към изпълнение на действия, то няма как да усвои езика по този начин. Те не му носят нищо, остават глухи празни звукове и не помагат за езиковото развитие“, обясни д-р Михайлова.  

Тя подчерта, че не се препоръчва използване на електронни устройства преди навършването на 2 и дори 3 години. "Периодът от 0 месеца до 3 години се означава като сензитивен период – периодът, в който най-много може да се въздейства върху едно дете. Тогава мозъчната активност достига своето максимално развитие“, поясни логопедът. 

10 минути на ден е препоръчителното време за използване на устройства в началния етап. Това време се увеличава постепенно и достига максимум 1 час за възрастта между 2 и 5 години, отбеляза д-р Михайлова.  

Всяко дете се развива индивидуално и със собствени темпове. За норма се приема, че първите осъзнати думи се появява на около 1 година, паралелно с неговото прохождане. "Много родители споделят, че тяхното дете проговаря доста по-рано – на 6-, 7-месечна възраст, под формата на срички – "па-па“, "ба-ба“, "ма-ма“, но това не е проговаряне. Това е лепетната реч, която подготвя същинския процес на проговарянето“, обясни д-р Михайлова.  

Тя отбеляза, че симптомите, които могат да предшестват бъдещи евентуални проблеми в езика и говора, са много широкообхватни. Те са свързани с проблеми с храненето и хранителните механизми – нарушена координация между сукане, гълтане и дишане, нарушения на дъвкането, трудно преминаване от пюрирана храна към храна на парчета и твърди парчета. "Това са първите сигнали, при които един родител може да се замисли, че има някакъв проблем при неговото дете“, посъветва специалистът.  

Д-р Михайлова обясни, че логопедичните проблеми могат да бъдат езикови или говорни. При езиковите е нарушена самата структура на езика, някакъв компонент от езиковата система, докато при говорните се нарушава самото учленение на конкретния звук. "Когато проблемът е фонетичен, се касае за т.нар. езиково нарушение. При него може да се наблюдава замяна на един звук с друг. Когато обаче е артикулационно, самият звук не се учленява правилно и не присъства в нашата езикова система – например т.нар. "френско "р“, даде примери тя.