Цветелина Пенкова, евродепутат: Без базови енергийни източници европейската икономика няма да съумее да се справи с нуждите на производствата и на потребителите от гледна точка на електричество
© Пресофис на Цветелина Пенкова
По думите й войната в Украйна ще има сериозни икономически последици в Европейския съюз и в глобален мащаб.
Тя раздели в няколко направления действията, които се предприемат: "От една страна е постигане на енергийна автономност и мерките, които са необходими в енергийния сектор, защото това в момента е един от важните дебати – по какъв начин и как можем да се справим. Както знаете, Европейската комисия прокара предложение още през миналата седмица – т.нар. REPowerEU. Основната цел на това предложение е Европейският съюз да се стреми към диверсификация на доставките на газ, за да може да се намали зависимостта от Русия на този етап и да може да се гарантира една стабилност в енергийната система в Европа. Тук отново обаче има две направления. Като цяло предложението е в посока намаляване на зависимостите и намаляване на използването на руски газ до 2/3, близо 70% до края на годината, което е един доста сложен процес, защото говорим за много сериозни обеми и много сериозна зависимост. В дългосрочен план се цели наистина диверсификация на доставките на газ и до 2030 г. да не разчитаме основно и само на един доставчик. Това е нещо, което Европа обсъждаше и трябваше може би да вземе мерки в тази посока, връщайки назад времето, много по-рано от тази ситуация. Но в момента трябва да се взимат по-бързи и по-краткосрочни действия“.
"Това, което за мен е важно и което според мен трябва да направи Европа специално в сферата на енергетиката, е основно в две направления. От една страна, наистина да почнем да залагаме все повече инвестиции и технологични разработки в сферата на възобновяемите енергийни източници, които биха гарантирали една независимост на енергийния сектор в Европа. Не бива да допускаме в момента да се прехвърлим от една зависимост към друга, т.е. ако прекратим доставките или намалим значително доставките на руски газ, не бива да допускаме да станем зависими от други трети страни. За мен е ключово наистина да говорим и да акцентираме, и да инвестираме все повече финанси и умения във възобновяеми източници на енергия – това е първото направление. И второто направление, когато говорим за енергийна сигурност и независимост - огромно е значението на базовите енергийни източници и в каква посока трябва да се развиват те, тъй като все още една от основните ни цели наистина е да намалим зависимостта ни от природни изкопаеми и от всякакъв вид -както въглища, така и природен газ. Тук решението неизменно е ядрената енергетиката и допълнително инвестиране и технологични разработки в тази посока, защото без базови енергийни източници европейската икономика просто няма да съумее да се справи както с нуждите на производствата, така и с нуждите на потребителите от гледна точка на електричество“, поясни Цветелина Пенкова.
По думите й е напълно възможно ядрената енергия да бъде алтернативен източник, защото тя е базов енергиен източник.
"Ние трябва да залагаме и да мислим наистина много активно в тази посока. В момента дебатът по отношение на статута на ядрената енергетика и дали тя може да бъде призната за зелена и устойчива, е актуален в европейските институции. Той беше поставен на масата още в края на миналата година в т.нар. таксономия на Европейския съюз, което всъщност представлява една класификация на зелените устойчиви енергийни източници. Това тук е много значим елемент – дали всъщност ядрената енергетика ще попадне именно в тази класификация или този списък, защото попадайки в него, ние даваме зелена светлина на ядрената енергетика да получава повече финансиране и от частния сектор, т.е. това е знак към финансовите пазари, че инвеститорите могат да влагат своите пари и своите инвестиции именно в този сектор. От голямо значение е това решение да бъде прието и да мине в рамките на Европейския парламент, и активно работим в тази посока“, коментира евродепутатът.
"Особено в създалата се ситуация, значимостта на ядрената енергетика в момента става ключова, за да можем да задържим всъщност и да гарантираме енергийна стабилност и независимост в рамките на Европа. Ядрената енергетика със сигурност създава тази възможност. Не бива да забравяме, че има много държави-членки, които имат историческите познания и умения в сектора, и в момента се забелязва едно доста сериозно обръщане на позициите на някои държави, които винаги са били по-сериозни опоненти на ядрената енергетика“, каза още тя.
Според нея точно в дадената ситуация става все по-видно и по-ясно, че Зелената сделка е много необходима на Европа.
"Зелената сделка наистина ни гарантира откъсване и възможност за развиване както на независим енергиен сектор, така и на зелена икономика. Освен в енергетиката, за което вече отделихме достатъчно време според мен да обясним защо е ключова Зелената сделка, не бива да пренебрегваме и отраженията и значимостта й в сектора на икономиката и производствата, защото Зелената сделка проповядва и залага един по-устойчив икономически модел. Един от ключовите аспекти на Зелената сделка е и кръговата икономика, възможностите, които се предлагат, и инвестициите за повишаване на капацитета на рециклиране. Това ще са много ключови теми - особено в момент, в който от една страна имаме изчерпване на ключови суровини, а от друга страна сме поставени в ситуация, в която и заради икономическите санкции, които в момента биват налагани, достъпът ни до някои от тези ключови суровини, чийто основен износител е Русия, ще бъде много ограничен. В тези две измерения Зелената сделка става все по-приоритетна и все по-важна за възможността да градим наистина бъдещето на Европа оттук нататък“, посочи Цветелина Пенкова.
Тя посочи, че Отбранителният пакет на Европейския съюз цели подобряване на отбранителните способности и да бъде укрепена сигурността на Съюза.
