Зелената сделка бе икономически модел, който се опитахме да приложим по идеологически начин, но не успяхме да комуникираме правилно. Това заяви евродепутатът Цветелина Пенкова от БСП/СиД, която бе лектор в в третото обучение за млади журналисти, което се проведе в периода 28-30 октомври и бе организирано от Българската телеграфна агенция в партньорство с Европейския парламент. 

"За мен беше по-коректно да кажем на индустрията, на обществото, че това е необходимо, че трябва да започнат да се правят промени в тази насока, защото ние изчерпваме ресурсите, които имаме", каза Цветелина Пенкова. 

"Ако първата стъпка беше да намерим технологии и иновации, да се опитаме да обясним какво и как трябва да се случи. Втората стъпка е да създадем условията тези неща да се произвеждат и да се правят именно тук, в Европа. За това говорим за чиста индустриална сделка като последваща стъпка. Не трябва да се прави сблъсък или да се отрича едното за сметка на другата. Те са последователни и са част от едно цяло", каза още евродепутатът

Цветелина Пенкова коментира темата за ресора на българския еврокомисар, който е "Стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации". Евродепутатът разказа, че в предходния мандат на Европейския парламент тя и нейния екип са инициирали първото европейски законодателство за стартъпи, в което е била включена и дефиниция за прохождащи предприятия, които да могат да функционират в рамките на България и Европейския съюз. 

"Големият дебат ще бъде по какъв начин да се дефинират тези стартиращи предприятия. В най-голяма конкретика е да се дефинират кои стартиращи предприятия отговарят на дефиницията "стартъп". Често това понятие се използва за всеки малък или среден бизнес. Когато говорим за стартъпи, трябва да е доста строго обвързано към уникална иновация, която да има обществена стойност. 

Вторият голям аспект е финансирането и подпомагането на растежа. Най-големият проблем в рамките на Европейския съюз е свързан с т.нар. "Еднорози". Това, което е проблем, е стъпката от малко и развиващо се до вече голямо и растящо. Тук се поставят много въпроси по какъв начин да бъде финансирано това", заяви Пенкова. 

Евродепутатът обясни, че често стартиращите предприятия се създават в Европа, но впоследствие напускат в посока Азия или в САЩ заради по-доброто финансиране. По думите ѝ за реализирането на подобни политики са необходими публично-частни инвестиции. 

"Необходим е сериозен капитал, който да бъде стимулиран. Необходими са публично-частни партньорства. Това не е нещо, което не знаем. Това може да се види във Великобритания, в САЩ и в доста азиатски държави. Обемът на публичните средства няма как да бъде достатъчен, за да стимулираме едни големи, блестящи и работещи икономически субекти", каза още Пенкова. 

Тя повдигна темата и за защитата на социалните права на работещите в сектора на иновациите и растежа: "На нас ни изглежда, че това са едни млади хора, които искат да разполагат с времето си и не трябва да са ангажирани по никакъв начин или ограничени в рамките на стандартните ни възприятия за работно време, те имат нужда от защита по отношение на трудовото законодателство в рамките на Европейския съюз".

Акцент в разговора с евродепутата бе и темата за това какъв ресор е можело да получи страната ни в новата Европейска комисия. Цветелина Пенкова поясни, че по време на преговорите за това коя страна какъв ресор да заеме България е получавала гаранции, че ще бъде подкрепена за това да получи еврокомисар в сектор енергетика. 

"Имаше реален шанс. В сфера енергетика България е считана на една от първите позиции в рамките на Европейския съюз по отношение на кадрови потенциал и експертиза в някои сектори на енергетиката, което вече трудно може да се види в много европейски държави, изключително балансиран енергиен микс, който включва ядрена енергетика, възобновяеми източници на енергия и все още въглища", обясни евродепутатът.

Цветелина Пенкова коментира и доклада "Драги", в който се засяга темата за бъдещето на европейската конкурентоспособност: "Той описа много конкретно много базови и логични стъпки, които държави като Китай и Щатите предприемат много по-бързо, когато видят такава възможност, докато ние се въртим в един кръг на синхронизация, съгласуване и много тежки бюрократични процедури". 

Евродепутатът отбеляза, че страните членки усвояват много бавно средствата по европейските фондове и програми. Цветелина Пенкова даде пример с Плана за възстановяване и устойчивост и обясни, че статистиката показва, че държавите от ЕС са усвоили едва ⅓ от парите.