"Още в средата на февруари месец всъщност Европейската комисия разпространи т.нар. Отбранителен пакет, който цели именно да подпомогне чрез сътрудничество между отделните държави-членки в Европейския съюз изграждането на отбранителни продукти за постигането на оперативна съвместимост на армиите в Съюза и да се подобрят нашите отбранителни способности. Самият пакет от мерки и от финансирания има дългосрочна визия от 10 години, като наистина се цели подобряването на военните способности на Съюза. И за жалост, в момента тази тема стана все по-актуална и по-актуална. Но това, което беше в сила до момента, и което е доста ключово и значимо, е Европейският механизъм за подкрепа на мира. Това е финансов инструмент, който цели наистина да укрепи сигурността в Европейския съюз. И размерът на този финансов инструмент е 5 милиарда евро за периода 2021-2027 г., т.е. в рамките на дългосрочния бюджет на Европейския съюз. Като в този механизъм и възможностите, които се включват и които се предоставят на държавите-членки, са военно оборудване, техническа подкрепа, финансиране на мисии и операции в съответните страни. Този Механизъм за подкрепа на мира също стана актуален с настоящата ситуация, тъй като Съветът на Европейския съюз отпусна подкрепа в рамките на 500 милиона евро за укрепване на способностите на украинските въоръжени сили. Финансовата военна подкрепа, която идва от страна на Европейския съюз към Украйна, се отпуска именно по този механизъм“, обясни Цветелина Пенкова.
По думите й можем да постигнем сигурността и да се предпазим единствено ако не се предприемат преки военни действия: "Това всъщност в момента е общото становище както на Европейския съюз, така и на НАТО – без предприемане на преки военни действия в конфликта от наша страна. Надяваме се, че мирът в Европа ще бъде гарантиран. Дори в момента индикациите, които идват от самото водене на преговорите между двете страни, за разлика от миналата седмица например, в момента има по-осезаемо усещане, че ще има изход от ситуацията и може да се постигне някакво споразумение“.
Цветелина Пенкова подчерта, че не съществува бърза процедура за членство в Европейския съюз.
"Ние няма как да променим в момента нашите процедури и нашите договори, въпреки че ситуацията е безпрецедентна. За да се започне този процес, трябва Европейската комисия да представи своето становище пред Съвета. За това нещо беше дадена светлина по време на срещата на европейските лидери в петък и предстои да видим наистина становището и препоръките на Европейската комисия за последващите стъпки. Но дори това да се случи, това ще бъде стандартният регламентиран процес, който досега е бил прилаган и който ще бъде прилаган и за бъдещите държави-членки. Това, разбира се, не поставя под въпрос, че Европейският съюз може да засили своите икономически и социални сътрудничества с Украйна в тази ситуация, особено когато става въпрос за хуманитарна подкрепа, за икономическа подкрепа. Двата процеса не са свързани“, каза евродепутатът.
По думите й санкциите и от двете страни рефлектират върху икономиките - както на Русия, така на Европейския съюз, така и в глобален мащаб.
"На първо място, разбира се – по-високите цени в енергийния сектор и по-високите цени в горивата. Това вече е видно и осезаемо, и се усеща. Но нека все пак да отчетем и факта, че когато говорим за завишение на цените в енергетиката, става ясно, че дори в наложените санкции в момента Европа умишлено е освободила руските енергийни доставки от пакетите от санкции, което все още позволява търговските дейности в енергийния сектор, защото в противен случай последствията ще са много по-сериозни. На второ място се очаква да има скок в цените в хранителната индустрия, тъй като има сериозни опасения относно доставките на зърнени култури като пшеница, царевица, маслодайни семена. Това са рестрикции, които идват както от Украйна, така и от Русия, т.е. ще има завишаване на цените в тази посока. Говори се за сериозен инфлационен риск и за завишаване на всички видове продукти и услуги в рамките на Европа. Това също е оправдано, защото до голяма степен те са свързани с предходните две последствия, за които говорихме. Повишаването на цените в енергетиката и повишаването на цените в хранителната промишленост неизменно ще доведат до обща инфлация. За момента е трудно да се каже какви са измеренията. В Европейския съюз в момента се говори за нива от около 5,5% инфлация, което е доста висок праг, и се очаква това да се усети осезаемо във всички държави-членки“, обясни тя.
Цветелина Пенкова коментира и мерките, които се предприемат за справяне с бежанската криза: "Ще си позволя да направя два акцента тук. От една страна, Европейската комисия обяви хуманитарна помощ в размер на 500 милиона евро от бюджета на Европейския съюз именно за справяне с хуманитарните последици от войната в Украйна. Също така беше активирана Директивата за временна закрила, която дава ясно заявка, че ние ще осигурим всичко необходимо на нуждаещите се от убежище. Тази директива беше активирана с пълно единодушие, много бързо. Това е нещо, което Европа вече е направила. И вторият акцент, който искам да поставя, е подкрепа за управление на границите и граничен контрол. Тук Европа също предоставя допълнителен персонал и експертен опит в подкрепа на държавите-членки, които имат пряка граница в момента с Украйна. Това е ключово и според мен не се говори достатъчно много в този аспект и нуждата примерно от управление на границите и правилен подход към бежанската вълна. В момента в европейските институции започнаха да постъпват много сигнали за неправомерни действия, за злоупотреби, които биха могли да увеличат и да доведат до подобни последици по отношение на трафик на жени, трафик на деца. Наистина контролът по границите трябва да бъде засилен и Европейският съюз се опитва да направи всичко възможно, за да се подсилят тези контролни механизми, защото наистина се оказва, че има сериозни индикации за засилване именно на проблемите в тази посока“.
Габриела ГАНЕВА